Home » Авторски страници

Документи по случая с Гергана Червенкова

2013.07.05 Няма коментари

В цитираните по-долу възражения и молби на защитата на Гергана Червенкова, изпратени до съдебни и други инстанции в България още в първите месеци на тази година, могат да се прочетат множество правни аргументи в подкрепа на това, че тя не може да е извършила това, в което е обвинена, както и че не бива да бъде екстрадирана в САЩ.

Никак не е изключено, въпреки всички тях, Червенкова да беше вече екстрадирана, ако не беше обществената подкрепа за нея, медийния и обществен натиск по този случай. Ако не беше този натиск, ако журналисти, обикновени граждани и водещи на популярни предавания не бяха обърнали внимание на казуса “Гергана Червенкова”, тя едва ли щеше да бъде освободена и под гаранция, както стана на последното дело в Софийския апелативен съд наскоро, след като Гергана прекара почти два месеца в следствения арест.

Но сагата по това дело не е приключила. На 19 юли т.г. Софийският апелативен съд трябва да реши дали да екстрадира Гергана Червенкова в САЩ. Оставяме на читателите сами да преценят колко струват думите на бившия вътрешен министър Цветанов, че Гергана била “лидер на организирана престъпна група”, както и декларациите без съпътстващи доказателства на специални агенти на ДЕА.

Отделен, макар и свързан въпрос е, дали бихме могли да си представим, че само по клетвена декларация на някой служител на ДАНС примерно, без никакви уличаващи документи и доказателства, който и да било американски гражданин би могъл да бъде екстрадиран в България. Както и това дали една малка държава трябва да има все пак повече достойнство, когато подписва договори за екстрадация или други договорености с водещи големи държави.

Дали трябва нейните министри и пр. управленци да се държат така, както се е държала правосъдната министърка Меглена Тачева през 2007 г., подписвайки след цял месец служебно посещение в САЩ договор за екстрадация, в който интересите на гражданите на страната, която представлява, не са достатъчно защитени. Или както се държа вътрешният министър Цветанов през 2012 г., който, пристигайки също след месечно служебно посещение в САЩ, хвана “бика на организираната престъпност за рогата”, нарочвайки Гергана Червенкова за лидер на престъпна група.

В тази публикация е приложен и Обвинителният акт* на Районния федерален съд на САЩ, Южен район на Ню Йорк – превод на български, заведен в Министерството на правосъдието на Р. България, в който като обвиняема се споменава и Гергана Червенкова. В този Обвинителен акт става дума за “Конспирация с наркотици” и за “Заговор за разпространение на лекарства по интернет”.

Абзац от Обвинителният акт на Районния федерален съд на САЩ, Южен район на Ню Йорк, който съдържа и името на Червенкова като обвиняем.

Абзац от Обвинителния акт, в който се посочва и името на Червенкова.

 

 

 

 

 

 

 

 

* Обвинителният акт на Районния федерален съд на Съединените американски щати, Южен район на Ню Йорк – превод на български, официално заведен на 20.11.2013 г. в българското правосъдно министерство, може да се види тук – Ministerstvo na pravosadieto USA BG1

—————————————————————-

.

Из Възражение** на адвоката на Гергана Червенкова – Гачо Груев, изпратено до Софийски градски съд на 4 февруари т.г., в което се излагат множество правни аргументи защо нейната екстрадация в САЩ трябва да бъде отказана. Към Възражението има и опис на приложени към него 27 документа.

 

“ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО т.т. 1-7 от ЗОА:

1. Делото е образувано срещу 9 американски граждани, живеещи в САЩ (в различни щати) и една българска гражданка, живееща със семейството си в Горна Баня – София, която не се познава с американците и не се е срещала с тях. Тя не е посещавала САЩ в последните 20 години, макар да се твърди от американската страна, че е разпространявала наркотици в южен Ню Йорк и се била укрила от правосъдието, видно от задграничния й паспорт. (Док. № 3)

2. Противно на ЗОА, т.т. 1 до 7, българската гражданка Гергана Червенкова:
а) не е притежавала и не е управлявала фирма през инкриминирания период, която от своя страна да притежава или управлява интернет-сайт за продажба на лекарства;

б) не е притежавала и не е управлявала интернет сайт за търговия с лекарства;

в) не е оператор (пряко или косвено) на интернет-сайт;

г) не е получавала или изпращала чрез интернет-сайт медицински въпросници или рецепти, чрез които по-късно да се получават лекарства, нито придвижвала поръчки;

д) не е оперирала с банкови сметки на фирма или уебсайт за продажба на лекарства, от които да са извършвани плащания на лекари или аптеки, за изписани от тях рецепти или продадени лекарства.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ИЗВОДИ по т.т. 1- 7 от ЗОА

1. От справка в публичния търговски регистър на Република България и от чуждестранни публични регистри е видно, че Гергана Червенкова не е собственик и не управлява фирми, регистрирани в България или в чужбина, които фирми да притежават и/или управляват интернет-сайт/ове и няма качеството на търговец. Единствената и регистрация е като директор на английска фирма („Almove” Ltd.), която до момента не е започнала дейност. (Док № 2)

2. От доказателствата към настоящето е видно, че през инкриминирания период Червенкова е работила само по трудов договор, първоначално за търговско представителство на английската фирма „БГ Глобал сървисиз” Лтд., Лондон, а след регистрацията в българската фирма „БГ Глобал сървисиз” ЕООД на длъжност финансов мениджър. Представителството, а след това и българската фирма, по договор са извършвали технологично обслужване на интернет-сайт с наименование www.euromedonline.com, собственост на английската фирма „Юромедонлайн” Лтд., („Еuromedonline” Ltd), Лондон, като двете фирми са свързани лица (сестрински фирми).

От обстоятелството, че е назначена по трудов договор следва логичният извод, че Червенкова е заварила дейността, която е предмет на фирмата. ЗОА не посочва изрично, че обвиненията са свързани с дейността на този уебсайт, но от клетвена декларация на агента Джеймс Фитцпатрик се разбира, че обвиненията се отнасят за сайт с начално наименование „Юромед”. Изключено от закона е едновременно да си собственик/управител на фирма и да работиш по трудов договор със същата. Като е работила само по трудов договор, Червенкова не е търговец и за нея е изключено да е извършвала въобще сделки, в т.ч. и продажби на лекарства. (Док №10)

3. През инкриминирания период Червенкова не е притежавала пряко или косвено и не е управлявала интернет-сайт за търговия с лекарства, видно от нейна декларация до Прокуратурата и от публичните регистри за домейни и уеб-страници в България и в Европа. От доказателствата за образованието й следва, че тя не разполага с познания и квалификация за извършване на подобна дейност. (Док. № 8, 9, 23 и 24)

4. От удостоверение на българския регистратор на уеб-хостинг и домейн имена е видно, че Червенкова през инкриминирания период не е била оператор, собственик или администратор на интернет-страница с наименование www.еuromedonline.com, а към други сайтове тя не е имала никакво отношение. Посоченият сайт, видно от документите, е съществувал и работил от 2006 г., далеч преди Червенкова да започне работа (15.07.2009г) за цит. фирма, което изключва възможността тя да е участвала в организирането и управлението на дейността, която сайтът е осъществявал и която е свързана с продажба на лекарства. Това се потвърждава и от трудовия й договор, който изрично й забранява сключването на сделки и извършване на действия свързани с възникване на задължения за фирмата. Управлението и администрирането на въпросния сайт, видно от документите, се е извършвало от други лица. (Док №10 и 23)

5. Работата на Червенкова се е заключавала в обработка за едноседмични периоди на финансови данни за дейността на сайта, която работа изключва действия по приемане и придвижване на поръчки, на медицински въпросници и на рецепти и плащания от банкови сметки към лекари и аптеки/аптекари, видно от документите за структурата на сайта и за технологичния процес при него. (Док. № 27)

6. От доказателствата е видно, че Червенкова не е управлявала и не е контролирала банкови сметки на фирма, притежаваща или управляваща уебсайт за продажба на лекарства, от които да са извършвани плащания, нито тя да е нареждала такива плащания, вкл. и от изброените страни Кипър, Хонконг и Израел. От задграничния и паспорт е видно, че тези страни дори не са посещавани от нея след 2008 година, когато е издаден паспорта й, което изключва възможността да има и контролира сметки там. (Док. № 2 и 3)

В процесния засекретен обвинителен акт не се посочват данни и доказателства за наименованието на уебсайта, чрез който се извършвали престъпленията – стр.2, т. 4 и др. от ЗОА. Не се посочва къде е регистриран, на кого е собственост и от кого се управлява, които данни са публични, което го превръща в абстрактен интернет-сайт. Обвинителният акт не сочи наименованието на „фирмата на Червенкова”, къде и кога е регистрирана и от кого се управлява и представлява. Името на фирмата и „нейната идентичност” били известни на американския съд (т.5, б.”д”(ii)), но са тайна за българската държава и за публичните актове на американския съд, защото не фигурират в ЗОА. Обвинителният акт не съдържа данни за имената на банките и номерата на сметки, от които твърди, че Червенкова е плащала, нито имената на лекари на които тя да е платила, както и сумите, които са трансферирани, вероятно защото и те са тайна.

Обвинителният акт не съдържа данни и не сочи доказателства нито за участието на българската гражданка Червенкова в „общите”, присъщи за всички обвинения действия включени в т.т. 1 до 7, нито за начина на извършване на всяко от твърдяните конкретни престъпления, което ги превръща в скрити и тайни престъпления, които не са обективирани в действителноста.

Посочено в акта е само едно единствено доказателство – 2 броя поръчки за буталбитал, направени в сайта, свързван с Червенкова от тайно и абстрактно лице (наречено „Агент под прикритие №1”) на 20.04.2012 г. и 29.05.2012 г. От приложената към документите „клетвена декларация на агент Джеймс Фитцпатрик” – т.10, се установява, че „Агентът под прикритие № 1” е раздвоено лице и фактически представляват 2 лица, едното без имена, наречено в декларацията „агент под прикритие”(„АПП”), и второ лице, което било самият агент Дж. Фитцпатрик. Обвинителен акт, който съдържа раздвоение на едно лице на две лица, от които едното неизвестно, е неприемлив за българската държава, респ. за българския съд, и не следва да се разглежда въобще.

Изводът, който следва е, че престъпленията, които обвинителният акт свързва с Червенкова, са били извършени по абстрактен и неизвестен начин, чрез неизвестен сайт, управляван от неизвестна фирма, чрез плащания от неизвестни сметки и неизвестни банки на неизвестни по размер суми и се доказвали от неизвестно, тайно и раздвоено лице – т.е. данните за всички елементи на престъпленията за които се иска екстрадиция са тайни и тяхната достоверност е невъзможно да бъде проверена от българския съд, поради което екстрадицията следва да бъде отказана.”

** Текстът на цялото възражение може да се прочете тук – EDITED-Възр_Гери_8

——————————————————

.

Адвокат Груев изпраща преди това, на 29 януари т.г., до министъра на правосъдието на Р. България Молба*** да вземе отношение по случая с Гергана Червенкова. В Молбата се казва:

“УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Изхождайки от правомощията Ви по Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ, Рамково решение на Съвета на Европейския съюз № 20020613, Европейската конвенция за екстрадиция и Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест, поставям на вниманието Ви случая с ареста с цел екстрадиция на българската гражданка Гергана Червенкова, нарушаването на посочените нормативни актове, нарушаването на гражданските и човешките и права на гражданката Червенкова, като моля за Вашето отношение, съобразно компетентността Ви.

ФАКТОЛОГИЯ ПО ДОКУМЕНТИТЕ И АРЕСТА НА ЧЕРВЕНКОВА:…”

 

*** Съдържанието на Молбата до правосъдния министър може да се прочете тук – EDITED-М_Мин_Правосъд

—————————————————————–

.

Из Молба**** на адв. Груев до Софийски градски съд от 15 февруари т.г.

“Документите на САЩ са представени по ЧНД № 587/2013 г. в оригинал и в

превод на български език. Преведеният обвинителен акт по делото, сравнен с превода на същия акт, представен от американското посолство по НЧД № 548/2013 г., СГС, 16-ти състав, показва коренни и значими различия в наименованията на обвиненията, както и в описанието на престъпленията. Процесният превод е дотолкова погрешен, че е подменил същността на престъпленията (по отделните пунктове), за които се иска екстрадиция. Изпуснати са цели пасажи, а в други случаи е добавено съдържание, което липсва в оригинала на обвинителния акт. Използвани са и словоформи, които са логически невъзможни – например “заговор за конспирация” (стр. 14), „раздаване на лекарства в интернет”, „транспорт на пари” и др..

Искането на САЩ е направено с противоречиви и взаимноизключващи се официални документи, сгрешени и подправени, изхождащи от некомпетентен орган и неадресирани до компетентен орган на българската държава, изготвени при нарушаване на изискванията на Договора досежно формата и съдържанието им и като такива са недопустими по см. на чл. 9 от Договора.”

**** Целият текст на молбата може да се прочете тук – EDITED-М_ПРОЦ_НЕДОСТАТЪЦИ

————————————————————

.

Във Възражението***** на защитника на Гергана Червенкова, изпратено на 4 април т.г. до Софийския апелативен съд, се посочва:

“I.   ПО МОЛБАТА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ

 1. За искането на САЩ липсва молба, изходяща от компетентен орган (Департамента по правосъдие, съгл. чл. 9 от Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ /Договора/). Вместо това имало искане, което се съдържало в Клетвени показания на федералния помощник-районен прокурор за южния район на Ню Йорк П. Ян МакГинли. В тях на страница 17 било “отразено” и такова искане, според СГП. Показанията не са молба, а са направени „в подкрепа на молба за екстрадиране” според заглавието им. Клетвите на който и да било, в т.ч. и на помощник-районния прокурор на южния район на Ню Йорк, не могат да послужат като основание за допускане на екстрадиция и съдене на един български гражданин.

2. Възниква въпросът къде е тази молба, в чиято подкрепа са клетвените показания. Според „декларацията” на Джули Б. Мартин (цялото име не е известно) – съветник в Държавния департамент на САЩ, молбата се съдържала в „официална телеграма, изпратена (от Департамента) до посолството на САЩ в София, в която е включен текстът на дипломатическата нота”, защото според нея, съгл. чл. 8 от Договора официалното искане трябвало да бъде под формата на дипломатическа нота.

Тази телеграма:

2.1.  я няма по делото

2.2. не е отправена до Република България

2.3. не е между документите, с които се иска екстрадиция, съгл. чл.8, ал.1 от Договора

 2.4. чл. 8 от Договора не съдържа изискване искането за екстрадиция да е под формата на дипломатическа нота – точно обратното – императивно е определил формата на документа “Молба за екстрадиция” – чл.8, ал.1.

 Следват два извода:

1. Помощник-районният федерален прокурор на южния район на Ню Йорк е орган, различен от Департамента по правосъдие на САЩ, който орган е определен като компетентен орган, съгл. чл. 8 и чл. 9 от Договора. Департаментът по правосъдие е държавен орган на САЩ, представляван от Г-н Ерик Холдер – Министър (Главен Прокурор), който е лице, различно от визираното в документите на САЩ. Искане под формата на “клетвени показания” от такъв орган е недопустимо в производството по екстрадиция, и

2. Липсва надлежна молба от държавата САЩ за екстрадиция на българската гражданка Гергана Илиева Павлова-Червенкова и такава  може да се намери сред документите изпратени от САЩ.

II.     ПО ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА НОТА

С молба в с.з. на 15.02.2013 г. и устно в заседанието защитата изложи аргументи защо една вербална дипломатическа нота  (№ 027 от 29.01.2013 г. на Посолството на САЩ в България) няма формата и не може да породи действието на молба за екстрадиция, които СГС възприе. В подкрепа на това защитата излага и следните доводи:

1. Дипломатическата нота има форма, сложила се за около 300 години по обичаен път в дипломатическите отношения, която не включва адресат, до който се изпраща (изпраща се до държавата), нито конкретен държавен орган, от който изхожда. Затова се пише в безлична форма в 3-то лице, единствено или множествено число.

2. По традиция дипломатическите ноти изхождат или от Министерство на външните работи, или от Посолство на съответната държава (в зависимост от мястото на предаване), поради което априори е изключена възможността дипломатическата нота да изхожда от “компетентен орган”, както определя Европейската конвенция за екстрадиция и Договора между правителствата на България и САЩ.

3. Дипломатическата нота може да бъде подписана или само парафирана. В конкретния случай е налице втората форма. Очевидно е, че документ за екстрадиция, който дори не е подписан, няма как да изиграе ролята на Молба за екстрадиция, която да изхожда от компетентен орган на молеща държава.

4. В дипломатическите отношения между държавите връзките се осъществяват от строго определени органи – Министерства на външните работи и посолства. Ето защо не може да бъде споделено становището на съветника по право и разузнаване Джули Б. Мартин, че Департаментът по правосъдие изготвял дипломатически ноти, пък след това ги пращал като телеграми… на посолството. Министерствата на правосъдието (Департамент по правосъдие в САЩ) работят с други видове документи, различни от дипломатическите ноти.”

.

***** Целият текст на възражението до Софийския апелативен съд може да се види тук – EDITED-Възражение_САС_2

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.