Home » Авторски страници, литература

Без свян душата ми ликува…

2013.07.23 Няма коментари
Spread the love

.

*    *    *

Без свян душата ми ликува,
без свян
и знам, че този свят си струва
служебното усилие да дишаш,
дори когато на пейзажа,
дори когато на пейзажа
си излишен.

 

*   *   *

Като костюм е подреден животът ми
и на врата ми
е увиснала прискърбно като вратовръзка
семейната ни връзка,
така че нощем лягам до бедрата ти с усърдие –
прилично е да се обичаме
и се обичаме
прилично –
до пълно безразличие.

 

*   *   *

Прекрасна
като циганското лято си отиваш,
като изпусната в реката шапка
и като себе си.

Обсебени,
един към друг
мъжете те прехвърлят с блеснали очи
и всички те обичат за походката, за тялото
и за момента.

Но никой
не прескача своя поглед
и не посяга над оградата му ниска,
а ти вървиш – от себе си по-истинска.

Отиваш си…

Каква си хубава! Да можех да поема риска
да съм до теб – такава светла, непоискана.

 

Детелин Вълков

(1957-2012)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.