Home » Избрано

Фалитите в България са скочили с 243 % за година

2013.06.09 Няма коментари

В черната статистика водят фирми от строителството, товарните превози, текстилни фабрики и магазини

.

Юлиана Бончева, Ивет Миткова, Румяна Гочева, в. “Сега”

България оглави поредна негативна класация, която илюстрира колко е трудно да се прави бизнес у нас. С 243% са се увеличили фалитите на фирмите през 2012 г. спрямо 2011 г. Това разкрива доклад на “Кофас България”. Международна компания, специализирана в управлението на дълг, анализира 12 държави в Централна и Източна Европа.

През 2011 г. българските фирми, обявени в несъстоятелност, са били 390, а през миналата година банкрутите вече са 1339. Именно този троен скок превръща България в печален шампион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). За сравнение: в региона средният процент на банкрутиращите фирми е 3.5%.

По данни на “Кофас България” най-големите фалити у нас през 2012 г. са на “Камет” ЕАД, “Въгледобив Бобов дол” ООД, което освободило близо 2400 работници, производителя на стоманени тръби “Прециз интер холдинг”, торовия завод “Агробиохим”, “Кремиковци трейд” ООД.

Сред тежките банкрути на миналата година изследването поставя румънското енергийно предприятие “Хидроелектрика”, оставило на улицата 5243 души, и унгарската авиокомпания “Малев”, освободила 1213 души.

Като брой фалиралите в България – 1339, са под 1% от всички регистрирани фирми, които са около 380 хиляди. Но всъщност активните предприятия са не повече от 60-70 хиляди, което вече сериозно променя тежестта на закъсалите, обясни управителят на “Кофас България” Милена Виденова.

Освен това официалната статистика, която се базира на решенията на съда, е далеч от истинската картина. Всъщност много фирми у нас са в технически фалит, но той не е юридически факт. “Кредиторите избягват процедурите по несъстоятелност и предпочитат да събират вземанията си на по-ранен етап”, обясни Виденова. Тя напомни, че у нас едно дело за фалит се точи средно 3 години и три месеца, а има и процеси, които продължават над 10 години. Според нея повечето приключили миналата година дела са били заведени в съдилищата през 2008 – 2009 г., когато кризата започна да се отразява сериозно в България. Страната ни по традиция заема последните места във всякакви европейски класации за скорост на процедурите по фалит.

Данните са красноречиви, че проблемите на бизнеса у нас се задълбочават и че предприятията не могат да се разплащат с банки, бюджета, доставчици, персонал и други кредитори. При това прогнозата на “Кофас” е мрачна – очакванията са, че през следващите две години броят на фирмите в несъстоятелност ще расте – както в България, така и в Европа. Хърватия е втора в региона след България – там за година фалитите са отбелязали двоен скок, а Словения е на трето място с близо 40% увеличение на процедурите по несъстоятелност.

Оказва се, че дори Полша и Турция, сочени за икономически отличници, отбелязват ръст на фалитите през 2012 г. Прави впечатление, че на другия полюс са държави реформаторки като Латвия и Естония, които отчитат спад на изпадналите в банкрут фирми. Двете прибалтийски държави отбелязват завидни ръстове на икономиките си.

Основните причини за фалитите у нас са голямата задлъжнялост на бизнеса, скъпите кредити, нестабилните цени на суровините. Браншове с висока концентрация на неплатежоспособни фирми са строителството, товарните превози, добивната индустрия, производството на текстил и търговията на дребно. Най-малко поразени от фалити са фармацевтичните заводи, ИТ секторът, услугите за фирми и селското стопанство. Тези тенденции не са българско явление – като цяло за Европа най-засегнатите и най-жилавите сектори са същите.

“Добре е държавата да стане редовна в плащанията си към фирмите, включително като не бави възстановяването на ДДС и преводите по обществени поръчки. 90% от кредиторите на държавните ведомства и общини са малки и средни фирми, а те са особено уязвими”, коментира вчера Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители. Той препоръча на правителството да работи за подобряването на услугите на данъчната администрация, а на бизнеса – да търси ниши за износ, защото вътрешният пазар е в стагнация, а заради демографските тенденции така или иначе ще се стеснява.

От години Българската стопанска камара алармира, че междуфирмените задължения са бич за бизнеса. Според БСК общата задлъжнялост на бизнеса расте с 5 млрд. лева за година. “България се радва на нисък държавен дълг, но фирмените задължения са 227% от БВП на страната, а това представлява остра липса на равновесие”, обобщи изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. “Не самият размер на тази задлъжнялост е толкова тревожен, тъй като колкото повече или по-добре работи една икономика, все по-голяма е тази задлъжнялост. По-тревожното е това, че расте просрочената и вече близо 80% от тази междуфирмена задлъжнялост е забавена”, обясни зам.-шефът на БСК Камен Колев.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.