Home » Авторски страници, политика

Бозови избори, бозави кандидати…

2013.06.15 Няма коментари
Фасадата на Община Варна. Снимка: в. "Монитор"

Фасадата на Община Варна. Снимка: в. “Монитор”

Да ме извинят филолозите, но на мен „бозов” и „бозав” ми звучат напълно еднакво. На комшийския турски език думичката “boz” – и съответно преводът и „бозав” – означава сив, или с цвят на боза, блед, толкова избелял и захабен, че е трудно да се определи първоначалния цвят. Домотъканият шаек е бил такъв, както и неугледните зимни войнишки униформи от тази тъкан в наборната казарма, каквито с досада съм носил.

Точно такива ми се виждат кандидат кметовете и цялата им предизборна кампания за частичните кметски избори във Варна. Тази аналогия ми дойде на ум, виждайки многобройните афиши с образа на полковник д-р Бозов и останалите, всичко девет кандидат-престолонаследници на абдикиралото величество – Кирил фон, дьо, ди Варна. Предстои, с цената на неизпълними обещания и опашати лъжи, да видим кой ще надлъже опонентите си и ще омае избирателите, за да се озове в тронната зала на Общината.

Базирайки се на опита си от почти 40-годишен стаж в дебрите на низшите и средни нива на държавната и общинска администрация, се двоумя кой ще е жребецът, на който да се заложи в това състезание. В подобно надбягване винаги има аутсайдери. Някои са само за бройка, за „демократична” фасада на почти предопределения изход. Често фаворитът в състезанието е старателно прикрит. Освен шампионите на водещите жокейски (политически) клубове има и такива претенденти, отглеждани в същите конюшни и хрупащи зоб от общата ясла. Те са резервните (независими) участници на подкрепящите ги финансово любители на залози. Обикновено залагащи на няколко коня, но икономически и финансово неразривно свързани с политическото лото. Много често разковничето за победата е в тях.

Напълно естествено по тази логика участниците от политическата селекция на малките партии и граждански движения ще са обречени. Просто икономическият зоб е недостатъчен и недохраненият Росинант не може да се състезава с расовите политически жребци.

По този повод си спомням стар, комедиен американски филм, в който абсолютната аутсайдерка, кобилката Тъжната Сю, спечели национално състезание и обърка сметките и дребните залози на зрителите от хиподрума и милионите пред екраните. От края на кавалкадата внезапно излетя като ракета пред всички. Оказа се впоследствие, че й бяха сложили фишек с наркотик под опашката, който под влияние на повишената анална температура от бягането се беше задействал. Естествено, печалбата отиде при посветените тарикати. Та знае ли човек. Всякакви задкулисни комбинации са възможни, като от особено значение е величината на финансовия фишек за всеки от претендентите.

И все пак, да погадаем… Абсолютните опашкари в кушията ще са представителите на маргинализираните десни, гравитиращи около покойното бивше СДС, които ще оберат безразличието и дюдюканията на публиката. Досмеша ме определението за единия от тях – „професионален политик”. Толкоз битовлия (куц) хайван отиде в политическата кланница, а някои още се надяват? Също и двама от уж „независимите”. От кого бе джанъм, са независими? А друго, младо и зелено, вече се вижда кмет и по афишите се самотитулова за такъв?!

Реалните претенденти са от елитните клубове на ГЕРБ – Иван Портних и, естествено, уж независимите от БСП, но от нейните конюшни – титулованият доц.д.м.н. полк. Бозов и ловкият администратор Куликов. Яко ще си бие камшика и Марешки. Участвал веднъж в голямата кушия, той е амбициран да я спечели, възможно и с тайната подкрепа на герберите. Да не говорим, че затъквайки си отзад финансовия фишек, е в готовност да се изстреля на пиедестала.

Но дотук с прогнозите. Защото цялото представление е от значение само за постановчиците, режисьорите и артистите. А публиката? Че кой я базари за нещо? Тук искам да цитирам мъдрите мисли на помияра Мъдьо, от новелката ми „Живот в кучкарника”. Все пак той е специалист по въпроса за боклука, защото непрекъснато е обикалял около казаните за смет.

„Казват, че водачите на голямата глутница били в Правителството и Парламента. И там, като при нас, непрекъснато има ежби и бой кой да води глутницата. Но когато става дума за плячка и мръвка, всички са като един. За благинките няма нито един – „против”! Въпреки, че някои оставят нещо след себе си само, когато клекнат. Има ли нещо в тази държава, за което да се говори повече? Боклукът е навсякъде – по бунищата, в гетата, в Общините, Правителството, Парламента. Част от него разхождат с боклукчийските камиони, а другите с „Мерцедеси” и „БМВ”-та. Но така е тук. Всичко е хаос, само престъпността е организирана.”

.

Светослав Атаджанов
Djani.blog.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.