Пожелай си щастие

Трима приятели решили да излязат в морето за риба. Единият намерил лодка, вторият – пари за гориво, третият – мрежа. Договорили се, каквото хванат, да делят на три. Цял ден хвърляли, вадили мрежата и нищо. Явно кризата била ударила и морските дълбини. Издърпали за последно – гледат златна рибка. Тъкмо тръгнали с нож да я режат на три, за да си я поделят, и тя им проговорила:

– Върнете ме обратно в морето и аз ще ви изпълня по едно желание.

Спогледали се приятелите. Улов – никакъв, Рибката – малка… Пуснали я.

– Хайде, казвайте какво искате?

Първият си пожелал да е много богат, да има къщи, апартаменти, земи, коли, пари… Бил убеден, че имайки всички тези неща, ще бъде щастлив. Вторият поискал също богатство, от всичко по много, но освен това си пожелал и слава. Искало му се да бъде като рок–звезда или известен футболист. Такава била неговата представа за щастие. Третият помолил златната рибка да му даде отсрочка една година, да си помисли какво да си пожелае. Тя се съгласила, изпълнила желанията на първите двама, а с третия се разбрали да се видят след 12 месеца.

Дните си отминавали, месеците се изтъркулили. Събрали се отново тримата приятели. Бедният заразпитвал другите двама как са, доволни ли са, щастливи ли са? Те започнали да му се хвалят как живеят, колко са богати. Дълго му изброявали какви благини имат. Изреждали, нареждали, фукали се. По едно време той ги прекъснал:

– Добре, добре, разбрах как живеете, какво имате. Но така и не ми отговорихте щастливи ли сте? Първият поприглушил децибелите:

– Ами, какво да ти кажа. Мислех си, че в това е щастието. Да имам всичко, да съм богат. Живеем в прекрасна къща, возим се в лимузини. И аз, и жена ми, децата ги возят на училище. Но през стъклото всеки ден виждам по улиците просяци, бездомни хора. Непрекъснато слушам по новините за мизерия, бедност, нищета. Хората се самоубиват от безизходицата. Ние си имаме всичко, но се наложи да назнача охрана и непрекъснато да я увеличавам. Така, както е тръгнало, ще трябва да наема цяла армия, за да се пазим. Имам чувството, че живеем под обсада. Няма спокойствие.

– Точно така е! – включи се в разговора и вторият приятел – И при мен е същото. И слава си имам, и много пари, всичко си имам. Но някак не мога да се почувствам щастлив. Не мога да се отпусна и да дишам спокойно. Толкова много мъка, толкова много болка около нас, че ме свива сърцето. Други богаташи ме съветват да си взема семейството и да се преселим в някоя нормална държава да живеем. Не знам какво да правя…

Замислил се третият приятел. На уречения ден отишъл при златната рибка. Тя го чакала:

– Реши ли какво искаш? Казвай!

– Виж, златна рибке, и аз искам да съм богат. Но едновременно с това искам в държавата, в която живея, да няма толкова много бедни и нещастни хора. Нека в моята родина всички да живеят така, сякаш сме в някоя от тъй наречените „бели” държави.

Речено – сторено. На брега вече го чакал нов автомобил. Качил се рибарят и потеглил към новата си къща. По пътя гледа и не вярва на очите си: Чисти улици, спретнати къщи, усмихнати хора. Прибрал се в къщи, включил телевизора. По новините разказват, как под силен граждански натиск на всички политици, участвали в прехода – грабеж било забранено да са част от властта. Как под същия натиск корумпираните магистрати били заставени да осъдят доскорошните си господари – олигарси и местни феодали. Как им отнели награбените фабрики, заводи, плажове, гори… и ги върнали в държавната хазна. Тоест на истинския собственик – данъкоплатците. Разказвали по новините как шайката разбойници, откраднали държавата, си получили заслуженото. Самите журналисти – сякаш преродени, имали вид на свободни хора, а не на роби на властимащите. Нямало вече самоубийства. Новите избранници на народа управлявали не като предходните алчни, самозабравили се паразити. Имали обеца на ухото – какво ги чака, ако стъпят накриво. Прокурори и съдии били принудени да служат на правосъдието. Много от кривосъдниците се озовали задълго там, където им е мястото – в затвора. Думи като законност и справедливост придобили смисъл. Държавата вече не била най-корумпираната и най-бедната. Напротив – сочели я за пример. Ниска безработица, високи доходи.

Звъннало се на вратата. Бившият рибар отворил. С грейнали лица влезли приятелите му:

– Видя ли какво стана? Ти ли го направи? Какво си пожела от златната рибка?

– Пожелах това, което ви липсваше на вас. Да живеете сред смели и свободни хора.

.         

Ивайло Зартов

(Централен софийски затвор, 24 април 2013 г.)