Home » Избрано, политика

Какво клати държавата

2013.03.05 Няма коментари

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ жив политолог на света в момента е Морис Дюверже. Роден е през 1917 г. и според уикито все още не ни е напуснал.

Морис Дюверже

През 1993 г. Дюверже дойде в България и ни каза нещо, което важи точно тук и сега – докато използвате пропорционалната избирателна система, у вас винаги ще има риск от политическа нестабилност!

Припомням това пророчество, тъй като сега цялата българска политология със зъби и нокти се бори за спасяването на пропорционалната система. Тя всеки ден произвежда нови и нови тъпи лъжи срещу мажоритарния избор – че той щял да облагодетелства олигархията, че щели да останат само 2 партии, че при мажоритарния вот се “губят гласове” и така нататък, и така нататък.

Но да се върнем към основната тема – съвета  на Дюверже. Каква бе политическата картина през 1993 г. и защо той бе поканен да изнесе лекция в Софийския университет? Управляваше ни правителството на Любен Беров, избрано с мандата на ДПС (7,77% на изборите) и задкулисната подкрепа на БСП. Сините бяха бесни. Малко преди това првителството на Филип Димитров се срина, предадено от своя коалиционен партньор – ДПС. А защо му се наложи да разчита на ДПС? Именно заради пропорционалната система.

Синята драма

Точно преди изборите през 1991 г. сините разполагаха с огромен електорат, те можеха да управляват стабилно. Но от техните редици се отлюспиха две партии, СДС – център и СДС – либерали. Те отнеха общо 6% от вота на СДС. Вместо 40,37%  СДС получи едва 34,36%, само косъм над БСП.

Но това не е всичко. Тогава в парламента влязоха само 3 партии със 75% от вота, останалите 25% се разпиляха по малки изпадащи партийки, които имаха една обща черта – техният електорат бе против БСП. При мажоритарен вот в 2 тура всички тези изгубени пилци щяха на финала да се обединят под синьото знаме. Вторият вот щеше да е лепилото.

Има може би само едно изключение – двете БЗНС-та. Общо те биха получили 7,1 на сто, но разделени не минаха бариерата. Така загина една славна българска партия, която най-много би заслужавала да е в парламента днес. Умря от липсата на лепило.

Политиците се цепят, но избирателят ги лепи. Стига да има възможност. Не може да се сметне как точно би се залепил електоратът при мажоритарна система в 2 тура, тъй като това се решава район по район. И навсякъде личността е важна. Но явно тези 25% от гласовете нямаше да се изпарят, а на втория тур щяха да подкрепят човека от по-близката партия. Или по-добрия човек. Ако бе намерил избираеми кандидати, СДС щеше да има около 50% от депутатите, в парламента щеше да влезе и едно залепено БЗНС. Така че ДПС нямаше да е единствен балансьор.

Но ето, че на държавното кормило дойде безпартийният Беров с мандата на ДПС, а зад фасадата, в реалната икономика, нахлу схемата “на входа и на изхода”. Така първите олигарси източиха най-големите български предприятия, подготвяйки грабежа. Сините бяха в разгром и безпътица – къде сбъркахме? Как така ни изиграха? Ако ми бяха чели статиите, щяха  да знаят.

Какво посъветва големият французин

И именно в този момент Морис Дюверже изнесе своята лекция. Той се разходи по различните държавни устройства и политически системи, след което стигна до България. И каза буквално следното:

“И все пак бъдете внимателни, защото пропорционалната избирателна система не би попречила на тези формации да се делят при съответното желание – процес, който би довел вашия режим до безпомощност…”

Перфектна прогноза! Точно това се случи не само през 1991, 1992, 1997 година, но и днес става пред очите ни. Но ето и следващото изречение на Дюверже:

Единствено мажоритарната избирателна система, практикувана от страни като Великобритания и Франция например, гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от гражданите по време на законодателни избори, подкрепяни или отхвърляни от същите тези граждани по време на следващите законодателни избори.”

Това е мнението на великия политолог, просто и ясно. Но в България Дюверже бе заобиколен от хора, които искаха да го убедят, че у нас тази система ще е много лошо нещо. Не отдавна един от неговите “екскурзоводи” се похвали във фейсбук, че почти успял да накара Дюверже да се откаже от теорията си и да си пренапише книгите!

О, санкта булгарикус тъпоумикус и гьонсуратикус!

Много ясно, че деликатният Дюверже е поотстъпил малко:

…Тя (България) всъщност би могла да пристъпи към смесена система, подобна на тази, предлагана от Германия, нейния мажоритарно-пропорционален механизъм. За съжаление,  той е прекалено пълен и недостатъчно ефикасен. Но София би могла да черпи вдъхновение от примера на Рим, в който Камарата на депутатите току-що гласува прилагането на смесената избирателна система: 75% от местата се избират чрез мажоритарна система и 25% чрез пропорционална.”

Както е известно, до този момент Италия бе другото име на нестабилността. Правителства падаха като круши, сменяха се по 3 до 5 на година. При новата система настъпи дълъг период на стабилност и оздравяване на политическата система, но все пак олигарсите и мафията спасиха своите играчи чрез прозореца от 25 на сто. Преди около 5 години Берлускони върна чистата пропорционална система и Италия на мига рухна в бездната на политическата криза. Италианците са отвратени. Цяла година те търпяха неизбран дикатор, спуснат от световните банки. На последните избори един комик спечели 25 от вота с програма на абсурда. Сега абсурдът е на власт.

Как Франция излезе от капана

Мажоритарните избори (в два тура) спасяват Франция през 1958 г. Тогава тя е буквално в гражданска война. Военните в Алжир се бунтуват и превземат Корсика, подготвяйки поход към Париж. За тях работи нелегалната терористична организация ОАС, която прави атентати из цяла Франция През юни Шарл дьо  Гол идва на власт и веднага пише нова конституция, с която слага началото на Петата република и “полупрезидентския режим”. Конституцията е утвърдена с референдум от почти 80 на сто от французите. Заедно с това Дьо  Гол въвежда и мажоритарната избирателна система в два тура.

Основният противник на тези промени е комунистическата партия, която още мисли в категории “работници срещу капиталисти” и единството на нацията е на заден план. Глупаво и опасно. На изборите през ноември партията на де Гол печели 3,6 милиона на първи тур и 5,2 милиона на втория тур, с което получава 189 депутати. Комунистите вземат 3,8 милиона гласа, но едва 10 депутати.

Заради това огромно разминаване между вот и депутати и до днес левите сили ненавиждат мажоритарните избори. Но то е напълно заслужено и правилно! Защото партиите ни могат да делят плячка, те не са суверен! Важното е какво са искали хората във всеки един от 546-те избирателни района.

Тогава в парламента влизат общо 6 партии, привърженици на Петата република. Техният вот е почти 15 милиона. На втория тур целият този електорат се обединява около най-силния противник на комунистите, район по район. Това е ярък пример, че мажоритарната система отсява крайните и издига умерените политици, които си обичат народа и нацията.
Петата република е засега най-стабилното и дълготрайно републиканско управление в историята на Франция. И нейната стабилност се дължи именно на мажоритарната система в 2 тура.

Махнете гьона от мозъците си и се учете от историята.

 

Валери Найденов, в. “24 часа”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.