Home » Избрано, литература

Безкрайна нощ

2013.03.14 Няма коментари

Откъс от едноименен роман на М. Ралчевски

Eдна древна индийска легенда разказва за ненадминат в съвършенството и мъдростта си индуски монах, който от младини бил посветил целия си живот на една-единствена цел – тази да разбере смисъла на човешкия живот.

Когато навършил осемдесет години, ненадейно, разхождайки се в гората, той срещнал Създателя си, Който му се явил във вид на скромно облечен белобрад старец. Индусът веднага разбрал, че пред него стои не кой да е, а Творецът на всичко. Без да се колебае нито миг, той веднага попитал:

„Щом ми се явяваш, Господи, значи, че или е дошъл краят ми, или че Си чул молитвите ми и си решил да изпълниш просбата ми.”

„И за двете си прав – отвърнал Господ – тук съм, защото ти се труди неимоверно много през всичките дни, които ти бях отредил на Земята с една- едничка цел – да разбереш смисъла на творението Ми. Благодарение на твоето неугасващо желание и неспирно постоянство ти се доближи изключително близко до целта си и вече почти знаеш отговора, затова реших да те възнаградя, като ти изпълня едно желание”.

Индусът навел поглед, защото било непосилно да гледа Създателя в очите, и смирено промълвил:

„Аз изживях живота си така, както желаех. Придобих мъдрост и знания, каквито едва ли някой на тази земя притежава. Постигнах истинска свобода и спокойствие, за които много хора силно мечтаят, а аз имам от тях в изобилие. Едно нещо обаче не можах да разбера: какво е любовта?”

„Това ли е желанието ти?” – попитал Бог.

„И да и не – отвърнал индусът, – да, защото това е наистина желанието ми, но и не, защото за да го осъществя бих искал да изживея живота си отново. Ако е възможно, искам да стана отново на двадесет години, но да запазя разума, който имам в момента.”

„Всички закони и сили, които познавате вие, човеците, са Ми напълно подвластни – отвърнал Бог, – но има нещо, което явно все не можете да разберете – и това е, че Съм ги създал за да се спазват, а не за да бъдат нарушавани.”

„Значи няма да изпълниш желанието ми?” – натъжено попитал индусът.

„Ще ти дам всичко, за което мечтаят хората, но втори живот… това не мога”.

Индусът не отговорил нищо. Той мълчаливо свел глава и смирено зачакал. Бог видял и оценил голямото му смирение, както и силния му сърдечен копнеж.

„Понеже наистина виждам, че си мъдър, благочестив и достоен човек, ще направя изключение! – казал Той. – Ще те върна на двадесетгодишна възраст, но както ти казах преди малко, не всички закони ще престъпя. Ще те върна шейсет години назад, но без опита и мъдростта, които си придобил по време на живота си.”

Индусът се натъжил, защото разбрал, че човек има само един-единствен живот, за да осъществи мечтите си, както и само един-единствен шанс, за да познае любовта и щастието… и пожелал да умре.

 

Мартин Ралчевски,

Ralchevski.blogspot.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.