Да си цвете от лятото…

.

Да си цвете от лятото,
да си дъжд по крилата,
да си птица без ято,
да си залез в житата.

Да си сноп от светкавици,
разцепващи мрака,
да си мисъл стремглава,
полудяла от чакане.

Да си капка море
и морето във капка,
и вълната, която
се слива със здрача.

Да си стих и сълза,
непотърсено чудо.
Да си този живот
от усмивка до лудост!

Дарина Проданова

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.