Home » Избрано

Отворено писмо на Кирил Станков до Ралица Бехар

2013.02.03 6 коментара

Поместеното тук Отворено писмо на Кирил Станков е реакция на друго – Отворено писмо на Ралица Бехар до евродепутата и лидер на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж, което е публикувано в economy.bg на 28 януари т.г. Отвореното писмо на Станков до Бехар е публикувано в няколко български сайта. Тези две писма представляват интересен сблъсък не само на тези, но и на житейски опити, които са различни.

—————————————-

Г-це Бехар,

Казвам се Кирил Станков, българин съм.

Реших да ви пиша, защото съм силно изненадан (да не кажа и възмутен) от отвореното ви писмо до г-н Фараж (когото нямам честта да познавам). Като българин учил и живял в Израел и Канада и върнал се тук, за да поддържа родителите си, но и с някаква надежда за развитие, реших да не остана безраличен към наивните твърдения във вашия текст. За да не досаждам на вас и останалите неколцина читатели на това скромно мое откровение, ще спестя подробностите колко факултета бих могъл да завърша – избрах само един и имам скромната титла Бакалавър по Изкуствата от Тел-Авивският Университет.

За разлика от вас, Ралица, аз не произхождам от семейство с много успешен PR бизнес и не успях да се посветя на благотворителни дейности по време на образованието си, защото пристигнах в Израел с 50 долара, подарък от чичо ми, и много хъс. Наложи ми се в продължение на 5 години да спя по 4-5 часа на ден, защото трябваше да работя като куриер нощно време и като готвач в пицария за да платя образованието си (каня ви някой ден да пробвате от моите пици с биологично чисти продукти – прекрасни са!). Също така искам да спомена, че Тел Авив (както и Единбург) е град със страхотна атмосфера, особено след някой атентат. Мисля, че с това се изчерпват приликите между нас.

Моята силна връзка с България е причината да напиша това писмо. Аз обичам тази страна, природата й, и хората, които познавам – моите приятели. Избрах да живея на село, далеч от големия град. И в това село живеят около 120 души. Съдейки по моите съселяни, коментарите на г-н Фараж са доста точни. В момента съм дал заеми и вересии за около 1000 лева на хора, които просто не могат да свързват двата края, всеки месец! За щастие имам професия (освен кинорежисурата, която в нашата прекрасна – според вас – страна не може да ми осигури нормално преживяване), позволяваща ми да живея с доходи над средните в България.

Вие цитирате данни на официални институции в България, които – априори – обслужват интересите на правителството. Тези данни са абсолютно неверни. Смея да твърдя, че средната, официално платена (тоест не сива и черна заплата) далеч не надхвърля 500-600 лева. Невероятно е, че млади лекари и учители започват и с по-малко от това. Забравяте да споменете във вашето писмо, че по данни на същата тази статистика едно 4-членно семейство има нужда от 1800-2000 лева (двама родители и две деца). Тази сума не се получава дори и според „вашата” средна заплата. А и тя не включва дори и една едноседмична почивка – било то в България или съседни нам държави (за Великобритания няма какво да говорим).

Ралица, според вас – дори и да сте права – нормално ли е в една държава от ЕС 27% да живеят на границата на бедността или под нея? Това е почти всеки трети човек и дете! Аз съм изключително учуден от наивността ви да се обуславяте с информация, тиражирана от едно правителство, което прикрива импотентността си с масова дезинформация, демагогия и популизъм!

България (и управляващите я олигарси) позволят бизнес само на хора от тяхната клика. Опитайте да „въртите” честен, малък бизнес и ще видите как бюрокрацията, абсурдните наредби и нереалните данъци и такси ще ви съсипят. Голяма работа, че учредителния капитал (отскоро) е 1 евро. Какво е 1 евро в България, след като “Кремиковци” струва пoловината? Какво, наистина е 1 евро, като всеки заблуден проверяващ очаква да го „почерпите” поне за 10 (ей-така, за да „не се хващаме за дреболии”). И колко евро да очакват хората от десетки държавни предприятия, неполучили заплати с месеци? Каква държава е това? Ако аз не платя заплата на моите работници до 10-то число, ще ми “цъфнат” 5 инспектора и икономическа полиция…

И така… Вие, Ралица, пишете само за числа и цифри. Твърдите, че има потенциал в България. Ала това е далеч от истината. Причината тези цифри да нямат значение, е, че моралът и атмосферата в тази „държава” са непоносими. И ако аз бях на 20 години, щях да си стягам багажа не по икономически (защото да – тук е възможно да се оцелее), а по човешко-морално-философки причини. Убеден съм, че преди да имате „оферти” от 4 университета във Великобритания, сте посещавали елитно училище в България, вероятно не под „шапката” на МНО. Че сте имали достъп до курсове и учители, които по никакъв начин децата от моето село не могат да си позволят. И, че когато сте искали пари в брой от баща си (в съседната стая) по Скайп, малко хора са можели да си позволят компютър и интернет достъп (а и днес в моето село има максимум 10 такива).

Тоест – животът ви е минал в един кръг повече или по-малко отдалечен от живуркането, на което са обречени 80% от представителите на тази заг(н)иваща нация.

Забравяте да споменете, че България е управлявана в последните години (няма да уточнявам колко) от една институционализирана мафия, че корупцията и чалгата са завладели тотално това общество, че образователната ни система бълва некадърни, самонадеяни изтърсаци. За здравеопазването няма да говоря – ако искате да видите как е, идете на един преглед и лабораторни изследвания, в който и да е провинциален град. Че шансовете за професионално развитие са нулеви, защото тук наука и индустрия няма, а само далавери. Че културата и изкуството са едва ли не „табу”, а малкото занимаващи се с тях са смятани за „лузери” и откачалки. И че, София – моя роден град – далеч не е България.

Да, аз също се върнах тук след 16 години в чужбина, и то доста успешни – творчески и финансово. За разлика от вас, аз съм не толкова млад, и имам други причини, които ме карат да остана тук. Ала с всичката гнусотия, която ни залива в последните години – като се започне с икономиката и се свърши с екологията – аз не мога да виня нито г-н Фараж за неговите твърдения, нито всеки млад българин, който мисли да напусне тази страна. Просто „страна” вече няма. Мафията си я приватизира и прави каквото си иска, и си има официална статистика, с която да замазва положението.

Искам да използвам възможността да ви поканя в моето село, и в близкия провинциален град, за да ви покажа колко много се заблуждавате. И да имам лично възможността да ви кажа как вашето самодоволство и късогледство са една от причините т.нар. елит на България да не прави нищо полезно за спасяването на тази „нация”.

И аз написах това писмо с добри чувства, но и с малко гняв. С гнева на нашето поколение, което изгуби най-хубавите си години в т.нар. „преход”. Не очаквам отговор от вас.

С умиление,
Кирил Станков

 

Източник:  Dnes.bg

6 коментара »

  • Ради said:

    Малко са останали светците, като този човек, в нашата скромна държавица. Да живееш с “отворени” очи е болезнено, да виждаш страданието на собствения си народ. Но, да споделиш плода на тази реалност е безценно. Г-н Станков, не можете да очаквате промяна, а да не говорим за цитирам:”спасяване на тази нация” (Вие сам го доказахте с думите си). Призива Ви, вярвам за голямо съжаление, не е стигнал до г-ца Бехар, освен празно разочарование а може би и гняв, друго не вярвам да сте дал в отговор на въпросния “елит на България”.

  • Ради said:

    Гръциките студенти и младеж, не напразно ни се присмиват. Докато в България, има млади хора с неясно изразени убеждения и претенции, ще имат причини го правят.

  • геро said:

    Точно житейския опит на Станков е покъртителен..все пак живота на село е доста труден..някои хора не им понася ..особено на лицето станков , който е можел да завърши каквото си поиска , но от пустата му скромност завършил изкуство в Тел Авив …а после от любов към родината станал емигрант в собствената си страна….

    Станков ,честно да ти кажа нуждаеш се от психотерапия .имаш страната склонност да си непоследователен и раздвоен в това което мислиш…От една страна статистиката била цитирам ” обслужваща интересите на правителството” от друга страна на база същата тази “стъкмистика” се жалваш ,че 27 % от българите живяеят под прага на бедността …. е кое е вярното….Друга странност която ми направи впечатление е ,че с лека ръка размахваш собствените си неволи , но умело се опитваш да ни накараш да си мислим ,че някой друг е виновен за това , а ти си просто една жертва на обстоятелствата … Ами стани и се изправи срещу тези обстоятелства ве пич , само с хленч до никъде не можеш да стигнеш…

    И в заключение само искам да споделя една мисъл , която силно споделям…

    “Оптимиста живее на остров от постоянни възнможности , а песимиста живее на остров от постоянна нерешителност

  • Веско said:

    Като не ти харесва тука Станков събирай си дърмите и чао.Ще сдържа сълзите си ако те няма в България. Аз живея добре, имам две деца, чудесни приятели. В тази страна има прекрасни кътчета ,където да си прекарам чудесно. На теб щом не ти харесва –
    вече си бил емигрант, знаеш пътя..Успех

  • Az said:

    http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/600720_158523594300272_878653455_n.jpg

    ***

    И знам България ще Бъде!
    Тя има мисия на таз Земя
    И не е късно пак да я прегърнем
    Изстрадалите, нейните чеда.
    Върнете се по родните места!
    И този, който вярва ще го бъде!
    Заради вечната, небесната мечта,
    Да разберем кои сме и защо на таз земя.
    Върнете се по родните места!
    Такава е повелята на древния ни род.
    Небето знае порива на вашата душа,
    За да сме вечен, цял един народ.

    Мария Добрева, Атланта

  • Svetoslav said:

    Съжалявам, че чак сега виждам написаното от Кирил Станков.

    Г-н Станков,

    Жалко, че вие сте поредния българин, мислещ по този начин – мафията ни виновна, всичко “куцало”, нямало перспективи и бъдеще, от типа “Боли ме, ама може и да не ме боли”. Съжалявам, че вече сме преминали на ниво “Нямаме идеи за бъдещето си, мрънкане докрай!”. Човек живее, за да създава, било то нещо малко. Когато в собствената си страна не откриваш смисъл да останеш, да живееш, да се развиваш и постоянно да се оправдаваш с мафията и политиците, значи че дадения човек просто няма смисъл и цели в живота си.

    Част от народопсихологията ни е вечено да чакаме някой месия да дойде “и да ни оправи”. Много грешна ситуация е това – за пореден път сами си подкопаваме постигнатото в тази крехка за нас демокрация!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.