Home » Авторски страници

Политическата коректност

2012.07.29 Един коментар
Янко Николов Янков-Вельовски

Янко Николов Янков-Вельовски

Из новата книга* на проф. Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, т.7

 

ХІ. Политическата коректност

1. Поне за нас е несъмнено, че за коректния принадлежен към европейската цивилизация човек е невъзможно да пише политически коректно за политическата коректност, просто защото самата съвременна, в началото на ХХІ век, постановка за политическата коректност е политически и всякак, НЕКОРЕКТНА. Поне за нас е несъмнено, че т. нар. „съвременна проблема за политическата коректностима характера на, макар и посткомунистическа, по същество експанзионистично комунистическа, националистическа и религиозно-фундаменталистическа идеологическа и прагматична платформа, насочена срещу сърцевинната основа на европейската либерално-демократическа цивилизация – а именно идеите на индивидуализма, на личната отговорност, на свободата и на толерантността.

Ние приемаме за несъмнено, че доктрината за политическата коректност има характер на опит за взривяване отвътре на съвременното европоцентрично и либерално-демократично по своя характер общество; при това чрез използуването на средства и методи, външно-формално взети от същата тази обществена формация, но спекулативно използувани като оръжие за нейното ликвидиране и унищожаване.

За нас е несъмнено, че доктрината за политическата коректност има характера на базисна форма на цензура, налагана върху словоупотребата и непозволяваща да бъдат произнасяни думи, официално или конклудентно обявени за политически некоректни, тъй като били имали характера на недопустимо назоваване на нещата с, макар и истинските им, но цензурно обявени за недопустима употреба, имена. Или малко по-иначе казано: това е цензура, официално незабраняваща провеждането на дискусия – в която, обаче, не е позволено да се произнасят думите, които са налични за обекта на дискусията и е позволена свободната употребята на всички думи, които, всъщност, нямат нищо общо с предмета на дискусията.

Така, според конкретната посткомунистическа историческа ситуация или контекст в България едни от най-„невинните“, но в същото време и недопустими за произнасяне думи, са „мафия“ – вместо която политическата коректност изисква употребата на „оперативно интересни лица“ или в краен случай „лица от престъпния контингент“ и само в най-краен случай – „лица, принадлежащи към организираната престъпност“; както и вместо етнословоформата „циганин“ трябва да се употребява думата „ром“. А в САЩ и Канада вместо „индианци“ следва да се употребява думата „коренни американци“, а вместо „негри“ – „афроамериканци“.

2. В научната и популярната лингвистична практика днес понятието „политическа коректност“ се употребява като полисемно и съдържащо поне три основни смислови натоварености:

*имащо цензурен характер изискване за задължителна употреба във всекидневно-битовата говоримо-комуникативна реч, както и в официалната писмена журналистическа, административна и научна езиковотерминологична практика, на специфичен евфемистичен език;

*имащо цензурен характер изискване за задължително политическо поведение, изцяло съобразено със считаните за от самосебе си разбиращи се правила за коректно обществено-политическо поведение;

*имаща строго цензурен характер идеология, налагаща задължителни изисквания за строго придържане към определен стандартен модел на езикова комуникация и официална публична поведенческа изява, безпрекословно изискващ показване и дори демонстриране на неутралност, безпристрастност, търпимост и почтеност към определени, обичайно считани за и категоризирани като дискредитиран, социални, професионални, етномалцинствени, религиозни и прочее, групи (проститутки, хомосекуалисти, алкохолици; негри, индианци, цигани; евреи, араби, азиатци, балканци; жени, политически дейци, и пр.), общоприетата истина или кквалификация на които е обявена за „израз на вербална агресия“, „език и поведение на предубеждението“, „език и поведение на омразата“, „език и поведение на ксенофобията“, „недопустим радикализъм“, „антилиберализъм“, „расизъм“ и пр.

В основата на научните съображения относно необходимостта от налагане на политически коректния език е залегнало схващането, че различните форми на лингвистичните конструкции отразяват различните форми не само на възприемане на света, но и на собственото разрушително или творческо вписване в картината на света, и дори имат характера на стратегия, насочена към променяне и конструиране на света; или иначе казано, съгласно гледището на тези автори не само езиковата конструкция е такава, какъвто е светът, но и светът трябва да стане такъв, каквато е езиковата конструкция за него.

Като едно от най-често изтъкваните достойнства на изискването за политическа коректност се сочи изискването за неутралност, изискването да бъде намерена такава интерпретация на фактите, с която да се съгласят и двете страни на един диспут или дори (дори най-често!) военно стълкновение на защита на непримирими ценности; и в този смисъл неутралното се приема за еталон (или един от еталоните) за коректността. Това изискване, обаче, е абсурдно, и хилядолетната история на човечеството е доказала тази абсурдност, тъй като така възхваляваният „неутралитет“, всъщност, винаги е имал характера на камуфлирана подкрепа на Злото, най-често силово заставяне за примиряване със Злото, за приемане на несправедливостта; и тъй като не неутралитетът, а обективността е и трябва да бъде водещото изискване за същинската коректност.

В литературата често пъти се обръща внимание на обстоятелството, че като правило езикът на историята съвсем не е език на истината за историческите факти, процеси и феномени, а е преди всичко прецизно формулиран манипулативен език, тенденциозно-манипулативна гледна точка на победителите. Впрочем, още Конфуций е казвал, че

възприемането на историческата истина зависи от думите, с които са коментирани фактите; че обективната, реалната истина е нещо съвсем различно от историческата истина; че дори да бъде променена само една дума, с нея може да бъде променен и действително се променя целият смисъл на историята; и че едно нещо е да бъде казано, че „владетелят е осъдил на смърт пленения философ“ и съвсем друго нещо е да се каже, че „владетелят е убил пленения философ“.

Все пак, въпреки така визираната древна интерпретация на същността на политическата коректност, самата идеология на политическата коректност е продукт на най-съвременната история;

според редица изследователи тя е късен ляво-либерален теоретичен проект, появил се през 60-те и 70-те години на ХХ век, при това в разгара на проявлението на трите коренно преобразуващи модерното общество революции –

информационната, сексуалната и либерално-демократичната.

В литературата се приема за безспорно, че „баща“ на тази идеология е видният леворадикален и неомарксистки немски философ и социолог Херберт Маркузе (1898-1979),

според когото не пролетариатът, както казваше Карл Маркс, е революционният двигател на обществото, а това са и ще бъдат голямото множество ощетени от природата и от живота отделни малцинствени групи;

и това е и ще е така, защото Марксовото пророчество за абсолютното обедняване на пролетариата и превръщането му в мощна революционна сила просто не се е сбъднало и няма да се сбъдне поради постоянното обуржоазяване на пролетариата;

поради което и истинската бомба, която ще взриви отвътре буржоазно-капиталистическото общество, са и могат да бъдат единствено аутсайдерите, субстратът от най-отхвърлените от обществото малцинствени групи – цветнокожи, етнически и религиозни малцинства, социално слаби и социално изключени, феминистки, хомосексуалисти, и пр.;

поради което и тези именно „репресирани“ маргинални и аутсайдерни групи се нуждаят от „нова толерантност“, от интензивно толериране и издигане на техните недостатъци в ранг на предимства,

при което и всичките онези „нормални буржоазни човешки качества“, които именно са подкупили и декласирали пролетариата,

трябва да бъдат квалифицирани и обявени за недостатъци;

така, едва след всичкото това, едва благодарение на интензивното насаждане на новата толерантност, ще стане възможно и най-после ще бъде разрушено буржоазното общество.

Така, както удачно е отбелязъл Питър Дракър, новият обществен феномен, който ще бъде постигнат, ще има характера на коренна противоположност на тиранията на мнозинството, която Токвил характеризираше като „класическа опасност за демокрацията“, и този феномен ще е именно тирания на крайно малобройното малцинство – на довчерашните аутсайдери .

Това, както казва Патрик Кенън, ще е общество, в което индивидът ще престане да бъде индивид и ще се превърне в член на група, която ще е изпълнена с подозрение към всички останали групи и няма да позволява да бъдат потъпквани правата й – които, впрочем, до вчера са били третирани като обществено укорими и недостойни.

Това общество на политическата коректност, както казва Патрик Бюкенън, несъмнено е общество, подобно на обществото на инквизицията.

 

—————————————————–

* Откъсът от книгата е подготвен за публикация от Николай Гусев.

 

One Comment »

  • Nik said:

    Политическа коректност = Пилатов синдром

    Семантичната окраска на термините може да подскаже твърде много на внимателния читател.

    Английските думи за “ляв“, респ. “десен“, са особено показателни в този аспект.

    Left” означава

    изоставям, напускам, тръгвам си, отивам си, оставям, зарязвам, изигравам, измамвам (като глагол);
    изоставен, напуснат, зарязан, изигран, измамен
    (като минало причастие).

    Right” e в смисъл на

    изправям, оправям, реабилитирам, застъпвам се, възстановявам (като глагол);
    верен, правилен, справедлив, честен, прав, почтен, точен, подходящ, здрав, горен, чист, истински, неподправен, изцяло, докрай (като прилагателно или наречие);
    право, справедливост, привилегия, факти, изправност (като съществително име).

    Набиращата скорост лява вълна на Запад, силно повлияна от поредната световна икономическа криза, не предвещава нищо добро за масовия човек, постоянно подтикван от надвилия на харча си тамошен научен истеблишмънт към отказ от самоличността (идентитета, индивидуалността) в полза на безличната общност (държавата, организацията, партията).

    Политическата коректност” е частен случай – но твърде значим – на тази тенденция към обезличаване на човека и сливането му с тълпата.

    Същевременно тя (“политическата коректност“) е отличен инструмент в ръцете на корумпираните елити за постигане на временни, преди всичко материални, лични или групови изгоди.

    Под маската на “неутралността” отговорни за съдбините на цели народи политически лидери безцеремонно лъжат, представяйки себе си и упълномощилите ги електорати за приятели на откровени разбойници, мафиоти и масови убийци.

    Така тези “политически мъже” идентифицират сами себе си като съучастници на престъпници или, в най-добрия случай – като травестити – политпроститутки край световната магистрала.

    Така те, също като Пилат, в пълно съзнание за непочтеността и противоправността на деянията си, осъждат невинния Исус Христос и даряват свобода на действие на престъпника-убиец Варава.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.