Home » Избрано

Нова стратегия за българите в чужбина?

2012.07.02 3 коментара
Spread the love

Автор:  Кина Бъговска* (БАЦКН)

Разговаряме с Мария Цанкова, главен експерт за българско гражданство и българи в чужбина, точно ден след като президентът Плевнелиев свиква Съвет за култура, духовно развитие и национална идентичност в президентството. Отправната точка е: „Изработването на национална стратегия за българите зад граница”. Поканени са министерството на външните работи, образователното министерство, социалното и здравно министерства, министерство на културата. Министерството на финансите и ДАБЧ (Държавната агенция за българите в чужбина) са тези, които „изработват най-общата рамка на стратегията”.

Благодарна съм, че успяхме да си поговорим с госпожа Цанкова, тя – отзивчиво-осведомяваща, аз – заинтересовано–атакуваща. Заинтересована, защото не съм само наблюдател, а съм и активен участник в изграждане легитимност и лоби на българската общност в Чикаго през последните 10-12 години. Пред очите ми са десетките разговори и писма с българските министри, посетили Чикаго в близките няколко години: бившият министър Трайчо Трайчев, министър Младенов, министър Игнатов и президента Плевнелиев тази година. Обещах, че ще напиша за срещата като се върна в Чикаго, едно, че остава написаното, и второ – искам да помогна за професионалната реализация на тази среща като дам повече информация, за тези, за които става дума. Така, както има записано черно на бяло, че има Българо-американски център за културно наследство, Българо-американска асоциация, заедно с много други организации с идеална цел в Чикаго, църкви, училища, вестници, радио. Там пише още кои сме ние, българите в Чикаго, какви цели имаме и какви са нашите постижения, надежди и очаквания от правителството. За да напишем нашата „История българска в Америка”, първо си направихме вестници, после журналисти и „български възрожденци” проправиха пътека до американските институции, докато разберат, че има българска общност. Като всички останали, на които флагът се развява в съвета на общината в Чикаго. Вече и нашето знаме е там и брошури, написани на български са там, нашата елха, украсена с български кравайчета за Коледа е също сред другите 80 елхи всяка година. С пристигане на първия генерален консул в Чикаго, ето ни и на площада Дейли, редом до гигантската скулптура на Пикасо, застанали гордо до издигащия се високо национален флаг, всяка година на 3 март. Защитаваме националната си идентичност в Чикаго и предавахме в папки споделените си мисли на отпътуващите ни министри за родината, с надежда, че ще намерят време да отворят страниците и да прочетат за нас, да ни опознаят. Как ще има диалог, ако двете страни не се познават?

Сега се задава нова стратегия за българите в чужбина, тъй като законът за българите в чужбина от 2000 не е проработил, по думите на вицепрезидента Маргарита Попова. Нейна е и идеята да се свика Световна среща на българите зад граница в Брюксел. През ноември. Дотогава ни се дава думата да се произнесем, тъй като е „ не по-малко важно да се знае с какво българите в чужбина биха помогнали на страната си” – според думите на президента Плевнелиев. Но познават ли се проблемите на тези българи достатъчно?
Защо законът през 2000 година не е проработил, а стратегията ще проработи?

Нека се опитаме да разсъждаваме малко относно жалоните, на които трябва да се построи една стратегия за нас, живеещите в Чикаго например.
Първото нещо, което бихме искали тук, в чужбина е – диалог с България. Възниква въпроса: С коя от институциите трябва да се разговаря? Почти до всички министри, сме предавали на ръка писма, включително и Държавната агенция за българите в чужбина със съдържание за нашата дейност, (конкретно говоря за Българо-американски център за културно наследство, учреден през 2007 г.) и нито един отговор и мнение, независимо, че посрещнахме четирима представители на държавната агенция през 2008 г, на които организирахме среща с българските училища. На срещата, организирана от Българо-американската асоциация през 2011 г. по повод форума на българските училища зад граница, лично дискутирахме нашите задгранични проблеми с министър Игнатов и представители на парламента. Каква е йерархията за поддържане на конструктивен диалог с правителството в България? По думите на Мария Цанкова – едните имат изпълнителната власт, а президентството – представителна функция. Ще ни даде ли тогава тази среща необходимия резултат и правомощия? И кой ще посети тази среща? Хората с възможности и безработните ли? Те обаче не правят обществения живот в Чикаго. Следователно ние се нуждаем от:

1. Координационен механизъм за обратна връзка.

Тук в Америка действа един елементарен принцип – ако изпратиш писмо до дадена инстанция, отсрещната страна отговоря задължително, че е получено писмото и в какъв срок да очакваш резултат. Защо да няма такава практика и с България?

Стана въпрос с Мария Цанкова за това, какво искат българите в Чикаго. Разказах за нашите фолклорни състави, за нашите музиканти и танцьори, художници и специалисти, български училища с които се гордеем. Бяхме единодушни, че българските специалисти навсякъде по света са еталон за подражание.

За да получи подкрепа дадена инициатива на правителството се нуждае от гражданска подкрепа, защото става въпрос за финанси, за което се съгласих с моята събеседничка.

Ние в Чикаго сме единодушни в едно, работим не 8, а 16 часа, за да добавяме към недостига за пенсии на родители и близки в България. Работим във вестници, които са безплатни, пишем за позитивното и как по – добре да се адаптира българина, безплатно правим фолклорни концерти, сами си плащаме за костюмите, за сцената, защото знаем, че защитаваме националната си идентичност, всички онези положителни български добродетели, които сме посели в Чикаго и се надяваме да покълнат. Ние имаме необходимия потенциал от духовно значими личности, които дават градивен имидж за българите в САЩ, по точно в Чикаго. Много българи тук инвестират в образование и предпочитат да имат духовен стандарт и даряват значителна част от свободното си време за обществено полезен труд. И всички тези общественици са в зряла, продуктивна възраст. Затова и имаме лоби сред американската администрация, затова и Чикаго е единствения град в света, в който българският език е признат за един от официалните езици в административното обслужване на данъчната служба.

Ние работим за изграждане на национално самосъзнание в подрастващите. Работим за запазване и разпространение на българските традиции, на онези ценности, съхранили духовността на нацията Затова не се съгласих с това, че нашата молба за диалог се възприема като „ да искаш от парите на пенсионерите.” Необходимо е да има:

2. Културна политика към българското правителство за българите зад граница , равностойно и законно.

Така както има Гьоте институт, културна организация, който от 2003 се помещава в предоставената сграда на Министерството на културата и туризма в България – идеалния вариант за културен обмен.

Ако ние, българите зад граница, внасяме повече от един милиард в хазната на България, с основание бихме искали и България да подкрепи усилията ни в създаване на Български Дом в Чикаго – българската територия, където да посрещаме наши и чужди представители.

В едно интервю вицепрезидентът Маргарита Попова цитира българите от Брюксел: “Българската държава може да направи за нас много, но ние можем да направим за нея още повече”.

За това, което е свършено в Чикаго през последните 10 години само на обществени начала, без подкрепата на държава и правителство, ние спокойно можем да кажем, че Чикаго е най-организираната българска общност, където е налице един саморегулиращ се обществен процес, стимулиран от гражданска подкрепа, като регулатор и изразител на тенденциите сред българите тук. Точно в Чикаго се зароди идеята да се обединят българските училища зад граница. В Българо-американската асоциация започна лобирането през 2002 година за признаването им от Министерството на образованието. Вече е факт. Друг факт – българските специалисти, които са инвестирали в образование в САЩ вече са интегрирани в американското общество и имат своето влияние в политиката, образованието и икономиката на САЩ. „Българското правителство не търси своите специалисти” – се изказа със съжаление професор от чикагски университет, на среща с българския и американски посланици в Чикаго.

Смея да твърдя, че в Чикаго има вече модел за културна идентичност, чрез силна образователна програма както в българските училища, така и чрез самодейни танцови състави, професионални школи, форуми и инициативи, фокусирани на запазване на българските традиции и ценности.
Очакваме България да ни потърси, за да предадем този опит, който сме натрупали и да открием действащата формула за диалог и взаимопомощ.

„Необходима е единна, ясна и ефективна политика спрямо българите в чужбина: казва президентът Росен Плевнелиев. Да, но това трябва да става с участието на българите от всички краища на света и точно с тези българи, които движат и променят градивно обществения живот на българската общност.

 

Източник:  в. „България Сега”

——————————-
* Публикуваме, изпратения ни текст без редакторска намеса.

3 коментара »

  • MALINA said:

    Драга Кина, просто не мога да спя по цели нощи, ужасявайки се от факта, колко пренебрежително отношение има българската държава към своите сънародници в чужбина. Аз познавам добре какво отнощение имат поляци, сърби, гърци или украинци, към задграничните си общности и недоумявам каква е тази немарливост от нашите държавници и родни институции. Но виж ако някой емигрант се прочуе, държавата веднага взима отношение. Пълно лицемерие! Мисял че най-добрият ход в този случай е, Чикаго да даде пример, като вкара в българския парламент един-двама свои представители. Така нещата ще потръгнат. Организационно това никак не е трудно.

  • въпрос said:

    Дайте някаква информация за тази мистериозна г-жа Цанкова. Хората, които имат отношение към темата “българи в чужбина” никога не са я чували, нито са чели ред от нея. Какво е работила, на кого е роднина (при ГЕРБ това е ръководен принцип), и т.н. Все пак е добре да се знае има ли смисъл изобщо да се разговаря с подобни личности…

  • Mariana said:

    Мария Цанкова е журналист, който след като работи известно време, няколко години, като Връзки с обществеността (PR) в две министерства, става и държавен чиновник.

    Тя е работила в програма “Хоризонт” на БНР и в Дарик радио (където е била и главен редактор). През 2004 г. започва работа в МВнР като съветник и PR на министрите по европейските въпроси. От 2009-та е в Министерство на правосъдието, в дирекция, отговаряща за комуникацията с Европейската комисия. От март т.г. е в администрацията на президента, в Комисията за българско гражданство и българите в чужбина.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.