Home » Избрано

Десет янки са купили български паспорти, за да играят баскетбол в Европа

2012.06.28 Няма коментари

Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз.

Това показва проучване на в. “168 часа”, започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисията “Първанов-Марин” да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола.

Говори се за суми от по 110-150 хил. евро за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той се регистрира с българския си паспорт като гражданин на Европейския съюз. Според Янев

става дума за даване на подкупи

за десетки случаи в спорта, като в тях са включени и баскетболистите. Против главоломно растящата привилегирована натурализация и за проблема, който тя създава за баскетбола изобщо, открито говори в интервюто си капитанът на националния тим Филип Виденов.

Преди година, заради изваждането на “горещия картоф”, на Виденов е поставена забрана за разговори с журналисти. Това става в момент, в който капитанът задава въпросите: дали натурализацията трябва да бъде така безразборна; каква е връзката на новите “граждани” с държавата; колко един такъв натурализиран играч е прекарал в страната.

“Все едно някой е пуснал реклама – ако искате паспорт, елате и си вземете!”, категорично заявява в интервю капитанът на националите.
Стига се дори до парадоксалното положение, в което от Българската федерация по баскетбол

категорично да отричат,

че Седрик Симънс е получил второто си гражданство, докато във всички баскетболни сайтове, работещи професионално и следящи изкъсо играчите в Европа, срещу името на баскетболиста е изписано двойната му принадлежност – американска и българска.

Хора, които са близки до спорта, твърдят, че сумата от 110-150 хил. евро за паспорти, е достатъчно компенсируема на следващите етапи от кариерата на състезателя в по-силни и далече по-платежоспособни западни тимове.

Проучването на вестника показва, че през последните шест години – от 2006 до 2011 г., през българските отбори по баскетбол са преминали общо 62-ма американски играчи (средно по 10,3 баскетболисти на година), като мнозинството от тях са тъмнокожи. Точно те правят спорта по-зрелищен.

Но едно от изискванията на Закона за българското гражданство е минималното 5-годишно пребиваване на чужденец в страната

Пресмятанията за десетимата янки показват, че болшинството от тях не са се задържали у нас за повече от 28 месеца, време напълно достатъчно, за да бъде уредена покупко-продажбата, да се извадят документите за българско гражданство и населението на страната да се увеличи с един неограмотен състезател.

За атлети, които са особено важни за развитието на българския спорт, административните дела, разбира се, са със съкратени срокове. Тук обаче излиза любопитен факт – от всичките баскетболисти, придобили в последните 2-3 години български паспорти, само един е бил със значителен принос за националните гарнитури в този спорт – Ърл Роуланд. Той е играл за националния тим на България. А с това джентълменско поведение си е спечелил огромното спортно уважение и аплаузите на публиката.
Във всички случаи предложението за натурализацията на такива спортисти се прави от Министерството на физическото възпитание и спорта до Министерството на правосъдието.

Следва издаването на държавния указ от президента. Общият набор от задължителните документи надхвърля дебелината на средно голям класьор в счетоводство. Сред тях е и

документът за владеене на български език,

издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България (основно, средно, колеж или висше).

Повечето от тези момчета нямат дори и елементарни познания по български език – категорично заявява един от действащите в момента съдии. – За тях е достатъчно внимателно да следят играта и, понеже са професионалисти, на терена нямат никакви ядове по време на мач. Как точно се оправят във всекидневния живот ми е много трудно да кажа.”

“168 часа” успя лично да се убеди в това твърдение по време на мача на баскетболните ни звезди в “Арена Армеец”. Единственият натурализиран гражданин от общо осемте тъмнокожи баскетболисти в софийската арена бе Андре Оуенс.

Още на влизане в залата, а след това по време на разгрявката “размених” няколко думи с играча на “ЛукОйл-Академик”, пожелавайки му умишлено отборът му да загуби този мач. Широко усмихнат Андре отговори “Блягудариа многу”. В хода на срещата се оказа, че
речниковият му запас се изчерпва още с “Дай, дай!” и “Бий, бий!”

За десет атлета, пристигнали от Щатите, “168 часа” по безспорен начин установи, че притежават и български паспорти.

С двойното си гражданство и след известен престой у нас, всеки един от тези баскетболисти спокойно може да продължи кариерата си, при това със значително по-добро заплащане в който и да е европейски тим.
Там те могат да попълнят тима, без техният произход или американски документ да противоречи на квотния принцип за участие на чужденци в тима. В различните страни от ЕС правилата за играещите чужди граж-дани са различни. Но един тъмнокож американец, та дори и на средно ниво в Америка,

никога не е излишен в който и да е отбор

Това също обяснява стремежа на българските тимове да имат точно такива състезатели.

Те са гаранти да се спечели националната титла, но също биха улеснили участия на по-високо равнище в Балканската лига по баскетбол или клубни турнири.

От друга страна, какво правят треньорите на тимове, които не са в състояние, като баскетболните грандове “Лукойл” (трима янки от петима чужденци) и “Левски” (четирима американци от петима чужденци) да си купят двуметрова тъмнокожа атракция?

Какъв е мотивът и на играчите, ако покупките на чужденци и натурализацията продължава с досегашното темпо?
Какво ще мотивира младите играчи да продължават в спорта,
какво би карало треньорите да работят повече и по-добре, за да произвеждат кадри?

Всъщност питанията не са чисто баскетболни, защото ситуацията с говорещите слабо български език футболисти е далеч по-заплетена. За разлика от баскета обаче, където не е ясно кой, как и защо купува, в най-обругаваната игра поне има относителен ред в мениджмънта.

Американски българи

За начало на процеса по натурализация на американски баскетболисти може да се приеме моментът, в който на 31 години през 2004 г. роденият в Чикаго, щат Илинойс, Прийст Лодърдейл получава българския указ за своето второ гражданство.

Следват: Родерик Блекни, Ибрахим Джабер, Ърл Роуланд, Кейзъл Уесън, Уили Дейн, Джерард Хоуман, Кейдриън Кларк, Седрик Симънс, Андре Колинс и Андре Оуенс, както и дамите Доника Ходжис, Ноуел Куин и Таня Чиров.

Отделно през последните години двама македонски баскетболисти – Перо Антич и Ристе Стефанов са влези наши паспорти.

Капитанът на националите Филип Виденов: Защо да говоря, когато на играчите им е все тая

– Филипе, преди време се появи информация, че част от чуждите баскетболисти, които играят в българското първенство, са плащали, за да получат своите български паспорти.
– Аз го знаех от самото начало. Но ми е омръзнало да се занимавам с това, защото само се говори. След като момчетата, които играят в България, този проблем не ги вълнува, на мен вече ми е все тая.
– Знаеш ли колко са янките, които са преминали през български тимове през последните шест сезона, от 2006 до 2011 г.?
– Не, нямам представа.
– Шестдесет и двама.
– Не, не можех да допусна. (смее се)
– Чест ти прави, че говориш за проблема. Споменават се суми между 110 и 150 хиляди.

– По принцип е така. Една част от този проблем е сред причините да не ни уважават в Европа – много сме продажни. Не зная лично кои са, но много хора – над 20 души, си напълниха джобовете. Тези паспорти трябваха, за да могат отборите в Европа да имат американци, които са граждани на съюза. Това дава правото на тимовете да вземат и използват допълнително по още един американец. Не зная кой точно, но някой плаща. Защото какъв е смисълът да се дават пари и да се рискува. Това трябва да е на високо равнище.Сигурен съм, че има такива плащания. Спирам да се занимавам с този въпрос. Мен не ме касае толкова.

– За своето място в отбора нямаш конкуренция?
– По принцип не. Моят спортен живот е извън България, така че това не ме бърка чак толкова много. Но ето например сега в “Лукойл-Академик” играе Андре Оуенс. В състава той е като българин и заема нечие място, а друг седи на скамейката. Но ако аз бях мениджър на отбора също щях да взема такъв играч, за да е по-силен съставът. Всичко е бизнес, нали така.

Но пък ние не сме единствената държава, в която правят такива неща. Затова и казвам, че не искам повече да се занимавам с този случай. Защото съм човек, който говори открито за този казус, а в същото време самите играчи, които са засегнати, си мълчат. Миналата година ми бяха забранили да говоря пред журналистите, защото казах, че федерацията за нищо не става.
– Това се практикува и от други държави.
– Да, така е. Но там примерно американците играят 3-4 години в първенството и едва тогава им предлагат гражданство. Арън Харпър в “Левски” няма никакъв проблем да бъде български гражданин. Той е тук вече три-четири години.

Осем наши “съграждани” в момента са зад граница

Испански сайт се подиграва с възможността баскетболистите да имат по 2 паспорта, единият от които задължително български.

от ДАНИЕЛ МИРКОВ

В момента в българските баскетболни отбори от НБА играят общо 22-ма чужди състезатели. От тях 13 са тъмнокожи и атрактивни американци, които правят мачовете още по-зрелищни.

Справката на “168 часа” показва, че от 109 баскетболисти в осемте тима в първенството у нас 22,18 на сто са чужденци (двадесет и двама). От тях пък 13 са американци, което означава, че близо 60 на сто от чуждестранните състезатели са пристигнали от Америка.
Единственият, който в момента е “на терена” и има и български паспорт, е роденият в Индианаполис 31-годишен състезател на “Лукойл-Академик” Андре Оуенс.

Проучването показва също, че от 188 баскетболисти в десетте отбора на “А” група има само един чужденец – черногореца Амар Тахирович във “Видабаскет”.

Къде обаче играят 8-те наши “съграждани” от Щатите, за които “168 часа” знае, че са с паспорти през последните години? Колко време са прекарали те в България, преди да играят в първия си европейски тим?

За престоя на шестима от тях са ползвани информациите в интернет, където са посочени последните дати за участие в български срещи (бел. ред.).
Родърик Блекни, 35 г. Хардсил, Ю. Каролина – в “Олимпиакос” (365 дни).
Ибрахим Джаабер, 28 г. Елизабет, Ню Джърси – в “Лотоматика” (365 дни).
Ърл Роуланд, 28 г. Салинас, Калифорния – в “Кремона” (365 дни).
Уили Дийн, 32 г. (няма данни) – в Болоня (774 дни).
Джарет Хоуман, 29 г. Ремсън, Айова – в “Кремона” (631 дни).
Колинс, 42 г. Кимийсиън, Ню Джърси – в “Казерта” (199 дни).
Ърл Колуей, 29 г. (няма данни) – в “Каясол” (203 дни).
Седрик Саймънс, 26 г. Шарлът, Зап. Каролина – в “Асефа”, Испания (307 дни).

Как действа схемата

Единият от двата варианта, по който действа предполагаемата схема за натурализирането на американските баскетболисти, е построен на принципа “търсене-складиране-предлагане”.
В нея страната ни и българските отбори играят ролята на “депо”, в което баскетболистите са ангажирани към своите тимове във времето, преди да получат и българско гражданство и паспорт.
Преди това скаут в Щатите държи под око състезатели, които имат малки шансове за първенствата на Америка, но са достатъчно добри и апетитни за европейските отбори. Човекът зад Атлантика поддържа връзка с българския си колега в мениджмънта, който приема играчите временно, докато те изчакат паспорти.

Мениджърите от континента са наясно, че от България могат да се купят вече готови играчи с европейски документи, за да бъдат подсилени отбори на една или друга позиция с американски баскетболисти. Макар и с двойно гражданство, те имат статут на граждани на Европейския съюз.

Състезателите повишават цената си от момента, в който получат българското гражданство, и са готови за това да платят между 110 и 150 хил. евро. Запознати твърдят, че тази сума се възстановява и дори носи печалба, след като кариерата на играчите продължи извън България.

Според запознати българският мениджър печели и втори път при продажбата на баскетболиста в европейските тимове.
Такава или подобна на тази е и схемата, по която се действа и в други спортове. За момента ЕС не е въвел конкретни правила, ограничаващи успешния бизнес и мениджмънт на спортисти извън границите на Европа.

Двама натурализирани играят при гърците

Двама от най-известните македонски баскетболисти – 209-сантиметровият Перо Антич и близо двуметровият Ристе Стефанов играят в два гръцки отбора.

Сега кариерата на Антич, който е един от лидерите на македонския национален отбор, продължава в “Олимпиакос”, след като преди това огромното крило на съседите на два пъти игра за “Лукойл-Академик”. В графата националност във визитката на Перо е посочено двойно гражданство – македонско и българско, както е написано и срещу името на Ристе Стефанов.

Точно както и Антич, Стефанов е играч от националния отбор на Македония и също като него в продължение на четири години играе за отбора на българските “студенти”.

Неговата кариера сега също се развива в гръцки отбор – “Илисиакос”, където и 31-годишният Ристе играе като баскетболист с правата на второто си гражданство, а не като македонски състезатели.

Преди да премине за втори път през “Лукойл – Академик” и да заиграе за гърците, използвайки българското си гражданство, Перо се подвизава в руските “Спартак” (Санкт Петербург) и “Локомотив” (Ростов), докато Ристе последователно преминава през гръцкия АЕК и италианския “Сан Северно”.

Проблемите са за целия континент

Схемата с търсенето и предлагането на паспортите за натурализацията на чуждите играчи работи особено успешно и на пълни обороти. Това е причината един специализиран сайт за европейския баскетбол да направи горния колаж: автомат за закуски, на чиито рафтове са поставени паспортите на европейските държави. Остава единствено да бъде платена съответната сума и в процепа пада документът, който отваря вратите към добре платените континентални отбори.

Ясно е, че Европейският съюз в много близко време ще се опита да сложи ред и в спорта. За момента въпросите с натурализираните състезатели и тези, които използват двойното гражданство, за да заобикалят спортните разпоредби, са в приоритетите на международните спортни власти.

Но е очевидно, че рано или късно държавната власт на континента ще подхване и тези проблеми, за да постави нещата на техните места.
Сега най-многобройни са случаите с напазаруваните на килограм от Африка, а след това натурализирани по бързата процедура в страна от ЕС футболисти.

Приблизително такава е и ситуацията с баскетболистите, чийто най-голям и интересен пазар е този в САЩ. В същото време за локалните състезатели остава единствено да търкат резервните скамейки.

Объркването е тотално и то е колкото на спортно, толкова и на най-обикновено мениджърско равнище. Преплетените интереси на купувачи и продавачи на състезатели неизбежно водят до чести конфликти.

Няма и никакво съмнение, че всичко това води след себе си и до най-обикновени, но за момента останали непокътнати корупционни схеми, които засега са извън полезрението на европейските правни институции.

Американците желани толкова, колкото бразилците във футбола

Ако американецът е най-точният символ на баскетбола, то за всеки бразилец първо се приема, че е силен футболист. Това ги прави най-желаните чужди попълнения в отборите от професионалната ни футболна група.
Фактът, че един играч е бразилец, означава, че половината от неговия трансфер в България вече е гарантиран.
Седемдесет и шест са чуждестранните футболисти, които в момента ритат в българското първенство. От тях в шестнадесетте тима на елитната група бразилците са най-много – 17. Те са и близо три пъти повече, отколкото най-често купуваните от българските отбори сръбски футболисти. Подобна е ситуацията през последните два сезона, когато в отборите има съответно по 16 и 14 играчи с бразилски паспорти.
За разлика обаче от предишните първенства, сега броят на латиноамериканци е изравнен от френски граждани, включени в отборите на елитния ни футбол.

Даксон да Силва: Професионално е да говоришезика на страната, в която се състезаваш

След едно кратко прекъсване от няколко месеца, в продължение на шест сезона, 24-годишният бразилски атакуващ полузащитник на “Локомотив” (Пд) Даксон да Силва продължава да е важен играч за отбора на “смърфовете”. Начинът, по който Даксон се справя с българския език, повече напомня на говора на човек от югоизточните части, отколкото на бразилец от Сантана до Ипанема.
– Даксон, говориш доста добър български език!
– Бива-бива. Ако ми говорите бавно, няма проблеми да разбирам за какво става дума. Има някои думи, които ми липсват, но мога да се оправя.
– Ти ходил ли си на учител, за да научиш езика тук?
– Не, не съм бил на учител, не съм ходил на училище за езика. Кузман Маринков беше този, който ме докара в България. И той имаше един служител, който работеше за него и аз ходех и говорех с него. Това момче знаеше горе-долу португалски и така – дума по дума. От него учех думи, които са най-важни – за играта, за всеки ден. Но така започнах тук, от 2006 година.
– Когато пристигна, знаеше ли дума български?
– Не, на чисто – нито една дума, само португалски. Сега всички журналисти, които идват да правим интервюта, казват, че говоря много хубаво езика. Защото, нали, българският език е много труден. Преди мислех, че нашият португалски е труден, ама после видях, че не е така. Но след като съм дошъл да живея тук – подписал съм договор за пет години – нормално е да мога да говоря. Това е професионалното – да говориш езика на страната, в която играеш.
– Имаш предвид да говориш с колегите, със съдиите?
– Не само. Трябва да излизаш, да говориш с хората, да купуваш различни неща…
– И те уважават за това, че говориш езика, предполагам.
– Да, точно това е. Защото когато излизаш, трябва да можеш да комуникираш. Професионалното е да знаеш езика на страната, в която се състезаваш. И така хората повече те уважават, това се вижда от отношението им, когато говоря български.
– Ти български гражданин ли си?
– Не, още не съм. Не зная дали това ще стане. Не мога да кажа, знаеш, че е доста сложно.

 

Източник:   168chasa.bg

Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.