Home » Избрано, история

И д-р Иван Богоров се е тревожил за заспалата българска народност

2012.05.17 Няма коментари
Spread the love

Изключително интересни истории на бележити българи ще намерите в том 5 от хитовата поредица на “24 часа”. Той е посветен на Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война. Нецензурираните версии на техните биографии, подкрепени с много исторически факти, достоверни източници, но и украсени с легенди, може да прочетете, ако вземете изданието утре, четвъртък – 17 май. Всеки от разказите е богато илюстриран.

Националното Възраждане извежда изтерзаната през вековете на робството българска нация на висотата на най-напредничавите идеи в тогавашния свят – пише отговорният редактор на поредицата “Бележити българи” доц. Пламен Павлов.

Невероятно време, което ражда невероятни личности!” Възрожденската епоха започва в началото на ХVIIIІІІ в., а краят се свързва с Освобождението (1877-1878). Своеобразен вододел, не само хронологически, е Кримската война (1854-1856).

В средата на ХIІХ в. с промените в Османската империя се променя и самото българско общество. Израства нов стопански, културен и политически елит, който постига както “Българския Великден” (1860 г.), така и подем на освободителното движение през последвалите десетилетия. Разбира се, част от бележитите личности, за които се разказва в тази книга, продължават да създават история всеки според силите си и след средата на ХІIХ в. И все пак този период от Възраждането, на който е посветен том V от “Бележити българи”, има своята специфика, своето собствено звучене…

Изначалната и неповторима личност на Възраждането е монахът Паисий с малката му “историйца” – първата национална програма на събуждащия се български род. Неговият своеобразен приемник Софроний се превръща в първия легитимен духовен, а и политически водач на българите. Натрупаната национална енергия намира своите ярки изразители: Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, съзвездието истински учители на своя народ, каквито са възрожденските “даскали”…
Търговци и занаятчии, селяни и граждани, богати и бедни, повели борба за език, просвета, култура, право на свободен живот. Различни, но и неотделими от тях се изправят дръзките борци за свобода – Георги Мамарчев, Велчо Атанасов, Хайдут Велко, Хаджи Христо, водачите на въстанията в Нишко, Берковско, Видинско…
По трънливия път на българското пробуждане и себеутвърждаване ще срещнем първобудителя Васил Априлов, ерудити като д-р Никола Пиколо и д-р Иван Селимински, “бащата” на българския вестник д-р Иван Богоров, гениалния зограф Захарий, прочутия първомайстор Колю Фичето, “големците” Богориди и Добри Фабрикаджията, банкерите братя Георгиеви и мъчениците Братя Миладинови… Палитра от имена на българи с различни съдби, възгледи и обществено положение. Имена, с които може да бъде горд всеки народ.

Ето малък откъс от историята на д-р Иван Богоров – “бащата” на българското вестникарство.
Едва ли има по-оригинална и ексцентрична личност в Българското възраждане от д-р Иван Богоров. Роден е през 1818 или 1820 г. в Карлово, а подтика към упорит труд получава от родната си майка, останала рано вдовица. Амбицията към наука и познание му вдъхва известният възрожденски учител Райно Попович. По-късно Иван Богоров учи в Цариградската “велика школа” Куручешме, а през 1840 г. заминава за Одеса, където изучава “славянска наука” в прочутия Ришельовски лицей.
Оттук нататък започват духовните митарства на Иван Богоров, разказани в неговата автобиография “Животът ми, описан от мене” (1879 г.). От 1855-1858 г. следва и завършва медицина в Париж. Тревожи го “заспалата българска народност”, вълнува го “свестяването на българите” от петвековното турско робство.
Идеята за списването на “гражданския, търговски и книжовен български известник” се ражда в Лайпциг. В своята програмна статия “Свиквание” той обяснява мотивите си: “Не! Това не може да остане тъй занапред! И ми (ние) българите трябва да започнем да се усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи! Ми трябва да държим здраво на езикът си и вярата си!”

Още – в том 5 на “Бележити българи”. (24chasa.bg)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.