Home » Избрано

Сезонът на яловите сватби

2012.05.27 Няма коментари
Spread the love

Всяка пролет приказката за Пепеляшка възкръсва с нова сила. Във вечерта на абитуриентските балове. С неутолимия стремеж на абитуриентите да са най-красиви, секси и безумно щастливи С тази разлика, че хилядите нагиздени Пепеляшки, подсъзнателно ще търсят своя принц, а не той тях. И че вълшебно, пръкналата се от тиквата каляска е заменена с луксозен автомобил и дори лимузина под наем. Що се касае за обувките, кристалните на горката Пепеляшка бледнеят пред супермодерните, разбира се от най-реномирани марки на съвременните и епигонки. Хиляди родители се пощуряват в желанието си да направят този ден най-щастлив, често за единственото си чедо. За момчетата нещата с облеклото не са така сложни и често се залага на класиката – костюм, нови обувки и аксесоари към тях. Не така е за момичетата.

Момичета ли казах? Всъщност за отдавна осъзналите се малки женчета. Често с претенции, надхвърлящи многократно възможностите на стресираните и изтерзани месеци преди събитието родители. Атакувани предвидливо от цял един бизнес, месеци преди сакралния ден. По интернет, печатни и електронни медии вали порой от реклами на модни къщи, фризьорски, козметични, за фото и видео услуги фирми, луксозни хотели, туроператори. Всички пожелават клишето „Да се чувствате уникални и неповторими в своята индивидуалност за незабравимото приключение” и предлагат небезкористните си услуги. За тези без налични средства е осигурен кеш кредит до половин час. Всички са на разположение за щастливото събитие. Палитрата е широка по отношение на асортимент и цени.

Но… Как да сме по-долу от еди кой си? Как в елитното училище, в което наред с богаташки отрочета се учат и деца с по-нисък родителски материален статус, да се делят „децата”. С въздишка се приемат скъпите оферти за луксозните хотели със СПА и други глезотии. Менюта за луди пари и блюда, които едва ще се докоснат. За сметка на това ще се наблегне на пиенето.

Често то започва далеч преди събитието, на импровизираните коктейли, а дори цели банкети в къщи за роднини и приятели. „Загрелите” още там дечица са обхванати от еуфория. Качват се в колите и започва едно показване до кръста от прозорците и люковете по време на движение; размахване на бутилки, балони, надаване на викове. Рискът в голяма степен се подценява от всички, но полицията е на поста си и, както пее Веско Маринов: „Родната полиция ни пази”. Цяла кохорта от моторизирани рокери-полицаи, придружават като в дипломатически кортеж разлудувалите се дечица, на които всичко е позволено и простено, „защото абитуриентския бал е веднъж в живота”!

И така, докато сутринта скромно припяват „Върви народе възродени”, вечерта започва щуреенето по баловете. От колите понякога слизат предизвикващи възхита свежи и хубави момичета, в прекрасни бални рокли, поруменели от виното на младостта, но често и натруфени като чалга идолите си момета, покрити с пиърсинги и нашарени с татуировки, а някои и с напомпани със силикон прелести. Явно дори и родителското и роднинско тяло не може да се справи с натресените от Facebook пуберски стандарти. А често демократични и „модерни” родители дори поощряват изчанчените вкусове на разглезените си наследници.

И така, вакханалията започва. Навремето не е съществувал проблем с благополучното прибиране на празнуващите зрелостта си младежи. Времена на спокойствие и почти пасторална идилия, и най-вече здрав социалистически обществен ред. Когато милицията денем не биеше, но снощната не си поплюваше. А сега мобилната връзка дава утехата, че за момента нещата са наред. А пред заведението чака таткото или доверен шофьор, който да не позволи момчето да отпраши с 200 км. към небитието, или да стане жертва на побойници, а момичето на изнасилвачи. Да предотврати спонтанно желание купонът да продължи и нещата да се изпуснат от контрол. Най-невинното произшествие би било да прекалят с алкохола и да попаднат в „Пирогов” или в спешното на някоя друга болница, както често се случва.

Тревогите на родителите за благополучното приключване на най-желаната от децата им и най-продължително очаквана нощ приключват едва, когато те или техни близки благополучно ги доставят „франко” дома им.

За това знаково събитие се потрошават средства почти като за една сватба, че и повече. Но, кой ти ги прави вече, след като повечето млади живеят вече без брак, почти в „промискуитет”, както ги упреква светата църква. Няма задължителна казарма, няма вече и „новобрански” изпращания, които навремето събираха десетки и стотици роднини, и по селата се колеха телета, прасета и каквото има, и се лееше алкохол на корем, за да върви службата на момчето по вода. Именно по времето на „соца” тези събития бяха наречени „ялови сватби”, тъй като всеки желаеше да се представи по-добре от комшията и се надпреварваха свръх възможности, да ударят в земята съседа, колегата, роднините. А насреща, след отрезвяването… едното нищо!

Много се учудих и зарадвах преди година, когато на екскурзия до Австрия и Унгария, почти целия автобус бе зает от паралелка абитуриенти, които бяха решили, естествено с помощта на родителите си, вместо абитуриентска вечер да посетят дворци и музеи, заедно с тяхна учителка. Именно това бе трезвото решение да видиш част от света, в подготовката си да го опознаеш и завоюваш. А останалото е… ялова работа!

 

Светослав Атаджанов,
Djani.blog.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.