Home » Избрано

Принцовете на китайската номенклатура

2012.05.21 Един коментар
Spread the love

Неравенството между бедни и богати в Китай расте така бързо, както никъде другаде в Азия

Когато през февруари Уинстън Уен беше избран за председател на китайския държавен телеком China Satellite Communicatiоns, акциите на компанията скочиха с 40% на борсата в Хонконг. Инвеститорите се избиха да купуват акции на концерна не само заради качествата на новия му шеф, а и заради отличните му връзки и тлъстите договори, които следват от това. Всъщност зад името Уинстън Уен се крие синът на китайския премиер Вън Цзябао, Вън Юнсон – един от “принцовете”, както в Китай наричат децата на влиятелните партийни функционери. Наричат ги така, защото са привилегировани, следват в елитни западни университети и харчат ударно пари. Става дума за децата на китайската “номенклатура”, които могат да си позволят абсолютно всичко. Друг такъв “принц” също се е сдобил с престижен пост. Ху Хайфен, син на президента Ху Цзинтао, е вицепрезидент на реномирания Пекински университет. Като шеф на партийната организация на висшето учебно заведение той отговаря и за фирмите на университета. На една от тях Ху-младши е бил преди време шеф. Става дума за компанията Nuctech, която произвежда уреди за контрол на багаж по летищата и на контейнери по пристанищата.

Богатството на червените кланове

Кариерата на такива деца обикновено е стремглава и много успешна. От една страна, родителите им могат да им осигурят отлично образование. Децата на китайския елит учат във водещи американски и европейски училища и университети, живеят в скъпи и комфортни жилища, разполагат със служебна кола и получават медицинско обслужване в специални военни болници. Така децата на номенклатурата получават и много по-добри шансове за успешна кариера в сравнение с “обикновените” си връстници. В нередки случаи те имат и американско гражданство или най-малкото американска “зелена карта”. По правило “принцовете” са желани кадри от много китайски и западни фирми, които чрез тях си осигуряват вътрешна информация от най-високите етажи на властта в Пекин и не на последно място се сдобиват с контакти и връзки, важни за развитието на бизнеса им.

Около скандала с разжалвания партиен функционер Бо Силай излязоха на бял свят много подробности за облагите, които предлага властта. Така например в хода на разследването срещу съпругата на бившето партийно величие, обвинена в убийството на британски гражданин, стана ясно, че тя и сестра й са ръководели цяла фирмена империя, натрупала богатство в размер на 126 млн. долара. Според сп. “Шпигел” това е по-скоро скромна сума в сравнение с реалните средства, контролирани от богатите китайски фамилии – пари, които те никога не биха могли да натрупат без партийните си връзки и политическото си влияние. Само който принадлежи към семейния клан на даден партиен функционер, може да се надява да получи тлъста държавна поръчка или висок ръководен пост. Затова и “принцовете” днес са едни от най-богатите хора в Китай, казва бившият студентски водач и дисидент Ванг Дан.

Галеници на съдбата

Никой не може да каже със сигурност колко точно пари и злато притежават червените фамилии в Китай (по сметки в страната или зад граница). Това трудно може да бъде установено, тъй като за прикриване на следите се използват сложни фирмени конструкции и променени имена. Преди години обаче китайски социолози бяха установили, че 90% от всички китайски милиардери са деца на висши партийни функционери. Около 2900 от тях, с дейност предимно във финансовия сектор, външната търговия или пазара на имоти, имат натрупано богатство в размер на над 2 трилиона китайски юана (240 млрд. евро). А от общо 3220 души, притежаващи повече от 100 млн. юана, само 288 не са деца на партийни величия. В същото време 70-те най-заможни делегати на Общонационалния народен конгрес(китайският парламент) се радват на богатство в размер на 90 млрд. долара. Във връзка с това американският изследовател Кенет Либертал казва, че в Китай е особено силно изразена връзката между парите и политиката. Това обяснява защо толкова много китайци се оплакват от огромните разлики в благосъстоянието на хората, допълва ученият.

В китайския парламент е пълно с милионери, показаха последните данни. Растящата пропаст между бедни и богати в Китай се откроява особено отчетливо в Народния конгрес. Сред непряко избраните “народни представители” са 75 от най-богатите китайци. Всеки от състоятелните депутати разполага средно със 7.7 милиарда юана, което се равнява приблизително на 920 милиона евро. Депутатът Ма Шангинг, представител на северозападната провинция Гансу, не крие съмненията си и твърди, че народните представители дори и себе си не биха могли да представляват. “Те би трябвало да извадят пари и да помогнат на бедните”, препоръчва Ма Шангинг. Колегата му д-р Шин Инги пък се вълнува от произхода на големите състояния: “Всичко зависи от това дали са натрупали богатството си със законни средства или не.”

Докато комунистическата пропаганда за пореден път апелира към скромност и социалистическа любов към ближния, състоянието на богаташите расте буквално скокообразно. Богатите депутати в Пекин са дори по-богати от депутатите във Вашингтон: това, което са натрупали 75-те богати народни представители в Китай през миналата година, надхвърля цялата собственост на всички членове на американския Конгрес, изчисли агенция Блумбърг. Най-заможният депутат е Дзон Чинхоу, шеф на империята за безалкохолни напитки Wahaha. Семейното богатство, възлизащо на 68 милиарда юана (8 милиарда евро), му отрежда второ място сред най-богатите китайци. Типичен представител на китайските богаташи (които обичайно се замогват покрай сделки с недвижими имоти) е втората в списъка на състоятелните депутати – Ву Яджун, която ръководи фирмата за сделки с недвижими имоти Longfor. Нейното семейно състояние е около 42 милиарда юана, или 5 милиарда евро. Контрастът е повече от рязък: на вниманието на милиардерите и мултимилионерите се предоставят работни доклади, съгласно които китайците, живеещи в градовете, получават средно 2640 евро на година. Още по-зле е положението в провинцията – там средният годишен доход е 840 евро. Дори според официалните данни, които със сигурност поразкрасяват реалността, бедните китайци днес са 128 милиона души.

Когато през 80-те години бащата на китайските реформи Дън Сяопин казва, че “в началото някои ще забогатеят”, едва ли си е представял тази ножица толкова широко разтворена.

Неравенството в Китай расте така бързо,

както никъде другаде в Азия, казва представителят на Международния валутен фонд в Пекин Муртаза Сид. “Богатството в Китай не е разпределено равномерно и това трябва да се промени”, е неговата препоръка. Още повече, че коефициентът Джини, който характеризира разпределението на благата в едно общество, в Китай е 0.47, тоест значително над границата от 0.4, от която нататък социалните вълнения не са изключени. “Тревожа се от големите различия между бедни и богати”, казва и депутатът Нан Женжонг. “Като законодатели богатите би трябвало да познават положението в страната и интересите на населението. В противен случай не биха били народни представители”. Затова мнозина се опасяват, че супербогатите могат да съсипят и без това ограничената легитимност на парламента.

Източник:  в. „Сега” (по материали от други медии)

One Comment »

  • Nik said:

    Вестник на компартията агитира за политическа реформа

    Рядко срещано посвещаване на цяла страница на политическата реформа, в. “People’s Daily”

    Веднага след новината, че Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang) е предал властта над китайския мощен апарат за обществена сигурност и е поставен под разследване, в. „People’s Daily“, в свой рядък ход, посвети цяла страница на „политическата реформа“…

    Преди това ексклузивен репортаж на “Епохални Времена” разкри, че премиерът Уен Джябао (Wen Jiabao) е обявил война на Джоу Йонгканг по време на събрание на Политбюро. Репортажът съобщава и че Джоу Йонгканг е бил „принуден да направи „признание“ пред колегите си от Постоянния комитет“ относно случая с Бо Шилай (Bo Xilai).

    Статията на „People’s Daily“ изглежда да потвърждава, че Джоу Йонгканг е загубил властта. Тя е пълна със слогани като „защита на правата“ и „ограничаване на властта“. В нея директно се заявява, че „активното и благоразумно насърчаване на политическата реформа и развиването на социалистически демократични политики са трайната и преследвана цел на партията и страната“.

    Ограничаването на властта и защитата на правата подсигуряват, че хората държат контрола, като същевременно подобряват жизнеността на партията и мобилизират „ентусиазма на народа“, посочва материалът.
    Той предлага „самоуправление на народните маси“ чрез идеята за „Трите паралелни комитета“.

    Властта на Трите комитета е съставена от контролния комитет по селските работи, селския партиен клон и селския комитет.

    С други думи, нивата във властта биха помогнали на хората в Китай да осъществят по-голяма политическа автономия.

    „Статията на „People’s Daily“ за политическата реформа, поместена на цяла страница, е ясна индикация за пръв път, че Ху Джинтао дава зелена светлина на политическата реформа на Уен Джябао“, коментира експертът по китайските въпроси Ши Зангсан (Shi Zangsan).

    „Eпохални Времена“ съобщи, че Ху Джинтао е настоял по време на събрание за необходимост от разследване срещу Джоу Йонгканг, и се е съгласил, че разследването ще е „справедливо“, но „тайно“. Този метод за разправа с Джоу е известен като „бавно варене на жаба“. „Eпохални Времена“ отразява очакваното паане на Джоу седмици наред.

    Тези прогнози започнаха с Уанг Лиджун (Wang Lijun), който потърси политическо убежище в американското консулство в Ченгду (Chengdu). Този ход на Уанг осигури падението на неговия шеф – бившия партиен секретар на Чонгчинг Бо Шилай, и протектора на Бо – Джоу Йонгканг.

    Смята се, че Уанг е разкрил плана на Бо и Джоу за преврат срещу очаквания следващ китайски лидер Ши Джинпинг (Xi Jinping) с цел завземане на властта в рамките на две години. Бо бе изваден от играта няколко седмици след инцидента и в момента е под разследване.

    Драматичният опит за бягство на Уанг Лиджун породи слухове (главно от вътрешните кръгове на партията), че властите започват разправа с Джоу Йонгканг.

    „Eпохални Времена“ отрази ексклузивно откритата конфронтация между Уен Джябао и Джоу Йонгканг по време на среща на Политбюро. В присъствието на ветерани на комунистическия режим премиерът Уен призовава за разследване срещу Джоу Йонгканг. Когато Джоу на свой ред настоява, че съпругата на Уен също трябва да бъде разследвана, Уен Джябао отговаря: „Едно разследване не би било проблем. Ако семейството ми и аз сме замесени в злоупотреби, веднага ще си подам оставката!”.
    Оттогава Джоу Йонгканг и Зенг Чингхонг (Zeng Qinghong), главата на Националния народен конгрес и близък съюзник на Джянг Земин (Jiang Zemin), са тихи.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.