Home » Авторски страници

Един президент в училище “Джон Атанасов”

2012.05.24 Един коментар

Над Чикаго грееше свежо майско слънце, Ботаническата градина, за която смели и издържливи хора, които са я обходили цялата, казват, че е изключително красиво световно чудо, беше разцъфтяла до последно, явно в чест на българския президент Росен Плевнелиев. Срещахме го тукашните българи   на това специално подбрано, атрактивно място, за да му хареса, след като е бил толкова дълъг път до нас.  Идеята да се срещнат  президент и българи от Чикаго на такова приказно място беше на новия млад, енергичен и незнайно по какъв късмет намерен и изпратен при нас генерален консул Симеон Стоилов, който с  един замах издигна на ново стъпало нашите чикаго-български понятия за естетика, гостоприемство и вкус.  Да си признаем – мнозина от нас не бяха и сънували, че има в Чикаго такава цветна и ухаеща хармония, увлечени ежедневно в нашата американска мечта – да си плащаме сметките и данъците, които стават все по-близки, повече и по- интимни с нас…

Колкото и славно да беше,  след  два-три часа разговори и красоти президентът явно взе да се притеснява вече и се мъчеше да се откъсне, колкото се може по усмихнато и любезно, от многоликата българска общност, дошла да го види… Защото дългът го зовеше! Линк към поздравлението на президента

Беше обещал да гостува на около 200 български чикагчета и техните учители и родители, които пък се събираха в прочутото по цял свят българско училище “Джон Атанасов”. Щяха да раздават дипломи, празнуваха и юбилей.

Не беше шега работа. Училището ставаше на 10 години.

А и знаеше президентът, и децата знаеха, че това щеше да бъде историческо събитие – за пръв път български президент гостува в българско училище! Тук, на 8 352 километра  от България, А-Бе-Ве-то го учеха и знаеха рамо до рамо с Ей-Би-Си-то. Тук още и  всичките онези  имигрантски истории, за които милион българи по  света си говорим  или преживяваме, най-ярко и най-първо като че надигат глава в Чикаго! Малката столица на голямата, глобална, Задгранична България.

Българското училище – навсякъде по света – е първият и най-добре въоръжен страж на българския език и култура – които трябва на вссяка цена да съхраним и  и развием. Ролята  му е категорично осъзната и възприета в чикагската ни общност. За това говори фактът, че в една диаспора от 120 000 души, със 7 печатни седмичника по едно време и още други медии, с асоциации като Българо-американската и центрове за българско и американско културно наследство, солидно  число български адвокати, лекари, инженери, транспортни и строителни фирми, много разни  работилници  и пр., с постоянно изложби, концерти и фестивали, за втора поредна година, откакто е създаден конкурсът на най-популярния портал “Еурочикаго” за “Събитие на годината” се печели именно от училище “Джон Атанасов”!

…И ето ни най-после – ученици и учители, евро-българи и американо-българи, президент и неговия кортеж, всички събрани и единно загледани към сцената, където децата, предчувстващи лятната ваканция, правеха чудеса.

Малките танцьори от Ансамбъл “Хорце”, едно ювелирно сторено ядро от млади таланти от такъв отличен професионал като Ирина Гочева, събраха като магнит  гостуващите камери и фотоапарати от България…Имаше и гимнастика, имаше и демонстративен спорт, имаше и песни, имаше и сценки и скечове, имаше живот и радост! Това е училище “Джон Атанасов” – Чикаго!

Залата е същата, в която навремето се състоя Форумът на българските училища. Струва ми се, че е с големината на футболно игрище. 600 места? Или 800? Или… повече?  Много са.

“Небето като от коприна – това е моята родина” пеят звънко децата от сцената, за земята на дядо и баба, в която прекарват хубавото  лято. На 4 екрана, за да е удобно да гледат всички, се прожектира новият училищен филм. /Предният получи фестивална награда в България/. Режисьор и оператор Мария Илиева, сценаристи, артисти и студийни специалисти – деца и учители от “Джон  Атанасов”… Виждаме историята на училището. 18 големи и малки ученици в една класна стая, после повече, ново училище, сега вече –  в най-добрите условия  на американския  Октън Колеж.  Почти 200 деца в 13 класни стаи и кабинети…

Боянка Иванова – основател и директор на училището, съосновател и един от ръководителите на Асоциацията на българските училища в Чужбина /АБУЧ/ е добре известна в България и по всички български училища по света със своите идеи, организация, опит и вкус към съвременните педагогически практики. Нейният опит и практика в българското и в американското училище изглежда са от решаващо значение за за осъществяването на много от добрите й идеи и мечти по едно ново и по-добро училище…

…Българският президент разговаря с  Джон Атанасов – младши. Синът на нашия велик сънародник  е един от най- големите приятели на училището, носещо името на баща му. Почти всяка година присъства на годишните тържества и е добър приятел на някои от младите фенове на техническите науки. Те често и много го разпитват за човека, чието изобретение промени света на хората. Стана дума за идеята да се издигне в София музей “Джон Атанасов”, като част от голям технологичен парк през 2013 г.  Джон Атанасов -младши направи комплимент на младите български ученици от училището и техните връстници. Каза, че сред тях вече го има новият Джон Атанасов, но ще трябва да му се осигури и малко подкрепа, малко начален капитал  и много сериозно отношение към младежката му дързост! Двамата се договориха за нова среща – при първата копка за музейната сграда.

В своите думи пред огромната, препълнена зала, президентът Плевнелиев сподели, че успехът на Джон Атанасов,  дори  и самото име на училището, които пораждат  дух и дръзновение, са двигател за младите хора.

После на сцената започват да се раздават награди. Посланик Елена Поптодорова, която десет години е рамо до рамо с “Джон Атанансов” и другите български училища в САЩ, е посрещната с овации.  “Тази награда е много специална за мене – казва тя. – Това е от единственото мое творение, което се възпроизвежда всяка година…” Става дума за дипломите, които българските деца получават от училището.  Подписва  ги посланикът.  Тази нощ Поптодорова отново ще работи извънредно най-приятната работа, която един посланик може да си пожелае: ще разписва дипломите на български ученициІ Те стават все повече. “Деца, не бягайте от час!” шегува се посланичката накрая и децата я изпращат с овации и твърдото обещание “Няма-а-а-а!”

Получават своите награди и спонсори и меценати на училището. На “Джон Атанасов” и на другите български училища в Чикаго дават достатъчно.  И  получават за даденото. Получават уважението и доверието на своите сънародници от българската диаспора. Дарените инвестиции в просвета  създават модел, а това  прави по ясен и чист пътя на българите по света към бъдещите училища на техните бъдещи деца! И не е ли това най-добрата и най-патриотична обществена дейност  за българи от Сидни до Чикаго?

… Охраната получава спазми от следващото към края  плътно обкръжение на охранявания от тях президент  и неговата идея да поразмени някоя дума с повече хора и да се здрависа с непрекъснатия поток от протегнатип ръце! Но всичко върви добре…

Българският президент сполучи да намери добри думи  Той вдъхва  кураж и надежда у разноликата аудитория. Поздрави ученици, учители, родители и училище с юбилея и каза, че пламъчетата в очите на прекрасните деца на Българското Чикаго, показват, че те са щастливи, защото тук се грижат добре за тях. Той беше с тях, той беше с нас, с всички, които обичамеи пазим нашата култура и нашият български език.

 

Климент Величков

——————————————————

Славо на Боянка Иванова,

основател и директор на Първо  лицензирано българско  училище извън посолствата – „Джон Атанасов”, Чикаго – САЩ, при откриване Юбилейното тържество по случай десетгодишнината от неговото създаване.

 

Уважаеми  президент на Република България, господин Плевневлиев,
Уважаеми посланик на Република България в САЩ, госпожа Елена Поптодорова,
Уважаеми генерален  консул на република България в Чикаго , господин Симеон Стоилов,
Уважаеми консул на република България в Чикаго, госпожа  Георгиева,
Скъпи наш приятел, спомоществувател и гордост за всички ни  господин Джон Атанасов-младши ,
Мили български деца, скъпи учители, сънародници, родители, приятели, поддръжници, дарители,

ДОБРЕ ДОШЛИ 
на 10-годишното юбилейно тържество на Първото лицензирано българско училище извън посолствата  „Джон Атанасов”, Чикаго

Ако традицията е белег на националната ни идентичност, то българското училище винаги е било един от най-светлите й символи.

 Векове наред знанието е значима ценност за народа ни и затова почитта пред всички, който творят наука и духовност, е така силна. През Възраждането нашите деди съграждат с много любов първите училища, възродили Нова България. Днес  Българските училища зад граница продължават неизменната вяра на българина към родното и укрепват българската духовност, развиват чувството за национална принадлежност, създавайки нова българска духовна територия в съвременния глобален свят.

 Днес е нашият празник, празник на Светите братя Кирил и Методий, празник на нашата азбука, празник на целия ни български народ,  за когото знанието и науката са свещени!

 Няма друг народ, който с такава дълголетна любов да посреща всяка година празника на духовното си извисяване. Този ден ни прави уникални и най-много Българи. И днес на този ден скъпи сънародници, макар и разпилени по всички кътчета по света, сме най-обединени в желанието си децата ни да бъдат продължители на всичко свято и родно, завещано ни от духовните първо-учители на целия християнски свят, братята Кирил и Методий.

Въпреки превратностите на историята ни, ние,  малки и големи наследници на делото им, пазим и предаваме вече 11 века най-скъпото завещание, което на малко народи е отредено да имат. Изпълняваме достойно дълга си да предаваме чиста и неопетнена родната ни реч от век на век и от поколение на поколение, защото без българския език думи като ”нация” и „родина” ще загубят смисъла и съдържанието си.  

 Вече 10 години, Първо лицензирано Българско училище „Джон Атанасов”- Чикаго, с чест и достойнство  изпълнява мисията си на истинско Българско светилище зад граница. Никак не ни беше лесен извървяният път, започнат в началото от шепа ученици, жадни за родна реч, техните възторжени родители, заедно с трима възрожденци по дух учители и един прозорлив посланик, който имаме честта и днес да е сред нас, за да стигнем  до днешната близо 200 членна гвардия от малки родолюбци в училището ни.

С годините увлякохме и стотици други по пътя си – лицензираните училища в района на Чикаго от 2, преди 10 години, днес са вече 9; на територията на САЩ  – над 30; по света – надвишават 200. С голяма част от тях създадохме своя асоциация – Асоциация на  българските  учители зад граница – АБУЧ, за да си помагаме и подкрепяме, за да търсим заедно чрез конструктивен диалог с държавата ни  най-правилния път за запазване на българското  у децата ни зад граница.   На идващите след нас, на новооткритите днес и утре ще бъде по-лесно, защото имаме вече,  както и подкрепата на българската държава, така и отличните условия, предоставени от най-толерантната в света към мултикултурните и многоезични общности в нея,  държава като САЩ.

Ние всички вярваме, че много скоро ще дойде времето, когато успехът на едно българско училище зад граница ще се измерва не по високия брой ученици в него, а по това колко от тях се завръщат в България; колко от тях са осъзнали, че родината е най-доброто място за живеене. Вярваме, че е близко времето, в което България, изтощена от кризи и лутане в търсене на най-доброто място в световния ред, ще прибере най-после чедата си. За да могат  след  още 11 века  българските азбукарчета,   от дори и  най-високото планинско село на родината ни,  на своя 24-ти май да отговорят  гордо на най-древния въпрос на Черноризец Храбър: „А  знаете ли кой ви е създал буквите и превел книгите и по кое време?”. Всички ще знаят и ще ви отговорят: „Свети Кoнстантин  Философ, наречен Кирил: той ни създаде буквите и преведе книгите, и Методий, брат му…  И ако попиташ по кое време, то ще знаят и ще рекат, че във времето на гръцкия цар Михаил и Борис, българският княз, и Растица,  моравския княз и Коцел,  блатненския княз в година 6363 (863г.) от сътворението на света”, а единението на българите във всички времена на историята до днес  ги съхрани и ни ги предаде. ”Така, братя Бог е дал просвещение на славяните”.  Слава, чест и власт, на тоз народ, който предава жив и чист завета на първоучителите си от поколение на поколение, за да пребъде и да го има като народ и държава българска сега и завинаги и в безкрайни векове.


Още за  Посещението на президента Плевнелиев в Чикаго и срещата на върха на НАТО

One Comment »

  • MALINA said:

    На цялата тази натъкмена, помпозна и малко тривиална комсомолска празнична изява, дано лобито на Стаматова и Боянка е вързало гащите с новото президентско тяло, което ще се чуди как да съкрати субсидиите зад граница за българските общности. Като не можем да си създадем стабилно местно спонсорско тяло като гърци и даже македонци, ще се умилкваме като просяци около все по-лицемерните и тесногръди български държавни продажници!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.