Home » Избрано

ТЪЖБА срещу издателите на “Шоу” и “Стандарт”

2012.04.13 Един коментар
Spread the love

От Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“

Това е моят отговор на клеветите, които се тиражират срещу мен в два български вестника, собственост на олигархични структури близки до властта. Освен тъжба до прокуратурата и до Етичната комисия за печатните медии ще заведа и граждански иск срещу клеветниците.

Предупреждавам всеки, който е решил да се упражнява в този жанр, че е изключително досаден, трудоемък и е за предпочитане да се повери на компетентен адвокат.

Тъжба срещу Стандарт Нюз ООД (Ответник 1) и Интермедиа ООД (Ответник 2), издатели на вестниците Стандарт и Шоу и срещу Петко Арнаудов (Ответник 3)

Уважаеми Прокурори,

Обръщам се към прокуратурата за установяване на престъпление спрямо личността, по чл 147 и 148 от НК – непозволено увреждане на репутацията ми чрез разгласяване на позорни и клеветнически обстоятелства за мен и чрез приписване на престъпления.

Биографични факти

В две статии публикувани във вестниците Шоу (Приложение 1) и Стандарт (Приложение 2), издавани от ответниците, са тиражирани по изключително злостен начин, неверни и клеветнически твърдения за моя професионален и граждански жизнен път. Текстовете нарушават всички известни критерии за журналистика и носят белезите на класически анонимен донос. Истината, която може да се установи с документи и свидетелства е следната:

Образователен и имуществен ценз: Роден съм на 26 юни 1968 в София. Завърших средно образование в 9-та ФЕГ в София през 1987 г. През 1989 г. бях приет в СУ „Климент Охридски“, специалност Френска филология. От началото на 1990 г. живея във Франция, където през 2001 г. защитих докторантура в университета Париж 10 със специалност „Езикознание“ (Приложение 3: Диплома за доктор на науките). От септември 2004 г. след спечелен конкурс бях приет на работа като изследовател, със статут на държавен служител, в националния френски научен институт CNRS, (Приложение 4: Решение на директора на CNRS). От 31.12.2005 съм титулярен държавен служител в CNRS (Приложение 5: Решение за титуларизация в CNRS). От 2004 г. до днес работя в екипа на лабораторията MoDyCo, където отговарям за сектор „Динамична фонология и корпусна фонология“. Специалността ми е изучаване на динамичните процеси във фонологията, сричките и ритмичните феномени в езика. Автор съм на научни публикации и разбработки, които могат да бъдат видяни на страницата ми в сайта на лабораторията MoDyCo, http://www.modyco.fr Единствените доходи, които получавам, са от тази работа и от съпътстваща преподавателска дейност в Университет Париж Запад и могат да бъдат установени от данъчните ми декларации през годините (виж Приложение 6, данъчна декларация за 2010 г.). Във Франция нямам собственост и живея под наем (Приложение 7, фактура за наем). В България имам наследствен апартамент от 30 кв/м. в София и имот от 1312 кв/м. в село Варвара, община Царево с къща от 1929 г. (Приложение 8, нотариален акт). Женен съм, с две деца. Имам само българско гражданство и не съм правил постъпки за придобиване на чуждо гражданство.

Журналистическа и издателска дейност: От 2004 г., извън професионалната си дейност в CNRS пиша журналистически материали и се занимавам с обществена и издателска дейност на чисто обществени начала. Имам многобройни публикации в българската преса, някои от които са превеждани на чужди езици. От 2004 до 2009 г. заедно с журналиста Александър Градинаров издавах българоезичен вестник във Франция – „Парижки Вести“. Първоначално той излизаше като месечно печатно приложение на рускоезичния вестник „Парижский Курьер“, издаван от моята съпруга, която е журналист по професия. След закриването на „Парижский Курьер“ през 2007 г., „Парижки Вести“ стана седмично приложение на издавания в Лондон в-к „Будилникъ.“ Цялото това начинание беше финансирано с лични средства и от немногобройни спомоществователи. До април 2009 г., когато се оттеглих от „Парижки Вести“, изданието нямаше регистрация в правния мир и никой не е претендирал за права върху името. Някои от статиите, които съм подписал в периода 2004 – 2009 г. могат да бъдат видяни на сайта http://www.parisvesti.com. В периода юни 2009 – ноември 2010 г. публикувах анализи и журналистически разследвания в личния си блог http://www.atanas.fr и политическа сатира в блога „Рога и Копита“. От есента на 2009 г. работя съвместно с журналиста Асен Йорданов, с когото подписахме няколко големи разследвания за злоупотреби с имоти по Южното черноморие, публикувани в различни медии. През ноември 2010 г. Асен Йорданов създаде независимия сайт за журналистически разследвания „Биволъ“ (http://www.bivol.bg) и ме покани да сътруднича като автор и редактор. За по-малко от година сайтът стана популярен и получи международно признание, ставайки единственият на Балканите партньор на Wikileaks. По силата на споразумение с Джулиън Асанж от март 2011, „Биволъ“ има достъп до хиляди поверителни документи с информация за България. Публикацията на тези документи разкрива изключително тревожни факти за състоянието на българския политически, икономически и обществен живот, в който са се вкоренили корупцията и организираната престъпност. Освен тези документи, Биволъ публикува десетки ключови разследвания, влезли в дневния ред на обществото, редовно цитирани от български и чужди медии. Журналистическите стандарти, които спазваме с колегата Йорданов са стриктни: разследванията се опират на автентични документи и/или са на базата на потвърдени от два независими източника информации. Темите, които ме интересуват и по които пиша са следните: симбиозата на власт и организирана престъпност, политическа корупция и корупция в съдебната система, конфликти на интереси, злоупотреби с власт, съсипване на природната среда, проблеми свързани със свободата на словото, прозрачността на институциите, гражданското общество и сънародниците ни зад граница. Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждeние за моята журналистическа и издателска дейност под никаква форма. Финансирането на Биволъ е абсолютно прозрачно чрез дарения, афиширани в сайта в реално време и лични средства. Цената за поддръжката на сайта е 50 евро месечно за хостинг на отделен сървър във Франция и годишната цена на домейна bivol.bg.

Обществена и политическа дейност:

Политическо и гражданско кредо: През есента на 1989 г. като студент-първокурсник се включих в първите протестни митинги срещу комунистическата власт. Има документални кадри с мое участие във „висящите“ протести на алпинисти на фасадата на Университета и на Студентския дом. Станах член на „Екогласност“. След като заминах за Франция се посветих основно на следването си и до 2000 г. по-рядко следях събитията в България. Проявявам по-активен интерес към българския политически живот от 2000 г., когато България напредна в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Никога не съм бил член на политическа партия и не съм подавал молба за членство в такава (кандидатурата ми за евродепутат в листата на Синята коалиция беше предложена от СДС в така наречената “гражданска квота”). Не съм имал никакви контакти с престъпната комунистическа Държавна сигурност, което е удостоверено и от проверка на Комисията по досиетата. Не съм участвал в ръководни структури на комсомола, в който бях инкорпориран по принуда като непълнолетен. Считам, че сътрудниците на обявения със закон за престъпен комунистически режим не трябва да заемат ръководни обществени длъжности и винаги съм отстоявал публично позицията си за необходимост от ефективна лустрация.

Акция против задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина: През март 2005 г. в-к „Парижки Вести“ инициира мащабна подписка сред българите в чужбина за премахване на двойното облагане със здравни осигуровки. Над 10000 души, български граждани от 80 страни подкрепиха подписката. През 2006 г. станах съучредител и секретар на регистрираното в Париж сдружение Съюз на българите по света „Бъдеще“, което си постави за цел да защитава правата на сънародниците ни зад граница. От името на сдружението координирах действията по казуса със здравните осигуровки: писма до институциите, петиция до Европейския парламент, настояване за законодателни промени, съдебни дела, медийни изяви и граждански натиск, чиято кулминация беше присъствен протест на български граждани от Франция, Белгия, Холандия, Германия и Люксембург в Брюксел през зимата на 2007 г. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=115211 Беше отворена специална набирателна сметка в ProCreditBank в София, в която се даряваха средства за заплащане на адвокатски хонорари по заведените дела. Тези организирани граждански действия дадоха резултат в началото на 2008 г., когато несправедливото облагане беше отменено и се създаде законов диспозитив за връщане на платени със задна дата вноски от българи, живели зад граница през периода 2000 – 2007 г. http://www.martindimitrov.com/243/ Общата сума събрана за адвокатски хонорари беше малко над 3000 лв и имаше остатък, който беше дарен за лечение на дете. Подчертавам, че не съм получавал възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

Кампанията „Не сте сами“: „Парижки Вести“ участва в кампанията за освобождаването на българските медици в Либия, като отразяваше редовно френските инициативи за български медии и търсеше възможности за по-широко информиране на френската и европейската публика. Това може да бъде потвърдено и от ответникът, г-жа Бозукова, с която се запознах на конференцията за основаването на международна коалиция „Не сте сами“ в Париж през март 2007 г. http://dariknews.bg/print_article.php?article_id=132206. През юни 2007 г. участвах в екипа на френската журналистка Лизрон Будул, която реализира документален репортаж за кампанията, излъчен в централните новини в 20 ч. на най-голямата френска телевизия TF1 на 19 юни 2007 г.

Мониторинг на свободата на словото: От 2007 г. съдействам на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ с информация, преводи и мониторинг на българската преса за посегателства срещу свободата на словото. През май 2009 г. заедно с колежката Даниела Горчева организирах дебат за свободата на словото в Червената къща, на който по моя покана присъства директорът на „Репортери без граници“ за Европа Оливие Базил. http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6903232 От март 2008 г. съм член на Обществения съвет на Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“, носител на награда за човешки права „Златен Гълъб“ и участвам в нейните инициативи, като се подписвам с името си. http://politkovskaya-bg.blogspot.fr/ Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

Кандидатура за Европейския парламент: На европейските избори през 2009 г. бях кандидат от Синята коалиция, на 5-то място в листата. Основен мотив да се кандидатирам беше възможността да получа трибуна и да поставя в обществения дебат темите за прозрачността на институциите, свободата на словото и включването на българите в чужбина в политическия живот в страната, които оформих като раздел от политическата програма на Синята коалиция озаглавен „За реална свобода на словото, на медиите и на комуникациите“. Включих се в инициативата „Гласуване без граници“, имаща за цел да увеличи избирателната активност в чужбина. Тази инициатива получи награда „Човек на годината“ за 2009 г.

2. Клевети и обиди в публикациите

Видно от гореизложеното, мога да докажа с документи и свидетели следното: в професионалния ми път, в имуществения ми ценз, в обществената ми дейност и в журналистическите ми изяви няма абсолютно нищо, което да е противозаконно, съмнително или морално укоримо. Следните твърдения публикувани в статиите за мен са характеризирано обидни и клеветнически:

– Неистина и набеждаване е твърдението във в-к Шоу, че съм извършвал незаконно строителство. За това бях набеден от кмета на Царево Петко Арнаудов, когото уличих в злоупотреби с обществени средства и имоти в подробни журналистически разследвания;
– В публикацията във в-к Шоу Петко Арнаудов ме нарича публично с тежка обидна дума, деяние, което е характеризирано в Наказателния кодекс;
– Неистина и клевета са твърденията, че съм събирал пари от българи в чужбина, които съм използвал за лични цели;
– Неистина и клевета са твърденията, че имам лична изгода от разследвания за обществени злоупотреби;
– Неистина и клевета са твърденията, че съм получил с измама права върху „Парижки Вести“ и съм го използвал за спонсорство за собствена издръжка;
– Неистина и клевета са твърденията, че съм приемал да правя поръчкови публикации и разследвания и съм получавал пари за това;
– Неистина и клевета са твърденията, че съм сътрудничил с Държавна сигурност, бил съм комсомолски секретар и съм кандидатствал за членство в БКП;
– Неистина и клевета са твърденията във в-к Шоу, че имам извънбрачна връзка с г-жа Ваня Милчева, с която се познавам от социалната мрежа Facebook.

Съдържащите се в двете статии клеветнически твърдения пречат на нормалната ми работа, защото за мен като разследващ журналист доверието на източниците, медиите и читателите са основен капитал.

Елементарно е да се установи, че всички „източници“ на въпросните публикации са мними и се базират на клеветнически текстове публикувани в анонимен блог, базиран в САЩ, и в анонимни форумни коментари. За съжаление, процедурата по установяване на авторството на клеветите е финансово непосилна за мен, тъй като предполага завеждане на скъпо струващ иск срещу американска фирма.

Освен това, статията във в-к Стандарт е обидна и към Френската република, чийто служител се явявам, тъй като поставя под съмнение моя образователен ценз и професионалната ми квалификация.

Всъщност, за сериозността на тази публикация най-добре говори преводът на името на Université Paris Ouest Nanterre La Défense – което екипът на в-к Стандарт е превел като „университет по отбраната в Нантер“. За незапознатите, La Défense е квартал съседен на града Nanterre, където се намира университетът, носещ това име.

3. Петитум

Считам, че публикацията на статиите публикувани от Ответник 1 и Ответник 2 виновно ми причинява вреди, като уврежда личната ми и професионална репутация на независим и обективен разследващ журналист и общественик. В добавка тази публикация наруши емоционалното ми спокойствие и ме принуди да отделя време и финансов ресурс, за да защитя себе си и семейството си от клеветите чрез настоящата тъжба до прокуратурата и завеждане на граждански иск в съда.

С оглед на гореизложеното моля прокуратурата да образува производство по член 147 от Наказателния кодекс за клевета срещу Ответник 1 и Ответник 2 и по член 147 (клевета) и 148 (обида) срещу Ответник 3.

Публикувано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
https://www.facebook.com/note.php?note_id=10150687030318992

One Comment »

  • Mariana said:

    Из http://e-vestnik.bg/14444/partnyorat-na-uikiliyks-za-balgariya-dava-na-prokuror-vestnitsite-standart-i-shou/

    “Чобанов е доктор по езикознание от Парижкия университет и работи в тамошна научна лаборатория по лингвистика. Бил е издател, заедно с друг българин, на емигрантския вестник „Парижки вести”. Срещу него в интернет започват да излизат компромати и досиета, когато започва да публикува на български грамите от „Уикилийкс” по споразумение с Джулиан Асанж и да публикува разследвания с документи за различни фирми и банки у нас. Сайтът „Биволъ” се пише съвместно от него и бургаския разследващ журналист Асен Йорданов.

    Жалбата на Чобанов в прокуратурата е по повод на това, че „Шоу” и „Стандарт” в рамките на една седмица пуснаха големи статии за него, в които го злепоставят и обвиняват в измами и корупция. Например – купил имот край морето за 2,5 евро на квадрат, пише „Шоу”. Но не уточнява, че имотът не е купен нито от общината, нито от държавата, а от частно лице (тоест – какъв е проблемът, каква далавера има?). И става дума за съборетина в рамките на Царево, както пояснява Чобанов, и цената не е тази.

    Вестник „Стандарт” твърди, че Чобанов представя като информация от „Уикилийкс” „препечатка на слухове от България”. Зад Чобанов „копчетата натиска” депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов, твърди „Стандарт” (статията е подписана „Екип на „Стандарт”).
    Твърдението е очевидно невярно, защото и в сайта „Биволъ”, и в „Болканлийкс” и „Уикилийкс” са публикувани грамите на американските посланици и на български, и на английски, и всеки може да сравни. Идеята на „Стандарт” е, че Чобанов, който е наречен „Протеже на ДСБ”, шантажира „родния елит”.

    Много е спорно, обаче, кое нарича „елит” вестникът. Дали всички онези персони, описани в грамите на „Уикилийкс” могат да се нарекат елит? И дали разкриването на компрометираща информация за тях е шантаж? В „Стандарт” очевидно са забравили функциите на медиите и са влезли в ролята на адвокати на властта и олигархията, коментират читатели във Фейсбук по повод публикациите.

    Статията в „Стандарт” представлява събрано досие на Чобанов , написано в стила на ДС и пълно с невярна информация. Във Фейсбук той е пуснал жалбата си до прокуратурата и е изредил биографични факти, с които опровергава публикациите.”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.