Home » Избрано

Отмъстителите

2012.03.28 Няма коментари
Spread the love

Онзи ден, докато преглеждах медиите, попаднах на разговор с Алекс Алексиев по програма “Хоризонт”. Не в предаването “Закуска на тревата”, някакво друго беше. “Закуска на тревата” не ми напомня за картината на Мане, дето не знам защо дамата седи гола на тревата; не й ли е студено? Напомня ми за книгата “Закуска на лешоядите” (GregPalast.com/VulturesPicnic.).

“Отмъстител”, казах си, когато чух Алекс Алексиев по “Хоризонт”.

Отмъстителите не бяха опасна банда, освен ако те са много, а ти си сам, иначе всеки от тях можеш да го набиеш в единичен бой. Те бяха софиянчета със сандали с дървени подметки и отдалеч ги чуваш как тракат по тротоара. Дъщеричката на детския лекар Белопитов и аз тичахме боси и те не можеха да ни стигнат. Във военните години гьонът отиваше в Германия за ботуши. В Брюксел леля ми Лили, валонка мразеше холандците понеже те говорели на “конски език” (фламандски), а пък настояваше за холандски сабо и аз да разучавам на пиано балетната сюита “Танцът на дървените обувки”. Адска скука.

В Катуница зиме децата ходеха на училище по налъми през калта, събуваха налъмите и влизаха в класната стая по терлици, обути върху дебелите домашно плетени чорапи. Лете – боси.

Евреите с чукове с дълги дръжки чукаха камъни на отсрещния бряг на Чая. Те правеха жп линията Крумово-Асеновград. Те бяха градски хора, не можеха да вървят боси. Аз им показвах как мога да тичам бос по камъните по жп трасето и им носех яйца, понеже те ми се възхищаваха, а катунчанчетата и циганчетата от катуна не ми се възхищаваха, защото също можеха да тичат боси по камъните на жп трасето. Бях приятел с евреите, пък исках да се запиша в “Бранник”, понеже бранниците караха великолепни мотоциклети “Ромел” и баща ми само се намръщи, но майка ми така ми насини дупето с дилафа (с машата), че после трудно сядах. Сега това се нарича домашно насилие.

В софийската махала срещу паметника на патриарх Евтимий – това за стотен път го разказвам – имаше семейна бирария “Хладна почивка”, там където е сега киното. На втория етаж имаше стаи за наематели с прозорци към вътрешния двор, където имаше вишни и там наемателят Димчо Дебелянов написал:

“Помниш ли, помниш ли тихия двор/

Тихия дом в белоцветните вишни”.

Там крадяхме вишни аз и дъщерята на детския лекар Белопитов, която, макар градско дете, ходеше като мен боса, а не със сандали с дървени подметки. В София се беше появила непозната детска епидемия. Наричаха я детски паралич, а педиатърът Белопитов я наричаше полиомиелит. Махленците се чудеха как така Белопитов, коскоджамити лекар пуска дъщеричката си да търчи босичка по улиците. Той нещо обясняваше за изнежването на имунната система, но аз не го помня. Помня само, че момиченцето и аз крадяхме вишни и че ония от бандата не можеха да ни настигнат, понеже ние, босички, тичахме по-бързо.

Ония от бандата намериха някаква киселина. Поляха с нея двете най-хубави вишни в долната част на ствола, където започва коренището, и двете дървета изсъхнаха. Така те си отмъстиха, че не могат като нас да крадат вишни, и станаха “Бандата на отмъстителите”.

После, когато бях съученик с баткото на Алекс Алексиев, имаше още банди. “Бандата на кървавите устни”, “Банда Русс”, “Коньовичарите”, “Княжевците” и други банди. В Пловдив “Главната” от Джумаята до хотел “Молле” беше територия на “Бандата на кючюклийте”. Иди че ги разбери пловдивските майни; те не бяха момчета от махала Кючук Париж, пък вървяха по трима и прегърнати през рамо пееха:

“Ний сме трима братя от село Париж/

Който ни закача, ще яде мариз/

Първия в зъбите, втория в носа” и пр.

В Пловдив нашият съученик “Гайдата”, лекарски син, си беше планирал бъдещето. Научава френски в колежа, следва медицина, забягва във Франция, където не го признават за лекар, но в Алжир може. Гайдата даяни в Алжир четири години, връща се във Франция. Там го изпитват. Кой ви научи да говорите добре френски? Гайдата отговаря: Ле бон фрер (добрите братя от френския колеж). Колко власти има във Франция? Гайдата отговаря като Монтескьо: Властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна, въпреки че във френския колеж учехме за две власти – духовна и светска. Пък аз отивах по-нататък и казвах, че има само една власт, понеже в история на Англия пишеше, че английският крал станал началник и на църквата. То и при шериата е така. И Кремъл беше една-едничка власт на КПСС. И в САЩ стана така с властта на щатския долар.

Но тези работи историците по ги разбират, понеже те са историци, а те са историци, понеже повече разбират. That’s logic – казваше без да му мигне окото англичанинът, който ни учеше как да водим английска бизнес кореспонденция.

Френските братя отговаряха още по-кратко. Pourquoi? Parce que! (Защо? Защото!). А пер Оливие въобще не обясняваше, той ни биеше със своята диригентска палка, когато не си бяхме научили партитурата на пиано.

Вече не си пъхам гагата, където не ми е мястото; знам си, че само историците могат да разказват за неща, които те не са видели. Налягам си парцалите и разказвам само каквото съм видял. Например за вестник “Щурец”.

Райко Алексиев, на Алекс баща му, издаваше илюстрования хумористичен седмичник “Щурец”. Неговите персонажи бяха Гуньо Гъсков, Генчо Завалията, Нане-Гето и Отец Тарапонти. В софийските кръчми се пееше: “Търбухът на отец Тарапонти събира дванайсет оки вино приблизително-о-о”. После – припев като църковно песнопеене: ” Приблизително, приблизително-о-о!”.

Райко Алексиев сам си пишеше и си рисуваше карикатурите. Когато постигна 50-хиляден тираж, започнаха да му сътрудничат Ангел Каралийчев, Елин Пелин, преводачът на Шекспир Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Тома Измирлиев, карикатуристите Стоян Венев и Илия Бешков. Със сина му Веско бяхме в една “тайфа”, правехме “журове” и танцувахме с “гаджетата”, както казвахме тогава, а малкият Алекс Алексиев ни се мотаеше в краката. Последният брой на “Щурец” излезе на 8 септември 1944 г. После Райко Алексиев го убиха. Не знам дали защото беше рисувал карикатури на Сталин, или заради апартамента му срещу левия хълбок на коня на паметника на Цар Освободител. Апартаментът заедно с покъщнината го взе писателят Крум Кюлявков и злите езици говореха, че Крум носел балтона от английски плат “палмерстон” на Райко Алексиев.

След “промяната” през 1989 г. Алекс дойде в България от САЩ, като човек на Rand corporation и съветник на Филип Димитров. Засякохме се в японския хотел “Ню Отани” в София. Той ми каза: “Ако стане, стане, ако не стане, ще видим”.

Аз не знаех какво да му кажа, понеже знаех, че той и Дими Паница имат защо да са огорчени от България. Не знаех дали те трябва да си отмъщават като бандата на отмъстителите, които заляха с киселина вишните на Димчо Дебелянов.

Дими Паница ми помагаше с неговите връзки в САЩ. Благодарен съм му. Дими разпространи клеветата на Клеър Стърлинг, че българите искали да убият папата.

Защо стана така? Не въздавам справедливост. Нека Всевишният, в чиято справедливост аз не вярвам, въздаде справедливост. Аз съм агностик, не съм атеист, както ме наричат по-невежите, но сега няма за хиляден път да им обяснявам, че агностикът не е атеист. Знам, противореча си. “Агностик” започва с буквата “а”, пък още в резюмето казах, че не съм фен на започващите с буквата “а” и на завършващите със сричката “фоб”.

Но не съм фен на отмъстителите. Нe ми става приятно, като видя, че е построен боен самолет “Avenger” или боен кораб от клас “Avenger”. Даже филмите и комиксите за “Avenger” ги отбягвам. Напомнят ми за софийската банда на отмъстителите.

Това беше, когато – сега няма да разказвам за бомбардировки и за бомбардировачи, само споменавам – това беше, когато се появи двумоторният пропелерен бомбардировач “Мародер”. B-26 Marauder – “the widowmaker” (правещият вдовици).

По-късно Israel-US направиха pilotless aircraft, който убива един терорист заедно с десетина жени и деца като collateral damage.

Отмъстителите като Алекс Алексиев имат достъп до българския ефир и правилно: хора с различни гледища трябва да имат достъп. Но защо те, хора, огорчени от България, си останаха от бандата на отмъстителите? Според Алекс съпротивата ни “Шеврон” да отрови Добруджа, дупчейки за шистов газ, била или от невежество, или платена от руски интереси.

Брей, природозащитниците били платени. А кой плати на френските тайни служби да гръмнат през 1985 г. флагмана на Greenpeace “Rainbow Warrior” да не им се пречка за ядрените опити в Моруроа? Кой плаща на цял билюк “rent-a-scientist” да доказват, че хищният петролодобив и газодобив не направиха страхотни поразии в Баку, в Аляска, в Еквадор, в Нигерия и другаде?

Сега спорим с румънците докъде е българската, докъде е румънската икономическата зона в Черно море, че кой да я концесионира. И да спечелим, и да загубим спора, все ще загубим. No win situation.

Аляска е необятна пустош и пое екологичните поразии, причинени от BP и пр. Сибир е още по-необятен и поема поразиите на “Газпром”. В Нигерия и в Мексиканския залив големи водни маси отнасят в океана петролните разливи от ConocoPhillips, ChevronTexaco, ExxonMobil, ShellOil и др.

Мъничкото ни Черно моренце е затворено море и няма да понесе неминуемите екологични поразии. Тъжа за него. И за вас, понеже вие не ще го видите кристалночисто, както то беше, когато спяхме на брега; нашата банда под разпънат бракуван парашут, другата банда под стар цирков купол, понеже нито те, нито ние имахме пари да си купим палатки.

 

Димитри Иванов,

в. “Сега”

(Със съкращения)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.