Home » Избрано

Синият цирей (СДС след 22 години)

2011.12.08 3 коментара

Трудно ми е да пиша този текст, болката е изгаряща – гнетящ спомен за красиви времена, в които участвах активно и според силите си. Една повече културна, цивилизационна, отколкото политическа идея живя в сърцето ми, както и на милиони българи, оплетена с надежди, вяра, мечти, трепети. От избори на избори… Прехвърляше се от лидер на лидер, от ръководство на ръководство (колко абсурдно само „ръководство на идея, мечта, надежда”?!)

На 7 декември 2011 г. се закръглят 22 години откак се създаде Съюзът на демократичните сили !

Днес въпросите са повече от отговорите.

Дясната идея е празно глаголене и видно нищоправене.

Антикомунизмът като спояващ елемент е спомен и за СДС, и за производната ДСБ, и за целия сонм „консервативни” партии.

А какво време беше…

Какви хора имаше по площадите!

Какви дни и нощи!

Днес сините броят някакви хипотетични гласове за тях, умножават, търсят геометрична прогресия и се разсипват от умнотии, а кандидатът им за президент Румен Христов с неговите 1.95% се съизмерва с титаничните Светльо Витков (1.61%) и Сали Ибрям (1.24%); още малко и ще стигне биологичния експеримент Мара Мисса (0.9%)… Преди изборите Мартин Димитров достигна до прозрението: „Да бъдем реалисти – президент ще е Р. Христов”, а математикът-политикономист Иван Костов тръшна всички с: „Другите не броят гласовете правилно.” Това оптимистично политиканстване на сините ме накара да си спомня един случай отпреди 40-ина години. В пети или шести клас сме. На Йотко много му е трудно смятането. Един ден другарят Делийски го вдига на дъската и пита: „Йото, кажи колко е 6 по 8?”  Йотко, разбира се, не знае и търси помощ от първите редове – „Да рекна ли 100?”. Съучениците махат „Не! Не! Не!” А Йотко щастлив „реква” – „Не е 100, не е 100!”.

Случаят обяснява точ в точ мисленето, анализа и въображението на някогашната могъща синя вълна.

След юни 1990 г. Пловдив бе ултимативно провъзгласен за „Синята столица на България”. Резултатът в мажоритарните райони за 7 ВНС бе 9 на 0, а СДС получи 211 387 гласа. На последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ и разни бабереци като Дем. партия на хюмнето Праматарски вкупом получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2  (СДС няма съветник). И установявам, че разлика между Костов, Мартин и Йотко пред дъската – просто няма! Ама въобще няма, никаква разлика.

Какво се случи?

Как така за 22 години една мечта и надежда отлетя като лястовица?

Какво накара хората да гонят проточил се през комина синкав дим?

Все повече се убеждавам, че здраво пипаха специалните служби, че типични компрадори се наместваха в ръководството на СДС, гледаха на членовете и симпатизантите като на безволева маса, която могат да лъжат и продават в името на красивата мечта. Помните ли „лидерството” на вечната булка Надка Михайлова? Този продукт на модерното синьо през 2003 г. нареди в парламентарните листи  на СДС наглия дерибей-хюмне от село Скребатно Праматарски, неуспешния експеримент Мара Мисса, гергьовското агне Дилов-син, Лудото Яне, синеокия циганския олигарх Илия Илиев, че дори „деснияМитьо Крика. И помните ли някои от тях, че за първи път признаха: „Местата в листите се търгуват от Михайлова”. А самата Надка зададе в оня разтъсващ за демокрацията разговор въпроса „Стоичков от Ловеч ли е?” и посъветва да се „нахранят журналистите”. А някой спомня ли си, че Евгений Бакърджиев прескочи от УС на червеното БЗНС до зам-председател на СДС; или пък как видният консервативен еколог/???/ Филип Димитров (племенник на партизанина Огнян и след това убиец в едноименния пазарджишки концлагер) от заместник на Александър Каракачанов се трансформира в същи шеф на СДС и премиер. Да не говорим за ортодоксални комунисти като Жотев, СимеИвайло Трифонов, Чачев, Жотев, Симеонов… Всъщност, някой и днес може ли да ми обясни какво е дясното, консервативното, харизматичното на Асен Агов, който водеше митингите на БСП през 1990 г., а преди това писал, та писал „информации” лично до Димитър Стоянов, барабар с баща си??! Още е личният депутат на Иван Костов…

А да си спомним ли, че подаръците към тъмночервения олигарх Георги Гергов станаха от 1999 до 2005 г. Първо от Костов (ЦУМ, Слънчев ден, Ленинград, Хисаря), после от „синият” кмет Чомаков  (Стария град в Пловдив, Международния панаир, Разсадника). Оказа се, че сините хора не забравят и отмъщават – в Пловдив от 19 съветника сега СДС има 0. Нито един, никъде, никога, дори с половин уста някой от тези сини съветници не се извини от кумова срама – даже напротив. Тогавашният кмет Чомаков и компания са на хранилка при олигарха от село Нивянин, Врачанско, а шефът на СДС е активист на ДПС. „Синият” началник в Пловдивска област Шуманов е в официална коалиция с БСП в Асеновград!…

Как така водачи на СДС все бяха хора с изявени суицидни наклонности към организацията? Как се случи? Защо? В нито една формация от Източна Европа, извършила промяната, не се случиха аналогични процеси като:

–  Съзнателното унищожаване на каквато и да е историческа памет в СДС. Времето на сгъстените промени и трансформации (1989 – 1994 г.) се забрави целенасочено, упорито и планомерно. Дузини лидери бяха „отлюспени”.

–   Съзнателно се унищожи биографичния политически вот. Къде са в СДС наследниците на легионери, николапетковисти, ратници, демократи, отецпаисиевци, родозащитници, радикали, десни земеделци и социалдемократи, че дори анархисти и бранници?! Няма ги, мизерстват или бутат живота в бедност. Има наследници на терористи като Агов или пълни анонимници като Мартин Еванджелиста.

–  Съзнателно се унищожи информационно–пропагандния ресурс на десните. О’ Бозе почивши са „Демокрация”, „Народно земеделско знаме”, „Анти”, „Седем”, „Свобода” и още десетки сини издания.

–  Съзнателно, хитро и подло бе унищожена средната класа и се формира бизнес елит от наследници на червените политбюровци или от обикновени сервитьори, кръчмари, мутри, доносници, обикновени простаци…

– Съзнателно, от движение на милиони, синьото бе превърнато във функция на административните апарати, и отчайващите резултати от последните избори в сините центрове Пловдив, София и Варна доказват това.

–  Съзнателно по време на управлението си СДС не реши фундаментални въпроси за българската съдба и история като:  проблемът досиета и ДС, червените капитали и задграничните дружества  (персонална вина на Ф.Д., Костов, Желев и Соколов), възмездието за извършените престъпления от БКП, българското село и църквата,  паметта и справедливостта.

–  Съзнателно СДС се дистанцира и игнорира от индустриалния елит на България преди 1944 г. Никой не може да ви каже къде са имотите и наследниците на фамилиите на Буров, Губиделникови, Асен Николов, Гешови, Груев, Савов, Хугасян, Чапрашикови, Палавееви, Кършев, Белчев, Докузанов.

–  Съзнателно в СДС бяха  лансирани слаби и безлични лидери, претъпкани с комплекси и без грам антикомунистическа биография и фамилна памет, без визия и харизма. А в България бяха оцеляли такива титани на борбата срещу комунизма като: Илия Минев и Васил Узунов, Иван Гинчев и Тодор Кавалджиев, Милан Дренчев и Жеко Стоянов, Рене Ецов и Янко Янков, отците Храбър Марков и Благой Топузлиев, Петър Бояджиев, отец Димитър Амбарев и още стотици мъченици на червените сатрапи.

–  Съзнателно и целенасочено се игнорираше през двадесет и двете години Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева.

 

Това са малка част от причините, които възпалиха тялото на СДС, стимулираха цирея да  набере, да мъчи автентичния демократ, да гнояса порива към справедливост и възмездие. Причините са в прашасалите папки, които ни остави ДС като зловещо наследство, в мазните физиономии на политбюровските наследници, в оня глас с мегафон, който спря на 14 декември 1989 г. справедливото възмездие, в лустросаните дейци на „глобализацията” и „етническия модел”…

Дали ще се спука някога циреят е въпрос труден, поне колкото „Отиде ли си комунизмът от България?”.

На мястото на цирея се появява здраво, чисто, свежо месо.

 

А иначе на старите седесари и антикомунисти – Честито! Все пак бяхме част от най-красивите, романтични  и истински времена за България през ХХ век.

___________________

Автор:  Toross

 

3 коментара »

  • христо марков said:

    Благодарности за публикацията !

  • Кремона said:

    Хубаво е да видиш, че не си сам. Тъжно е да осъзнаеш, че сме много. Случилото се е престъпление към нацията. За съжаление и ние сме допринесли за това. Дано имаме сили да започнем отначало.

  • snejankageorgiewa said:

    Поздравления за автора. Аз съм съвременник на събитията и активен участник. Голямата подмяна стана още в Пловдив на Кръглата маса.Никога няма да простя на Ж. Желев. Смятах го за честен човек. Целия този период ми напомня за романа на Ив. Вазов, Под игото, пиянството на един народ. Толкова силно искахме тази промяна, че се предоверихме и допуснахме да се подменят ценностите. Даже и на Ив. Костов простихме Сапио и 4 ия предател.На площада, през зимата на Жан Виденов, с очите си видях как яхна вълната.В същото време истинските репресирани и демократи, нтелегенти и честни хора се свиваха от глад или студуваха по барикадите.По късно всичко продължи като по наи лош сценарии…та до днес.Единственото добро, което се случи е, че влезнахме в ЕС и процеса е необратим поне за момента.Тези алчни и безскруполни хора, така са заети по забогатяването си, че не забелязват, как режат клона, на които са кацнали. Силно се надявам, един ден нещата да отидат по естрествените си места и България да стане нормална държава. Дано е в моя живот!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.