Home » Избрано

Проституиращата журналистика

2011.11.08 Един коментар
Spread the love

Михаил Желязков*
http://www.bivol.bg

Първият подкуп, който ми предложиха, беше за разследване, свързано с корупция в държавна фирма. Аз отказах. Малко по-късно главната ми редакторка ме повика и ми каза, че материалът трябва да бъде спрян.

Много добре си спомням думите, които тя употреби: “редакционни съображения”. Тогава още не знаех, че ще срещам същия този термин още много пъти. По-късно си говорих с колега по този въпрос и той призна: “Аз пари взимам, защото знам, че ако откажа, ще предложат на шефовете и пак ще трябва да напиша това, за което е платено!”

Винаги съм обичал професията си. Някак си наивно вярвах, че мога да променя света. Или най-малкото – да разровя и да открия пластовете под повърхността. И много се дразнех на хора, което ме поставяха под общ знаменател наравно с останалите и отсичаха презрително: “Вие, журналистите!”

После разбрах, че всъщност журналистика в България няма.

След време ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като “столичния кмет”.

В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре.

Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация “Репортери без граници”, който беше изумен от проверката си в България: “И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!”

Напоследък много се говори за свободата на словото и за продажните медии. Много мои колеги просто се отказаха. Други попаднаха в жълти издания и се срамуват да се подписват под материалите си.

Истината е, че в България журналистите са бедни и за да оцелеят, “проституират”. Не говоря за онези имена, които сме свикнали да виждаме по първите страници на вестниците и като водещи на предавания. Тези “колеги” отдавна са направили своя компромис и са предпочели да бъдат купени. Наглостта е понякога въпрос на личен избор. Като главния редактор на едно от последните издания, в които работех.

В момент, в който заплатите закъсняваха със седмици, той се изправи пред екипа и заяви: “Говорят, че съм си купил нов джип. Не, не е нов, на старо е и струва 60 хиляди лева. Искате да си получавате парите – добре, но вината за ниския тираж е само ваша!”

Напоследък се чувствам мръсен. Точно като друг главен редактор, който взе пари от една политическа партия, за да бъде написан уличаващ материал, след това отиде при “конкуренцията” и поиска двойно повече. Важното е да се продаваш.

———————
* Името на автора на статията е псевдоним, заради опасността от уволнение от медията в която работи

One Comment »

  • sp said:

    Степан Поляков: Карбовски спеше с момичета в Куба, а после те трябваше да обслужат милиционери, за да отърват затвора!

    Йорданка Христова ще я настигне кармата, защото си затваря очите, че хората в Куба умират от глад

    7 ноември 2011

    София, България

    Степан Поляков е писател, пътешественик, телевизионер, крийетив директор на първата българска приключенска телевизия – “Травъл”. Син е на бившия заместник-министър на културата – известния режисьор Николай Поляков. Степан е единственият българин, донесъл си жив трофей от Африка – чернокожата ганайска красавица Хелън. После се разделиха, но сега той е женен за не по-малко красивата и екстремна водеща в “Травъл” – Надя, която скача с парашут и е фенка на адреналина.

    Малко са горещите точки по света, където Поляков-младши не е ходил. Най-драматичен обаче е престоят му в Либерия по време на диамантената война. След завръщането си от Куба пък написа книгата “Viva la Revolucion!”, в която представи в необичайна светлина Фидел Кастро, брат му Раул и тяхното обкръжение.

    С Владо Стоичков са създатели на предаването “Другата България”, което навремето направи прощъпалника си по Нова телевизия.
    ________________________________________

    – Степан, защо те нападна наскоро самоафиширалият се за твой “приятел от детинство” телевизионер Георги Тошев? Може би от завист, че ти си завоюва име на тв пътешественик №1 в България?

    – Това е стара концепция – всички да бъдем вкарани в една софийска компания. Първо, не се познаваме толкова отдавна, колкото човекът твърди. Второ, никога не съм бил приятел с Тошев.

    Неговата концепция, доколкото съм чул, е, че всичко е вече открито на този свят, всички идеи са вече измислени и просто трябва да отидеш да си ги вземеш безплатно, което е кражба. Или, понеже все пак става въпрос за интелектуално грабителство, винаги съм наричал Тошев “гей за бой”.

    – Какво ти се случи след книгата ти за Куба, която отдавна не е “либре”?

    – Заради книгата “Вива ла революсион!” всъщност отзоваха посланик Хосе Амадор Росадо от София. Той лично беше организирал да ми бъде дадена журналистическа виза, което трудно се случва. Повечето журналисти тръгват за Куба с туристическа виза и после пишат весели репортажчета за рая на салсата и красивите девойки.

    Аз влязох в тежка административна схватка и дълго ухажване на кубинското посолство да ме допуснат, тъй като те знаеха, че ще пиша серия репортажи. Посланикът беше много доволен, защото бях успял да заблудя и него, и заместничката му. Даже казал пред някаква по-отбрана публика – най-после един десен журналист иска да разкаже обективно какъв е строят в Куба. Аз това и направих. Удържах на думата си и разказах обективно, след което Росадо моментално изхвърча от посолството и го понижиха в дребен чиновник в тяхното външно министерство в Хавана.

    В един момент ми се обади заместник-посланичката и ми поиска ръкописа. Аз й казах: “Вие забравяте, че сте на територията на една държава от ЕС”. След което станаха тези сътресения в тяхното посолство. На мен много ми се вбеси Йорданка Христова тогава.

    – Явно с нещо си попречил на нейния традиционен “добър прием” в Куба?

    – Тя беше много уплашена от идеята, че негативизмът на кубинската официална страна към мен всъщност може да се стовари върху всички в България и да й секнат турнетата, да й секнат концертите.

    Тя е очарователна, прекрасна, може да е дори талантлива, но искам да й кажа, че безчестието, в което е въвлечена през всичките тези години, начинът, по който си затваря очите пред гладната смърт, която мнозина хора в Куба буквално изпитват на гърба си, и най-вече това, че ходи да отразява юбилеите на Брадатия /Фидел Кастро – б.ред./, един ден ще й се стовари върху кармата. Защото това е ужасяващо.

    Успях да се видя с майки и сестри на политически затворници, което, разбира се, пак бе организирано от техните служби. Плачът, стенанията на тези хора, които не знаеха какво се случва с техните синове, бащи и братя, които, като видяха журналист от западна страна, започнаха да му целуват ръцете, ето – това е най-екстремното нещо, което съм изживял. Това искам да кажа и на всички почитатели на този режим – един от тях е моят приятел Мартин Карбовски…

    – Откога Карбовски си пада по Куба?

    – Аз го бях поканил с мен веднъж. Един от големите митове, които разпространяват хора като Мартин и Йорданка, е, че там има безплатно здравеопазване. Само че на хората им се чупят костите от липса на калций, защото няма сирене. Хората ослепяват, защото там няма плодове. Нещо повече – внасят захар. Буквално няма нищо.

    – Опиши ми един кубински магазин.

    – Тропик кола, което е много по-гадно от нашия “Алтай” навремето, може би малко ориз, малко боб. И ако е малко по-луксозен магазинът – ром. Всичко друго е празно. В заведенията се плаща директно с долари. Никой не може да си го позволи.

    – Има ли много кубинки, желаещи, казано иронично, да напуснат “Острова на свободата”? Наскоро писахме, че първият лидер на СДС в Бургас Стойчо Кьосев се е оженил за танцьорка от Хавана – тоест, спасил е една добра душа.

    – Както е известно, те предпочитат да ги изяде акула, отколкото да живеят на Острова на свободата. Какво остава да заживеят с един по-възрастен и мил мъж – все пак е доста по-приятно.

    – С каква “оптика” видя Куба Мартин Карбовски – с твоята, или с тази на Йорданка Христова?

    – Той нямаше интерес да види това, че момичетата, с които спи там, после ги причаква милицията и за да отърват затвора, трябва да обслужат и милиционера на ъгъла на къщата. Аз, естествено, ги виждах тези неща, но защо той не ги видя – не знам. Може би така е трябвало да работи.

    По този повод Алек Попов беше казал нещо много смешно. “Знаеш ли, вика, защо Мартин толкова мрази американците? Ами, защото не ги разбира какво си говорят”.

    – За съжаление темата за кубинските политически затворници е непопулярна в България.

    – Данчето да не се прави, че не знае за това.

    – Искаш да кажеш, че някои от тези жени са се одързостили да се срещнат с нашата “пратеница на добра воля” след концерта й в зала “Карл Маркс” в Хавана и да й разкажат на какво са подложени техните близки?

    – Тя знае и това е най-ужасното, че никога не говори за това. Че дребният й материален интерес е по-важен.

    – А колко получава за изявите си в Куба изпълнителката на “Ще продължавам да пея”? Едва ли материалният й интерес е толкова дребен, щом така ревностно го пази?

    – Всъщност на всички, които са били по онова време в Куба, им е било плащано от тяхната Концертна дирекция. Това е друга част от лицемерието. Тези хора плачат за пенсиите си, за това, че Концертна дирекция не е направила нищо за тях, но на драго сърце получават пари от Концертна дирекция в Хавана…

    – … и то знаейки, че хората умират от глад!

    – Да, буквално умират от глад.

    – И нашите естрадни звезди от близкото минало не са направили нито един хуманен жест към тях?!

    – Постъпления от концертите им там няма. В Куба билетът струва 10 цента, защото никой не може да си позволи повече. Така че благотворителният концерт е безсмислен. Взимаш парите от държавата и пускаш хората без пари. И нашите изпълнители пеят в прослава на един от най-отвратителните диктатори на ХХ век.

    – Напоследък все повече се говори за секстуризма в Куба. Има ли много българи, които посещават Острова на свободата, за да си прекарат добре срещу минимално заплащане?

    – Да, гнусно количество са. Но те не са само българи. Искам само да кажа на журналистите, че пишейки за Варадеро, за тропиците, за слънцето, за салсата, просто се държат непрофесионално. По-лошото е, че е безчовечно. Защото всичко това е върху гърба на едни умиращи хора, доведени дотам бащата да кара семейната раздрънкана лада, братът да преговаря за парите, а ти да спиш с дъщерята. Тоест, това е техният единствен бизнес в Куба.

    В Би Ти Ви са ме включили в списъка със забранени за канене хора заради една моя реплика в сутрешния блок. Бяха пуснали едни слогани: “Никое кубинско дете не заспива на улицата” /за разлика от американските очевидно/. И тогава аз казах: “Да, така е, защото всички кубински деца заспиват в леглата на канадците!”.

    – Секс с деца?! Умът ми не го побира!

    – Да, пълно е с извратени канадци, които ходят само заради това. Нямаш представа обаче какво количество българи ходят в Куба заради детския секс! Какво като майката на детето, с което спиш, умира?! А ние продължаваме да говорим за концерта в зала “Карл Маркс” на Йорданка Христова по повод годишнината на Фидел.

    Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. „ШОУ“

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.