Home » Избрано

Ричард Ран: “Луканов приложи само част от нашата програма”

2011.11.10 12 коментара
Spread the love

Това заявява пред вестник “24 часа” известният в България американски икономист Ричард Ран (Richard W. Rahn). Изготвената под негово ръководство национална стратегия за България за преход към пазарна икономика и до днес е критикувана за това, че нейните изпълнители целенасочено разрушават България.

Автор: Алeксeния Димитрова

rahn– Д-р Ран, какво мислите за периодичните икономически кризи, които връхлитат света?

– Голям песимист съм за това, което се случва. Повечето големи страни в света харчат много над това, което успяват да получат като данъци. Затова разходите им продължават да растат много бързо. Като резултат повечето натрупаха дългове, които не може да бъдат върнати.

– Как може да се спре по-нататъшният колапс?

– Има няколко неща, които е нужно да се направят. Първо, да се съкрати нивото на държавните разходи.България в това отношение може да е пример на страни като САЩ, които харчат 40% повече от това, което получават. Подобни са разходите и в няколко европейски страни. Балансът трябва да бъде възстановен чрез намаляване на разходите, а не чрез увеличаване на данъците. Но съм песимист, че има политическа воля това да бъде направено.

Страхувам се, че повечето страни ще тръгнат по пътя на Гърция.

– Неотдавна Сорос изрази мнение, че кризата в Гърция ще разбие целия ЕС. Подобна прогноза направи и бившият директор на Федералния резерв Алън Грийнспан…

– Зависи как се управлява ЕС, но като цяло ми се струва, че май не много добре. Страните трябва да решат проблема с дълговете. Доколкото виждам, , Гърция няма да си върне дълга. Колкото по-бързо се приеме лекарство, толкова по-бързо ще се подобри ситуацията. Но мълчанието ще направи нещата само още по лоши. Песимист съм за готовността на политическите лидери да направят това, което трябва – нещата да се стартират отново и да се въдвори фискален баланс. Всеки добър икономист може да пресметне дали един дълг може да се върне. Какво трябва да стане, за да се разбере, че не може да се харчи повече, отколкото се получава?

Ако направим тези неща, ще видим икономиката да се подобрява. Колкото по-дълго отлагаме, толкова по-дълго ще чакаме икономически обрат.

– Само за Европа ли сте песимист?

– И за САЩ. Не виждам особени промени въпреки сериозните знаци на предупреждение, които получихме при предната криза. Но идват избори и се надявам тези промени да бъдат извършени.

– Посочвате България като добър пример…

– Да кажем, като по-малко лош пример.(Смее се.)

– Следите ли ситуацията у нас?

– Вече отчасти и не в детайли. Но ми се струва, че в последните 20 г. вие сте по-малко безотговорни от други страни.

– Но ако страните наоколо бъдат засегнати, възможно ли е България да избегне кризата?

– Може би не. Вие сте дърпани надолу от много безотговорни съседи. Имам предвид предимно Гърция, но и други страни. Това намалява българския пазар.

– Хората, от които зависи икономическото оздравяване на света, слушат ли съветите ви?

– Всички говорят за кризата, но като дойде ред да действат, забравят какво трябва да правят. Не само не искат да режат разходи, но искат да имат облаги – ако може, те да харчат, а други да плащат.

За да си осигурят избираемост, политиците искат хората да са щастливи в харченето, а не ги притискат във вземанията. Това се вижда особено в пенсионните системи – няма начин всички обещания на политиците да бъдат осъществени. Само няколко големи демократични страни по света следват устойчив модел с разумен бюджетен баланс и политика – Швеция и Швейцария в Европа, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Южна Корея. Останалите са в еднакво лошо положение.

– Еднакъв песимист ли сте за Испания, Гърция, Италия, Ирландия?

– Има някои различия, но общо взето, дереджето им е едно и също. Даже и Франция не е устойчива.

– Ако България приложи драстично намаляване на разходите, както опитва сегашният финансов министър Симеон Дянков, може ли да се справи с кризата?

– България е в много по-добро положение и с по-малък дълг, отколкото много други. Освен това прави по-големи бюджетни съкращения. Затова съм склонен да мисля, че ще бъде един от оцелелите.

– Познавате ли Дянков?

– Да.

– Имали ли сте шанс да говорите на тези теми?

– Не сме се виждали от 1-1,5 г. Говорихме, преди да стане министър и малко след това. Не бих му давал съвети. Той си върши добре работата. Мисля, че е много способен. България измина дълъг път от времето, когато ние бяхме там преди 20 г. Появиха се много способни икономисти. Сега сте забележително различна страна в сравнение с преди 20 г.

– Казвате да се съкращават разходи. Но вие сте автор на теория, според която има ниво на бюджетни разходи, което повишава икономическия растеж…

– С Института за пазарна икономика направихме изследване, според което, ако разходите са около 25% от брутния вътрешен продукт, икономическият растеж е склонен да се забавя.

– Какъв е тогава оптималният процент на бюджетни разходи?

– Добре е да бъдат под 25% от БВП.

– Много българи свързват вашето име с трудностите на преходния период заради вашата стратегия “Ран-Ът”. Кои от идеите й намирате за работещи през годините и кои се оказаха грешни?

– Като погледна прехода на други страни, мисля, че трябваше да настояваме за по-бързи промени.

Но голяма част от нашата програма не бе прилагана до 1997 г. Ако бях икономически магьосник и бях почнал промените в първите месеци след 1989 г., мисля, че нещата щяха да се развият по-добре. Щяхте да избегнете инфлацията. Препоръчах да се въведе валутен борд още през 1990 г., но вие не го въведохте до 1997 г. Преди това, през 1996 г., ви сполетя хиперинфлацията и ви удари жестоко. Друго, в което сбъркахме, бе, че подценихме мултикорупцията в съдебната система. Предложихме радикална промяна на данъчната система. Тогава това не се прие, но след години България отиде и по-далече като въведе плосък данък. Много съм доволен от тази реформа, това бе истинско постижение. Плоският данък не е перфектен, но върши чудесна работа. Опитът ни показва, че страните, които извършиха по-бързо по-радикални реформи, постъпиха най-добре. Но в началото на 90-те г. имаше политическа нестабилност в България, нямаше добри лидери в икономиката и това продължи до края на 90-те г.

Годините от 1990 до 1997 г. са изгубени години по отношение на добрите лидери и прилагането на нашата програма.

– По поръчка на Луканов ли я написахте?

– Да. Помня един мой разговор с него през октомври 1990 г., когато правехме първоначалния вариант на програмата, а той бе премиер. Дадохме му я и след няколко дни той ни извика в офиса: “Ричард, това е много либертански доклад. Трябва да бъде социалистически. Ще приложим само част от него.” Казах му, че икономиката е процес и за да работи, трябва да се гледа като цяло, а не оттук-оттам.

– Какво се случи после?

– След напускането на Луканов през 1991 г. правителствата се сменяха много често и нямаше с кого да работим

Всеки път, когато отивахме в централната банка или финансовото министерство, имаше нови хора и почвахме да обясняваме всичко отначало. Бе пълна каша.

– Кого от българските лидери от онова време харесвахте най-много?

– Харесвах мнозина, някои станаха мои приятели.

– Кого намирахте за най-диалогичен, с най-разумен подход и интересни идеи?

– Хора като Иван Костов. Той бе умен и добре разбираше нещата. С нашата програма не искахме да упражняваме политически натиск, а да говорим с хора, които разбират проблемите, виждат какво трябва да се направи и го правят. Такъв беше и Желю Желев. Харесвах го – макар че нямаше никакъв опит в икономиката, имаше много добро разбиране за нещата като цяло. Много от вашите финансови министри имаха добра подготовка. Мартин Заимов, който установи валутния борд, също свърши чудесна работа – изпитвам голямо уважение към него. Институтът за пазарна икономика също привлече млади и способни икономисти. В началото обаче не бе така.

– През 2003 г. имахте идея да се превърнем в офшорна зона. Какво стана с нея?

– Нищо. През годините е имало много идеи – по-радикални или не съвсем, в опита България да стане част от ЕС и да се превърне в нормална европейска държава, каквато е днес. Сега с удоволствие съветвам хората да дойдат в България, в София, защото това е нормална държава в сравнение с преди 25 г. В сравнение с Германия в последните години България води доста разумна и отговорна политика, включително за разходите. Приватизацията е почти на финала. Може всичко от нашата програма да не е приложено, но основните принципи – ниски данъци, валутен борд, плосък данък, нови закони, са налице. България се развива в добра посока и вече не се нуждаете от външни хора като мен.

– Казахте, че не сте могли да предвидите корупцията в съдебната система.

– По-точно не разбирах колко дълбока бе тя и колко трудно е да бъде преодоляна. Бях наивен за това…

– Какво още не предвидихте?

– Че процесът на приватизация би могъл да бъде подкопан от корупцията. Имам предвид и някои решения на съда.

– А кои неща се оказаха немного подходящи за реалностите в България?

– Не мисля, че имаше много такива, макар някои да опитват да ми кажат, че не сме се съобразили с особеностите на България. Не мисля, че България е различно място. Българите, идващи в САЩ, се приспособяват лесно и се справят добре. Същите икономически правила, които се прилагат в САЩ, Япония, Канада, Швеция, Швейцария, действат и в България.

Добрите икономически правила са добри навсякъде – например стабилната валута.

– Вие правите глобални икономически анализи. А какво бихте посъветвали обикновените хора?

– Преди време в Швейцария получих същия въпрос, и то от експерти. И в САЩ, и в Европа всички ме питат къде да инвестираме, как да запазим парите си. Но дали си банкер в Швейцария, или редови гражданин в България, е все едно и също по време на световна криза. Може би е разумно на някои места да се затварят бизнеси, да се мисли за оптимизиране на мениджмънта и за разнообразяване на инвестиционното портфолио. Част от парите може да се държат кеш или да се инвестират в недвижими имоти. Но бих стоял далече от държавните ценни книжа или поне от гръцките. (Смее се.)

– Как е разпределено вашето лично портфолио?

– Нямам облигации, имам акции, недвижима собственост и някои кеш…

– Щом имате акции, колко загубихте в онзи черен ден преди няколко месеца, когато колабира фондовата борса?

– Гледам на тези доходи като нещо дългосрочно. Добрите компании, където може да се инвестира, са навсякъде по света…

– И не ви пукаше колко загубихте?

– Така излиза. (Смее се.) Ако гледате това всеки ден, всяка вечер ще сте болен, така че по-добре да не го правите. Моята философия е да търся добри международни компании, които имат добър мениджмънт, и да купя техни акции, които ще са ценни в следващите години. Нормално е те да вървят ту надолу, ту нагоре, но важна е дългосрочната перспектива…

– Започнахме този разговор с песимизъм, а го завършваме с оптимизъм…

– Ами светът е такъв – върви ту надолу, ту нагоре. Освен това трябва да се опитаме да намерим щастие и извън бизнеса – сред нашите приятели и семейства. Не трябва да оставяме разни неща да помрачат това.

– И все пак да ви питам: след всичко, което се случва в Америка, жива ли е все още американската мечта?

– Да, жива е, но хората са жадни да видят сегашния набор политици да си иде. Да, има съпротивление тук, в Америка, да се направят промени, защото много хора не искат да се разделят със своите социални осигуровки, привилегии или субсидии. Но някой трябва най-после да каже, че тези неща трябва да бъдат орязани. Президентът Обама е един неуспешен лидер. Той е икономически безотговорен и отказва да вземе решенията, които трябва. В резултат на това той ще напусне властта.

– Тоест вашата прогноза е, че следващият президент на Америка няма да бъде демократ, а републиканец?

– Да.

.

Визитка

Роден на 9 януари 1942 г. в Рочестър, щата Ню Йорк

Завършил университета във Флорида и защитил докторската си степен в Колумбийския университет

Председател на американския Институт за глобален икономически растеж и председател на надзорния съвет на българския Институт за пазарна икономика

Бил е вицепрезидент и главен икономист на Американската търговска камара при Р. Рейгън и икономически съветник в предизборната кампания на Джорд Буш-старши

Един от авторите на националната стратегия за преход към пазарна икономика в България, т. нар. програма Ран-Ът, написана в началото на 90-те г. по искане на кабинета “Луканов”

www.24chasa.bg

12 коментара »

  • Mariana said:

    „Ръководители на проекта от американска страна са Ричард Ран и Роналд Ът, поради което целият проект става известен като „Планът Ран-Ът”. От българска страна участват 29 икономисти и висши правителствени чиновници, ръководени от проф. Иван Ангелов – икономически съветник на Луканов, после на Станишев. Сред тях са д-р Венцислав Димитров – бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов – бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; Емил Хърсев – банкер; д-р Димитър Иванов – икономически съветник на двама президенти – на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов – министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров – бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов – министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев – бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев – бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов – зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, впоследствие банкер и други.

    Разработения проект е в обем от 600 страници и е безпрецедентен в световната практика с безумна 100% приватизация и тотално налагане на свободен пазар без дори минимална намеса на държавна регулация. Отпечатания план е раздаден на всички депутати, но чак до 2000 г. всички посветени си мълчат, че към него има и поверителна част, докато до нея не се добира известния журналист Георги Тамбуев. Ето какво пише той за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:

    „Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези „благини“ могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана Ран – Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака.“

    Е, не успяха съвсем, все още не сме измрели до 5 милиона. По-жилави се оказахме, а касапите – по-некадърни, отколкото американците очакваха. Вижте ги в черната ни фотогалерия, разгледайте ги добре. Те знаеха какво се готви на България още отпреди 21 години, а голяма част от тях и до момента са във властта! Разгледайте ги и ги помнете!”

    Из http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1620

  • Nik said:

    Уважаема Мариана,

    Препубликуването на материала на Валентин Фортунов от ТВ „СКАТ“ – пореден пасквил по адрес на Проекта „Ран-Ът“ – ме изненада; не очаквах точно в „ЕвроЧикаго“ да се появи нещо, което папагалски повтаря измислиците от фалшификата на комуниста Георги Тамбуев – един от най-приближените до 10-оноемврийските превратаджии.
    Много добре помня, че атаката срещу Тодор Живков (не съм му фен!) започна доста преди 1989 г. Поредица от статии в „Труд“ под общото заглавие „Корупция, облечена във власт“ (срещу един провинциален прокурор) всъщност беше нож в гърба на тогавашния „пръв държавен и партиен ръководител“.
    С вестник се убиват мухи и политици, но не и такива от ранга на „Тато“-то; наложи се да му подложат по-сериозна динена кора: „Голямата екскурзия“.
    Малцина знаят – защото така им изнася на манипулаторите – че само месеци преди олигофренното решение за „смяната на имената“ е бил завършен друг проект, коренно различен от реализирания: предвиждана е била изключителна автономия за турски говорещите български граждани, създаване на телевизии и радиостанции на турски език, театри и културни домове, още повече привилегии за техни студенти, и пр., и пр.
    Тогава се намесва клика от висшия (но без знанието и санкцията на върховния) ешелон на Държавна сигурност (ДС), която организира няколко кръвопролитни атентати с човешки жертви – предимно майки с малки деца (гара Буново, гара Пловдив).
    За камуфлаж са привлечени неколцина български турци, които скоро са задържани. Янко Янков-Вельовски, изтърпяващ шестгодишна присъда, многократно е разговарял с тях в затвора.
    Спокойни, че зад тях е широкият гръб на ДС, те до последно не са вярвали, че „ще им се случи случка“.
    Но – за да „хване дикиш“ версията на превратаджиите пред слисания „пръв държавен… и пр.“ – не се поколебали да ги пожертвуват, и в една ранна утрин са ги разстреляли.
    Ето такава е практиката на манипулаторите – като не става с вестник – става с куршуми.

    Що се отнася до помията, изливана върху Проекта „Ран-Ът“, тук се разчита не само на платени клакьори (http://www.youtube.com/watch?v=BGpTrDEqQRs) – обърнете внимание на поантата – химна на партизаните „Септемврийци“.

    Платените клакьори само подхвърлят уловката – добронамерени, но пишман-журналисти я подхващат и я преподнасят на още по-пишман „форумци“, които надълго и нашироко разглаголствуват за неща, от които „нямат и хабер от понятие“ (моля да ме извините за неакадемичните изрази).
    A propos, питали ли сте се някога за принципите, върху които е изграден Проектът „Ран-Ът“ (не онова, което клакьорите лансират, а действителните принципи)? Вероятно и Вие сте се доверили на Луканов, Тамбуев и С-ие – иначе едва ли бихте публикували разсъжденията на Фортунов. Ето само част от тези принципни положения (коментарният характер на рубриката не позволява по-широкото им разгръщане):

    „Пълна свобода, неприкосновеност и гарантиране на частната собственост;
    – Всеобхватна и възможно най-бърза приватизация на всички дейности;
    – Недопустимост да се преследват политически цели с икономически средства;
    – Пълно и безусловно възстановяване на правата на бившите собственици и/или на техните наследници;
    – Пълно предимство на личността и на доказаните индивидуални качества при заемане на постове в държавната йерархия и изключване на каквото и да било влияние на партийна, религиозна, етническа или каквато и да била друга принадлежност;
    – Признаване ролята на социалното партньорство, особено в преходния период, и постепенно снижаване на нивото на социалните противоречия чрез утвърждаване на мениджърската институция, при която доминираща роля имат онези, които управляват собствеността, а не притежателите й;
    – Недопускане на посегателства върху националния наследствен фонд от лица, облагодетелствувани от положението си в дотогавашната тоталитарно-командна система;
    – Свободно движение на капиталите и създаване на благоприятна обстановка за чуждестранните инвеститори;
    – Парична реформа, гарантираща разумно възможните спестявания и конвертируемост на лева при свободно движение на чуждестранните валути;
    – Данъчна реформа, акцентираща върху стимулите за производство, т.е. увеличаване на бюджетната маса като резултат от ръста на производството, а не от данъчното облагане, което трябва да е възможно най-ниското;
    – Социална осигуреност на нетрудоспособните и осигуряване работни места за всички трудоспособни, като се набляга върху факторите, гарантиращи натрупването във фондовете за социално осигуряване;
    – Силна децентрализация на бюджета, съпроводена с увеличаване автономността на местното управление и задължитнелно балансиране на бюджета на национално равнище;
    – Деполитизиране на изборите за местни органи на управление и издигане ролята на местното нормотворчество;
    – Приватизиране на фондовете, създадени в периода на одържавяването, което да се извърши с предимство за тези, които са ги създавали и възпроизвеждали – работници, селяни и интелигенция.“

    Обаче, както потвърждава и г-н Ричард Ран, „Луканов приложи само част от нашата програма“. Според комуниста „това е много либертански доклад. Трябва да бъде социалистически. Ще приложим само част от него.

    Нещо повече:

    Социалистическото правителство на Луканов не прилага дори и „част от него“, а издига своя собствена Програма за преход, като Проектът „Ран-Ът“ е тотално загърбен. И тази Луканова програма се осъществява и до ден-днешен.

    Тогавашният депутат от Великото народно събрание Янко Н. Янков е наясно, че „Ран-Ът“ се нуждае от „българско допълнение“ – но не и в лицето на Лукановата програма – за да стане инструмент за практическо действие. Той заявява:

    „Аз съм за приемането на американската програма „Ран-Ът“ като единствена разумна алтернатива на стихийния преход към пазарна икономика и поради това гласувам против програмата на г-н Луканов. Призовавам и вас да направите същото!“

    Но гласът на Янко Н. Янков остана глас в пустинята на Великото Народно събрание.

    Просоциалистическото (като всички останали преди и след него) правителство на Димитър Попов (възнаграден с премиерски пост – тридесет сребърника – заради неоценимата услуга, която направи на социализма в България, прикривайки като секретар на Централната избирателна комисия престъпните фалшификации по време на изборите за Велико Народно събрание) прегърна Програмата на Луканов.

    Да, гласът на Янко Н. Янков остана глас на викащия в пустинята, потъна сред гласовете на неколкостотин червени, „сини“ , ”зелени” и „независими“ депутати от Великото Народно събрание.

    „Съвършената симфония на антикомунизма“, както Янко Н. Янков нарече Проекта „Ран-Ът“, обедини (едва ли „случайно“!) срещу себе си неизлечимо засегнатите от бацила на марксизма „велики депутати“.

    Резултатите?

    Изпитваме ги вече двадесет и две години на изпосталелите си гърбове…

    (Разбирам, че се оказвам в аутсайдерска позиция с горните разсъждения, но не мога да си изкривя душата и да кажа на бялото черно еt vice versa; стадният инстинкт ми е генетически чужд ).

  • Mariana said:

    Уважаеми Ник,

    Материалът на Фъртунов не е препубликуван, цитиран е част от този материал, под формата на коментар. Това, което е препубликувано, е интервюто с Ран в “24 часа” – “Ричард Ран: „Луканов приложи само част от нашата програма“. (Не бих искала да допусна, че не правите разлика между публикация и коментар под нея.)

    Това от една страна.

    И, от друга:

    Моите дълбоки уважения към Янко Янков, но лично аз никога не съм разпомагала с никаква по-специална информация във връзка с плана Ран-Ът. Мога обаче все пак да кажа, че никой не би обърнал никакво внимание на Тамбуев, когато той излезе със свои материали в “Труд” по темата, а после даде и пресконференция (на която си спомням, че бях), ако това, което се твърдеше, че е било в неоповестена дотогава, секретна част на този план, не се виждаше като реалност вече в българското общество и държава. Не съм виждала никога оригинали на този план, явна или допълнителна (секретна) част, както оповести Тамбуев. Той впрочем, доколкото си спомням, по това време вече беше неизлечимо болен, имаше рак на гърлото. (Т.е. беше вече в някакъв смисъл човек, който няма от какво толкова да се страхува, какво да губи.) Впрочем, доколкото ми е известно, Г. Тамбуев е имал проблеми по времето на предишния режим – затова, че е дръзвал да пише против този режим, е бил арестуван, въдворен в лагер и третиран като враг. (Поне такива неща съм чела за него.) Така или иначе тази секретна част или раздел, наречен “Цената на прехода”, за която Тамбуев писа и говори през 2000 г., и която е била приета десетилетие по-рано, вече беше се случила. Бяха се появили ментета, всякакви ментета. Дистанцията между цените на стоките и заплатите се беше увеличила достатъчно (и после продължи да се увеличава); появила се беше разбира се отдавна безработица и много млади българи бяха напуснали вече страната (и продължиха, както продължават и до днес да я напускат, както е добре известно).

    И ако десет години преди това, през 1990 г., секретен раздел “Цената на прехода” на плана Ран-Ът наистина е имало и в него наистина е писало това, за което оповестни през 2000 г. Тамбуев, то за подобно нещо трябва да се знае и помни и днес. Пак казвам, не знам, никога не съм виждала тази секретна част. Малко ми е трудно да приема, че Георги Тамбуев напълно си я измислил (не приличаше на такъв персонаж, на лъжец, никак не приличаше, макар че в крайна сметка всичко е възможно).

    През 2000 г. Тамбуев описва така съдържанието на тази секретна част, приета 1990 г. (цитатът, който следва, е бил цитиран много пъти):

    “Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системно недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите, покупателната способност на населението ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да стигне около 1 милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести. Всички тези ”благини” могат да породят силни обществени сътресения. Затова, трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издържливостта на народа”.

    Не знам дали смятате, впрочем, че съм пишман журналист. Може и да звучи нескромно, но не се смятам за такъв. Не се смятам и за ясновидец обаче. Това, което се опитвам и винаги съм се опитвала да правя е, да помня и да съпоставям информация. Разбира се винаги е възможно една или друга публично оповестена информация да е подвеждаща, съзнателно или не. Но твърде често, струва ми се, не публично оповестената, а публично неоповестената информация е тази, която може да ни подведе.

  • Mariana said:

    p.s.:

    Може би си струва да се напомнят някои неща, свързани с Г. Тамбуев.

    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?id=00006&issueid=825&sectionid=2
    (в. „Сега”, 28.02.2003 г.)

    “След тежко боледуване вчера почина известният български журналист Георги Тамбуев. Роден през 1933 г. във Франция, работил в множество вестници. Бил е гл. редактор на Студията за документални филми “Екран”.
    Материалите му предизвикват скандали в партийната, икономическата и съдебната върхушка. Заради статията “Корупция, облечена във власт” през 1987 г. Тодор Живков нарежда да го уволнят и изключат от БКП. След 10 ноември става член на ВС на БСП и депутат 2 мандата.

    Тамбуев е автор на книгите “Корупция, облечена във власт” – за аферите преди 10 ноември, и “Власт, облечена в корупция” – за периода след 10 ноември.”

    ———————————-
    Из http://desebg.com/–2006-/237-2011-05-10-19-36-31

    “Избор на комисия “Тамбуев”

    На 23 август 1990 г. Седмото ВНС създава 21-членна Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев (БСП), Румен Данов (СДС), зам.-председател – Румен Данов и секретар – Александър Стамболийски (БЗНС).

    Георги Тамбуев (1933-2003) е роден е в Лил, Франция. Завършва журналистика през 1957 г. Работи във в. “Кооперативно село”. През 1971 г. става главен редактор на Студията за документални филми “Екран”. От 1973 г. работи във в. “Труд”, а след това в “Работническо дело”. Материалите му предизвикват скандали в партията. Заради статията “Корупция, облечена във власт” през 1987 г. Тодор Живков нарежда той да бъде уволнен и изключен от БКП. След 10 ноември го реабилитират. Избран е за член на Висшия съвет на БСП и депутат от левицата за два мандата.

    […]

    Комисията „Тамбуев” прави проучвания в архива на МВР, където среща съпротивата на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Саманджиев, до промените началник на Областното управление на МВР в Хасково, впоследствие Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС).
    Член на комисията „Тамбуев” е депутатът от БСП ген. Тодор Бояджиев, до промените зам.-началник на Първо главно управление на ДС (разузнаването), който в същото време заема и поста главен секретар на МВР. В спомените си Тамбуев посочва, че генералът се е опитал „да ни изпрати на зелен хайвер” и да му внуши колко опасно е отварянето на досиетата и как това ще застраши националната сигурност.

    Изтичане на списък в пресата и закриване на комисията

    През април 1991 г. комисията е готова с доклада си. В него фигурират имената на 28 депутати от ВНС, свързани с Шесто управление на ДС Председателят й Георги Тамбуев го предава на председателя на Народното събрание проф. Николай Тодоров на 17 април 1991 г., който го раздава на всички парламентарни групи. За 22 април е насрочено парламентарно заседание, на което да се обсъди доклада. Вместо това обаче на 22 април във в. „Факс” се появява публикация под заглавието „Списък на доносниците във ВНС”. Списъкът е разделен на няколко части:
    “Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури” – с 22 имена;
    Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление” – с 8 имена;
    Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС” – три имена.”

    След в.”Факс” и в. “Ранно утро” започна да публикува списъци с имена на доносници.

    По-голяма част от имена е свързана с преминали през лагери и затвори репресирани политици от опозицията, които са били принуждавани да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят.

    На следващия ден, 23 април 1991 г. в парламента се разразява скандал. Представители на БСП и СДС си отправят взаимни обвинения. Във връзка с публикация ВНС приема решение, в което се посочва:
    “Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана… Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона”.

    Прокуратурата не прави нищо да разследване на изтичането на информацията във вестниците, базирана на секретни материали от МВР.

    В разразилия се парламентарен скандал зам.-председателят на Народното събрание Гиньо Ганев закрива комисията „Тамбуев”.

    Противниците на отварянето на досиетата постигат целта си. Проваленото чрез активното мероприятие първоначалното намерение за отваряне на досиетата на депутатите в Седмото Велико Народно събрание компрометира по-далечната идея за разкриване на документите на Държавна сигурност и делата на агентурния й апарат през следващите години.”

  • Б.Георгиева said:

    Не знам дали планът Ран-Ът е бил приложен частично, но виждам, че сегашното правителство продължава да го прилага, особено сега. Обърнете внимание на социалната му част, разбиването на икономиката и прочие.

    Ето една връзка към целия план и ми кажете кое не е приложено.

    http://bgsviat.narod.ru/

    В момента Дянков какво прави??? Убива българския народ.

  • Гост от България said:

    Да, действителността е най-доброто доказателство за прилагането на такъв план. Ако нямаше такъв (дори да не е точно популяризирания план на Ран и Ът), да сме се оправили много отдавна. Няма неуправляеми процеси и ако ни се струва, че нещо е неуправляемо, значи гледаме твърде отблизо и пропускаме важни глобални неща.
    Не е тайна, че Западът наливаше огромни средства за демотивиране на гражданите в Соцлагера (различни радиопрограми,литература,т.нар. “културно сътрудничество”). Целенасочено бяха изградени илюзорни представи за “благоденстващото западно общество”. Така наречената “средна класа” беше възможна единствено в страни, които ползваха ресурсите на свои колонии. (Много по-рано и Атанас Буров говори за разликата във възможностите на държавите-колонизатори и останалите държави.) Но “средната класа” там в момента обеднява драстично. Тя изпълни своята роля и стана поредната жертва. На този етап има строга йерархия в западните общества, когато високото образование и съответно високите постове са достъпни само за малцина (има малко изключения, примерно Германия, Дания, Норвегия, но сега и те са на прицел). Социалните придобивки, където ги има, трябвало да бъдат отменени. Но те не са причината за кризата, нито за онези в миналото! Помислете, с каква малка част от военните бюджети могат да се нахранят всички хора на земята! При съвременната техника производството на земеделски храни не е никакъв проблем. Тропическите болести отдавна да са победени, ако това беше желание на управляващите на глобалните процеси. Престъпността – също. Но явно тези, които задкулисно управляват световните процеси, имат други цели. Например глобална власт, реализирана на принципа на безогледното подтисничество, на принципа “разделяй и владей”, власт на шепа безнравствени и безотговорни хора, които в момента са изправили цялото човечество пред катастрофа. Ран и Ът са техни изпълнители. Резултата го видяхме. А сега се оправдават, че планът им не бил изпълнен цялостно, затова се получило така. Най-лесно е да прехвърлиш вината другиму, особено ако е мъртвец. Не, че Луканов е праведен, известен е и предателския му род, но дори самият план да се беше реализирал на 100% според горецитираните принципи, резултатите нямаше да са по-различни. Тези принципи не са икономически, а идеологически. В резултат икономиката беше съсипана. А сегашният “голям брат” не ни спасява така, както навремето правеше СИВ и в частност СССР.
    “Всеобхватна и възможно най-бърза приватизация на всички дейности”, т.е. ако може преди да сме се усетили. Нека бъдем реалисти. Какво значи да върнеш собствеността на бившите ѝ собственици или техните наследници? Примерно връщат ми земите на дядо ми и аз в един прекрасен момент се оказвам собственик на земеделски земи, които трябва да обработвам, да давам под наем или да продам. Аз имам друга, висококвалифицирана професия и земеделието ми е много далечно. Но дори и да бях безработен и нискоквалифициран, с какво щях да я ора тази земя? С волове ли? А пари за техника откъде? Виждате и как се подиграват с нашите производители – спекулантите на пазара печелят много повече от производителите, а доходи, реализирани от спекула, генерират инфлация. Ако пък дам земята си под наем – аз ще генерирам инфлация. Ако я продам, получавам едни пари, на които имам някакво право като наследник на дядо си, но ако се замисля… в крайна сметка, дядо ми в замяна на насилственото им отнемане е получил пенсия и безплатно здравно обслужване, децата му са се изучили безплатно, съобразно способностите си, а не съобразно имущественото делене.
    Подобни разсъждения могат да се направят и за реституираните имоти. Малко са хората, които биха отказали дял от имот в центъра на София, ако има луди, които да им го дадат. Или голям безлихвен кредит за да започнат бизнес, както си признават сега много от днешните крупни бизнес-фигури. Даже излезе книга на Крум Благов “Първият милион”. Идеята на такива като Ран и Ът беше държавната и обществената собствености да станат частна собственост, на първо време собственост на българи-частници, после тяхната собственост лесно може да стане собственост на чужденци, а по-точно “наднационални чужденци”. Забележете, че навсякъде, където разни наднационални институции искат реформи на държави-длъжници на наднационалната финансова мафия, искат преди всичко приватизация (и в Гърция също). И няма значение дали съответното предприятие е губещо или не. Защо беше необходимо у нас да се приватизира електроснабдяването? От него в бюджета щяха да влизат сигурни пари! А частниците го купиха на безценица, приблизително на цената на кабелите. И това не е частен случай. И не съм съгласен, че държавата е лош собственик. И в държавното, и в частното предприятие, всичко зависи от кадрите. Частникът също може да дава социални пакети на работниците си, без да е длъжен да го прави. Например, работниците от фабриката на Калпазанов в Габрово са получили пенсии, още преди да има и идея за пенсионна система в България. Чилов в Костинброд също е построил доста неща на добра воля за работниците си. Потърсете информация за най-богатия човек в Бургас в началото на XX век Александър Г.Коджакафалията, т.нар. “Бащата на Бургас” – ще останете впечатлени. Както е казал един колосален държавник “Кадрите решават всичко.” Това са думи на Йосиф Висарионович, който е много оплюван, но Ви съветвам да се разровите в държавническата му дейност, без да пропускате последното му произведение “Икономическите проблеми на социализма”. Това съчинение е преляло чашата и година по-лъсно е отровен. Не, че е бил безгрешен, но ще разберете защо западните и прозападните СМИ го очернят толкова, че всичко да изглежда ясно и да не възникне у вас никакво желание да се запознаете сами с фактите. В началото на “перестройката” в СССР излизаха много сензационни материали, аз четях например “Московски новости” и се ужасявах от репресиите. Разкритията бяха поресаващи. Писатели като Солженицин даваха броя на избитите от Сталин. Но напоследък излязоха и много факти, според които този брой е силно, ама много силно завишен. Освен това, ако се разгледа ръководния състав на лагерите, почти всички се оказват евреи от двата основни клана по онова време – на Зиновиев и Троцки. В стремежа си към властта са се избивали взаимно, до 30-те години Сталин просто не им е пречел. После следват прочутите репресии 1937-39 година, когато Сталин се отървава от 5-тата колона. Разкрит е заговор срещу живота му, а вече е и под угрозата на близка война. При тези условия вие какво бихте направили? И статистическата теория не би отрекла вероятността покрай сухото да е изгоряло и малко мокро, но това е бил оправдан ход, а не параноя. А сега, в резултат на “демократичните” промени в СССР, се стигна дотам, че ветерани, репресирани по Сталинско време, признават “Ако беше жив Сталин, нямаше да сме на тоя хал.” Така че преоценката предстои.
    Няколко думи за “свободата”. Не може да бъде свободен човек, които е материално зависим. Колко са тогава свободните хора по света?
    А какво е това “свободен пазар”, регулиращ се уж от търсенето? Според мен това е една от най-големите демагогии. Такова нещо по презумция няма. Рекламите дотолкова влияят на търсенето, че търсенето практически е управляемо. Значи и “пазарът” е управляем, замислете се в чии интереси.
    “Свободно движение на капиталите и създаване на благоприятна обстановка за чуждестранните инвеститори” – и това ако не е написано от някой слуга на банкерите или транснационалните корпорации, на които нашите национални граници пречат… Поинтересувайте се за еврейската фамилия Ротшилд, например, историята на тяхната икономическа, а вече и друга власт. Прочетете разпита на българина-масон Кръстю Раковски в спецслужбите на Сталин (т.нар. “Красная симфония”). Струва си да прочетете и свещените книги. Примерно Библията.
    Второзаконие:
    “4.1 И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз [днес] ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи [и да се размножавате] и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава [в наследство];
    23.19 Не давай на брата си (по контекст – на иудея) с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;
    23. 20 на чужденец (т.е. на не-иудея) давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой (т.е. дявол, ако препоръките се оценяват по съвест) във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.
    28.12 и ще даваш назаем на много народи, а сам не ще вземаш назаем [и ще владееш над много народи, а те над тебе не ще владеят].”

    Книга на пророк Исаия:
    “60.10 Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе – ще ти служат;…
    60.11 И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
    60.12 Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.”

    Това не са рядко срещани внушения, ще ги срешнете на много места в Библията. Преценете по съвест заповедите на този “Бог”. Според мен това си е расова доктрина, насочена спрямо всички нас. Но практически евреите не са виновни за нея, те просто са първите ѝ жертви. Зад тях в сянка остава така нареченото Левиево коляно, скрито в Равината. ДНК тестове са показали, че има твърде голяма разлика между евреите и равините, за да са от един народ. А равин се става само по кръвна връзка. Ето там трябва да се търси отговора на въпроса защо точно Карл Марс (Мардохей Леви), като внук на равин, пише “Капиталът”? И защо революциите в Русия в началото на XX век са все инспирирани отвън. Включително и тази 1917г. И какво толкова промени Сталин в замисъла ѝ, че той е по-черен в медиите от Ленин, Троцки, Маркс и Енгелс, взети заедно. Историята на Френската революция също има какво да каже по въпроса. На мен ми е интересно и кой спонсорира легията на Раковски. Всички сме чели “Хъшове”. Откъде са идвали парите да се вербуват нашите емигранти по кръчмите? Да, имало е искрени патриоти, но масата не е била такава. Повечето са били бедни и слабообразовани, някои са избягали от турското правосъдие за не дотам героични деяния (По тази причина и Ботев е застрелян в гръб, от свой, за парите на четата). Един от спонсорите на легията е един масон от Русе – Иван Ведър. Възможно е и други масони да са влагали пари там. Чие тогава е било освободителното ни движение? Каква е била крайната цел на идеолозите на спонсорите на тези въстания и революции? Тук искам да подчертая, че и днес много от масоните и темплиерите не си дават сметка чия политика провеждат.
    Колкото до тайната полиция на III-тото българско царство и Държавна сигурност на НРБ, както и днешните спецслужби (не само у нас), признава се, че те са като “ръкавиците” на световното задкулисие. Т.е. то има очи и уши навсякъде. А шоуто с “досиетата” е за саморазправа с неудобните. Нещо като “геноцида над евреите”, като в същото време Хитлер и много от приближените му са с еврейска кръв. Просто са унищожили онези евреи, които са се оказали неспособни да провеждат “расовата доктрина”, заложена в идеологията на равините.

  • Pesho said:

    До госта: Умен човек сте, но или нас искате да заблудите или някой вас ви е заблудил.

  • Гост от България said:

    Нямам намерение да заблуждавам когото и да било, а това, което написах, лесно може да се провери дали е така – живеем в информационен век все пак. Има един основен принцип в римското право за разкриването на престъпления – търси се отговор на въпросите “Кога? Какво? Кой има полза от това?”. Смятам, че е много полезен.
    В тази връзка считам, че трябва от време на време да препрочитаме и историята, в случая историите на изчезналите велики държави. Ще се въздържа с два примера.
    Единият е широко известен от училищната история. Хан Крум прави смела административна реформа и въвежда единни закони за българи и славяни. По този начин предпазва държавата от това, което например е погубило могъщия Аварски хаганат: клеветничество, лъжесвидетелстване, кражби, обедняване на значителен слой от населението. Предвиждало се оказване на помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на имащите. Повелявало се да бъдат изкоренени лозята, за да бъде възпряно пиянството сред народа. В законите се предвиждали смъртни и членовредителни наказания. Само за 11 години управление, той създава една от най-могъщите държави.
    Другият пример е с разпада на Византийската империя. Това е дълга история и е най-добре да бъде изучена самостоятелно. Но накратко ще разкажа следното. Това е най-дълго съществувалата империя – 1123 години (за сравнение: Римската – около 800 години). Това дълго съществуване е било осигурено от: стройна държавна организация и централизирано управление; единни закони; всеобща религия, независимо от етническия произход; държавно училищно и университетско образование на бъдещите управници на империята (първият университет е бил създаден от Императора през V век); изкуството и инженерните науки били на изключително високо ниво (дори за съвременните ни представи куполът на “Света София” е уникален със съвършенството си); стабилната финансова система просъществувала почти неизменна около 1000 години (в това време цялата външна търговия се осъществявала на базата на византийските златни монети). В сравнение с Константинопол и Империята, обграждаща цялото Средиземно море, страните в днешната Западна Европа били невежи варвари. И какво станало с нея? Преломен момент за Византийската империя е загубата на държавния контрол върху финансовата ѝ система. Нейните финанси започват да изтичат неконтролирано на Запад, към развиващата се Европа. Византия изпуска контрола върху производството си и търговията, като ги оставя в ръцете на чуждестранни предприемачи. Как става това? По онова време най-важният доход за държавата били митническите такси от Босфора и Дарданелите. Дълги години византиците контролирали тази дейност със собствени кадри. Но поради някаква причина в един момент започнали да обсъждат, а по-късно и решили, че е по-разумно да предоставят международната търговия на по-предприемчиви приятелски настроени чужденци. Били поканени западни специалисти от Венеция и Генуа. На тях възложили да поемат разходите по строежа на нови пристанища, въоръжената охрана на търговските пътища, измислянето на печеливши търговски схеми и т.н. В замяна им била разрешена например безмитната търговия на територията на империята. Чужденците постепенно започват да въвличат Империята в зараждащия се тогава първообраз на Световната търговска организация. В крайна сметка постигнали своето: в труден момент за Империята Алексей Комнин се принуждава да подпише международен търговски договор, по-известен като Златната була. На първо време нещата не изглеждали зле: оживила се търговията, по пазарите имало невиждано изобилие от европейски и азиатски стоки. Но скоро се разбрало, че този договор е заробващ и е изгоден само за Запада. Родните производители се разорявали. Когато управляващите се усетили, се оказало твърде късно. Император Андроник се опитал да спре изтичащите зад граница финансови потоци. Анулирал договора и конфискувал всички чуждестранни търговски предприятия, изсмукващи последните ресурси от държавната икономика. Но Западът не простил това нито на него, нито на империята. Император Андроник бил зверски убит. А Венецианската република, която по това време била вече най-могъщата финансова олигархия, организирала цял кръстоносен поход – но не към Светите места, а към Константинопол. Византийците, които дотогава възприемали кръстоносците като военни съюзници и братя по вяра, не организирали подходящо съпротивление. Така, през 1204 година, френският, германският и венецианският контингенти на западните “съюзници” обсадили и превзели Константинопол. Градът бил безжалостно разграбен и подпален. В продължение на 50 години след това богатства от Византия били непрекъснато изнасяни към Европа. Само златните монети били стотици тонове. (Всички музеи днес се пукат по шевовете от заграбени византийски ценности. Но много е било и безвъзвратно унищожено.) Веднага след падането на Константинопол венецианците обявяват, че възстановяват законността, правилата на международния “свободен пазар” и най-главното – че ще се борят с всяко управление, което застрашава “общоевропейските ценности”. От този момент на Запад започва да се създава образ на Византия като еретична империя на Злото. Макар че след 50 години Константинопол бил освободен от кръстоносците, Византия никога не успява да се съвземе от този удар. А венецианските търговци завинаги остават господари на икономическата сцена. Разграбването на Константинопол захранило първите еврейски Банки, основани във Венеция и постепенно разпрострели се по цяла Европа. През XIII век Венеция станала нещо като днешния Ню Йорк. А Византия? До окончателното си падане под оръжието на Османската империя тя имала шансове да се пребори за оставането си на историческата сцена. Но проблемите, с които не успяла да се пребори, били в самата нея, макар и раздухвани от вън: корупция, междуодобици, сепаратизъм, етническо напрежение (тогава българите и сърбите се откъсват от империята), разюзданост на елита. Като допълнение на това била създадена наемна въоръжена сила, която била различна от редовната войска и предназначението ѝ било да опазва вътрешния ред (нещо като полиция на съвременен език). А редовната армия била реформирана и вече била поставена на професионални начала. А се знае, че за пари повечето хора могат да убиват, но не и да умират. Една от последните грешки, които един от византийските императори прави, е, че в надежда за помощ от Запад, признава върховенството на папата. Това се оказва тежък деморализиращ удар върху обикновените хора. Но и помощ не идва. Скоро папата умира, наследява го друг папа. Новият папа иска Византия да си реформира държавното устройство по западен образец. Когато това не става, папата отлъчва император Михаил Палеолог от църквата и призовава Европа на нов кръстоносен поход срещу Византия. Това е по върховете. Но по-тежкият удар е бил нанесен върху моралната опора на византииците, върху вярата им. Това се оказало страшно. Макар, че не всички приели папската уния, духът на народа бил сломен. Хората загубили ориентир в живота, не виждали смисъл в съществуването си. Демографският срив бил налице. Не ви ли звучи познато? (Съществува дори понятие в науката “ендогенна психоза на II-III век”, наречено така заради симптомите на упадъка на елинското общество, масова патология, когато хората не искали да живеят, да създават семейства и да се размножават, когато абортите и самоубийствата били нещо нормално.)От тук нататък съдбата на Византия била почти предрешена. Сред народа започнали да се ширят суеверията и астрологията. Алкохолизмът станал голям проблем за мъжката част от населението. Започнали нездрави увлечения, главно сред интелигенцията, по Дионисиевите мистерии и вакханалии. Това допълнително обезверило обикновените граждани на Византия – сринали се основите на тяхната обща вяра. А сред елита възникнали две партии. Едната била от традиционалисти, които призовавали за връщане към изпитаните държавни принципи. Другата била прозападна. Малко по-късно възникнала и трета – протурска. За общ срам била подписана повторно папска уния. Което още повече отдалечило народа от политическия и църковния елит. Великите умове на Византия виждали катастрофата, но никой вече не ги слушал. Накрая, през април 1453г., султан Мехмед превзема Константинопол. Тогава той бил само на 21 години, почти момче. А оръдията, с които успява да превземе града-символ, били проектирани от византиец, учил в западен университет . Понеже императорът нямал пари да ги купи, той ги предложил на султана. И султан Мехмед “инвестирал” в изобретението. Голямо било и учудването му когато видял последните защитници на града. Те нямали никакви пари. В също време пленените граждани от елита били пълни със злато. Мехмед ги попитал защо не са подпомогнали съгражданите си финасово. Те угоднически му отговорили, че са пазили златото за него. Той заповядал да ги обезглавят. Това е приказката за съдбата на една хилядолетна империя.
    Като допълнение ще спомена един интересен факт. След 1917 година в СССР византологията е забранена, а учените-византолози преследвани. Едва през 1943г. изследванията за Византия са възобновени със заповед на Сталин. И това става по средата на Втората световна война?! Толкова ли няма по-важни неща? Е, май тогава бившият семинарист си дава сметка от кого трябва да се учи…

  • Гост о България said:

    Нещата, за които казвам, лесно могат да бъдат проверени. Така че не заблуждавам никого.

  • Иван said:

    Леле мале, колко много прости българи има да вярват, че този план е за ликвидирането на България.

  • Nik said:

    Мариана: “Мога обаче все пак да кажа, че никой не би обърнал никакво внимание на Тамбуев, когато той излезе със свои материали в „Труд“ по темата, а после даде и пресконференция (на която си спомням, че бях), ако това, което се твърдеше, че е било в неоповестена дотогава, секретна част на този план, не се виждаше като реалност вече в българското общество и държава. Не съм виждала никога оригинали на този план, явна или допълнителна (секретна) част, както оповести Тамбуев.”

    1. Никой не е виждал “секретната част от този план“, но охотно разглаголствуват за нея.

    2. В изработването на Плана Ран-Ът имаше два екипи – американски и български. Българският беше съставен от “бивши” комунисти и/или гравитиращи към тях. Защо никой от тях досега не обели дума за въпросната “секретна част“?

    3. “…Се виждаше като реалност в българското общество и държава”. Ран и Ът ли ръководеха оперативно (и продължават да ръководят!) през времето на “Прехода” въпросните “общество и държава”, или “бившите” партайгеноси и техните доверени лакеи?

    4. “Секретната част” си е пар екселанс секретно мероприятие, но не на Ран-Ът, а на българския клан на Червената мафия, както многократно подчертава ученият, юристът-правозащитник, политикът Янко Н. Янков-Вельовски.

    5. Не Ви ли прави впечатление поантата на пасквила в you tube, посветен на “разобличаването на Ран-ЪТ” –

    “Септемврийци”?!

    Който има очи – да гледа, който има уши – да слуша.

  • ОТЕЦ ОНУФРИ said:

    ПРОКЛЕТИ ДА БЪДАТ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО ВСИЧКИ СЪЗДАТЕЛИ И ПРОВЕЖДАЩИ ТОЗИ ЗПОВЕЩ СЦЕНАРИИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ.ГОСПОДИ НЕКА ЗАВИНАГИ ГИНАТ В ПЛАМЪЦИТЕ НА АДА.АМИН

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.