Ти искаш да знаеш, сине мой, разликата между езика и Словото. Тогава слушай какво ще ти кажа.
Амбициозен човек, с проницателен ум и който се смята предопределен да води своите съграждани, в течение на много дни подготвя голямата си реч, която по негово мнение ще убеди тълпата, ще внуши решенията на града и ще промени хода на събитията. Той претегля доводите си, търси примерите си в миналото, обработва изразите си, упражнява се да ги декламира; излиза на агората и дълго време говори на съгражданите си, обвинява ги в безразличие или в заслепение, критикува това, което е направено, посочва какво трябва да се предприеме и призовава града към неотложни действия. Събранието слуша: един одобряват, други не одобряват; всички спорят и никой нищо не решава… Това, сине мой, е езикът.
Човек, посветен в свещените науки, сяда пред входа на храма и притворил очи, безразличен към тълпата минувачи, трикратно произнася името на Амон, както трябва то да бъде произнесено, та отзвукът му да раздвижи невидимите вълни. Тогава го спохожда вдъхновението, една представа за това, което ще се случи, се оформя в мислите му, една дейна сила се излъчва от цялото му същество и той може да иде при управителя на града и да му каже: “Ето, това е то, което трябва да стане, заповядай това и това, не прави онова. Свържи този съюз, който днес ти се струва безполезен, защото народът, който ти го предлага, ще стане велик. Не започвай тази година никаква война…” Това е, сине мой, Словото.
Обаче идва времето, когато хората ще познават само езика, ще му вярват изцяло и непрестанно ще се чудят защо има толкова малко въздействие. И защото ще престанат да си служат със Словото, те дори няма да знаят вече какво значи то, и ще вдигнат рамене пред тези, които ще им припомнят, че в началото е било Словото. Тези времена тогава, сине мой, ще бъдат мрачни и злощастни времена – времена, когато човек ще блуждае сред думите на своя език като малко дете, загубено сред дърветата в гората.
„1.В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2.То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало…
10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха…
14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина…“
Евангелие от Йоана 1:1-3, 10-11, 14.
„16. …Понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на Земята, видимо и невидимо…
17. Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.“
Колосяни 1:16-17.