Да отравяш на инат

Дезинформацията за шистовия газ е опит за „заравяне на главата в пясъка“ пред явна опасност 

                                                                                               Автор:  Петър Кърджилов

“Рисковете съществено се различават от богатството. Човек може да притежава богатство, но може само да бъде засегнат от рискове.” Ако българският премиер съзнаваше сериозността на тази теза на Улрих Бек, едва ли би се обърнал към протестиращи срещу шистовия газ в Добрич с думите: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат.”Най-силната теза в подкрепа на добива на шистов газ е енергийната независимост на България. Най-сериозен проблем са опасностите, които единствената технология за добив създава за здравето и околната среда. Затова икономическите и политическите решения за проучвания и добив трябва да бъдат съобразени с предпазния принцип и предшествани от последователна риск комуникация. Такава комуникация изцяло отсъства от страна на компаниите и българските институции, предлагащи тези рискове на обществото.

Често рисковете, генерирани от конкретна активност или технология не се носят от тези, които инвестират и печелят от нея – в нашия случай корпорацията “Шеврон” и населението в Североизточна България. Принципът на предпазването* е основен фактор на съпротива в рисковото общество, за тези, които понасят или са изправени пред налагани им реални и потенциални рискове.

Технологията хидравлично разбиване (единствената за проучване и добиване на шистов газ) се прилага на границата между тези два типа рискове – някои от тях вече са доказани, а други са в процес на научно доказване към момента. При това положение говорим за сериозна научна несигурност при технологията. Научната несигурност изисква прилагане на предпазния принцип чрез: допълнителни научни изследвания; промени в законодателството, съобразени с новата технология; адекватна и постоянна риск комуникация.

Инатът на Чейни

Към момента САЩ са най-големият производител на шистов газ в света с около 36 000 активни сонди за година, както и най-отдавна използващи технологията хидравлично разбиване. Комерсиалното добиване на газ по този начин започва през 1949 г. от компанията “Халибъртън”. Дик Чейни е изпълнителен директор на “Халибъртън” от 1995 до встъпването му в длъжност като вицепрезидент на САЩ в правителството на Буш младши през 2001 г. След продължително и заинатено лобиране от 4 години, през 2005 г. Чейни прокарва закон с който обезсилва действието на „Закона за питейната вода” (Safe Drinking Water Act) и цялото екологично законодателство на САЩ върху хидравличното разбиване, като дава картбланш на индустрията за масов добив на шистов газ и нефт. Този факт сам по себе си е доказателство за рисковете при технологията.

С приемането на този закон се прекратяват всякакви разследвания на екологичните последици от хидравличното разбиване. През 2004 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) събира достатъчно доказателства за щетите нанасяни от хидравличното разбиване. Експертите обаче са в конфликт на интереси и заключението им е че „Водата е токсична, но не представлява риск.” (Филмът “Газланд” (Gasland) на Джош Фокс)  Няколко години работата на EPA е блокирана. Компаниите отказват да разкрият изпозваните в хидравличната течност химикали.

След сериозен обществен натиск на НПО, граждани и собственици на земи, включително с помощта на филма “Газланд”, EPA започна цялостно проучване на метода за добив. Агенцията подготвя експертен документ, категоричен относно научната несигурност при технологията, със заглавие “Предварителен план за изследване на потенциалните въздействия на хидравличното разбиване върху източници на питейна вода”, представен публично на 8 февруари, 2011 г.

Шистов Ад! / Fracking Hell!

Планираното от EPA изследване ще обхване всичките пет фази на производствения процес за добиване на шистов газ чрез хидравлично разбиване, които могат да имат отношение към замърсяване на питейни водни ресурси: добиване на вода, смесване на химикали, сондаж чрез впръскване под високо налягане, изтегляне на използваната течност, третиране и разполагане на отпадната течност. Цялостното изследване ще бъде завършено през 2014, а доклад с междинни резултати ще бъде изготвен през 2012 г. В своя Предварителен план за изследване Агенцията за опазване на околната среда на САЩ прави извода, че при почти всички фази на процеса хидравлично разбиване съществуват възможности хидравличната течност и/или природни субстанции (газ метан) да навлязат в източници на питейна вода.

Една от най-рисковите фази е смесването на химикали. Според доклад на Комисията по енергетика и търговия от представителите на Долната камара на САЩ, компаниите, добиващи нефт и газ използват 750 химикала при хидравлично разбиване. Някои от тях, например сол, лимонова киселина, кафе – безвредни за здравето на човек, но други, като нафталин, ксилол, толуол, етилбензен, формалдехид – са известни или възможни канцерогени.

Изследване на 350 химикала в течността показва, че над 75% от използваните вещества са опасни са кожата, очите, дихателната и храносмилателната системи, и черния дроб; могат да увредят нервната–52%, имунната–40%, отделителната–40% и сърдечносъдовата система – 46%; 37% са опасни за ендокринната система и 25% могат да причинят рак и мутации. Над 40% от изследваните химикали са вредни за околната среда. Номинираният за “Оскар” за 2010 г. документален филм “Газланд” (“Gasland”) разкрива случаи на различни заболявания при жители и домашни животни, живеещи в близост до сондажи за шистов газ и използвали замърсена питейна вода.

Доклад на американската НПО “Ривъркийпър” (Riverkeeper), която от 44 години защитава реката Хъдсън и притоците й с цел опазване чистотата на водата на Ню Йорк, описва стотици проучени случаи, доказващи, че индустриалното сондиране за газ, включително хоризонталното сондиране чрез хидравлично разбиване, причинява значителни вредни последици за околната среда.

Инатът на френското общество

На 12 май, 2011 г. долната камара на Френския парламент гласува с голямо мнозинство забрана върху технологията хидравлично разбиване, след два месеца на протести в цялата страна заради дадени разрешителни за добив без публични дебати. Случаят във Франция е пример за отсъствие на риск комуникация при налагащите риска – компании и изпълнителна власт, и задействане механизмите на предпазния принцип от носителите на риска – екологичните организации и френското общество. На 1 юли, 2011 г. Франция става първата държава в света, която забранява технологията хидравлично разбиване, след гласуване на сената. Министърът на околната среда Натали Косцюшко-Моризе заявява, че не е трябвало да бъдат издавани разрешителни за проучване и добив преди да се изследват ефектите на технологията.

Дезинформиране на инат

Медиен анализ на темата за шистовия в България и други страни, от заявката на “Шеврон” за добив у нас на 7 април 2010 г. до септември, 2011 г., можете да видите в третата  част на цитираната по-горе статия. Ето кои са най-очебийните примери на спестяване и прикриване на информация относно риска от страна на правителството, подобно на събитията около скандала с подписването на анекс за АЕЦ “Белене” през април тази година .

На 13 юли, 2010 г. посланик Уорлик представя част от висшия мениджмънт на “Шеврон” пред журналисти в София. Съмнения предизвикват следните думи на журналиста на “Дневник” Цветелина Катанска: „Йън Макдоналд, вицепрезидент на “Шеврон”, допълни, че този вид газ все още не е добиван в Европа и се очаква цената му да бъде много по-висока от тази на природния газ. Тази информация беше премълчана от преводача на събитието.”  Домакините на срещата явно скриват информация, която има отношение към анализа на ползите и разходите, който е ключов фактор при риск комуникацията. Катанска казва още, че представителите на компанията не са били категорични за безопасността на технологията, и че според експерти, подобен добив трябва да се прави в слабо населени територии.

15 юни, 2011: Министерският съвет взима решение да сключи договор с американската компания “Шеврон” за проучване и добив на шистов газ. Министър Трайков съобщава, че до пет години “Шеврон” трябва да изготви работна програма на стойност 50 млн. евро и ще инвестира около 4 млн. евро в опазване на околната среда; за да започне процедурата по проучване, компанията ще плати 30 млн. евро, като всички рискове – дали ще се намери такъв газ, какви ще са условията, какво ще покаже оценката за въздействието върху околната среда, ще са за сметка на фирмата. Силно съмнение буди изказването, че компанията ще плати 30 млн. евро на държавата при съществуваща възможност да не получи право да добива шистов газ. Министърът не обяснява в какво точно опазване на околната среда ще се инвестира и защо точно 4 млн. евро.

4 юли, 2011: НПО “Коалиция срещу минните замърсявания” изразява несъгласие срещу решението на Министерски съвет да не спази законовата процедура по предварителна екологична оценка за сондажите на “Шеврон”. На правителственото заседание на 15 юни, на което е одобрен изборът на “Шеврон”, министър Трайков уверява, че процедурата ще бъде спазена: „Проектите за конкретните полеви работи в “Блок 1 Нови пазар” ще бъдат подложени на предварителна екологична оценка съгласно действащото законодателство.” От текста на решението на кабинета обаче става ясно, че се „допуска предварително изпълнение на решението” с аргумента, че отлагането му може да блокира проучването за природен газ в България, което е „в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост” .

1 август, 2011: В интервю в БТВ министър Трайков многократно набляга на възможностите за повишаване на богатството на хората от Нови пазар в случай на откриване на шистов газ и застъпва позицията, че филмът “Газлaнд” „на места лъже и представя невярно съдържание”.  Филмът “Газланд” печели седем награди на международни кинофестивали и е номиниран за “Оскар” за документален филм от Американската киноакадемия. Логичният въпрос тук е: възможно ли е тази институция да номинира документален филм, който лъже и/или представя невярно съдържание, при това в страната, най-голям производител на шистов газ в света? От репортажа към интервюто става ясно, че министерството отказва всякаква информация относно инвестиционните намерения и договора с “Шеврон”.

Гърмим България?

На 20 септември, след заканата, че ще подпише на инат, Борисов омекна и си върна думите, като възложи на МИЕТ и МОСВ да изготвят в срок от един месец подробни доклади за добива на шистов газ в Европа и света. До днес нямаме публично обявен резултат от такива доклади. Бавенето е разбираемо. Както казахме в началото, голяма част от потенциалните рискове са в процес на доказване. Само Фейсбук групата “Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ” има 99 документа, над 80 връзки и над 25 670 членове, много от които постоянно качват и разпространяват информация от България, Европа и света.

Логичните действия на българските институции, предвид интереса на цялото българско общество, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:

1. Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството при проблемите при добива на шистов газ.

2. Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.

3. Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват.

4. Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя.

5. Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска.

6. Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство.

7. Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

Управляващите, в каквито и договорки да са влезли, трябва сериозно да се запитат заслужава ли си да извлекат определени количества газ, от който да изгърми (в буквален и преносен смисъл) водата в цяла Североизточна България. Да отровят на инат водата, почвата и въздуха в региона, като съсипят всякакво развитие на земеделие и туризъм там и ни вкарат в допълнителни разходи за здравеопазване и възстановяване на околната среда (ако изобщо щетите биха били поправими с пари). Защото, когато става въпрос за национална сигурност и енергийна независимост, инатът може да бъде и ползотворен, но само ако е насочен в правилна посока.

*Концепцията за предпазния принцип и рисковото общество, в контекста на темата за шистовия газ, е изложена в научна статия от автора, достъпна в сайта Нюмедиа21.

Филмът “Газланд” – две части

Газланд – част 1/10

Газланд – част 2/10

Източник:  e-vestnik.bg