Home » Авторски страници

БУДНИЯТ ЧОВЕК И КРИЛЕТЕ НА ЛЮБОЗНАНИЕТО

2011.11.01 2 коментара
Spread the love

Автор: Д-р Георги Чалдъков

Денят на народните будители – първи ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, прекъснат от комунистическия режим, и въстановен през 1992 г. Подир делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици се роди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Софроний, Патриарх Евтимий, Петър Берон, Марин Дринов и много други“ (в-к „Стремление“, бр. 15, 1922 г.).

Шедският учен Карл Линей (1707-1778) в книга си Systema Naturae е описал 4,400 животински и 7,700 растителни видове. Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през H. ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50,000 години – H. sаpiens (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек). В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само към българската душевност и принадлежност, но и към любовта към знанието.

Не знам в други езици дума, съчетаваща емоцията и знанието, като нашата „любознание” – евристичните импулси, магията на Архимед навярно идва оттам. Любознанието, като латинското saperе aude (да имаш куража да си мъдър) за европейското Просвещение, е мото на българското Възраждане.* На будния човек – да изкристализира знанието в теб, да изразяваш мислите си, да си свободен. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia) – педагогика. Те – от цар Симеон Велики до днес - са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата” (гр. paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество” – от латински educere -  „да изведеш, това което го има” (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя”; в нашия контекст – „да будя”. Следователно учителите са „слуги” на учениците и студентите – и водачи, будители на нацията.

Благодарение на приоритетното инвестиране в образованието и науката, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея, сега – и Китай.

През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония.

Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? Затова в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирк “Монте Карло” и в зоологическата градина в Бургас и във Варна. Все пак, ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, с (60-сантиметровият фалос на) 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова склуптура на Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант в САЩ. На мен обаче повече ми харесва една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова склуптура на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско. Пеперудата на Живко Живков, като тази на професор Едуард Лоренц (“размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас“), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред (повече от 20 години), има определен порядък. Остава само да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието си. Тогава то ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – колко много други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – добро качество на живот, образование и наука. И избор на будни хора за депутати, министри, президенти, кметове, ректори… Защото:

„има нещо важно между раждането и смъртта

събуждането” (Антонио Мачадо).


—————————————————

* Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска” през 1762 г. в Зографския манастир. Имануел Кант написва „Що е Просвещение?“ на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.

2 коментара »

  • pepo said:

    В България, множеството е като Самуиловата ослепена армия. Проблемът е че тези, които се представят за еднооки и искат да поемат водачеството са слепци – измамници. Само, че тълпата си няма очи да го види.
    Българите, които вярват на политиците си, така и ще си умрат – непробудно заспали.

  • Nik said:

    Фундаменталните науки, както (не) е известно, са хипотетични, а не теоретични.

    Една от тези хипотези гласи, че човекът обикновено спи през целия си живот, и се събужда (проглежда, просветва му, осъзнава се, получава прозрение) само за кратко.

    Според същата хипотеза (на американски учени – доколкото си спомням) мнозинството Homo Sapiens‘и прекарват целия си живот в непробудна летаргия.

    В случая не става дума за това, че човешкият мозък използува не повече от 3-7% от невероятния си капацитет.

    Нито пък за факта, че тази тежаща едва 0,5-1% част от тялото изразходва над 20% от всичката енергия, която организмът получава чрез храната.

    Не.

    Тук сме изправени пред загубената в Едем връзка с Твореца на всичко видимо и невидимо.

    И така ще бъде, докато не осъзнаем, че Той все още ни търпи с надеждата, че един ден ще се спрем, ще се огледаме, ще видим голотата и беднотата на душите си, ще се покаем и ЩЕ СЕ СЪБУДИМ за Него.

    А дотогава?

    Ще строим хипотеза след хипотеза, ще назоваваме този градеж “фундаментална наука“, и ще бъдем слепи за Пътя, Истината, Възкресението и Живота.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.