Home » Избрано

Населението копнее за хладилник и ред

2011.09.18 Няма коментари
Spread the love

                                          С психиатъра Николай МИХАЙЛОВ разговаря Лилия Цачева

 

Д-р Михайлов, неотдавна нарекохте властта и модела на управление “триумф на минималната политика”. В навечерието на изборите за президент и местна власт – най-политическото по дефиниция време – положението промени ли се?

– Не мисля. Присъствието на Борисов укротява страстите, защото обезсмисля сблъсъка. Сам е на ринга – с рефера, но без противник. Управлението виси на бяла магия, на едно извънредно и неквалифицируемо присъствие. Харизматична република, управление по силата на талисман. Има нещо патриархално-сицилианско в цялата работа, кръвнородово и беззаконно. Кръстникът на нацията се разхожда в телевизора по вечерно време, строг и мотивиран, малко неглиже, отвъден на всички правила, защото сам е законът, заканва се на лошите, милва добрите и ни пожелава лека нощ. Предизборната кампания няма да промени картината, защото сме в режим на моноспектакъл.

– Как тълкувате хода на Бойко Борисов да издигне за президент най-рейтинговия си министър, при това експерт, а не политик, и да извади друг министър за вице?

– Не могат да издигнат Фидосова, тежи на мястото си. Плевнелиев е човекът – лек и въздушен, шампион на “позитивната нагласа”. Чаровен строител на капитализма, олицетворение на симпатичния успех. Нищо от арогантността на преуспялата мутра. Мисля, че най-силната страна на тази кандидатура, е стилизираното й простодушие и своеобразната й безобидност. Отвсякъде струи позитивизъм. И разбира се магистралите. Маргарита Попова е интелигентен и независим човек, без нейната компания би увиснал безпомощно като инженер пред думата субсидиарност. Избран е, за да победи, загубата ще е тежък удар за Борисов.

– А останалите номинации какво послание носят – Кунева, Калфин, Румен Христов? Какви са прогнозите ви за 23 октомври и крайния резултат от мача?

– Меглена Кунева e сериозен кандидат, с качества, основани на доказателства. Идеята за президент от женски пол ми се струва цивилизоваща. Калфин е ляв опортюнист, партиен ренегат с вкус към кариерата. Либерал с пиетет към ДС. Сепващ парадокс. Интелигентен човек, с придворно излъчване и оскъдна харизма. Румен Христов се прочу с това, че скара СДС с ДСБ. Шансовете му да ги разведе не са за подценяване. Надявам се на съпротива срещу властния монопол на ГЕРБ. За добро или за лошо, много зависи от Доган.

– “Градим България”, чествания на Тодор Живков, мижава ответна реакция, предупреждения, че вървим към диктатура заради притеснения от фалшификации на вота и признанието на Борисов, че “по-добре да има твърда ръка, отколкото мека китка”. Играе ли си някой с носталгията по комунизма?

– Няма никакво съмнение, че властта опитва похвати от репертоара на Живков и че оставена сама на себе си, би се разпасала дефинитивно. Става дума за естествено влечение на повърхностно демократизирани люде към силовите методи и прякото действие. Властта е тотална или изобщо не е власт – такава е презумпцията. Оттук и тежнението към тоталитарни образци. Разделението на властите и върховенството на закона не фигурират в сценария на бившите милиционери и легализираните мутри. А на тези две антропологии се крепи държавната сграда. На всичко отгоре това импонира на българското мнозинство, то приветства “твърдата ръка” и презира “меката китка”. Свободата е скъпоструващ каприз, градско вълнение, излишество и шик. Населението копнее за хладилник и ред. Демокрация означава “власт на народа” с всички рискове, произтичащи от тази патетична комбинация. Няма концепция за реабилитация на комунизма, има инстинктивна симпатия към уюта на тоталитарното лоно. И отвращение от вулгарното благоденствие на един разпасан и неподсъден елит. На този терен силовото превземане на изборните урни, подпомогнато от юридическия гений на Цветанов и Фидосова, ще се преживее като бодро настъпление на здравите сили, като възхитителна безпринципност на живия живот.

– Докога рязането на ленти и резултатите в бъдеще време ще държат Борисов в кондиция? Ще се “разомагьосат ли” хората, както казвате, или това, че сме по-добре от американците (по Симеон Дянков), че имаме най-хубавия мост в Европа (по Бойко Борисов), ще работи? Създава ли се паралелна реалност и има ли сетива у хората да я разпознаят?

– Харизматичната обсебеност като субективно състояние на заплеснат фен се лекува с глад. Гладът преобръща представите и преориентира симпатиите. Борисов е политически силен, защото е лукав и простодушен, безцеремонен и гъвкав. Голям талант от живковистки тип. Има, изглежда, и ген на политическо дълголетие. Без икономически срив ще управлява втори мандат, няма кой да го спре. Борисов е Бойко. Строителната му активност вълнува като турски сериал. Спира разрухата и гради България. Дянков е стиснат, Бойко строи. Директно от българската традиция. Стил с голяма сугестивна сила.

– “Синята коалиция” се разпадна за президентския вот и се появи “ново” обединение без ДСБ, което ни убеждават, че е “широко дясно обединение” – Съюз на десните сили. Широко, ново, дясно и обединение ли е? Комплекс или реална кауза е дясното обединение?

– Кауза от особен род, в която съзирам нещо комично и нещо неприлично. Все едно съпрузите на някоя госпожа със славно минало да създадат широко съпружеско обединение за щастлив семеен живот, като скокнат ентусиазирани в непретенциозното й ложе. Пийпшоу за всички дясномислещи. Става и за Вилеров гоблен: “Съпрузите на автентичната десница в кревата на каузата”. В средата Мартин като пръв между равни. Неприлична идея с голям сантиментален потенциал. Върху тези обединителни начинания мога да разсъждавам само със закачки и симпатия.

– Кой е по-виновен за трусовете в “Синята коалиция” – СДС, който прескача подписите си, или Костов, който поставя ултиматуми? Къде е РЗС (макар с ДСБ споразумение да няма черно на бяло)?

– СДС се труди върху еманципацията си от Костов, но го прави с лоши аргументи и с неподходящи хора. ОДС няма да ги измъкне от капана на “Синята коалиция”, а ще ги довърши. И то не защото хората от ОДС са лоши, а защото нямат избиратели. Ако коалицията се разпадне, което няма да стане веднага, Костов запазва шансовете си да оцелее, защото е прокопал тунел до “партията на Октопода”. Яне Янев ще спасява Костов и обратно. През етап на фалшиви разкаяния и декларации за нова идентичност. Ще префасонират консервативния лидер за коалиционна употреба, с аргументи от политическата теология. Ще говорят за преобразяващата сила на разкаянието и за чудото на внезапните просветления. Ще комбинират партийната мистика с тактически разврат. Ако се провалят с Яне, остава Алексей Петров. Готови са на всичко. Драмата на “Синята коалиция” е сводима до един парадокс и едно неудобство: Костов, в качеството си на “естествен” лидер на десницата, не може да оцелее без помощта на тези, на които не е лидер (СДС). Лидер е и на тези, на които не е лидер, а това не се понася, защото не е за понасяне. Ето защо тези, на които не е лидер, отговарят на “ултиматумите” му с “прескочени подписи”. Десницата е блокирана от структурен и персонален проблем. “Лидерът на всички” е невъзможен без електорален донор. Унизително положение, което се компенсира с ловуване на чужди електорати по безскрупулен начин. Каузата на Костов и каузата на десницата не съвпадат, за голямо съжаление. Десницата се нуждае от организационно развитие, ръст на подкрепата и участие в управлението на страната. С лидера на ДСБ тези цели са непостижими. Никой няма да раздели властта с човек, който не я дели с никого, и чийто политически капитал се изчерпва с доверието на бутикова електорална гвардия, а идеологията – с консервативно-охранителните съображения на оцеляването и удоволствието от властта в периметъра на секта.

– Неотдавна говорехте, че е време за нова десница. Как, откъде и на какво отгоре може да се случи такава?

– Първо, преходното представление трябва да падне. Просто като напуснат залата. С клакьори е безнадеждно.

 

Визитка

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г.

Завършил е медицина. Специалист по психиатрия.

Преподавал е психология в НАТФИЗ и НБУ.

Съучредител на партия ДСБ.

Депутат в 40-ото народно събрание.

Женен, с две деца, има и един внук.

 

Източник:  в. „Труд”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.