Home » Избрано

Кухият модел на българската демокрация

2011.07.25 2 коментара
Spread the love

Източник: Дойче Веле


Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. ПреДойче Веле

Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. През 2011-та като хит на българския изборен пазар се очертава нов вид търговия. Ясен Бояджиев дава в анализа си следния пример:

Тази история няма нужда от имена, под една или друга форма ще я откриете в много общини. В случая става дума за една от най-големите, но това не е задължително.

Общините може и да са малки, важното е преминаващите през тях парични потоци да са големи. Местната власт е идеално средство за тяхното овладяване и затова действа като магнит.

През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник.

След кратък задкулисен пазарлък бе оформено нещо като съжителство по сметка, но без брак – той се отказва от любимия си досега статут на „независим, подкрепен от”, но пък няма да му се налага да става член на партията, а само на нейната „гражданска квота”.

На него тази формула ще му даде възможност в бъдеще по-лесно да влиза в други подобни съжителства, а на партията – да обяви евентуалното му избиране като единствено своя победа.

Догонването на политическите тенденции не е за всеки

Ако това стане, ще се разбере какво друго влиза в цената на сделката. При него мотивите изглеждат лесно обясними въпреки привидно големия скок от единия в другия край на политическия спектър. Просто защото такъв скок съвсем не му е за първи път.

В зората на българската демокрация той е близо до новосформираната десница и именно от нея получава първия си висок държавен пост. После обаче успява да го запази при следващите две правителства – и при коалиционното, и при лявото.

През 1997-ма, когато на власт идва отново десницата, той става народен представител от левицата. Две години по-късно като неин кандидат за първи път става кмет. После го прави още два пъти – като „независим”, подкрепен от левицата, от куп други леви и патриотични организации и с помощта на ДПС.

Три мандата с радостите и неволите на местната власт очевидно са достатъчен мотив и за четвърти. Лявото обаче пак не е на мода, тъй че се налага завой надясно.

Без предразсъдъци

Там го примамва новата десница, която също не страда от предразсъдъци в стремежа си да спечели изборите на всяка цена. “Всички знаят за дългогодишното ми приятелство с кмета”, мотивира левия си избор десният лидер. Никой обаче не е чувал за това приятелство. По-скоро в местната организация на партията добре помнят, че доскоро за тях кметът е бил „враг номер 1”.

„Това е човек, който има съответните качества”, казва заместник-председателят на партията. „Залагаме на богатия му опит”, добавя лидерът на местната й организация, който обаче само няколко месеца по-рано по повод „качествата” и „опита” на кмета казва: „Добре, че хората не знаят това, което знам аз – какво реално се случва в града”.

Но какво да се прави – изборите наближават, а понеже „хората не знаят”, социологията пак дава най-много проценти на сегашния кмет. „Трябваше да го подкрепим, тъй като нямаме сили да го победим”, обяснява друг местен политик.

Коя е третата страна в сделката?

Победата на изборите е важна, но не единствена цел. Защото в сделката има и трета страна – местните олигархични структури, в чийто интерес е запазване на отгледаното и подкрепяно от тях статукво. Въобще интересите в тази сделка са така преплетени, че не се знае, всъщност, кой чия кандидатура е.

Преди четири години доброволно или по принуда масово се купуваха и продаваха гласове. Сега паралелно с тази търговия върви и покупко-продажбата на кметове, с което изборите стават още по отвратителни. Фасада на все по-кухия модел на българската демокрация, в който имената нямат никакво значение.

2 коментара »

  • Nik said:

    “…Изборите стават още по отвратителни. Фасада на все по-кухия модел на българската демокрация, в който имената нямат никакво значение.”

    Какво го увърташ като пишман социалдемократ?

    Защо направо не кажеш, че когато нямаш избор, това не са избори, а обичайната куха фасада на вечната, родена още в пелените си куха, т.е. празна, демокрация?

    “През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник.”

    Докога ще ни навирате в очите “леви”, “десни”, “независими”?

    Всички са произлезли от едно и също котило и преследват един и същ интерес, за който още от Древен Рим се знае, че “не мирише”. Някога всички бяха еднообразно оцветени в алено, но след изчерпване на историческия лимит на червеното днес имитират всички цветове на дъгата.

    Само и само да се докопат до Мамона.

    За постигането на тази цел нашенските плутократи имат за съюзник не кого да е, а т.нар. български електорат.

    Както пише в студията си “Революцията” (стр.283 от т.3 на Статии, студии, записки. – С., “Янус“, 2011. – 303 с.)проф.Янко Н. Янков-Вельовски, “…масовият българин предпочита да бъде управляван от хора без достойно минало или дори изобщо без минало.

    Защото застаналият до човека с достойно минало вчерашен конформист ще се чувствува непълноценен и за да не съществува за него такова усещане, той тотално не допусна до властта хората с безупречно минало.”

    Бих добавил:

    Не само не допусна, но не допуска и днес, а май се кани и в бъдеще да не допусне до властта достойните, а да целува ръка на палачите си, вместо да се ококори и да види, че лъжата, колкото и приятна да е за ухото, го води право в гроба.

    Победата на изборите е важна, но не единствена цел. Защото в сделката има и трета страна – местните олигархични структури, в чийто интерес е запазване на отгледаното и подкрепяно от тях статукво. Въобще интересите в тази сделка са така преплетени, че не се знае, всъщност, кой чия кандидатура е.

    И пак “олигархични” структури…

    Как пък тия “големи журналисти” за толкова време не увряха, че в България няма – и няма как да има – олигарси! За възникване на олигархия са необходими поколения натрупване на богатства.

    Това са били и са пар екселанс плутократи – от момента на събуждането им една сутрин като зетьове на Крез (или Буров – ако не са чували за древния символ), та и до днес=

    Изглежда българската публика, по примера на западните им съдружници, не се впечатлява твърде много от факта, че плутократите са теглили капиталите си от същите български банки (БНБ, ДСК, Булбанк, Минералбанк, и пр.), в които нашенците през деня са внасяли отделяните от залъка си спестявания – само дето “тегленето” е ставало нощем.

    Така напр. моите 4000 лева, престояли 30 години в ДСК като “вноска за жилище“, се оказаха точно 54 лева през 1997 г.!

    И сега искате от мен – не, убеждавате ме, настоявате, кандардисвате ме – да гласувам за поредния плутократ-президент (името и партийно-безпартийната му принадлежност са без значение), кмет, общински съветник?!

    Може.

    Ама на куково лято…

    А вий?

    Вий сте…

  • Георги said:

    Юрген Рот Jürgen Roth експерт по борба с мафията на страницата си във фейсбук
    https://www.facebook.com/profile.php?id=1408750458&sk=wall
    публикува статия Corruption and crime in Bulgaria Корупция и престъпност в българия: важни връзки http://www.youtube.com/watch?feature=player_profilepage&v=YsmLmk4-vTE

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.