Home » Избрано

Узаконяват насилието над безсилието на медиите

2011.04.13 Няма коментари
Spread the love

Автор: Иво Инджев

Журналисти и писатели ще се наказват с лишаване от свобода от една до 4 години, ако чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза.”
Това решиха депутатите на второ четене с промените в Наказателния кодекс.
Когато насаждат дискриминация, омраза или насилие, основани на раса, народност или етническа принадлежност, те ще се наказват и с глоба от 5000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание.
„Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание“, предвиждат още промените в Наказателния кодекс.” ( “Труд”)

Това е типичен случай на дискриминация в името на борбата срещу дискриминацията. Защото е вярно, че трябва да се спазва конституцията и да не се подбужда към насилие. Но да се съотнесе изискването само към една от “властите” (доколкото превърнатата в слугиня “четвърта власт” може да бъде смятана за реален фактор в това разделение на труда) е чиста проба опит за узаконяване на …беззаконието.

Излиза, че всички останали, които подстрекават към насилие, начело със самите началници на медиите по високите етажи на политиката, легитимират фактическото положение да бъдат над закона.

Като журналист и собственик на скромна (условно казано ) медия се придържам към писаните и неписаните правила на професията (не допускам например разпространение на омраза по расов и религиозен признак).

За разлика от моя милост “големи” медии, като в. “Стандарт” например, си позволяват да напишат тлъста лъжа, както постъпиха с твърдението, че съм бил получавал заплата от ДС, след което отказаха да ми дадат право на опровержение (поради което лъжата им се върти с позоваване на тях и до днешен в писанията на събирачите на нечистотии под формата на моя “биография” в интернет).

Да не говорим за Би Ти Ви, най-големият телевизионен играч в България, които мачкат етичните правила, но имат претенции към етиката на други. Като дългогодишен заместник-председател на първия състав на комисията по етика в електронните медии в България мога да дам доста примери за илюстрация на тезата, че за “големите” средства за масова манипулация правилата не важат, но отделни, нарочени за виновни журналисти (сега вече и писатели!), ще могат да бъдат избирателно репресирани.

Призивите към насилие са част от начина на мислене и изразяване на политически дейци в лявото и крайно дясното пространство. Какво друго, ако не внушаване на омраза с днешна дата по повод събития от преди век и половина бяха крясъците на лидера на “Атака” Волен Сидеров срещу турци и цигани на поклонението (което би трябвало да е траурно по дух) пред паметта на Апостола на 19 февруари 2011 г?

Само че водачът на шествието с факлите (което се вклини сред опашката от граждани с букети и предизвика насилие в буквалния смисъл на думата чрез провокираното по този начин меле с възмутените хора) е крепител на властта с шепата си депутати. Съответно номерът му остана “незабелязан” – включително от медиите, които “пропуснаха” да споменат дори факта.

На 4 април ръководният кадър на БСП и председател на Националното движение “Русофили” Николай Малинов заплаши в ефира на ТВ 7, че имало хора, готови да се “стрелят” заради паметника на съветската армия в София. Някой да е реагирал – нито политици, нито съдебни власти, нито политици …

Румен Петков, в качеството си на вътрешен министър, призова германският журналист и писател Юрген Рот да бъде бит през ръцете, устата и навсякъде по тялото заради книгата му “Новите демони на България”. Нищо му няма – косъм не е паднал от недосегаемата глава.

Няма бит с чукове, заливан с киселина политик, но журналисти – има (има доста убити, свързани с политиката лица, но техните живи ментори, като президентът Първанов, посмъртно отричат връзката си с тях). И никой не е наказан за подобни престъпления срещу журналисти.

Но на политиците това послание им е малко: канят се да навият пружината на страха още повече под благовидни предлози, че така охраняват конституцията. А от тези закононарушители, маскирани като законодатели, кой ще охранява журналистите, писателите и на техния труд ползвателите, питам аз?

Източник: http://ivo.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.