Home » Избрано

Къде е съвестта на България?

2011.02.16 Един коментар
Spread the love

Керванът си върви и дори кучетата вече не лаят. Така Еми Барух (Дойче Веле) обобщава в коментара си наличните и най-вече липсващите реакции по серията от скандали в България през последните месеци.

Има ли нещо, което не беше казано в последните два-три месеца по повод скандала с изнесените записи на телефонни разговори между хора, облечени във власт? Едва ли. Има ли нещо, което не беше казано по повод изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, че е нормално да се подозират и взаимно да се следят? Едва ли. Какво последва от всички думи, които бяха написани и произнесени, независимо дали оправдаваха или осъждаха събитията? Нищо!

Все около кръчмарската клюка

Макар и малко, но сред общия поток на предвидими коментари все пак се появиха няколко сериозни анализа – естествено не в тиражните медии, чиито автори недоумяват пред пасивността на обществото и приканват хората не само към размисъл, но и към действия.

Действия не последваха. Няма и да последват. Керванът си върви – дори кучетата вече не лаят. Но това вцепеняващо безразличие на хората сякаш почти отсъства в полифонията на медийния шум. Общо взето импровизираните журналистически търсения се въртят все около кръчмарската клюка и не пристъпват нито крачка отвъд разрешените пространства на „разследването“. Което превръща самото „разследване“ в дирижиран фарс.

Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.

Нито така нареченият просветен елит, нито така наречената опозиция, нито така наречените интелектуалци, нито така наречената свободна академична младеж – никой на се оказа в състояние да накара силните на деня да дадат отговор на спешните въпроси, поставящи под съмнение моралния фундамент на днешната власт.

Цинизмът се превръща в норма

Гейзерът от бодряшки фрази, бълващи от средствата за масова информация, фактически маскира високомерното пренебрежение, с което властта отказва да коментира нарушенията на основните права и свободи на гражданите. (Не че гражданите са се развълнували особено.) И това е не по-малко опасно от бомбата, която избухна на бул. „Цариградско шосе“.

Защото цинизмът се превръща в норма, а апатията на мнозинството – в хронично заболяване със злокачествени последици за утрешния ден на България.

Източник: http://www.dw-world.de

One Comment »

  • Nik said:

    „Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.“

    http://iankov.blogspot.com

    ТEМИТЕ В БЛОГА

    Народ ли сме, или жалко население

    Само българската мафия си има държава

    Досиетата на ДС

    Тероризмът

    Биотероризмът

    Партия Либерален Конгрес

    СеДС

    Западът – вулгарен лъжец-сребролюбец

    Няма такава партия!

    Първите години след преврата

    Социалистическа България

    Дисиденти, дисиденти

    Писма до старите приятели

    Науката -голямата любов

    Прогностика
    БиоБиблиографични

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.