Home » Избрано

3 февруари – Ден на св. Симеон и пророчица Анна. Ден на сеяча.

2011.02.02 Няма коментари
Spread the love

Третият Трифонец (3 февруари) ден след Сретение Господне се чества паметта на св. Симеон Богоприимец и на св. Анна. Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на месията Христос. Името “Симеон” на еврейски означава “послушание” или “този, когото чу Господ” Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Така на 40 ден по внушение на Светия Дух, Симеон влязъл в храма, взел Иисуса на ръце и извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ И когато Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал своя единственБог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно до края на живота си.

Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички искове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син.

Сред народа е известен с името „Стар” или „Зимен Симеон”, „Симеон Бележник”. Сретение Господне и Симеоновден особено много се почитат от невестите и бременните жени под влиянието на християнския мит за Богородица, която за пръв път след раждането на Христос отива в черква на молитва. Зимният Симеоновден се приема за особено лош, тежък, „хаталия”, нишанлия” ден през годината. За да не се родят децата им „симьосани” „лихи”, с „лишанка” – с белези и рани по тялото или сакати (името Симеон в превод от гръцки означава белег), невестите не трябва да работят на този ден. Особено строго се внимава да не режат с нож и ножица, да не шият с игла, да не секат със секира. Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако се зачене дете през тези дни, то ще се роди със „зашити” уста и пръсти. За здравето на децата си майките раздават питки, намазани с мед. В Родопите този ден наричат „Божа майка” и се празнува от млади, нераждали невести, за да забременеят през годината. Те омесват и изпичат голяма пита, а после я раздават по комшиите. С пръсти се прави кръстен Знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е захранила, и да й пожелаете :
“Таз година щипан кравай на ръце, догодина – свидна рожба на сърце Друга пита разчупват пред иконата на Богородица и запалват свещ, пак с молитва да се сдобият с рожба.”

В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва ДЕН НА СЕЯЧА. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на св. Симеон”). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Именници: Симеон, Симеонка

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.