2022-11-26

3 thoughts on “19 ФЕВРУАРИ – 138 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

  1. Ощe за Васил Левски или „Защо в Ада все с българи ще е пълно?“

    След като е докаран в София, Левски е изкарван на разпит 6 пъти, последният му разпит е проведен на 9 януари 1873г
    По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, за съжаление всички те издават и потвърждават неговата роля в нея.
    Ето и имената на хората с които са проведени очните ставки: Дидьо Пеев; хаджи Станьо Врабевски; Петко Милев Страшника; Марко Йончев; Станчо и Станьо ХаджиИванови; Марко Йончев; Иван Лилов Фурнаджиев; Димитър Общи; Анастас Попхинов; Вутьо Ветьов. Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873г. комисията разследваща дейноста на революционният комитет предлага Апостола да бъде осъден на смърт чрез обесване, въз основа на чл.55ал.1; чл.56; чл.66; и чл.174 ал.2 от Наказателния закон на Турската импери

    “ ЛЕВСКИ“от поп Тодора
    Убесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета, прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодиякон – Че каквото правил, е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал(очите му се напълнили със сълзи). Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закупан в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата . . . (Левски отишел на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движение направил.“Тази тетрадка се пази в Народната библиотека “ Св. св. Кирил и Методий“ ( НБКМ – БИА II А 8675)

    Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.
    Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна,
    за да не издаде някого и организацията.
    Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.

    В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

    … колко ги подканя Бея, ама нали са баш-гяури дори кат Пилата Понтийски не си омиха рацете!
    Ама ядоха и пиха, че и с жените си бяха, се едно нищо не е станало !

    Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

    В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов В ИЗПОВЕДТА СИ ЛЕСКИ КАЗВА:
    „Каквото съм правил, в полза народу е“
    и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.
    Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“
    Михаил К. Буботинов също дава описание: „Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:
    „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“ Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий

    През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация №95., около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно.
    Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

  2. Писмо до Левски

    Спи, Дяконе! Не се събуждай!
    Остани в незнайния си гроб!
    Добре си ти. От там не виждаш
    съдбата на достойния ни род.

    Не виждаш майките, които днес не раждат.
    Стариците край кофите за смет.
    Бащите със джобове празни,
    в ръцете с куфари и здравец за късмет.

    Децата ни са вече на изчезване.
    Селата мъртви. Пусти градове.
    Строим хотели, паркинги, гаражи.
    Край просяка минава Беемве.

    На “пътя към Европа” се продават
    В ръцете с кукли малките моми.
    Те детството си в сънища сънуват,
    стаена скръб в очите им гори.

    Спи, Дяконе! Не се събуждай!
    Добре си там под тази черна пръст.
    Завиждам ти за туй, че не дочака
    мечтите си, разпънати на кръст.

    Златина Пенева Великова

  3. Комунистът-ционист, самообявил се за гурото на българската социология, нарече Левски и Ботев “момчета с отклоняващо се поведение”, които при други обстоятелства можело да станат престъпници

    Вчера бездарният социолог и отявлен българофоб Андрей Райчев гостува в предаването “Денят е прекрасен” по БТВ. Вече неведнъж сме писали за този професионален лъжец, който при всеки удобен случай не пропуска възможността да се изгаври с България. Напомняме, че неговата дъщеря – Ана Райчева е една от известните анархистки, член и спонсор на анархо-болшевишката структура ФАБ.

    Райчев този път успя да надмине себе си, като в деня на официалните национални чествания на паметта на Апостола на Свободата успя да го нарече конекрадец и проблемно момче. Според него конят на вуйчото на Левски можел да се сравни с мерцедес в днешно време, следователно сигурно Апостола може да се сравни с автоджамбазин. Вероятно според извратената му логика Христо Ботев, който отвлича парахода “Радецки”, може да бъде сравнен със сомалийски пират. Разбира се, единствената реакция от страна на не особено интелигентните водещи беше бездушното кимане и съгласяване с „интересната гледна точка” на псевдо-социологът, който явно се изживява и като психолог.

    Предоставяме ви точен цитат на някои от репликите на Райчев:

    „Мен ако питате и неговото, и на Ботев, и на всички тия момчета, величието им е, че те са обикновени момчета. Това е, Левски е сина на баба Гина от Карлово, ония другия е на Петко учителя момчето. Просто ….хлапета с отклоняващо се поведение. Това е нещо, което е много важно. Значи, революционерът по принцип е момче с отклоняващо се поведение. В други времена това може да стане и престъпник.”

    „Лошото момче, обезателно, еми той иначе няма да чупи. Той цяла империя е тръгнал да чупи. Той е тръгнал да чупи цяла империя – Султанат. Сериозно е намислил да го запали и така, общо взето се е опитал. Значи, общо взето е успял в крайна сметка, макар не той, а неговите последователи. Еми той е конекрадец. Конфликтът в неговото семейство довел до това, че той взел коня на вуйчо си, това е все едно мерцедес в наше време. Избягъл е с него и го е продал, и е отишъл в чужбина. Това не е революционно действие, това просто е действие на протест. Това е бунтарско действие. По късно, под въздействието на Раковски и на други там идеолози, това отклоняващо се поведение се осмисля по този начин, по който ще го направи велик в историята….Забележете не е първо идеята, а после бунта, а първо бунта, после идеята. И това е много важно, което се крие от децата.”

    Цялото предаване може да изгледате от страницата на телевизия БТВ. Но ако не го направите няма да изгубите много, защото само човек с железни нерви би могъл да изтърпи глупостите на този субект, който съвсем умишлено през цялото предаване криеше етническия си произход и се представяше за Българин. От какво ли се срамува г-н Райчев?

    Ще завършим с една култова реплика (на г-на Райчев естествено) от края на предаването:

    “Съвремения българин трябва да знае, че за разлика от всичките си предшественици, той е свободен. Ние от 20 години сме сво-бо-дни. Може да решим да пра’им квот си искаме. Свободата съдържа в себе си и произвол, и в това няма лошо.”

    Разбира се, че няма лошо, особено ако си измамник, който благодарение на болшевишкото си минало, корумпираната система и “свободата”, чрез машинации е успял да натрупа милиони.

    Altermedia България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *