Home » Избрано

Днес е голям християнски празник – Свети Спиридон Тримитунтски (Чудотворец)

2010.12.11 Няма коментари
Spread the love
Именници: Спиридон,( от лат. “спиритис донум” – духоден дар) Спиро,  Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари
Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон Тримитунтски.
Дванадесети декември е Празник на занаятите и Ден на грънчарите и казанджиите. През втората половина на ХХ век Свети Спиридон е обявен за покровител на плетачи, тъкачи и кошничари. На този ден празнуват всички майстори на народните занаяти.   Чества се като празник на различните еснафски гилдии – керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери.
На 12 Декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Родил се на остров Кипър от прости родители и сам, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.
Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал – давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.
Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.
Традиции и ритуали
Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
Денят се празнува срещу рани, порязване, обриви и пъпки(струпки), екземи. Народът вярва, че св.Спиридон е лечителят на тези болести и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати.
Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Забрани
Не се работи жеска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото.
Метеорологични прогнози
Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.
Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един на друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинни, пределно и гранично.
Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.
Именници: Спиридон( от лат. “спиритис донум” – духоден дар) Спиро,  Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари
Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон Тримитунтски.
Дванадесети декември е Празник на занаятите и Ден на грънчарите и казанджиите. През втората половина на ХХ век Свети Спиридон е обявен за покровител на плетачи, тъкачи и кошничари. На този ден празнуват всички майстори на народните занаяти.   Чества се като празник на различните еснафски гилдии – керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери.
На 12 Декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Родил се на остров Кипър от прости родители и сам, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.
Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал – давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.
Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.
Традиции и ритуали
Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
Денят се празнува срещу рани, порязване, обриви и пъпки(струпки), екземи. Народът вярва, че св.Спиридон е лечителят на тези болести и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати.
Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Забрани
Не се работи жеска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото.
Метеорологични прогнози
Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.
Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един на друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинни, пределно и гранично.
Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.
С празника на св. Спиридон (12 Декември) са свързани зимния празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 Декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците,  на врачките, вещиците, омайниците. Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. На 17 Декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.
Църквата „Св.Спиридон“ е най-високата сграда на снимката, се издига в сърцето на стария град Керкира.
На о.Корфу изключително много почитат този светец и имат четири празника в годината в негова чест. Архитектурата и е типична за Йонийските острови, силно повлияна от западноевропейския Ренесанс. Особено интересен е таванът на сградата, разделен на седемнайсет секции с изображения на сцени от живота на светеца. Вдясно от олтара, в сребърно ковчеже, се пазят мощите му. Забележително място. В самата църква не могат да се правят снимки.
Спиридон се счита за покровител на острова – според местните жители именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци.
Кофчежето с дясната ръка на Св.Спиридон (горе) и молебен на площата (долу) на тържеството в негова чест през  2006 година в г. Керкира (о. Корфу Гърция)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.