Home » Избрано

Премиерът има дълги уши!

2010.12.14 Няма коментари
Spread the love

Чак сега разбираме защо бюджетът за слухтене е по-голям от този за култура – Бойко Борисов иска не само да стои в телевизора, но и в спалнята на всеки

Автор: Емил Спахийски /Сега/

Българинът най-накрая е на път да се справи със самотата си. Може да е само за един мандат, може и за два, но докато на власт милиционерства Бойко Борисов, никой няма да бъде сам като куче . Ще си пее като привържениците на “Ливърпул” You’ll never walk alone. И наистина никой “няма да върви сам”, защото задължително ще го следват дългите уши на властта, сиреч Бойко Борисов.

Наистина имам чувството, че няма българин, който да работи на по-висока позиция – независимо дали е в държавната администрация, или частния бизнес, и да не се оглежда предпазливо. Репликите от времето на комунизма – “Това не е за телефона”, “Абе, я по-тихо, че не знаеш кой те слуша”, се върнаха.

Усещането, че живеем в Биг Брадър, се е насадило трайно. Последният скандал около шефа на митниците – генерал Ваньо Танов, разработките около него и най-вече реакцията на премиера Бойко Борисов след разкритията буквално подписаха достоверността на този страх.

Тази политика на постоянно слухтене има поне три измерения –

правната, моралната и ефективна в смисъл има ли полза обществото от подобна шпиономания.

Към този момент потресаващите случаи на подслушване излизат на бял свят само след вътрешни скандали на управляващите и от чисти издънки.

Около скандала с феномена на Борисовата кадрова политика – Калина Илиева, изникна въпрос, който набързо беше насметен под килима. Бившата шефка на Фонд “Земеделие”, оказа се е помагала за подслушването на своя шеф – министър Мирослав Найденов. Имаше и неясни информации за купища сигнали, пращани от нея към ДАНС, към ОЛАФ, за нейни служители и фирми, а може би и за министъра. После и тия факти бяха замазани с внушението, правено най-вече от земеделския министър, че “момичето не е добре”.

Важното е друго – какви доказателства за подготовката на тежко криминално престъпление са имали хората от службите, за да поискат разрешение за използването на СРС-та? Колко време е траело подслушването? Изобщо прекратено ли е? И ако да, какво се е случило със записите?

Възможно ли е един министър да бъде разработван без знанието на Бойко Борисов? Всъщност има такава възможност, но това означава, че Борисов не е реалният премиер, а Цветан Цветанов. За мен обаче това е абсурдна теория и предпочитам да се върна към студената логика.

Ако Калина Илиева е следяла Найденов, това

означава, че тя е работила повече за ДАНС,

отколкото по назначението си. Ако тя не бе укривала бременността си и в крайна сметка бе уволнена, никой никога може би нямаше да разбере какви ги е вършила. Фалшивата диплома, която излезе на бял свят, е само подробност, която ако питате мен, е била хваната отдавна от ченгетата (както вече е известно на всички ни, сигнали за подправената тапия съществуват от самото назначение на Илиева за шеф на фонда). Ако ченгетата са знаели за фалшификата, но дълго време не е имало последствие, може да предположим, че младата жена е била принудена да доносничи. Ако тази логика е вярна, то раждането е чисто бягство от принудата, а опозоряването й – наказание.

Другият скандал със следене на висш държавен служител – Ваньо Танов, също изтече в обществото след скандал. Ако посланик Джеймс Уорлик не беше отнел визата за САЩ на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, едва ли щеше да се стигне и до разкритието, че Танов е подслушван и разработван от МВР. Тъй като по този повод Петков попита подслушван ли е шефът на митниците. Шест месеца! Ако Танов е престъпник, защо не го махнат? Или оперативните работници не търсят доказателства, а компромати?

Обемът на следене и подслушване във висшите ешелони на властта е очевидно огромен. Но колко точно? Всеки ли министър, заместник, шеф на дирекция, отдел, агенция е следен? Всеки ли съдия и прокурор е в клещите на МВР? Как така става, че съдиите са гадовете, дето пускат престъпниците, пък в същото време подписват всяка прищявка на министъра на вътрешните работи за СРС, което означава и на премиера? МВР не желае да каже колко плащат данъкоплатците за това. И тъй като досега от там не са опровергали информацията, че става дума за 100 милиона лева, повече отколкото за култура, ще го приемем за истина.

Отговорът колко са подслушваните го даде самият Бойко Борисов:

“Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция. Сега се проверяват митниците, сега се проверяват фондовете, сега се проверяват строителите. Всички!”

Точно така. Всички! Всички са подслушвани и следени. Това е страшно, но още по-страшното е, че масата припознава в милиционерщината силна държава.

ГЕРБ получи вот на доверие от избирателите, защото обеща европейско развитие на България и нов морал. Получи подкрепа, защото декларира, че има сили и хора, с които да постигне тези цели. Какво се получава на практика? Бойко Борисов няма доверие на собствените си хора. Те не са му натрапени, той ги е подбрал. Борисов не вярва на номинирания за политик на годината Мирослав Найденов, не вярва на човека, когото е назначил да пълни хазната, не вярва на никого! Чрез СРС-тата Бойко Борисов подсигурява да има кофа кал за всеки.

Ясно е, че страх лозе пази, но политиката не е земеделие и не е полицейски арест. Основният ресурс в нея е доверието. Когато избирателите гласуват за ГЕРБ или друга партия, не искат математически формули за това как ще си изпълни обещанията, а си стискат ръцете с избраниците на честна дума.

Нека Бойко Борисов обясни как обществото да има доверие на министрите му, които той подслушва и следи като тежки престъпници? Ами никак!

Има и по-тежък въпрос – при развихрилата се милиционерщина може ли някой да гарантира, че и самият Бойко Борисов не е подслушван, следен и нагласен така, че да изпълнява чужди нареждания? Нека сам да каже!

Една държава просперира чрез развитието на икономиката, а то се постига чрез повече свобода и спазване на правила. Стилът, който агресивно се налага в ежедневието ни, не говори нито за правила, нито за свобода. Но очевидно, колкото и да са дълги ушите на премиера, той няма да може да чуе тази истина.

Източник: Кафене.нет

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.