2021-12-06

4 thoughts on “За поредна година в България ще влязат повече пари от емиграцията отколкото от еврофондовете

  1. Имали право да влагат пари, нямали право да гласуват безпрепятствено. Нагла постановка.

  2. Статистика

    През 2009 изпратените средства от емигранти в България са 1.35 млрд. лв.
    През 2007 сумата е 1.24 млрд.лв., през 2008 те са 1.29 млрд. лв.
    Преводите за периода януари-юли 2010 г. възлизат на над 849 млн. лв.
    Като процент от БВП, средствата, изпратени от българите, живеещи в чужбина са били най-много през 2007 г. – 2.06%.
    Извършените преводи в посока България са съставлявали близо 2% от БВП и през 2009 г., като делът им е бил 1.96%.
    Като сума и като процент от БВП изпратените средства са били най-малко през 2006 г. Тогава към България са насочени 651.48 млн. лв., които са представлявали 1.25% от БВП.
    Средната стойност на средствата, изпращани месечно към България възлиза на 123.76 млн. лв.
    По експресни данни на НСИ, БВП на България за първите шест месеца на 2010 г. възлиза на 30.42 млрд. лв. Преводите на българите, живеещи постоянно в чужбина за същия период, са 725.8 млн. лв., или 2.38% от БВП.
    Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

  3. Отворено общество: Паричните трансфери от български емигранти са повече от усвоените евросредства

    Общото количество на финансовите трансфери от българите в чужбина към страната през 2009 година е около 1 милиард и 200 милиона евро. Въпреки кризата, спадът не е значителен – той възлиза на около 15%, се казва в изследването „Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и свободното движение на хора – ефекти за България“ на фондация „Отворено общество“.

    То има за цел да анализира влиянието на световната и икономическа криза върху миграционните потоци от и към България.

    Паричните трансфери от български емигранти по време на кризата са повече от усвоените средства от европейските фондове; в условията на спадащи външни източници на финансиране (чуждестранни инвестиции и външни заеми), парите на българските емигранти допринасят съществено за финансовата стабилност в България и сигурността на домакинствата, твърдят експертите.

    Трансферите от постоянно живеещи в чужбина българи се запазват на стабилно ниво от 600-700 милиона евро годишно. Компенсациите на временно работещите в чужбина достигат до 600 милиона евро през 2008 г, но по време на пика на кризата през 2009 г. те намаляват до 400 милиона евро. Това може да означава или че кризата ограничава временната заетост в чужбина, или че заради кризата спада възнаграждението на временно заетите.

    Парите, изпращани от емигрантите за техните семейства, се изразходват за храна, сметки, медицинско обслужване, образование, т.н. и по този начин облекчават дефицитите на макрониво на системите на социално подпомагане, здравеопазване и образование.

    Статистиката преди кризата ясно показва тенденция на намаляване на значението на тези трансфери за икономиката и след кризата най-вероятно тези тенденции ще се завърнат. Очакванията, че кризата ще привлече емигрантите обратно в страната, не се потвърждават от данните.

    Емиграцията продължава (макар и далеч не с темповете от последното десетилетие), като важен фактор за това е голямата разлика в заплащането – възнагражденията в индустрията и услугите в старите страни-членки на ЕС са 14 пъти по-големи от тези в България.

    Изследването обръща специално внимание на тенденцията за увеличаване на броя на българските студенти в чужбина. За периода 1998-2007 броят на българските студенти, които учат в ЕС се е увеличил значително – от 1,9% от общия брой български студенти през 1998 г до 8,3% през 2007. Понеже това е точно годината на присъединяването на България към ЕС, може да се предположи, че след този момент процентът на българските студенти в ЕС се увеличава заради по-благоприятните условия. Няма установена национална политика, която да предлага решение на този проблем.

    Имиграцията е все още много малка по размер, но нараства с устойчиви темпове. Кризата е оказала влияние обаче върху имиграцията в страната – има намаление в броя на издаваните разрешителни за работа на чужденци в България и значителен спад на финансовите трансфери от България към чужди страни.
    europa.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *