2022-12-03

4 thoughts on “За еднооките водачи и духовната просвета

  1. Солидаризирам се с голяма част от това, което сте написал, Nik.
    Проблемът с обучението по религия/религии е специфичен, има различни страни и измерения. Важното е не дали, а как би се провеждало едно подобно преподаване или просвета. Но когато, както сам сте цитирал част от псалом 13, че:

    \"1.Рече безумец в сърцето си: Няма Бог!
    Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
    2.Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога.
    3.Всички се развратиха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
    4.Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа Ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
    5.Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
    6.Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда\"

    малко са онези, чиито молитви и начин на живот могат да противостоят на това, което се случва и доминира около тях. Важни наистина е не външното, не показното, не ритуалното, а онова, което оцелява или доминира или не вътре в душите и на миряни, и на свещеници; и на атеисти.

    \"Вие сте солта на земята\", казва според евангелските текстове Христос на онези, които са усетили в душите си същността, най-важните и дълбоки измерения на неговото учение. Какво би станало, ако самата сол ообезсолее? Ако няма кой да покрива или да спира поне в някаква степен моралните пропасти, обърканости, невежества на едно или друго общество или страна (че и на света, колкото и той да е широк, многообразен, различен)?

    Понякога изпитанията, меркантилността, невежеството, да толкова много, че човек се огъва пред тяхната тежест. И това става най-вече тогава, когато хората използват неведомия, огромен потенциал на душите си (който съществува, независимо от това в какво вярват и в какво не, само дето никак не е без значение за какво точно го използват) да се нараняват, потискат, използват, ограбват, заблуждават и пр. едни други. Няма как просто с ценности от рода на кой колко иска да притежава или кой колко иска да е \"велик\" или кой колко смята само себе си за прав и само своята болка вижда, да се съхранява и да се развива в някаква, макар и относително добра посока, което и да било общество. Далеч не всички хора си дават сметка дори и само за това, че всичко по някакъв начин е свързано и връзките между всичко, което се случва или не се случва, не са видими, не могат да се измерят с чието ии да било изследване или статистика.

  2. Вчера, 30.09.2010, телевизия ББТ излъчи едночасово предаване, посветено на тази проблема ( Религиозното обучение – различният поглед – ІІ-ра част: http://www.bbt.tv/programme/7 ).

    Уточнение: За да намерите записа на въпросното предаване, след като сте кликнали върху 1) http://www.bbt.tv/programme/7 , намерете и кликнете върху 2) Откровено с Ели и върху 3) Религиозното обучение – различният поглед – ІІ-ра част 30 септември

  3. И най-убедените християни, които познавам, не стъпват в православната църква, за тях тя е кощунство срещу правата вяра…
    Този пример е показателен, макар и индиректно, и за това колко слаба духом и интелектуално може да е една Църква, която не може да стигне не само до душата или съзнанието на този професор, но и до душите, съзнанието, мисленето на много други като него; да им подкаже, на тяхното, не на някое по-лесно ниво, в какво точно бъркат.

    Професорът – Никола Георгиев от Факултет „Славянски филологии“ на Софийския университет – не заявява директно своята атеистична религиозност (атеистите също са религиозни – те ВЯРВАТ, че няма Бог). Както мнозина представители на хуманизма на Просвещението, и той поставя човека на върха на моралната стълба: човекът е мерило за всичко, над него няма никой и нищо.

    Само че този човек се оказа и зъл, и себичен, и злобен, и завистлив, и коварен, и гаден, и отвратителен, и противен, и крадец, и убиец – и въобще жалък претендент за морален стожер. Това проличава особено през последните 66 години на разюздан атеизъм, покрил България с мрачната сянка на покровителствувания от атеистите по природа (комунисти, нарекли се напоследък социалисти) невиждан и нечуван в българската история геноциден грабеж.

    Как България успя сама за 15-16 години да възкръсне от тоталната разруха на три загубени войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна) и да се нареди на седмо място по жизнен стандарт в Европа? Как същата тази България вече повече от 20 години затъва все по-надълбоко в блатото на тоталния геноцид (евфемистично назоваван преход), осъществяван от същите тези атеисти?

    България успя да възкръсне, защото нейният народ все още в определена степен имаше респект от Бога, познаваше основополагащите принципи на християнството и ги прилагаше в ежедневния си живот (обичай своя Бог, не почитай фалшиви кумири, не изговаряй за щяло и нещяло Божието име, спазвай почивния ден, почитай родителите си, не убивай, не мърсувай, не кради, не лъжи, не завиждай).

    България се превърна от държава в територия, а народът й – в население, защото същите атеисти упорито, настойчиво и целенасочено подготвяха преврата, който им позволи да грабят, насилват, убиват безнаказано. Сега те са на гребена на вълната на противопоставянето на задължителното изучаване на Основите на християнството в българските училища.

    Вчера, 30.09.2010, телевизия ББТ излъчи едночасово предаване, посветено на тази проблема (Религиозното обучение – различният поглед – ІІ-ра част: http://www.bbt.tv/programme/7). Бяха поканени двама представители на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) и един евангелски пастор. Последният получаваше думата, така да се каже, от кумова срама – колкото да не е без хич. Православните представители, макар и доста нервно, се стараеха да бъдат убедителни в излагането на концепцията си за изучаването на Религия в училищата. Всяко по-читаво зрителско мнение обаче видимо ги изкарваше извън релсите на добрия тон.

    Следва ли да се изучава Религия (православна християнска, мормонска, ислямска, будистка, и пр.) в българските училища, и то като избираем предмет (каквато е концепцията на БПЦ)? Какво да очакваме, ако тази система се наложи?

    Изучаването на Религия няма с нищо да допринесе за възстановяване на духовния климат у нас. Налагането на подобен подход ще представлява поредна подигравка на атеистите с духовността на българина, който днес е в безизходица.

    Изборността на този предмет пък априори го обрича на пълен провал – особено що се отнася до немюсюлманската част на българското училище.

    Ако все пак има откровено желание у управниците за коренна промяна на нещата в България, изходът минава само и единствено през възстановяване на християнската духовност на българина. Тази духовност, която няма нищо общо с ритуалността, показността, шикарността на одежди и утвари. Която не се крепи върху ценоразписи на треби за молитви, кръщенета, сватби и погребения. Духовност, която единствено се постига чрез знания за Бога.

    В този смисъл Основите на християнството трябва да се изучават през целия курс на задължително обучение (І-VІІ клас), като при всяка последваща година тематиката се разширява и задълбочава. Едва след този период може да се пристъпи към философски или теософски прочит на религиите (VІІІ-ХІІ клас).

    Няма друг начин. Пътят е само един, и е очертан още преди 1977 години.

    -Аз съм Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът!

  4. 1.Рече безумец в сърцето си: Няма Бог!
    Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.

    2.Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога.

    3.Всички се развратиха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.

    4.Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа Ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?

    5.Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.

    6.Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.

    Псалом 13:1-6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *