Home » Избрано

Първанов : Дянков – какъв ще бъде резултатът?

2010.03.06 3 коментара

Първанов си върна на Дянков, сразявайки цялото правителство

Автор: Никола Лалов
5 Март 2010

Президентът Първанов най-накрая намери повод и нанесе удар в гръб на вицепремиера Симеон Дянков, изваждайки стенограма от “помирителния” им разговор на “Дондуков” 2 в петък. Дянков отиде там с намерението да изчистят “недоразуменията” между институциите, но, както стана ясно, е бил принуден да се обяснява като “провинил се” ученик.

На влизане той заяви, че “недоразуменията между институциите по всяко време, особено по време на криза, не са хубави за една държава”. След около половин час напусна “Дондуков” 2 с лаконичното обяснение, че разговорът бил “конструктивен”.

От стенограмата обаче става ясно, че разговорът е преминал по-скоро като “другарски съд”, в който Първанов, началникът на кабинета Никола Колев и съветникът на президента Кирил Ананиев търсят сметка на Дянков за скорошни и по-отдавнашни “провинения” спрямо президента.

На Дянков не се спестява и признанието, че държавният глава не би го приел, ако за срещата не е бил помолил лично премиерът. Бойко Борисов, който вече коментира, че “и на двете фигури не им прави чест да занимават със спора си обществото” и заяви, че няма да се меси в него, в петък се измъкна с обяснението, че не е оказал влияние върху Дянков да поиска срещата с Първанов.

При така устроения му капан, за който и не подозира, вицепремиерът се придържа към добрия тон и към конкретната тема на разговора, изпадайки в многословни оправдания и обяснения. Първанов обаче е подготвен за съвсем друга среща – с обществото – и знаейки, че всяка дума ще се тиражира в медиите, си е намислил не само обвинителна реч срещу вицепремиера и правителствената политика, но и собствения си политически реванш.

Повод за всичко това стана участие на Дянков в забавно телевизионно шоу, по време на което водещият се опита да го въвлече в разговор за притежавани от “младия милиардер” Първанов луксозни имоти у нас и в чужбина, но министърът отбеляза, че не е говорил такива неща. На следващия ден обаче президентът поиска от Дянков или да докаже твърденията си, или да си подаде оставката.

Министърът отговори чрез пресцентъра си, че не е набеждавал държавния глава и показа стенограма от разговора в тв шоуто.

Скандалът избухна в момент на помирение и ренесанс на добрите отношения между Борисов и Първанов, което явно е причината Дянков да тича да се обяснява с президента.

Многократните му опити да убеди държавния глава, че цитатът с “младия милиардер” не е негов, не минават. Далеч по- обиграният в политиката Първанов отвръща, че не му вярва, защото, според него, имало сценарий за дискредитирането му.

Той дава задача на вицепремиера: “Концентрирайте се върху това как да опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер”.

Първанов завършва с послание към публиката, казвайки патетично, че не иска извинение, а истината. И затова институцията му ще направи всичко, за да потърси “пълна прозрачност за годините на прехода” – кой какви сметки, банки, имоти и предприятия има.

Първанов, който има досие на агент от ДС, отново повтаря идеята си за изваждане на “икономическите досиета”.

На финала той призовава Дянков да се извини за политиката си на безработните, на науката, на хората с увреждания, на армията, на МВР и пр.

Първанов дава знак за край на срещата с думите “Това е, което имах да ви кажа”. Дянков отвръща с “Благодаря”.

Вицепремиерът влезе на “Дондуков” 2 в 10 ч. със стенограма от тв шоуто, а три часа по-късно на сайта на държавния глава бе публикувана стенограма от разговора с Дянков.

От стенограмата става ясно, че на срещата са присъствали началникът на кабинета на президента Никола Колев и секретарят по финансовата политика Кирил Ананиев. Ето пълния текст на стенограмата:

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да, слушам Ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време.
Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Исках да кажа две неща:
Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели.
Това исках да кажа.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали.
Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Извинете, става въпрос за бюджета?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента)
А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите.
Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Което не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално – може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това го разбирам.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите… Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус.
Така че моля…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз признавам, че не мога… (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога – именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам…, не съм част от това.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това беше темата на Вашия разговор там.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души – 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея.
Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добре.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго – Вие сте министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Така е.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор – да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз трябва да съм честен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз не смятам така.
Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да Ви вадя ли сега стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Ето я стенограмата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: “Вашият цитат, Вие продължавате ли да …” Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За това ли дойдохте?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не. Ако тръгнем от…, понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл за мен какво следва?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За изчистването на този проблем.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това е просто за мен…, да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.
НИКОЛА КОЛЕВ:
Тук става въпрос за две различни неща.
Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Ето това трябва да бъде опровергано.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, да, разбира се. Това го разбирам.
НИКОЛА КОЛЕВ:
Това са две различни неща.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо.
Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото – то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар – да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Само си губим времето, г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, помня, но тогава имаше…, тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за…
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
И тя е честна, открита и аз я поддържам.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте.
Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас – за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. – прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Вие го подкрепихте от трибуната на НС.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, и съм Ви много благодарен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво – предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери – институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която…, между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Довиждане.

———-=———

Отзиви

Първанов застреля парламентьора на Борисов

Автор:  ИВО ИНДЖЕВ

Първанов публикува разговора си с вицепремиера Дянков – уникален жест на прозрачност в пълния с непрозрачни, задкулисни и направо мрачни ходове политическия живот на този политик! Текстът е достъпен на сайта на президента (желаещите могат да го видят на много места в медиите) и най-общо казано представлява ехо от колективен побой над самотен човек – може и виновен да е, но без адвокатска защита и с вързани ръце.

С други думи, парламентьорът на Борисов беше застрелян при изпълнение на мисията си в момент, когато развя бялото знаме. Ще има ли ответна реакция? Ще има ли нарушаване на примирието или “на война, като на война , не може без жертви”?

Ходът със стенограмата е като да пуснеш в интернет клип на сритания от твоята тайфа противник, заснет със скрита камера. Нов случай на домашно порно в мрежата!

Каква безпрецедентна скорост в задоволяването на любопитството на публиката – явно това е най-важният акт в кариерата н Първанов, защото досега не се беше случвало нищо подобно. Не пледирам за обратното на прозрачността. Само отбелязвам очевидното: толкова му е изгодно на Първанов, че е нямал търпение да се наслади на ефекта час по-скоро! С което за пореден път доказва колко обича да рита паднали.

Имало ли е уговорка между двете страни в срещата да се оповестява случилото се по този буквален начин? И откога Първанов се превърна в борец за пълна прозрачност на конфиденциалните шушукания из коридорите на властта? Щеше да е отлично като проява на осъзнал се стар интригант, който вече иска да е борец за пълна прозрачност. Но е в пълно противоречие с онзи Първанов, когото познаваме: лукавия, потайния, способния да мълчи седмици насред всякаква криза.

Спомнете си само как Първанов изчезна цял месец в най-тежките седмици на януари 1997 г., за да се появи на 4 февруари в ролята на спасител, връщащ мандата за управление на БСП, но след като това забавяне доведе до световен рекорд по хиперинфлация, унищожаване спестяванията на българите и забогатяване на една шепа от тях, известни днес като “олигарсите”. Къде му беше тогава стремежът към пълна прозрачност?

Прозрачно ясно е, че Първанов цели да унижи, да накаже противника си . Знаел е как ще прозвучи неубедителната отбрана на неподготвения за такава агресия Дянков, съзнателно го е вкарал в спиралата на оправдаването с пълното съзнание как ще изглежда такъв текст след публикуването му.

Дянков би се държал различно, макар и под същата тази колективна преса, която му оказват на чужд терен, ако е знаел, че резултатът от нея ще бъде използван по този начин. А най-вероятно и не би отишъл на такава среща, ако знаеше как ще бъде проведена и употребена. Със сигурност е бил изпроводен “да се оправя” сам, но едва ли е очаквал да се натъкне на такава организирана канонада в кръстосания разпит на главнокомандващия, неговия генерал от артилерията Колев и останалите – цял взвод президентски екзекутори ( най-малко трима срещу един, както става ясно от стенограмата)!

Изпращайки вицепремиера си на заколение, давал ли си е сметка Борисов какво го очаква? И защо го пуска сам – нали е мъжкар и биткаджия? Моя скромна милост, който няма претенции да е такъв мъжкар и биткаджия, никога не е оставял свой репортер в битността си на главен редактор или директор да се пържи сам в отстояването на позиция, която ангажира редакцията. Никога. И смятам това за правилно – командирът или наказва подчинения провинението, или застава пред него, поема огъня върху себе си.

Сега Дянков е изваден на показ в стенограмата като мрънкащ, оправдаващ се ученик, който в един момент дори започва да моли Първанов за съвет как да постъпи, за да се измъкне от положението. Неговите “доброжелатели” тържествуват. А Борисов от кои е? Или това е форма на наказание за Дянков от страна на самия Борисов за провинението на негов подчинен да нарушава табуто за Първанов да говори само и единствено само той – нещо, което вмени на учредителите на ГЕРБ още в деня на създаването на партията?

Самият Първанов твърди, че Дянков участва в сценарий срещу него. Ако е така, той едва ли е дело на подчинени на вицепремиера. А единственото ниво над него е Борисов. Той съгласен ли е с твърдението на Първанов? И нима поне по този въпрос Борисов няма да реагира? Или вече е ясно, че след като го изпровожда сам, не се смята за обвързан?

Как ще се отрази унизяването на финансовия министър, постигнато не на последно място чрез дистанцирането на Борисов, на целия ръководен екип в правителството? Първанов и в това отношение пуска интрига, като говори от името на министрите, които са сърдити на колегата си за отказа му да отговори на техни искания. Без да е упълномощен от тях заявява на Дянков, че трябвало да им се извини. Какъв покровител на несправедливо засегнатите подчинени на Борисов!

Чий нос разкървави всъщност Първанов – само този на Дянков ли ( който не успя да я докара до под кривата круша, но може лично винаги да си обере крушите обратно в Америка), или постига това със самия Борисов – уж непобедимия биткаджия?

И последно, между многото още възможни питания: как ще реагира Борисов в ситуацията, при която трябва да избира да работи с един нахокан като куче свой заместник, или да отвърне подобаващо? Има ли изобщо такъв избор, след като го прати в капана на Първанов и с това му стана съучастник?

Да, ясно ми е, че мнозина ще кажат – каквото е надробил Дянков, да си го сърба. Или : търсеше си го и си го получи. Ако е така обаче това означава Борисов да признае, при това доста болезнено този път, че се проваля в избора на съотборници. Защото Дянков просто беше размазан и това го делегитимира като част от един екип с претенцията да бъде силен.

Прекършването на волята на жертвата е основната предпоставка за изнасилването й. Да се очаква сега воля за реформи, начело с мрънкащ вицепремиер, обвинен от държавния глава в дълъг списък от престъпления ( срещу институциите, безработните и народа изобщо), също е сценарий, но на ръба на фантастиката.

Това обаче вече не е само битка за рейтинги, а за оцеляване. И сто пъти да е виновен Дянков за началото на този скандал, започнал с усмивки в едно шоу, егоистичният начин, по който го отиграва Първанов, го разкрива в истинската му светлина на политически хищник с неутолим, макар и дълго прикриван апетит за власт. Власт на всяка цена, ако ще камък върху камък да не остане от борбата за нея.

———-=———


Цветанов: Президентът да се оттегли от поста

Източник: Vesti.bg


Срещу министъра на финансите се води война, която е “предизвикана от президентската институция”.

На днешната среща с него държавният глава е нарушил чл. 32 от Конституцията, като е записал и публикувал разговора си със Симеон Дянков.

Това заяви в предаването на БНТ “Панорама” вицепремиерът Цветан Цветанов. Той нарече случилото се след разговора между Дянков и Първанов безпрецедентно.

“Това, че веднага излезе стенограмата, е вече провокация. Аз вече ще се замисля, когато трябва да отида при президента… Ние ще поискаме аудиозаписа (от срещата Първанов – Дянков, бел.ред.) чрез председателя на парламента.

Борисов като премиер се обади на президента, за да стане тази среща, а какво стана”, попита реторично Цветанов. Той допълни, че когато държавният глава има подобни срещи, няма практика да излизат стенограми

Чл. 32 от Конституцията гласи:

(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

“Ако прочетете стенограмата, виждате, че там има тенденция за определен сценарий, така че Дянков да каже определени неща, които след това да бъдат тиражирани в медиите”, каза Цветанов.

По думите му Първанов върви към подготовката на нов политически проект.

Той допълни, че ако по този начин – чрез такива провокации и такова говорене – президентът ще прави пиар на този проект, е по-добре да напусне поста си.

Той добави, че ако трябва, ГЕРБ ще се откажат от властта и ще се върви към предсрочни парламентарни избори, вместо да чакат поведението на Първанов да доведе страната ни до ситуацията в съседна Гърция.

По време на интервюто в “Панорама” Цветанов нито веднъж не нарече държавния глава с името му.

Водещият Бойко Василев го попита дали думите му не задълбочават още повече войната, на което вътрешният министър отвърна, че не трябва да се говори за войни, а за личности в институциите.

Той коментира, че добронамереността на Симеон Дянков не е срещнала съответното позитивно отношение от страна на президента.

“В момент на икономическа криза, с тежкото наследство от предишните управляващи, къде беше президентът с неговата позиция… Когато говорим за просперитета на държавата, няма нужда от подобна война между институциите… Какво иска президентът, да станем като Гърция”, заяви Цветанов.

Президентът ми заби нож в гърба

С тези думи премиерът Бойко Борисов коментира резултата от срещата между Първанов и Дянков и изрази съжаление, че държавният глава не оценява желанието му да се сложи точката на този конфликт.

Мислех, че е дребнаво спречкване, но не е.

“Първанов почва война с атака, каквато не е водил срещу правителството на тройната коалиция. Време е да се извини за всичко, което тя направи”, коментира за в. “24 часа” Борисов.

По-рано през деня прессекретарят на президента Бойка Башлиева заяви пред в. “Дневник” (Dnevnik.bg), че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи.

Тя допълни, че е присъствала на разговора и че Дянков е знаел, че се води протокол, защото стенографката стояла срещу него.

———-=———

Няколко извода и няколко въпроса от една стенограма
Автор: Ясен Бояджиев

6 Март 2010

Един министър отива при един президент, за да изрази съжаление, че неволно името му е било замесено в накърняващи достойнството на президента приказки. Министърът наивно смята, че посещението му “на добра воля”, макар и да не е доброволно, ще е достатъчно, за да се изчистят “недоразуменията между институциите” и с това случаят да приключи.

За негова изненада обаче, нещата се оказват далеч по-сложни и неприятни. А най-неприятната изненада, очевидно предварително замислена и подготвена, е въпросната стенограма на “конструктивния” разговор.

Като изключим епизодичната, но добре подготвена поява на сцената на двамата съветници-“оръженосци” на президента, в пиеската има и трето главно действащо лице, което обаче присъства задочно.

Как изглежда целият спектакъл:

Президентът, явяващ се и постановчик, е избрал за себе ролята, в която той е решил, че трябва да бъде видян от публиката. Като един всесилен цар-самодържец той стоварва “справедливия” си гняв върху провинилия се министър. Гневът е очевидно несъразмерен на “прегрешението”, което подсилва характерната за образа злопаметност и отмъстителност. Преиграването обаче е нужно на героя, намерил удобен повод за реванш, с един удар да разпръсне всички многобройни слухове за себе си, приятелите и спонсорите си и за пореден път да развие любимите си тези, с които се опитва да се разграничи от тъмните епизоди на прехода, сякаш не е участвал в тях.

Накрая президентът, нито веднаж не поискал оставка или обяснение, не казал и една лоша дума за безобразията на нито един министър през последните 8-9 години, иска от днешния министър, кърпещ тези безобразия от седем месеца, да се извини на бизнеса, безработните, хората с увреждания, науката, армията и МВР за положението, до което ги докарал.

Това е кулминацията, след която зрителят се пита откъде героят намира основания и от какво черпи сила да разиграва тази роля. При това от инстанцията на “абсолютната истина” – президентът ще извади наяве всичко за всеки през всичките години на прехода.

Главен носител на драматизма обаче е образът на министъра.

Демонстрираното от него добро възпитание, не може да обясни изцяло почти пълната безропотност, с която се подлага на това изтезание. Той приема да го навикват и наритват за нещо, което отрича да е направил, и да го назидават какво трябва да прави. Държи се като ученик, заплашен с изключване. Или като войник, запътил се направо в дисципа, ако не успее да изпроси прошка от накърненото величие.

Свикналият с високото самочувствие и категоричните оценки на героя зрител, се пита каква необходимост го кара да забрави личното си достойнство.

Така стигаме до отсъстващото действащо лице – министър-председателя. Неговата роля засега предизвиква само въпроси.

По принцип той отбягва и се изнервя от въпросите за странното му и внезапно пламнало съгласие с президента по всички въпроси. Тъй че и сега едва ли ще пожелае да обясни защо, всъщност, му трябваше да организира срещата, провела се, както се оказа,”по негова молба”.

Още по-странно ще бъде обаче, ако сега пропусне да защити най-големия “отличник” сред министрите си. И още повече – ако не защити подложената на охулване заедно с министъра политика на собственото си правителство.

———-=———

3 коментара »

  • Gneven said:

    Сергей Станишев смята, че всеки ден оставане на министър Дянков като министър е вреден за България. Хората живеят все по-бедно, нямат пари за основни неща – трябва бърза и радикална промяна. Първата антикризисна мярка би била смяната на министър Симеон Дянков, заяви лидерът на БСП. Сергей Станишев не вижда нищо укоримо в решението на президента Георги Първанов да публикува стенограмата от разговора с финансовия министър. „Смешно ми е това правителство и тази власт да се жалва от публичност. Нали това беше основен призив на ГЕРБ?“, пита Станишев.

  • nik said:

    Ангел Марин за скандала с президента Георги Първанов и вицепремиера Симеон Дянков
    06 март 2010 | 18:39 | БТВ, “Сеизмограф”
    Начало / Мнение
    Ген. Ангел Марин, вицепрезидент на Република България

    Водещ: Бързам да ви представя нашия специален гост днес вицепрезидента, генерала от резерва, г-н Ангел Марин. Здравейте, г-н Марин.
    Ангел Марин: Здравейте.
    Водещ: Казвам специален с пълно основание, защото това е един човек изключително сдържан в медийните си изяви за тези 8 години, откакто пребивава на „Дондуков” 2. Но ето как откъм Шипка с гръм ни подсетихте за себе си.
    Репортер: На връх Трети март вицепрезидентът Ангел Марин обвини министъра без портфейл Божидар Димитров, че пазел от уволнение арестувания в понеделник като част от паспортната мафия Стефан Николов, главен секретар на Агенцията за българите в чужбина. Марин разказа, че се е срещал с председателката на ведомството Райна Манджукова, тъй като имал данни за нередности, но при прочистването на агенцията Николов и още един служител останали на работа заради протекцията на министъра. Божидар Димитров обясни, че няма административната власт да протежира когото и да било, и на свой ред попита вецепрезидента, щом като е знаел за корупция, защо не е предприел нужните мерки. Райна Мандужкова също нямала право да отстранява началници във ведомството, което е пряко подчинено на премиера. Тя призна, че е имала среща с Марин, но отрече на тази среща да е споменавала, че й е оказван натиск. Междувременно президентът Георги Първанов поиска оставката на финансовия министър, защото в шоу програма Симеон Дянков направил намек за имотното му състояние и подронил авторитета му. Според вицепремиера станалото е недоразумение, президентът обаче предположи, че е организирана атака. Заместникът му Ангел Марин коментира, че от шоуто излезли големи хитреци, тъй като показали глупака като глупак. Първанов поиска оттук нататък всичко да е на скенер за президент, премиер, министри и техните предшественици. Държавният глава се закани да потърси пълна прозрачност кой какви сметки, имоти и предприятия и банки има в България и чужбина. И така отново категорично застана зад идеята си да се разкрият икономическите досиета на прехода.
    Водещ: Г-н вицепрезидент, да не би да намеквате, да се опитвате да ни кажете, че финансовият ни министър е глупак?
    Ангел Марин: Най-напред искам да ви поздравя с усета, вашия личен и на вашето предаване. „Сеизмограф” наистина усеща отдалече трусовете, които наближават, а не само които са станали.
    Водещ: Благодаря за оценката.
    Ангел Марин: Защото, когато вие се обадихте, за да ме поканите да присъствам във вашето предаване, цялата история между президента Георги Първанов и вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков не беше се случила.
    Водещ: Е, поне не беше стигнала до тази буреносна фаза, в която е от вчера.
    Ангел Марин: Да, за това става дума. И казвам това нещо не само за да подчертая добрия усет на вас и на вашето предаване, а и за да е ясно на хората, които присъстват тук, и на зрителите пред телевизорите, че поканата, отправена към мен, моето идване тук не е във връзка с разгорелия се вчера спор и цялата история, която следва от вчера насам.
    Водещ: Да, да, поканата ни към вас е от сряда, вие приехте в четвъртък сутрин. Но няма как, това е скандалът на деня, в който е замесена и президентската институция, няма как да не започнем така разговора. Вие как преценявате изявата на г-н Дянков, дали това е действително организираната атака срещу президента, както твърди г-н Първанов, и ако да, каква е целта й?
    Ангел Марин: Винаги съм знаел, че като отивам някъде, дори и за добро, обезателно ще ми се случи нещо тежко, както и сега. Започвате с най-трудната тема, споделям вашето мнение, че тя не може да бъде заобиколена, макар че аз нямам желание да разговарям по нея, тъй като там спорът се води между президента и вицепремиера и финансов министър, по-точно разговорът се води между тях. Вече се намесиха и други. Знаем историите от вчера…
    Водещ: Този разговор от вчера вече е нова вълна на институционална криза.
    Ангел Марин: Моето мнение е наистина мое мнение. Макар че аз вчера се обадих на президента, след като прочетох стенограмата, за да изразя моето възхищение как той е провеждал разговора. И ще ви споделя, че докато четях стенограмата, като научавах от текста как, с извинение, е шикалкавел вицепремиерът и се измъква от отговора на конкретния въпрос, си помислих дали президентът няма да се умори да настоява и да се откаже и да се примири. Слава Богу, той издържа докрай. Той поднесе един отличен урок за постъпката. Какъв човек е, аз няма да говоря, изразявам само мое мнение, моето идване тук не е съгласувано и не е по инструкция и с разрешение на президента, а в резултат на наша договореност. И аз споделям само мое мнение. Ако се върнем назад към историята, с кралете са могли да се шегуват само тези, които са изпълнявали задълженията на шутове.
    Водещ: Само шутовете.
    Ангел Марин: И при тях не винаги това е ставало безнаказано. Но тук не става дума нито за крал, нито за шут, а за президент – държавен глава и за вицепрезидент, министър на финансите.
    Водещ: Не, ако трябва да разпределим ролите, вие давате ролята на шута на министър Дянков, а на краля на президента Първанов.
    Ангел Марин: Може така да се каже. Впрочем не съм казал там, че той е глупав, а казах, че в предаването на Иван и Андрей по такъв майсторски начин подхождат, че провокират кой какъвто е да се покаже такъв, да не съумее да се скрие и да се престори. Глупавият се показва като глупав, посредственият като посредствен и умният като умен. Никога не съм давал оценки за Симеон Дянков в коя от тези категории е. Това го каза репортерката, която ми задаваше въпроси, очевидно тя има добър усет.
    Водещ: Да ви върна пак към въпроса – смятате ли, че това е организирана атака срещу президента и какво цели тя?
    Ангел Марин: Точно това отговарям. Това не е шега. Това е злоумишлена клевета или ако трябва да се каже с една дума, това е лъжа. Какво казва Симеон Дянков? Че президентът не е млад милиардер. На него му се предлага или да докаже това, или да си подаде оставката. Толкоз е точно и ясно. Трябва да се знае – всеки носи отговорност за това, което говори. Казаната дума е важно нещо.
    Водещ: Но министър Дянков твърди, че такива думи не са излизали от устата му.
    Ангел Марин: Моля? Какво не е?
    Водещ: Министър Дянков твърди, че цитатът поне не е негов и че такива думи не са излизали от устата му и това общо взето може лесно да се установи.
    Ангел Марин: Но то се установи. То се установи. Аз предлагам да не влизаме в подробности. Който се съмнява, нека да види още веднъж записа на предаването. От всичко, което става, изводът е, че той и с думи…
    Водещ: Е милиардер, но не млад.
    Ангел Марин: Да.
    Водещ: А стар.
    Ангел Марин: С думи и с мимика, при това забележете – твърде красноречива мимика.
    Водещ: Така е. В телевизията говори визията и картината.
    Ангел Марин: Точно така.
    Водещ: Участват във формирането на ефекта.
    Ангел Марин: нека да носи отговорност за това, което е казал. Думата има страхотна сила, всяка дума трябва да се използва на нейното място, трябва да се използва точно и за казаната дума трябва да се носи отговорност. Аз съм човекът, който има включително и моралното право, а не само от гледна точка на спазването на правилата, да държи за това, защото аз за казана дума от мен бях уволнен от Българската армия.
    Водещ: Да.
    Ангел Марин: При това на мен ми беше предложена сделка да се откажа от тази дума, за да не бъда уволнен.
    Водещ: Ставаше дума за НАТО, нали, и за влизането ни в Пакта?
    Ангел Марин: Да. И аз не приех сделката. При това аз бях прав и аз казвах истината, а той лъже и се опитва да заобикаля същността на нещата.
    Водещ: Г-н Марин, наруши ли вчера президентът Конституцията, като огласи стенограмата от разговора?
    Ангел Марин: Категорично не. При президента, при мен, при всяко длъжностно лице в нашата държава, когато се отива, от този ранг, се водят записи на проведените разговори. Между другото аз направих…
    Водещ: Има ли някаква наредба, указание?
    Ангел Марин: … отклонение от това, поради което една гостенка, която бях поканил да говоря по служба, за което стана дума в репортажа в началото, веднага се отрече още преди трети петли.
    Водещ: Става дума за Райна Манджукова, председателката на Агенцията за българите в чужбина. Да, вие твърдите, че тя е завила, че министър Димитров…
    Ангел Марин: Аз няма да повтарям непрекъснато, аз го казах.
    Водещ: … забранява да се пипат тези двамата – Стефан Николов и Стефан Христов, които вече са в ареста. Вие твърдите, че тя е казала така в този разговор, но твърдите, че е присъствал и свидетел. Кой беше свидетелят?
    Ангел Марин: Днес прозвуча в едно предаване от един от двамата, които изговорихте имената им, че не искат да слизат на махленско равнище. Аз не знам, не искат да слизат на моето равнище, аз не знам как като слизат, ще се качат при мен. Това ми е много интересно. Това, което съм казал, съм го казал и нося отговорност, вие го потвърдихте и аз нямам нужда още един път да го казвам, за да го подчертавам и за да потвърждавам, че нося отговорност за това. Аз не съм човек, който си хвърля думите на вятъра. Аз не си играя с работата, която върша. Спазвам строго правилата и не мога да си позволя съвсем свободно да си съчинявам кой какво е казал и не е казал, но това е толкоз долнопробно отмятането и всички други приказки, свързани с тях, че аз наистина в тази мръсотия не искам да се бъркам повече.
    Водещ: Няма и да ви вкарвам повече натам. Но да видим какво пише в Конституцията. В Конституцията в цитирания от вчера насам член 42 пише, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Говорим за вчерашния разговори и за записа на разговора.
    Ангел Марин: Коментар и тълкуване на конституционния текст може да дава само Конституционният съд. Аз съм последният човек в държавата, след президента, който ще тръгне да отнема от правомощията на Конституционния съд. Но ще ви кажа моето мнение.
    Водещ: Мисълта дали не е съгрешил президентът, като е пуснал тази стенограма без да иска изричното съгласие на г-н Дянков…
    Ангел Марин: Той не го е следял. Аз ви казвам…
    Водещ: … и ако не го е предупредил, че ще има такъв запис и той ще стане публичен.
    Ангел Марин: … при хора като президента се води запис на разговорите. Симеон Дянков да не би да е отишъл там да си приказват за уикенда или пък за разходка из планината? Той е отишъл по служба. Служебните разговори при президента се записват.
    Водещ: Винаги и задължително?
    Ангел Марин: Разбира се.
    Водещ: А защо не всички излизат в публичното пространство?
    Ангел Марин: Ако той е поискал да отиде по личен въпрос и да каже – искам само двамата да бъдем, искам нещо лично да споделя, както и при президента са отивали, така и при мен, аз освобождавам сътрудника, който присъства и води записки за разговора, и тогава той споделя личния си проблем, защото може да е от такова интимно естествено, че не му е приятно и удобно да го каже пред други хора, но записването е задължително, защото там се отправят искания, могат да се отправят обвинения, там трябва да се даде отговор, там трябва да се поеме ангажимент и трябва да е записано кой какво е казал. То не е въпрос на желание на президента. Той е длъжен да осигури записване.
    Водещ: Последният въпрос от тази редица е защо обаче се публикува стенограмата тъкмо от този разговор, а не от всички разговори, които се водят в кабинета на президента. Има такъв пункт в днешната декларация на Политическа партия ГЕРБ.
    Ангел Марин: Защото този разговор предизвика такъв обществен резонанс, при който обществото може да си направи неточни и неверни тълкувания, ако няма пред себе се точно текста. Та вие сама чувате и виждате как се правят опити едва ли не, да се направи тълкуване, че може би някаква манипулация с текста или нещо подобно, всъщност като изчистим цялата техническа подробност, цялото словоблудство след срещата при президента, категорично ясно е едно, взаимствам заглавие от днешните вестници – нож в гърба на правителството заби не президентът Георги Първанов, а вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. На него да се сърдят неговите колеги, приятели, съпартийци и т.н.
    Водещ: Как ще коментирате твърденията на другия вицепремиер Цветан Цветанов, че всъщност войната е провокирана от президентската институция и че президентът на практика с подобно поведение ни води към криза като гръцката.
    Ангел Марин: А кой отправи обвинение към президента неоснователни, че той е немлад 00:55милиардер? Кой? Нали оттам започна? Ето откъде започна това, което някои наричат война. Война още не е започнала, президентът не си е казал думата. Той ще си я каже очевидно тогава, когато прецени и така, както той прецени.
    Водещ: Дали ще се стигне до искане за отстраняване? За импийчмънт. Тази чуждоземна дума…
    Ангел Марин: За отстраняване? Тия хора наясно ли са, ако бъде отстранен президентът, какво ще стане?
    Водещ: Какво ще стане?
    Ангел Марин: Аз ще стана президент. Няма да има избори, както дърдорят някои. Аз ще стана президент. Мен повече ли ме харесват? Много се съмнявам.
    Водещ: Това беше ключовият момент в това интервю. За жалост остана минута и половина, за да ви попитам за нередностите в Агенцията за българите в чужбина…
    Ангел Марин: И ще приключим разговора?
    Водещ: Ами да.
    Ангел Марин: Аз съм дошъл с вас толкоз много неща да ви кажа.
    Водещ: Ами освен да се уговорим за следващия път.
    Ангел Марин: От които нашата общественост наистина има нужда.
    Водещ: Добре, говорете.
    Ангел Марин: Само така ще го маркирам.
    Водещ: Да, маркирайте.
    Ангел Марин: Всичко, свързано с българското гражданство, с българите, които живеят извън България, с подхода, който трябва да имаме, с проблема на демографската криза, и дали може или не може чрез механизма за българското гражданство да се реши този проблем, за свободните и произволни приказки, че много спортисти стават български граждани, че там има нещо съмнително. Няма нищо съмнително и всичко е под контрол и всичко …
    Водещ: Е и Ани Салич преди предаването ми каза, може би има предвид, че нейният съпруг Бранко няма българско гражданство, каза, ама защо на спортистите и футболистите толкова бързо им дават гражданството, а други хора чакат с години.
    Ангел Марин: Защото спортистите стават български граждани по членки. 16-и, т.е. в интерес на България, за принос в развитието на икономиката, културата, спорта и т.н. Там са и тези, които в областта на икономиката имат принос, и тези, които в областта на културата, в областта на спорта. И когато спортните деятели в България, които все пак са хората, които отговорят за тая сфера и тяхно е тежкото професионално мнение да направят препоръка и излязат с аргументи, че е необходимо да стане съответния спортист български гражданин, за да се развива българският спорт. Впрочем това е световна практика. В Англия има футболни отбори, в които няма почти нито един англичанин.
    Водещ: Така е, може би ще доживеем времето, когато ще отпадне и тоя статут гражданството.
    Ангел Марин: Аз например предпочитам само български спортисти от висока класа да играят, за да се не само наслаждаваме, но и гордеем.
    Водещ: Г-н Марин, тъй като навлизаме във времето на рекламите, наистина ли са били големи далаверите при даването на българско гражданство и защо не сте сигнализирали съответните органи, както ви упрекна министър Димитров, ако сте знаели, че е така.
    Ангел Марин: А той, ако има сигнали за корупция, защо не ги даде, а само приказва, че има. Къде са му на него доказателствата за корупция? Има нарушения, за които има и административно взискание, а ако те са от такова естество, че трябва съдебно преследване, се прави съдебно преследване. За там трябват сериозни доказателства, както впрочем и за административното взискание. По процедурата има няколко проблема, които са свързани с това, че има служители, които злоупотребяват. Първото. Второ, има ходатайства, чрез които се упражнява натиск. Този човек, за който ми казахте вие преди предаването, че изпратил…
    Водещ: Ето това е неговото писмо на Евгени Василев. Г-н Василев, връчвам вашето писмо на г-н Марин.
    Ангел Марин: Но има такива, които ги изпращат чрез адвокати, чрез депутати, чрез министри, чрез общественици авторитетни и т.н. И на трето място наред с много почтените хора, които работят в тази система, много способни, има и такива, които не отговорят на изискванията да работят, те също спъват. Това са трите проблема. А който открие корупция, нека да ми каже, нека да има доказателства, аз съм първият в тази област за българското гражданство, който ще съдейства да има възмездие.
    Водещ: Благодаря. Това беше вицепрезидентът на Република България г-н Ангел Марин в студиото на „Сеизмограф”. Не искайте отстраняване на президента, защото президент ще стана аз, шеговит апел към ГЕРБ на г-н Марин в нашето студио…
    Ангел Марин: Каква шега, това е истината.
    Водещ: Това е истината, това следва от процедурата по Конституция. © 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция “Фокус” е задължително!

  • Gneven said:

    Дянков на позорния стълб – или поредното активно мероприятие на българския президент

    Едвин Сугарев
    http://www.svobodata.com

    Нека президентът и ведомствените му ченгета не настръхват от определението на своята акция като “активно мероприятие” – ще кажа и по-тежки думи. Това, което направиха, е долно.

    Подло е и е недостойно за един президент. Не само че обижда представляваната от него институция, но и свежда нивото й до махленската кръчма.

    Разбира се – президентът има право да се засяга, ако някой го обяви за милиардер, пък той, горкия, си има само това, дето го е декларирал. Има право да търси отговорност от засегналия го – но като гражданин, по съдебен ред. Има право да каже на посегналия върху президентската му чест всичко, което мисли за него. Има право да възроптае от името на институцията си – ако поводът е поне малко по-сериозен от нелепите, но пък съвсем не случайни бъртвежи на водещите в едно телевиздионно шоу.

    Няма обаче право да запише разговора си с един български вицепремиер, дошъл на добра воля да изяснят отношенията помежду си – и след това подличко, зад гърба му, да направи този разговор публично достояние.

    Прехвърлих мислено цялата ни нова история, за да си спомня подобен прецедент. И да – оказа се, че има един такъв – по подобен начин беше изнесена в медиите стенограмата от първия разговор между президента Желю Желев и българският – с извинение – цар Симеон Сакскобургготски – някъде в далечната 1991 г.

    При този също тъй недостоен прецедент обаче има съществена разлика в сравнение със сегашния – там за никакво “активно мероприятие” не можеше и да става дума. Ставаше дума просто за президентско шубе – върлият антимонархист Желю се безпокоеше какво ще си помислят хората, като разберат, че си е поговорил с царя – дали пък няма да си решат, че кроят някакви козни. Поради което публикува стенограмата – от която най-вече се видя, че и единият е глупак, и другият също – и поради недоверие и дебнене един друг си говорят общи приказки, без каквото и да е смислено съдържание.

    Случаят с Първанов е съвсем друг: не става дума за първосигнална реакция и за елементарен страхов комплекс от типа на “този иска да ми седне в креслото”. Става дума за добре премислено и организирано активно мероприятие, в чийто замисъл и осъществяване са участвали очевидно доста хора.

    Нека първо се вгледаме в повода за голямата президентска суматоха: думите на Дянков пред въпросното шоу. Не той е казал, че президентът български е “млад милиардер” в “Шоуто на Иван и Андрей”. Тези думи са подадени от водещите като уж негов цитат – чиято истинност той отрича – и я отрича директно, при самото му изричане. Би било резонно да очакваме, че с този отказ нещата биха приключили – но водещите упорито се връщат на темата, за да постигнат своя ефект. В крайна сметка Дянков се опитва да реагира в характерния за едно подобно шоу шеговит маниер, което става в следния пасаж от разговора:

    “Дянков: Всички, които не са си плащали парите, трябва да си ги платят като всички останали. Трябва да има справедливост.

    Водещ: Между тези много богати хора вкарахте и президента в едно ваше изказване, в което казахте, че Първанов в млад милиардер. Това го направихте през октомври 2009 година, че има десетки луксозни имоти по света – в САЩ, Европа и Дубай. Имате ли доказателства за това?

    Дянков: Това едва ли …, не си спомням това изказване да съм го казвал аз точно. Други неща си говорихме с президента, но точно това не е мое изказване.

    Водещ: Млад милиардер ли е?

    Дянков: Не е млад определено.

    Водещ: Тоест е милиардер.”

    Заключението “тоест е милиардер” принадлежи на водещия, не на Дянков. В разговора реално той е направил тъкмо обратното – отрекъл е реалността на такова “свое” изказване.

    За какво бива обвиняван тогава? За това, че не го е направил достатъчно еднозначно и категорично, с което е предизвикал двусмислен ефект. И никой не обръща внимание на дребничкия факт, че не той е предизвикал въпросния двусмислен ефект – същият се дължи най-вече на курсивиращата фраза “значи е милиардер” – тя именно измъква въпросната двусмисленост от контекста на казаното от Дянков.

    Само че президентът – кой знае защо – не се сърди нито на Андрей, нито на Иван. И – пак кой знае защо, се обижда много повече от характеристиката, че не е млад – като да е някоя госпожица – а не на заключението на Андрей “значи е милиардер”.

    Никой не се и опитва да се запита откъде тези водещи имат очевидно лъжливата информация за подобно изявление на Дянков. (Трябва да си много тъп, за да използваш думата “милиардер” спрямо когото и да било в България, защото такива няма. Има мултимилионери – и голяма част от тях са в олигархичния кръг на президента Първанов.) Можем да съдим за механизма на нейната поява от думите на ген. Никола Колев, председател на предизборния щаб на президента, който също присъства на другарския съд над финансовия министър – и очевидно също е посветен в сценария: “Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.”

    Спецовете със сигурност са поровили в интернет – само че не след изказването на Дянков, а преди това. И са се погрижили да посеят “цитата” в няколко техни си сайта, контролирани от верни ДС-другари. Сетне вероятно са го пласирали на Иван и Андрей – със съответните инстукции – или просто с изреченото от подходящ за случая човек предположение колко добър джумбуш би се получил, ако приклещят вицепремиера с тази фраза. Но забележете цинизма на самото казване: “така че приемаме, че цитатът не е Ваш”. Ами като приемате, че цитатът не е негов, какво по-точно искате?!

    Искат да строят Белене, това искат. Искат да прокарат големите енергийни проекти, с които направиха “голям шлем” в полза на Русия. Това са нещата, за които Дянков пречи – и трябва да бъде отстрелян, колкото се може по-бързо и по-ефективно.

    Само обърнете внимание кога се случва целия този скандал. След като Дянков заяви в прав текст пред Народното събрание, че няма да даде и стотинка за АЕЦ “Белене”. И което е по-важно: след като неговият шеф Бойко Борисов претърпя разговор с еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер – и много радикално промени своята първоначална позиция, според която първо щяхме да строим втората атомна, а накрая да кажем дали е изгодна. Неговото изказване след този разговор е очевидно факторът, който е притеснил Москва – и е предизвикал съответните активни мероприятия. Нека припомня – тогава той заяви, че не можем да строим централата само с руски пари, и че оттук нататък страната ни ще координира всичките си енергийни проекти с евро-атлантическите партньори.

    Отстрелването на Дянков е акция с поне няколко цели. Първата е – чрез силен и многостранен натиск той да бъде принуден да си подаде оставката. Втората – чрез неговото публично охулване да бъдат набити канчетата на Бойко Борисов – и същият да обърне взор пак към Кремъл и Путин (подобни обрати са характерни за него – тъй че тази цел е достижима). Третата е – да се подаде темата за институционалната война и за “негодния” финансов министър на опозицията, за да се заглушат скандалите, които ще възникнат около започващите съдебни процеси срещу бивши министри. И четвъртата – но не на последно място по важност – да се предотврати предприетата от него акция за издирване на новобогаташите, изпаднали в амнезия спрямо задълженията си към държавата – и да се разгонят разните корумпирани чиновници от НАП, митниците и прочее богоугодни учреждения.

    Ще завърша с една подробност, която засяга вече не Дянков, а българският министър-председател. Той е човекът, който очевидно го е накарал да проведе примирителен разговор с президента – а в проведеното вместо същия охулване президентът казва едно към едно, че не би го приел, ако не беше застъпничеството на Бойко Борисов. След като е имало такова застъпничество (и след като е ясно, че Дянков в никакъв случай не би се унизил чрез подобен разговор, ако не беше налице молбата на неговия премиер), то би трябвало да е налице и съответната отговорност за това, което се е случило по време на този разговор. Най-малкото би трябвало да очакваме, че премиерът ще защити своя заместник при една очевидно пристрастна и злонамерена атака.

    Не виждаме обаче нищо подобно. Докато Цветан Цветанов реагира на тази кризисна за цялото правителство ситуация – и то реагира остро и адекватно – то Бойко Борисов, който е инициатор и морален гарант на този разговор, мълчи като… тук обаче ще спра, защото иначе ще ми се наложи да употребя една твърде нецензорна дума.

    Мога само да го предупредя, че този път няма да му се размине с мълчание и замазване на положението. Ситуацията е или/или – трето положение няма. Или ще докаже че е мъж – и ще защити единственият министър в своето правителство, който не се поколеба да се опълчи съвсем пряко и директно на руските имперски домогвания – или ще си мълчи малодушно и ще гледа настрани, докато приема неговата оставка. И ще докаже, че за пореден път на държавното ни кормило се мъдри безгръбначно мекотело, умилкващо се в нозете на Путин и неговия български резидент.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.