Home » Е-Списание

Закон за българските общности и българите, живеещи извън Република България

2010.02.18 4 коментара
Spread the love

Понеже към редакцията на Еврочикаго.ком постъпиха няколко запитвания, за този закон, който бе публикуван вече от нас на стария ни сървър – отново ви го предоставяме. Забележете след закона публикуваме и проект, по който държавни институции “работят” години наред.


ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(обн.,ДВ,бр.30 от 11 април 2000 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България.
Чл.2. Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
1. има поне един възходящ от български произход;
2. притежава българско национално съзнание;
3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава.
Чл.3. (1) Български произход се доказва с документ, издаден от:
1. български или чужд държавен орган;
2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
3. Българската православна църква.
(2) Български произход може да се доказва и по общия исков ред.
Чл.4. (1) Българската държава съдейства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън Република България, съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната държава с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.
(2) Българската държава подкрепя организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.
Чл.5. (1) Българите, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на българската държава, която, в съответствие с принципите на международното право и международните договори, защитава техните права и законни интереси.
(2) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководители на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, определя структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване, и механизмите за координиране на техните действия.
(3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл.2.

Глава втора
ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл.6. (1) Българската държава улеснява българите, живеещи извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните за съответния случай институции и организации.
(2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.7. Българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в правилника за прилагането на закона.
Чл.8. (1) Българите, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото законодателство, при условията и по реда, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.
(2) Когато закон или международен договор, по който Република България е страна, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, се прилагат по-благоприятните условия.
Чл.9. Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.
Чл.10. (1) Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при условията, предвидени за българските граждани.
(2) Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал.1 по висши училища и специалности, както и определя облекчен ред за тяхното приемане.
(3) Българите, живеещи извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите за своето обучение, могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.
Чл.11. (1) Българите, живеещи извън Република България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.
(2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.
(3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал.1 цели се освобождава от мита, митни сборове и такси и се осъществява чрез съответните държавни институции.
Чл.12. На българите, живеещи извън Република България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;
2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;
4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участието на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.
Чл.13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред българите, живеещи извън Република България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовните ценности.
(2) Съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и със съответните религиозни институции на тяхна територия, Република България съдейства за осъществяване верските права на нашите сънародници.
Чл.14. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация при установяване на открити наследства в Република България, наследници по които са българи, живеещи извън Република България, им предоставят информация чрез съответните български дипломатически и консулски представителства.
(2) Българите, живеещи извън Република България, при издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, заплащат такси в размер, определен за българските граждани.

Глава трета
УСТАНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл.15. (1) Българи, живеещи извън Република България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.
(2) На лицата по ал.1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл.16. (1) Българската държава създава условия на нуждаещите се българи, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.
(2) Министерският съвет определя условията и реда, при които лицата по ал. 1 могат да ползват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.

Глава четвърта
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл.17. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България.
(2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.
(3) Националният съвет съдейства за представяне интересите на българите и българските общности извън Република България пред българското правителство.
(4) Националният съвет:
1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;
4. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
5. организира издателска и разпространителска дейност;
6. подготвя и чрез съответния министър – член на Националния съвет, внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
7. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
8. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.
(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание.
Чл.18. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(2) Средствата по ал.1 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.
(3) Националният съвет приема правилник за своята организация и дейност.
Чл.19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.
(2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.
(3) Предложението по ал.2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
(4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.
(5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.
Чл.20. (1) Пълномощията на председателя на Националния съвет или на негов изборен член се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред председателя на Народното събрание;
2. трайна невъзможност да участва в работата на Националния съвет;
3. влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
4. смърт.
(2) В случаите по ал.1, т.2 и 3 пълномощията се прекратяват с решение на Народното събрание.
Чл.21. Дейността на Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, се подпомага от администрация, образувана при условията и по реда на Закона за администрацията.
Чл.22. (1) Националният съвет осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване, и участва в координирането на техните действия.
(2) Националният съвет получава информация относно дейността на органите по ал. 1 по изпълнението на този закон.

Глава пета
ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл.23. Подкрепата на българите, живеещи извън Република България, и техните организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.
Чл.24. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет и се одобряват от Министерския съвет.
(2) Програмите по ал.1 се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.
(3) Програмите са със срок от една до пет години и имат за цел създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън Република България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.
(4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурсна основа. Финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.
(5) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от съответното министерство съгласувано с Националния съвет.
Чл.25. (1) Националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите, живеещи извън Република България.
(2) Финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет, от частни лица и средства на Националния съвет, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.
(3) Програмите по ал.1 се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет на конкурсна основа, съгласувано с частните лица, осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.
(4) Условията и редът за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет.
Чл.26. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет не могат да бъдат използвани за други цели освен за финансиране на програми по чл.25.
(2) Националният съвет може да учредява, съобразно волята на дарителите, фондации или фондове със средства и имущество, постъпили от дарения, завещания и помощи.
(3) Целта на фондациите и фондовете по ал.2 е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън Република България, и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти.
Чл.27. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предлага на Народното събрание данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън Република България, съответстващи на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл.24, ал.4 и чл.25, ал.3 проекти.
(2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по ал.1 могат да правят Националният съвет, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън Република България.

Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. (1) Съставът на Националния съвет, формиран от българи, живеещи извън Република България, през първия мандат се обновява по жребий.
(2) След изтичане на 3-годишен срок от формирането му съставът на Националния съвет по ал.1 се обновява с трима членове по реда на чл.19, ал.2 и 3.
(3) При обновяването на Националния съвет и изготвянето на предложение за попълването му се спазва пропорционално представителство на различните български общности.
§ 2. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношенията на Република България с българите, живеещи извън Република България.
§ 3. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 29 март 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Йордан Соколов

———————————————————–
Всеки може да си изтегли проекта по-долу в оригинал от приложения PDF файл тук: zakon-bulgari-chujbina

ЗАКОН
за българските общности извън Република България (проект)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българските общности извън Република България, както и правомощията и взаимодействието между компетентните български институции в тази област.

Чл. 2. Българските общности извън Република България обединяват българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство, както и техните низходящи, живеещи на територията на държавата по пребиваване.

Чл. 3. (1) Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
1. има поне един възходящ от български произход,
2. носи българско национално съзнание и
3. пребивава постоянно на територията на друга държава.

(2) Български произход се доказва с документ, издаден от:
1. български държавен орган;
2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
3. българската православна църква.
(3) Български произход може да се доказва и по съдебен ред.

Чл. 4. (1) Българската държава съдействува за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на лицата от българските общности извън Република България с цел защита на техните права и законни интереси съобразно принципите на международното право и законодателството на държавата по пребиваване.

(2) Българската държава подкрепя организации на българските общности извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и духовна традиция.

(3) Българската държава улеснява лицата от българските общности извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните институции и организации.

Чл. 5. (1) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководи-тели на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на лицата от българските общности извън Република България, изгражда структури, отговорни за това, и определя механизмите за координиране на техните действия.

(2) Към дипломатическите и консулските представителства на Република България в държавите, в които има български общности могат да се създават консултативни органи на българите в държавата по пребиваване.

Глава втора
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ
ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I
Общи положения

Чл. 6. (1) Не се допускат привилегии или ограничения на правата на лицата от българските общности извън Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Българите, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на българската държава, която в съответствие с принципите на международното право и международните актове защитава техните права и законни интереси.

(3) Лицата от българските общности извън Република България при защита на своите права и законни интереси имат право на съдействие и помощ от международните правителствени или неправителствени организации, както и от органи и организации на държавата по пребиваване.

(4) Република България осигурява правна защита на лицата по чл. 2 на територията на държавата по пребиваване.

(5) Лицата от българските общности извън Република България имат право да изповядват свободно и без ограничение вероизповедание според нормите на международното право и на държавата по пребиваване.

(6) Непридружените малолетни или непълнолетни лица от българските общности извън Република България имат право на специална закрила според законодателствата на държавата по пребиваване и на Република България.

Раздел II
Права и задължения
на лицата от българските общности извън Република България

Чл. 7. Българските дипломатически или консулски представителства оказват помощ, консултации и съдействие на лицата от българските общности извън Република България.

Чл. 8. (1) Ненавършилите пълнолетие деца на лица от българските общности извън Република България имат право на безплатно обучение и образование в българските държавни училища или училищата към посолствата в държавите по пребиваване.

(2) Министерството на образованието и науката, в съответствие с международните договорености и българското законодателство, определя условията и реда за откриване на български държавни училища и училища към посолствата на Република България в чужбина и организира и контролира дейността и финансирането им.

Чл. 9. (1) Българските общности в чужбина могат да организират и провеждат различни форми на обучение по български език, история и география на Ре-публика България с цел запазване на българското самосъзнание, култура и традиции.

(2) Българските дипломатически или консулски представителства, съвместно с културните институти в чужбина, подпомагат дейностите по ал. 1 чрез предоставяне на българска литература и други информационни материали, организиране на чествания на национални празници и др.

Чл. 10. (1) В българските дипломатически или консулски представителства се създават регистри на българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство, както и техните низходящи, пребиваващи на територията на държавата по пребиваване.

(2) Регистрацията на българските граждани, живеещи извън Република България, в българските дипломатически или консулски представителства в държавите по пребиваване се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

Чл. 11. (1) Лицата от българските общности извън Република България получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.

(2) Българската държава създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при необходимост командирова български преподаватели.

(3) Износът на учебници и учебни помагала за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита, митни сборове и такси и се осъществява чрез съответните държавни институции.

Чл. 12. На лицата от българските общности извън Република България се оси-гуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие според желанието и интересите им, като за целта Република България чрез съответните институции:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и други сфери от развитието на България;
2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища за популяризиране и развитие на българската култура и наука на територията на съответните държави;
4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в Република България, включително с участието на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. предоставя при възможност помещения и обзавеждане на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.

Чл. 13. Българската държава спомага за съхраняването на източното православие и другите вероизповедания сред сънародниците ни в чужбина, като съдействува на Светия синод на Българската православна църква и на ръководствата на другите вероизповедания в дейността им за утвърждаване на духовните ценности и опазване на българската национална идентичност.

Раздел III
Трайно установяване
на лица от български произход с чуждо гражданство
на територията на Република България

Чл. 14. (1) Лица от български произход с чуждо гражданство, живеещи извън Република България, имат право да кандидатствуват за получаване на „зелена карта” за трайно установяване в Република България.

(2) Редът и условията за получаване на „зелена карта” се регламентират в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 15. Лицата от български произход с чуждо гражданство, които притежават „зелена карта”, на територията на Република България имат права и задължения като на български граждани, с изключение на:
1. правото да участват в избори за държавни органи, в национални референдуми, както и да участват в създаването и да членуват в политически партии;
2. да заемат длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
3. други ограничения, изрично предвидени със закон.

Чл. 16. Лице от български произход с чуждо гражданство, което притежава „зелена карта”, има право на:
1. настаняване в жилище или финансова помощ за жилищно настаняване по ред и условия, определени от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, за срок от 1 година от датата на предоставяне на „зелена карта”;
2. здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползуване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
3. обучение по български език, социално и културно ориентиране в българското общество;
4. събиране с членовете на семейството си на територията на Република България по ред и условия, определени в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 17. На територията на Република България членовете на семейството на лице, притежаващо „зелена карта”, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус.

Чл. 18. (1) Органите на местното самоуправление и местната администрация приемат на своя територия, вписват в регистрите за населението лицата с предоставена „зелена карта”, и съдействуват за упражняване на правата, предоставени по този закон.

(2) Лице с предоставена „зелена карта” е длъжно в срок до 14 дни от получаването й да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписано в регистъра на населението.

Чл. 19. Лице от български произход с чуждо гражданство има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България по реда и при условията, предвидени за лица с чуждо гражданство.

Чл. 20. (1) Чуждите граждани, притежаващи удостоверение за български произход или „зелена карта”, получават безплатно виза за многократно влизане на територията на Република България.

(2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Раздел ІV
Права и задължения
на лицата от български произход с чуждо гражданство,
пребиваващи на територията на Република България

Чл. 21. (1) Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в правилника за прилагането на този закон.

(2) Лицата от български произход с чуждо гражданство могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащо-то законодателство, по реда и при условията, предвидени за български граж-дани, освен по отношение на земята.

Чл. 22. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските общообразователни и професионални училища на Република България по реда и при условията и за българските граждани.

(2) Министерският съвет определя реда, условията на обучението и броя на местата по ал. 1, а министърът на образованието и науката утвърждава разпределението им по училища и специалности и определя облекчения ред за приемане за обучение.

Чл. 23. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при облекчен ред.

(2) Министерският съвет определя облекчения ред за тяхното приемане и ежегодно утвърждава броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 1 по висши училища, както и специалностите и разпределението им.

(3) Лицата от българските общности извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите по своето обучение, могат да кандидатствуват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.

Чл. 24. (1) При установяване на открити наследства в Република България, наследници по които са българи, живеещи извън Република България, държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация им предоставят информацията за това.

(2) При издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, лицата от български произход с чуждо гражданство заплащат такси в размер, определен за българските граждани.

Чл. 25. (1) Лицата от български произход с чуждо гражданство, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.

(2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 26. (1) Българската държава създава условия на нуждаещите се лица от български произход с чуждо гражданство, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или от общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.

(2) Министерският съвет определя реда и условията, при които лицата по ал. 1 могат да ползуват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.

Глава трета
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел І
Съвет за българските общности извън Република България
при Министерския съвет

Чл. 27. (1) Съветът за българските общности извън Република България при Министерския съвет (Съветът), е държавно-обществен орган с организационни, координационни и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българските общности извън Република България.

(2) Съветът съдействува за представяне на интересите на българските общности извън Република България пред българското правителство.

(3) Съветът:
1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българските общности извън Република България;
3. поддържа връзки с българските общности извън Република България, с те-хните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали и/или по друг начин;
4. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
5. организира издателска дейност и разпространение на книжни и електронни източници;
6. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
7. участвува в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
8. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българските общности извън Република България.

(4) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Съвета.

(5) Съветът представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет.

Раздел ІІ
Държавна агенция за българите в чужбина

Чл. 28. (1) Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Структурата, организацията и дейността на ДАБЧ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 29. (1) Държавната агенция за българите в чужбина е администрация на пряко подчинение на министъра на външните работи за провеждане на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за българите в чужбина се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съ-вет.

(2) Държавната агенция за българите в чужбина:
1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища;
4. осъществява взаимодействие със структурите на българските общности, като ги подпомага в тяхното развитие
5. консултира и подпомага взаимодействието на структурите на българските общности по света помежду им;
6. разработва перспективни програми за сътрудничество и взаимодействие с българските общности по света и създадените от тях структури;
7. самостоятелно или съвместно с други организации организира прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;
8. участвува, в сътрудничество с други институции, в изработването и провеждането на държавната политика по демографското развитие на Република България, по проблемите на миграцията и имиграцията;
9. инициира и подготвя за внасяне и разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;
10. участвува в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;
11. създава комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България, и организира издателска и разпространителска дейност;
12. съдействува за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане на българските общности извън Република България;
13. получава дарения от граждани, държавни органи и обществени организации за българските общности извън Република България и ги разпределя съобразно волята на дарителите;
14. организира воденето на регистър за организациите на българските общности извън Република България и за отделни техни представители;
15. удостоверява наличието на български произход.

Чл. 30. (1) Председателят на ДАБЧ е орган на изпълнителната власт със спе-циална компетентност. Той се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

(2) За председател на ДАБЧ се назначава български гражданин, който няма друго гражданство, има висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.

(3) При изпълнение на своята дейност председателят на ДАБЧ се подпомага от заместник-председател. Заместник-председателят се назначава от министър-председателя по предложение на председателя на ДАБЧ. За заместник-председател се назначава български гражданин, който няма друго гражданство, има висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.

Чл. 31. Длъжностните лица от ДАБЧ удостоверяват служебното си положение със служебна карта. Органите на държавното управление и на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Раздел ІІІ
Национален консултативен експертен съвет

Чл. 32. (1) Към Държавната агенция за българите в чужбина се създава съвещателен орган – Национален консултативен експертен съвет (НКЕС).

(2) Националният консултативен експертен съвет подпомага ДАБЧ в провеждането на държавната политика към българите по света:
1. обсъжда и дава становища по разработените от ДАБЧ конкретни програми за работа с българите, българските общности и техните организационни структури във всяка страна поотделно;
2. участвува в разработването на анализи и прогнози за състоянието и перспективите на българските общности извън Република България;
3. дава становища по предложенията на ДАБЧ за организиране на инициативи (кръгли маси, семинари, конференции, срещи, чествуване на годишнини, и т. н.);
4. дава становища и предложения по концепции за нормативни актове, свързани с регулиране на обществените отношения между българите по света и българската държава;
5. съдействува за координацията и сътрудничеството между държавни институции, юридически лица с нестопанска цел, академични институти и средствата за масово осведомяване по въпроси, имащи отношение към темата за българите зад граница;
6. проучва опита на други държави в работата с диаспорите и при необходимост дава предложения в тази насока;
7. обсъжда, дава становища и предложения по програмите на ДАБЧ за практическо реализиране на годишните планове по изпълнение на Националната стратегия по миграция и интеграция 2008 г. – 2015 г. и на националната стратегия за демографско развитие на България;
8. участвува в разработването на Национална доктрина към българите по света.

(3) Организацията и дейността на НКЕС се уреждат с подзаконов нормативен акт.

(4) Организационно-техническото и финансовото осигуряване на работата на НКЕС се осъществяват от Държавната агенция за българите в чужбина.

Глава четвърта
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

Чл. 33. (1) Лице с български произход има право да иска удостоверяване на българския му произход по съответния ред.

(2) Удостоверението за български произход, издадено по установения в този закон ред, има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 34. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за български произход се подава в ДАБЧ или в дипломатическите или консулските представителства на Република България.

(2) Дипломатическите и консулските представителства предават на ДАБЧ молбите за издаване на удостоверение за български произход заедно с мотивирано становище.

(3) Когато заявлението е подадено до друг държавен орган, той е длъжен да го препрати по компетентност.

Чл. 35. Държавната агенция за българите в чужбина има право да събира данни за изясняване на обстоятелствата и да отправя запитвания към компетентните органи, свързани с подадената молба.

Чл. 36. (1) Председателят на ДАБЧ издава или мотивирано отказва да издаде на лицето удостоверение за български произход.

(2) Удостоверенията за български произход се издават от ДАБЧ по образец съгласно приложение към правилника за прилагане на този закон.

(3) Данните за българите в чужбина се съхраняват в ДАБЧ при спазване на действащото законодателство за защита на личните данни.

(4) Разходите за издаването на удостоверението за български произход и за изпращането му до получателя се поемат от бюджета на ДАБЧ.

Чл. 37. (1) Заповедта, с която се издава или мотивирано се отказва издаването на удостоверение за български произход, подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и протестиране от прокурора пред Административния съд – град София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Административният съд се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на жалбата или протеста в съда. Страните се призовават най-късно три дни преди заседанието.

(3) Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Глава пета
ФОНД „ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”

Чл. 38. (1) За финансирането на дейностите по подпомагане на българските общности извън Република България се създава Фонд „Подпомагане на българските общности извън Република България“ (Фондът).

(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.

Чл. 39. (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за проекти за подпомагане и развитие на културната, образователната, религиозната и медийната дейност на българските общности извън Република България с цел съхраняване на националната им идентичност.

(2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон, правилника за неговото прилагане, правилника на Фонда и споразуменията с донорите.

(3) Фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на външните работи.

Чл. 40. Органи за управление на Фонда са изпълнителният съвет, председателят на изпълнителния съвет и управителят. Те се избират и осъществяват дейността си в съответствие с правилника на фонда.

Чл. 41. Приходите на Фонда се набират от:
1. субсидия от държавния бюджет;
2. дарения от български и чуждестранни физически или юридически лица;
3. дарения и помощи от национални и международни финансови институции и организации и средства по международни споразумения;
4. постъпления от лихви върху средства на Фонда;
5. други постъпления, съответствуващи на характера и дейността на Фонда.

Чл. 42. Средствата на Фонда се разходват за:
1. изпълнение на стратегията за подпомагане на българските общности извън Република България;
2. целево финансиране на национални програми;
3. целево финансиране на проекти за подпомагане на българските общности извън Република България;
4. организиране и провеждане на форуми, свързани с развитието на българските общности извън Република България;
5. издръжка на дейността на Фонда.

Чл. 43. (1) Кандидатствуването за отпускане на средства от Фонда се извършва чрез представяне на проекти в областта на:
1. изграждане и подпомагане на български образователни, културни и религиозни звена в чужбина;
2. строителство и възстановяване на паметници, свързани с българската култура и историческа памет;
3. инициативи за популяризиране на българската култура и за насърчаване на обмяната на различни култури при общуване в държавата по пребиваване;
4. други инициативи, които отговарят на целта на Фонда.

(2) Редът и условията за отпускането на средства по проектите и контрола върху тяхното разходване се определят в правилника на Фонда.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Членове на семейството“ са:
а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца;
б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини;
в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се гри-жат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване, и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

2. „Непридружено“ е това малолетно или непълнолетно лице, което не е придружено от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай.

3. „Раса, религия, националност, определена социална група и политическо мнение или убеждение“ се употребяват в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Ди-ректива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕО „За минималните стандарти за признава-нето и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила”.

4. „Държава по пребиваване“ е държава, различна от Република България, в която лице от българските общности извън Република България има разрешено продължително или постоянно пребиваване.

§ 2. Този закон въвежда разпоредбите Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕО „За минималните стандарти за признаването и правното положение на граж-даните на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила”, и на Директива 2003/86/ЕО на Съвета на ЕО „За правото на събиране на семейството”.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. За неуредените в този закон въпроси се прилага Административно-процесуалният кодекс.

§ 4. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 18 ноември 1998 г., в сила от 19 февруари 1999 г., изм. и доп., бр. 41 от 24 април 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 38 се създава нова т. 5:
„5. Регистър за лицата, придобили гражданство на основание български произход.”
2. В чл. 40, ал. 1, т. 2 след думата „министерствата” се поставя запетая и се добавя „държавните агенции”.

§ 5. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.) се прави следното допълнение: в чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава нова буква – „г“, със следното съдържание: „получили „зелена карта“.

§ 6. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., посл. изм. ДВ, бр. 54 от 13 юни 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
„т. 1. В чл. 28 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
(2) Със заповед на министъра на външните работи, по предложение на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, могат да се предоставят безвъзмездно движими вещи на български общности в чужбина т. 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”

§ 7. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношенията на Република България с българите, живеещи извън Република България.

§ 8. Министерският съвет приема правилник за прилагането на този закон и другите подзаконови нормативни актове.

§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 10. Този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в Държавен вестник и отменя Закона за българите живеещи в чужбина (обн., ДВ, бр. 30 от 11 април 2000 г.).

4 коментара »

  • Pesho said:

    Слово на вицепрезидента Ангел Марин на кръгла маса за държавната политика към българите по света
    13-05-2008
    НДК

    Уважаеми господин Министър-председател,
    Господа министри и народни представители,
    Драги сънародници, представители на българските общности извън България,
    Уважаеми госпожи и господа,

    Може само да се приветства инициативата за изработване на държавна политика към българите по света. Това е една тема, която дори само като дискусия не е по силите на една институция. Дебатът по нея е започнал отдавна и продължава с променлив успех. Сега предстои най-важното – формулиране на държавната политика и нейното последователно изпълнение. Независимо че е озаглавена „новата държавна политика към българите по света”, ще припомня съвсем накратко, че е свършено не малко и досега, което е добра основа не само за дефинирането на такава политика, но и за нейното успешно изпълнение. Няколко управленски екипа през последните почти двадесет години направиха не малко, включително и за откриване на част от българската диаспора по света. И въпреки това не можем да бъдем напълно удовлетворени, защото има все още бели петна. Например, стеснителността, с която ние продължаваме да гледаме, а всъщност да не виждаме българската диаспора, например в Гърция.

    Беше направено много и от екипите в Президентството на Република България, от различните екипи и в правителството, и в парламента.

    Президентът на Република България Георги Първанов не само олицетворява единството на нацията в своята дейност, но при всяко посещение извън България, а и в България, работи за българите, които живеят извън нея. И не само да провежда срещи и разговори, а да се ангажира и да решава проблемите, които стоят пред тези общности. Само един пример ще припомня – откриването на Тараклийския университет, а случаите са много.

    Като вицепрезидент се постарах да продължа традицията, започната от Блага Димитрова, която работеше активно с българите извън България, на нейния приемник г-н Тодор Кавалджиев, който разшири дейността. И аз имам амбицията да умножа многократно това, което те направиха, включително и поради това, че имам възможност да работя и втори мандат. Бил съм на посещения и съм работил, не съм спрял да решавам проблеми – казвам го, не за да се самоизтъквам, но ще разберете след малко – в много страни, специално по покана на ръководствата на българските общности в Украйна, Румъния, Унгария, Чехия, Австрия, да не изброявам всички. Коя държава провежда по такъв начин политика – държавници и политици да посещават друга страна по покана на своята диаспора? Ако някъде има единични случаи, при нас това е, бих казал, почти ежедневие. За пример мога да посоча и дейността на депутатите от българския парламент, от различните състави на този парламент в различните години – последните близо двадесет години, които се отзовават на покани и също присъстват и участват в живота на нашата диаспора в различните страни. Искам също да споделя пред вас, че екип в Президентството разработи материал, свързан с инициативата на президента за провеждане на български дебати по темата за работата с българите извън България.

    Бих искал и в присъствието на премиера да споделя мое лично впечатление, че сегашното правителство и лично той много направи в работата с българите извън България. Ако някой не знае, лично премиерът на Република България г-н Сергей Станишев, се намеси за решаването на проблема за Всеукраинския български център в Одеса. Борбата за него, разбира се, продължава, жестът на премиера си заслужава, защото в Украйна живее най-голямата българска диаспора и там е най-силната българска организация в лицето на Асоциацията на българите в чужбина, оглавявана от г-н Антон Киссе, а тук присъства неговата заместничка г-жа Светлана Драгнева.

    Предстои обаче да се направи най-важното – да се формулира държавната политика към българите по света, да се осигури нормативната база за нейната реализация и като трети най-важен етап – нейното последователно изпълнение. Замисълът, идеята за тази политика е почти готов. В такива случаи науката за управление и практиката за управление налагат, щом са готови идеята и замисълът, да се определят нещата, които незабавно трябва да започнат да се вършат. А впоследствие, след като се дефинира политиката, да продължи мащабното й изпълнение.

    Ще споделя своето мнение какво незабавно трябва, да се направи. Първо, свързано с нормативната база. Поне четири закона трябва или да бъдат променени, или да бъдат приети нови. На първо място това е Законът за българите, живеещи извън Република България. Този закон е срам и позор за България. Вторият – Законът за българско гражданство. Премиерът преди малко акцентира на тази тема. Третият закон е Законът за чужденците в Република България. И четвъртият – Законът за заетостта в Република България. Не казвам, че са само те, но те на първо място трябва да бъдат променени.

    Това, което незабавно трябва да се направи, също, (не че досега не се е правено), но бих казал по-активно, това е всичко, свързано с образованието на децата извън България, децата с български произход. Всичко, свързано с изучаването на български език от тези деца, и всичко, свързано с училищата, независимо с какъв статут са – дали става дума за трите училища, които са с държавен статут в Прага, Братислава и Будапеща, където има сериозни проблеми; дали са към посолствата; дали са енорийски – към църквата, църковните настоятелства и т.н. Това е проблем, който просто не търпи отлагане, защото ако днес не се подготвят нещата, на есен, със започването на учебния процес, ще се пропусне цялата година. И дано да не се случват събития от типа на това от миналата година в Чехия, в Прага, в Средно училище „Д-р Петър Берон”, където не започна първи клас, защото към времето в началото на учебната година не са стигнали две деца, за да се допълни изискваната бройка от шестнадесет деца. Те са набрани след това, но учебната година вече е започнала. Нещата за българския език и за образованието на децата на българите извън България не търпят никакво отлагане.

    Другото е свързано, само ще го споменем, с работната ръка. Това, за което и премиерът говори, ако бизнесът трябва да свърши своята работа, да привлича работна ръка, включително и от нашите сънародници, които живеят извън България, правителството, другите държавни институции, по силата на своите задължения и функции, трябва да осигурят условия бизнесът да си свърши работата. В този смисъл властите в България са в голям дълг пред българския бизнес. През цялото време, докато си мислех какво да кажа днес, се предупреждавах да не говоря за това, че е закъсняла тази дейност по изработването на нова политика. Сутринта чух и интервюто по БНР на вицепремиера Ивайло Калфин, който каза, че то винаги може да се каже, че нещо е закъсняло. Споделям неговото мнение, важното е сега, че то се прави. Дали е закъсняло, дали не е закъсняло, това е отделна работа. Дайте сега каквото трябва да направим, да го свършим. Но наистина е закъсняло създаването и на нормативна база, и на условия, и на механизми, на всичко, всичко, всичко, свързано с привличане на работна ръка.

    И следващото нещо, само ще маркирам. Ще се опитам да го кажа като усещане и очакване. То е медийното присъствие на нашите сънародници извън България. Това е работа на медиите, те сами ще си преценят. Не се и опитвам и внушение да направя, но не е достатъчно нашите сънародници извън България да присъстват само в някакви специализирани предавания и рубрики или пък инцидентно, във връзка с някакво събитие, или по-лошо, само по повод на PR на един или друг политик или държавник. Мога да изредя много тъжни случаи в тази посока. Но моето разбиране, дано медиите ме разберат, е, че българите, които живеят извън България, са част от България, те са част от нас и трябва техният живот, това, което става с тях, това, което те мислят, което мечтаят, да бъде достояние на България, така, както всичко, което става в един или друг град на територията на България. По този повод и във връзка с това, което каза премиерът, че е много положителна инициативата за провеждане на форуми на българските медии по света – сега поредният предстои в Мадрид на 19 май – искам да ви кажа, че и там нещата са доста болни. Преди няколко дни с г-н Антон Стамболийски, който е лидер – ветеран на българската общност в Чехия, със Светлана от Украйна и други бяхме на поклонение на паметната плоча на св. Методий в Микулчице. И там нашите унгарски сънародници, плачейки почти, споделиха, че на поредния форум, въпреки тяхната многократна намеса в предишни години, отново – имам предвид медийния форум за българските медии по света, който тази година ще се проведе от 19 май в Мадрид – отново не са поканени медиите на българите в Унгария. А организацията на българската общност в Унгария е за образец. И сигурно и българските медии в Унгария имат своя принос, за да бъде организацията на нашите сънародници там образцова.

    В моята представа за работата и за политиката на българската държава спрямо нашата диаспора има седем норми, закони и правила, както ги наречете, само ще ги изброя, които трябва да са проникнали в текста, в съдържанието на държавната политика към българите по света. Уважение, грижовност, яснота – кой какво прави и кога го прави, последователност и непрекъснатост в действията в тази политика, сигурност на сънародниците извън България, на българите в България и на българската държава, в целия този процес, духовност. Тъй като преди всичко нашето общуване, нашето обединение са най-вече в духовната сфера. И на седмо, но не на последно място – държавност. Това няма да го тълкувам. Най-накрая ще кажа едно изречение по този повод.

    Моето разбиране е, че когато българската държава изпраща дипломатически представители в някоя държава, освен всички въпроси, по които трябва да бъде препитван, ако въобще е препитван, разбира се, този представител трябва да бъде препитван доколко е наясно със състоянието на българската общност в тази страна и какво ще прави той с нея. И работата на посланика ни с българската диаспора да бъде основна част от неговата дейност. Бил съм в страни, където ми е идвало при връщането да сложа посланика в куфара и да си го прибера в България.

    Като последен акцент бих предложил да не се ограничава етническата рамка на българската държавна политика, да са не само на първо място, естествено, българите по света, но на второ място българските граждани, които не са от български етнически произход. Имам предвид турци, евреи, арменци, да не изреждам други. Имам предвид и граждани на други държави, те самите или техните родители и предци някога са живели в България и са свързани с нея. И на трето място тази политика трябва да обхваща и една трета категория, разграничението е съвсем условно. Това са всички онези граждани на други държави, които са свързани с България с приятелски чувства, с любов към България – завършилите образование в България, съставите например в Холандия, които изпълняват български песни и танци, в Япония и много други приятели на България, които са наш български национален капитал, независимо, че не са българи.

    Срещнах една българска девойка на парижка улица, която продаваше на тротоара картини, за да се препитава. В разговора тя ме помоли: „Като се върнете в България, кажете и на другите, че в чужбина не се живее лесно, направете България такава, че на всички, които живеят извън България, на всички българи, да ни се иска да се върнем в нея!”

    Моето пожелание – всички ние, българи и български граждани, независимо от това дали живеем в България или извън нея, да направим държавата си такава, че да ни се иска да живеем в нея. Не само на нас българите, но и на другите. И това няма да бъде просто стара или нова, това ще бъде най-добрата българска държавна политика към българите по света.

    http://www.president.bg/v_iziavi.php?id=3063&st=170

  • Pesho said:

    БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА И ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА

    Автор: ИВАЙЛО КАЛФИН – ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ и МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
    03.12.2007 г.

    Съдържание
    Увод
    І. Българите по света
    1. Характеристика на българските общности в чужбина
    2. Институции, осъществяващи държавната политика
    3. Нормативна база
    ІІ. Демографска картина
    1. Демографски срив
    2. Емиграция и реемиграция
    ІІІ. Българските общности в чужбина. Основни проблеми
    1. Правото на придобиване на българско гражданство и криза на
    идентичността
    2. Запазване на българската идентичност
    3. Проблеми на българското образование в чужбина
    3.1. Българското училище в чужбина
    3.2. Обучение на чужди граждани от български произход в български учебни
    заведения
    ІV. Взаимовръзка на проблемите на демографската криза, кризата на
    работната сила и участието на диаспората
    1. Недостигът на работна сила и възможни изходи за преодоляването му
    1.1. Конкретни проблеми и решения, свързани с възможността за наемане на
    българи от чужбина
    1.2. Трайно заселване
    1.3. Целенасоченост и координация на политиката
    V. Предложения за цялостна и интегрирана държавна политика към
    диаспората
    2
    УВОД
    Българската диаспора зад граница е разнородна. Сравнително малко са
    общите въпроси на примерно на банатските българи и на новите
    икономически емигранти. Държавната институция, която е натоварена с
    работата с българската диаспора е Държавната агенция за българите в
    чужбина, съществувала от 1992 до 2000 г. като Агенция за българите в
    чужбина. Наред с ДАБЧ самостоятелни функции имат Министерския съвет,
    Министерство на външните работи, Министерство на образованието и
    науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството
    на вътрешните работи, областните администрации и т.н. През 2000 г. е приет
    Закон за българите, живеещи извън Република България, който представлява
    не особено добра компилация от три предложения. Части от него не са
    изпълними заради противоречия с други закони. Към момента не съществува
    единна държавна политика по отношение на българската диаспора, която да
    преследва ясни цели и да се опира на текущи приоритети.
    Проблемите на българските общности зад граница са специфични и се
    обуславят от различни фактори, като местно законодателство, стандарт на
    живот в страната, степен на организираност на българите и други.
    Представеният доклад може да стане добра основа, върху която да
    започне дискусия по изведените теми, така че да се направи по-пълен и
    цялостен анализ на изложената проблематика. Материалът следва да бъде
    разглеждан като крачка в правилната посока, а именно идентифициране на
    въпросите, които трябва да намерят ново решение в българското
    законодателство, на конкретни мерки, които да спомагат за съхранението на
    българската духовност, културни традиции и самосъзнание по света. По-
    далечна цел е разработване на национална Стратегия и Програма за работата
    с българите, живеещи извън Република България.
    Настоящият доклад поставя основните въпроси и дава предложения за
    тяхното решаване. Той няма претенции за цялостен анализ на проблемите на
    българските граждани в чужбина. След корекциите, направени в резултат на
    публично обсъждане, в което могат да се включат институции,
    неправителствени организации, експерти, Министерският съвет ще може да
    приеме окончателния вариант на доклада.
    3
    І. БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА
    1. Характеристика на българските общности в чужбина
    Българските общности по света възникват в различни исторически
    периоди и ситуации. Голямо е разнообразието от причини, цели, потребности
    и стремежи, които в един или друг период са мотивирали напускането на
    Родината. Условията, в които се развива и съществува, съхранените и
    усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание,
    допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на всяка общност.
    Поради тези критерии някои от българските общности могат да се разглеждат
    като част от българския етнос, а други – като част от българската нация.
    Представители на първите са българите от днешните територии на Румъния,
    Молдова и Украйна, образували се още преди окончателното формиране на
    българската нация в края на XIX век. Към тази категория спада и групата на
    т.нар. волжко-уралски българи, произхождащи от прабългарския род. Сред
    тях чувашите са източноправославни, а казанските татари – мюсюлмани.
    Източноправославната религия и българският език са критерии, които
    не могат изцяло да характеризират една общност. Католическата религия на
    банатските българи и изповядваният ислям от голяма част от българите в
    Албания имат ролята на етнически съхраняващ фактор, за разлика от
    изповядвания от българите-мохамедани в Западна Тракия ислям.
    Банатските българи имат книжнина и писменост, основани на
    диалектна форма на българския език. Но това не е пречка да съхранят и да
    отстояват българско самосъзнание. Таврическите българи от Запорожка
    област в Украйна декларират своя български произход. Същевременно само
    около 30% от тях посочват българския за свой роден език.
    Географските, политическите, икономическите, демографските,
    културните и религиозните условия, в които се развиват и съществуват
    българските общности, имат пряко отражение върху състоянието и
    проблемите, пред които те са изправени. Особено силно негативно влияние
    оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни
    процеси в държавата – приемник.
    Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени
    различия в социално – икономическото положение, политическите нагласи и
    културни ориентири между отделните общности, но също така и вътре във
    4
    всяка от тях. Това предопределя задължителен диференциран подход към
    всяка българска общност в отделна страна или регион.
    Като цяло сред българската диаспора могат да бъдат разграничени
    следните групи:
    · Български граждани от български етнически произход;
    · Български граждани от друг етнически произход;
    · Граждани на друга държава от български етнически произход,
    включително и бивши български граждани.
    Особеностите при формиране на диаспората и динамиката на
    развитието й в различните периоди, както и липсата на официална
    статистика, не позволяват точно да бъде определен броят й. Приблизителните
    данни сочат, че извън страната ни живеят около три милиона българи –
    повече от един милион са български граждани, а около два милиона са с
    български етнически корени. По данни на Държавната агенция за българите в
    чужбина (ДАБЧ) в настоящия момент само в страните от Европейския съюз и
    Северна Америка – живеят над 800 000 българи.
    Икономическото развитие на България, политическата стабилност в
    страната и присъединяването й към Европейския съюз са главните фактори,
    оказващи влияние върху нарастването на лицата, желаещи да уредят своя
    статут в България и респективно получили удостоверение за български
    произход.
    В структурата на лицата, получили удостоверение към 2006 г.,
    разпределени по държави, се запазва тенденцията най-голям дял да имат
    родените в Република Македония.
    Анализът на данните за получени удостоверения за български произход
    от македонски граждани през периода 2004-2006 г., направен от ДАБЧ,
    показва следното:
    · Издадените удостоверения за български произход са от 11778
    през 2004 г. до 15759 – през 2006 г.;
    · В основната си част удостоверенията са предназначени за
    процедурата по получаване на българско гражданство – 69%, 12%
    са за продължително пребиваване, 19%. – за постоянно
    пребиваване;
    5
    · Запазва се трайната тенденция около 70 % от подалите молби за
    удостоверения за българско гражданство да са на възраст от 20 до
    40 г.;
    · Трайна е и тенденцията това да са жители на 70 общини, като
    80% от тях живеят в общинските центрове.
    2. Институции, осъществяващи държавната политика
    Държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република
    България, се осъществява от редица държавни институции: Министерски
    съвет, Министерство на външните работи и Държавната агенция за българите
    в чужбина, Министерство на образованието и науката, Министерство на
    културата, Министерство на правосъдието, Министерство на труда и
    социалната политика, Министерство на вътрешните работи, областните
    администрации и др. Дейностите, свързани с българите в чужбина, са
    многостранни и излизат извън компетенциите на строго определените
    функции на министерствата. Това е пример за транссекторна политика. От
    друга страна, всяка от изброените институции обхваща само отделни аспекти
    от дейността, засягащи сънародниците ни зад граница. Така, Министерството
    на образованието и науката1 координира политиката на държавата за обучение
    в България на сънародници от чужбина (ПМС № 103/ 31.05.1993 г.).
    Взаимоотношенията на Министерството на културата с българите в чужбина
    се ограничават предимно в рамките на дейността, осъществявана от
    българските културни институти в съответните страни, а на Министерството
    на правосъдието – дирекция „Българско гражданство”. Изброените области
    на дейност на посочените институции обективно предопределят факта на
    работа предимно с една част от българската общност извън България, а
    именно етническите българи – граждани на други държави (предимно
    Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния, Албания, Македония и някои други).
    Необходимостта от координация на отделните ведомства при провеждане
    на държавната политика са в основата на решението за създаване на
    специализиран самостоятелен орган към Министерски съвет – Държавната
    агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. По-късно с решение на
    Министерския съвет от 2005 г. Агенцията е прехвърлена към Министерство
    на външните работи, като от 19 септември 2006г. влиза в сила нов
    устройствен правилник за нейната дейност. Годишният бюджет, с който
    разполага Държавната агенция за българите в чужбина за осъществяване на
    1 В областта на средното образование МОН ръководи дейността на трите български държавни училища в
    Прага, Будапеща и Братислава, но това е в основната дейност на министерството, тъй като посочените
    училища са част от българската образователна система.
    6
    своята дейност, възлиза през последните три години на: 392 786 лв. за 2004 г.,
    450 484 лв. за 2005 г. и 500 540 лв. за 2006 г.
    Трябва да се подчертае, че както правомощията на ДАБЧ, така и
    ограничените й финанси, не позволяват тя да изпълнява функциите, които са
    залегнали в основата на нейното създаване.
    3. Нормативна база
    Държавната политика спрямо българите по света се осъществява на
    базата на следните нормативни актове:
    · Закон за българите, живеещи извън Република България /ДВ бр.
    30/11.04.2000/;
    · Закон за българското гражданство /ДВ бр. 136/1998 с последно
    изменение и допълнение в ДВ бр. 54/2002/;
    · Закон за българските документи за самоличност /ДВ бр. 93/1998,
    с последно изменение и допълнение в ДВ бр. 30/11.04.2006/;
    · Закон за гражданската регистрация /ДВ бр. 67/1999 с последно
    изменение и допълнение в ДВ бр. 30/11.04.2006 г./;
    · Закон за чужденците в Република България /ДВ 153/1998 с
    последно изменение и допълнение в бр. 30/11.04.2006/;
    · Закон за ратифициране на Европейската конвенция за
    гражданството /ДВ бр.102/20.12.2005/;
    · ПМС 161/15.08.1994 г. за допълнение на ПМС 180/1992 г. за
    създаване на Агенция за българите в чужбина и ПМС № 19 от
    21.02.2000 г. за преобразуване на Агенцията за българите в
    чужбина в Държавна агенция за българите в чужбина и за
    приемане на нейния устройствен правилник;
    · Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в
    чужбина, Приложение към чл. 2 на ПМС № 19 от 21.02.2000 г., /
    ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г./, изм. и доп., бр. 87 от 9.10.2001 г., в
    сила от 15.10.2001 г., изм., бр. 84 от 21.10.2005 г.;
    · Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в
    чужбина, /ДВ, бр. 77 от 19.09.2006г./;
    7
    · ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна
    дейност сред българите в чужбина;
    · ПМС № 228 от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на
    Република Македония за студенти в държавните висши училища
    на Република България.
    Според мнението на експерти от законодателната сфера е нужно
    усъвършенстване на съществуващата правна уредба.
    Смята се, че е необходимо да се уеднаквят редица понятия и да се дадат
    легални дефиниции на ключови термини, както и да се синхронизират
    изискванията на различните нормативни актове. Експертният анализ сочи, че
    в основния нормативен акт, уреждащ тази материя – Закона за българите,
    живеещи извън Република България, има пропуски и в този си вид той не
    може да регулира възникващите обществени отношения. За тази цел се
    предлага да бъде приет или Закон за изменение и допълнение на Закона за
    българите, живеещи извън Република България, или по-удачният вариант – да
    се изработи изцяло нов закон, както и да се създаде система от подзаконови
    нормативни актове относно взаимодействието между държавните
    институции, неправителствените организации, местната власт, академичните
    общности, медиите и представителите на българската диаспора по света.
    Както подчертават експертите, уредбата на всички тези обществени
    отношения не е систематизирана, а напротив – разпръсната е в множество
    закони, наредби и други подзаконови нормативни актове. Според оценката им
    има редица неясноти в процедурите по придобиване на българско
    гражданство, а някои от тях макар и ясни, са непрактични от гледна точка на
    процесуална ефективност и бързина в обслужването.
    ІІ. ДЕМОГРАФСКА КАРТИНА
    1. Демографски срив
    Преминаването на България към пазарна икономика и всички социални
    последствия от това, водят до промяна в демографското поведение на
    населението. От края на 80-те години на миналия век се формира трайна
    тенденция за намаляване на броя на населението в страната, което ни дава
    право да говорим за демографски срив. Демографският срив е твърде видим
    и обезпокоителен. Жителите на Република България са измежду най-бързо
    намаляващите държавни и етносни популации в света. Към края на 2004 г.
    8
    населението на България е 7 761.0 хил. души2. В сравнение с предходната
    2003 г. неговият брой намалява с 40,2 хил. души или с 0,5%, което е в
    резултат на отрицателния естествен прираст на населението. Главоломното
    намаляване на демографската тежест на българското общество предначертава
    понижаването на неговия политически, икономически и културен потенциал,
    смаляването на съвкупната му значимост в глобалния демографски растеж.
    Според последното изследване на ООН за демографската популация,
    предвижданията за демографския статус на България за 2050 година са
    крайно песимистични. При усреднен спрямо сегашните тенденции темп на
    развитие, в средата на века българското население ще спадне до 5 255 000
    души!
    Важен фактор, формиращ демографската картина у нас, е въздействието
    на външната миграция, която също допринася за влошаване на
    демографската ситуация у нас. Поради специфичните особености на
    историческото и социално-икономическото развитие на нашата страна,
    външната миграция винаги се е свързвала главно с емиграцията на
    населението. След продължилата повече от 40 години забрана за свободното
    придвижване на хората през границата на страната, през 1989 г. беше
    предизвикана огромна емиграционна вълна.
    Отварянето на страната към света доведе до формиране на комплексен
    емиграционен поток от хора, движени от различни социални и икономически
    мотиви. Въпреки липсата на официална статистика, съществуват данни,
    според които около 600-800 хил. българи са потърсили реализация в чужбина
    след 1990 г. Става дума както за лица с ниска или без необходимата
    квалификация, търсещи сезонна заетост или работещи нелегално, така и за
    висококвалифицирани специалисти. Не малка част от тях са емигранти,
    възползвали се от програмите тип „зелена карта”.
    Същевременно превесът на младите хора в генерационната структура
    на емигрантския поток задълбочи процеса на застаряване на населението в
    България.
    Продължава да се наблюдава възходяща тенденция и по отношение на
    обучението в чужбина. Както сочи статистиката, броят на предпочелите да
    следват в други страни българи бележи рекорден ръст през последните три
    години.
    За този период студентите ни в различни европейски и американски
    университети са се увеличили над 2 пъти – от 25 000 на 54 000 души.
    Резкият скок на български студенти в чужбина ни нарежда сред страните,
    които са най-големи износителки на интелект, става ясно от данни на
    2 По данни на Националния статистически институт от 2001г. и от 2004 г.
    9
    ЮНЕСКО. Според класация на организацията от 2004 г. България е на трето
    място в Източна Европа след Албания и Македония по „изтичане на мозъци”.
    Посочените по-горе фактори оказват влияние и върху процесите в
    развитието на пазара на труда в България. Тези процеси са обусловени както
    от специфични за страната проблеми, така и от проблеми от световен мащаб.
    В края на 80-те години България беше страна с адекватен на
    икономическото развитие кадрови потенциал. Настъпилите промени,
    преструктурирането на икономиката, рецесията и сегашният икономически
    ръст следваше да бъдат съпроводени от необходимата преквалификация,
    което обаче не бе направено или се извършваше с твърде незадоволителни
    темпове и често без ясна стратегия. Това доведе до значителен отлив на
    работна ръка от страната.
    Не бяха създадени и необходимите условия образователната система да
    се обвърже в по-голяма степен с развиващия се пазар на труда. Особено
    силно е в момента изоставането в областта на високите технологии, при
    които инвеститорски интерес се отклонява заради недостатъчно добре
    подготвена работна сила.
    2. Емиграция и реемиграция
    Огромната част от българите, които напускат страната през последните
    години го правят поради икономически съображения. Стабилното развитие на
    българската икономика през последните години създава предпоставки за
    завръщане на част от икономическите емигранти, но все още равнището на
    доходи не позволява да се говори за трайна тенденция в това отношение. За
    сметка на това все по-често се завръщат български младежи, завършили
    образованието си в чужбина.
    Въпреки увеличените възможности за трудова емиграция с влизането
    на страната в ЕС, този фактор не доведе до нова голяма емиграционна вълна.
    Вероятно е през следващите години да се очертае група от новите
    икономически емигранти, които проявяват интерес за завръщане в страната.
    До тях следва да достига редовна информация за възможностите на трудовия
    пазар в България.
    При разглеждане на факторите за овладяване на демографската криза в
    България всички изследователи и експерти ги разделят на две основни групи:
    вътрешни (социални стъпки, повишаване на раждаемостта, профилактика на
    детската смъртност, овладяване на емиграционните процеси и пр.) и външни,
    свързвани преди всичко с привличане в страната ни на население от други
    10
    страни. В този контекст, през последните години все повече внимание се
    обръща на възможностите за привличане на българи от близките страни или
    т.нар. процес на реемиграция.
    Процесите на реемиграция към България са от началото на 90-те години
    на ХХ век. Това е периода на формирането на държавите Украйна, Молдова,
    Казахстан и др. и от тези страни е основният приток от наши сънародници.
    Процесът на преселване започва стихийно и хаотично. В отговор на така
    създалата се ситуация Държавната агенция за българите в чужбина е
    предложила мерки за оптимизиране процеса на трайно установяване на
    сънародниците ни в България и създаване на благоприятни условия за
    заселване. Част от тези мерки включват усъвършенстване на нормативната
    база за улесняване на техния прием, регистрация, икономическа и социална
    защита, духовно приобщаване. Работата на Държавната агенция на българите
    в чужбина в тази област се основава на презумпцията, че българите в
    чужбина са неразделна част от българската нация и процесът на тяхното
    заселване в България е пряко съотносим към динамиката в демографското
    състояние на нашата страна. Към настоящия момент може да се говори за
    около 15 000-19 000 лица от български произход, установили се в нашата
    страна. Точният им брой трудно може да се установи, тъй като не всички
    декларират това свое намерение. Местното население е добронамерено
    настроено към заселниците. На места се работи по Програми за трайно
    заселване. Образец в това отношение са градовете Нова Загора и Добрич. В
    нашата страна вече се родиха първите деца на преселниците – наши
    сънародници, за които България е тяхна родина. Процесите обаче
    продължават да се развиват до голяма степен стихийно.
    ІІІ. БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА. ОСНОВНИ
    ПРОБЛЕМИ
    1. Правото на придобиване на българско гражданство и криза на
    идентичността
    Приемането на Закона за българското гражданство от 1998 г. е част от
    държавната политика в условията на нарастващ поток на българи по
    произход, желаещи да придобият българско гражданство на това основание.
    Може да се каже, че приемането на последния Закон за българското
    гражданство е държавнически акт, насочен както към самоопределилите се
    като българи, така и подпомагащ възраждането на дълго потисканото
    българско национално самосъзнание сред много от лицата с български
    11
    произход, живеещи извън границите на България. Значителна част от тях
    никога не са били български граждани или територията, която населяват, не е
    била част от държавната територия на България от създаването й до
    настоящия момент.
    Законът за българското гражданство3 поставя основи за една по-
    интензивна политика по отношение на лицата с български произход, желаещи
    да получат българско гражданство. Придобиване на българско гражданство
    на основание български произход е предвидено като самостоятелно правно
    основание4. Българският произход се удостоверява от „официален документ,
    издаден от български или чуждестранен компетентен орган въз основа на акт
    за раждане, регистър на населението и др., …а при невъзможност да се
    представи такъв документ – удостоверение за български произход, издадено
    от Държавната агенция за българите в чужбина”5.
    Един от проблемите по отношение на удостоверяването на българския
    произход е свързан с така наречената „криза на идентичността” на някои
    специфични общности. В исторически план ислямизацията на българско
    население в Западните Балкани (Косово, Албания и Македония) е довела до
    загуба на част от етноопределящите белези при тези групи население.
    Политиката на съответните страни в това отношение е насочена към тяхното
    асимилиране, което е съпроводено с активна дейност за изграждане на
    национално самосъзнание, различно от българското.
    При българските етнически групи в Косово именната система е
    напълно идентична с албанската. Основният етноопределящ белег е езикът и
    отчасти географския ареал, предвид историческите данни за населението в
    съответните райони. Самосъзнанието на местно ниво при жителите на
    Косовска Гора се изразява с регионалното самоопределение „горанци”,
    докато в Жупа населението е възприело като политическата конюнктура да
    се самоопределя като „бошняци”. Тази реалност е закрепена в данните от
    официалните преброявания, проведени от администрацията на ООН.6
    Сред представителите на българската общност в Македония, както и
    при тези в Косово, съществува интерес към придобиването на българско
    гражданство. По отношение на Република Македония основен проблем е, че
    интерес към придобиването на българско гражданство проявяват и други
    етнически групи, ислямизирано население като роми, турци, албанци и пр. В
    определени случаи се наблюдават изменения в лично именната система.
    3 ДВ,бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г., изм. и доп.,бр.24.04.2001 г., доп., бр. 54 от 31.05.2002 г., в
    сила от 01.12.2002 г.
    4 чл. 15, т. 1 от ЗБГ
    5 чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ
    6 ДАБЧ, Резюме от работата на Междуведомствената работна среща “Българските общности в чужбина –
    конфликтни проблеми на идентичността”
    12
    Езикът в случая също не е надежден етноопределящ белег, тъй като
    регионалните варианти на българския говор по места се владеят и от
    съседните групи население.7
    Вторият проблем е положението на българската общност в
    Приднестровието, Р Молдова, която наброява 13 хиляди души. В тази
    географска област живеят също значителен брой руснаци, украинци, немци и
    др. През 90-те години на 20 век, вследствие разпадането на СССР, в Молдова
    се разпалват редица конфликти и се обособяват Приднестровието (непризната
    Приднестровска молдовска република) и автономно териториално
    образование Гагауз Ери, територия, населена предимно с гагаузи. Наличието
    на значително по-големи национални общности и мощни геополитически
    фактори застрашават българския етнически елемент. По време на военните
    действия през 1992-1993 г. българското население е въвлечено в конфликта и
    пострада сериозно.
    Поради особения статут, документите за самоличност, издавани от
    администрацията на Приднестровската република, не се признават от
    останалите страни, включително и от Република Молдова. Това важи и за
    задграничните паспорти, което на практика лишава живеещите там българи
    от възможността да пътуват и те се намират в пълна изолация. Република
    България няма разкрити свои дипломатически и консулски представителства
    в Приднестровието, поради което желаещите да подадат документи за
    българско гражданство не могат да направят това. Единствената възможност
    за тях остават неформалните пътища и действащите в Република Молдова
    посреднически канали, съдействащи за получаване на българско
    гражданство.
    2. Запазване на българската идентичност
    Реализирането на стратегическата цел за запазване и възраждане на
    българско национално самосъзнание е един от основните приоритети на
    държавните институции, работещи по проблемите на българската диаспора.
    Като координиращ орган на изпълнителната власт Държавната агенция за
    българите в чужбина заема основно място в цялата институционална система
    за провеждане на държавната политика по отношение на нашите
    сънародници в чужбина. Акцентът в дейността й е насочен преди всичко към
    работа с младото поколение. В тази връзка се реализират различни по
    характери и съдържание дейности.
    Международен литературен конкурс „Стeфан Гечев”
    7 ДАБЧ, Резюме от работата на Междуведомствената работна среща “Българските общности в чужбина –
    конфликтни проблеми на идентичността”
    13
    Конкурсът за деца с литературни способности от българските общности
    по света е учреден през 1995 г. За участие в инициативата се допускат деца и
    юноши от всички нива на средното образование. През десетте години от
    съществуването на конкурса в него са взели участие 1181 деца от 24 страни
    на 4 континента.
    Международен конкурс по изобразително изкуство „България в
    моите мечти”
    Конкурсът е учреден от ДАБЧ и се провежда от 2001 г.
    През изминалите години участие са взели повече от 1400 млади творци
    от 25 държави. По традиция най-добрите художествени творби от всяко
    издание на конкурса се представят на специално уредена изложба, на която се
    канят отличените малки художници, техните учители и близки.
    От 2004 г. се отпечатва календар на Агенцията с творбите на
    отличените. На електронния сайт на ДАБЧ със звук и картина са представени
    произведенията на лауреатите от изданията на конкурсите през 2005 г. , 2006
    г. и 2007 г.
     Електронни продукти
    1) „Децата – нашето бъдеще”. Под това име на сайта на ДАБЧ е
    създадена специализирана секция. В нея се публикуват информация за
    инициативите, осъществявани от ДАБЧ, материали за прояви на учениците от
    българските училища по света, както и помагала с различна тематична
    насоченост. Те се използват от българските учители в чужбина, техните
    възпитаници и родителите им.
    В помощ на обучението на учениците от всички възрастови групи са
    разработени няколко електронни продукта като рубрики на секция „Децата –
    нашето бъдеще”:
    2) „Българската азбука”. Рубриката включва упражнения на пет
    нива за най-малките, чрез които по лесен и приятен начин децата изучават
    буквите.
    3) „Игри–пъзели”. Рубриката включва картата на България на три
    нива с различна тематична насоченост:
    · „Териториално-административно деление на Република България”
    с връзки към сайтовете на областните администрации;
    14
    · „Физико-географска карта на Република България” с обозначение на
    основните планини, равнини, реки и водни басейни;
    · „Опознай България” с възможност за подреждане на пъзел от физико-
    географската карта на България, съдържащ 100-те национални
    туристически обекти, и връзка към сайт с допълнителна информация за
    тях.
    4) „Език свещен на моите деди”. Под това название е разработен от
    педагози от началния курс самоучител за начинаещи, който беше подарен на
    децата през май т.г. във връзка с Деня на славянската писменост и култура .
    Той може да бъде използван безплатно както от децата в чужбина, така и от
    малките българчета в България. Българската азбука е показана пъстроцветно
    и занимателно.
    5) Електронни разработки за честванията на исторически
    годишнини. Съвместно с Историческия факултет на СУ „Св. Климент
    Охридски” се разработват електронни продукти, които по най-атрактивен
    начин представят историческите факти, свързани с тези събития. Първият
    продукт е вече готов и е публикуван на сайта на Агенцията, което дава
    възможност за безплатно използване на цялата информация както от
    преподавателите в българските училища, така и от любознателните
    представители на общностите ни в чужбина
    6) Помагало за усвояване на народни танци. Продуктът е завършен и
    предстои да бъде публикуван за безплатно ползване на сайта на ДАБЧ. Той
    дава възможност за постепенно разучаване на основните стъпки в
    българските хора и запознава с особеностите на характерните народни носии.
     Дарителска дейност
    Независимо от своя ограничен бюджет, Държавната агенция за
    българите в чужбина се стреми да предоставя дарения, свързани с процеса на
    обучение на младото поколение.
    1) Учебни исторически карти. Закупени и изпратени са до всички
    неделни училища около 200 комплекта учебни карти по история. Карти
    получават и значителен брой национални училища с изучаване на
    български език в Украйна, Молдова и Македония.
    2) Портрети на български възрожденци и просветители. На голям
    брой училища са предоставени около 100 комплекта с портрети на
    български възрожденци и просветители.
    15
    3) Абонамент-ДАБЧ абонира за детски образователни списания 81
    български училища в 30 държави.
    4) Българска художествена, учебна и научна литература. Най-много
    и най-чести са даренията, предназначени за българите от Западните
    покрайнини, Молдова и Украйна.
    5) Мартеници- В съответствие с българската традиция през
    последните години се изпращат мартеници за 2000 ученици в
    българските образователни звена в чужбина.
    3. Проблеми на българското образование в чужбина
    Запазването на националната идентичност у младото поколение
    българи зад граница е от изключителна важност за бъдещето на страната и
    българската нация. Политиката на държавата в тази област нормативно се
    определя от Постановление на МС №103 за осъществяване на образователна
    дейност сред българите в чужбина. Прието през 1993 г., многократно
    променяно и допълвано, постановлението не отговаря напълно на реалното
    състояние и потребностите на българското образование в чужбина.
    Същевременно то остава единственият нормативен акт, регламентираш
    цялостната дейност на държавата в тази област.
    Предвид спецификата на проблема, целесъобразно е той да бъде разгледан в
    двете му основни направления: българското училище в чужбина и обучението
    на чужди граждани от български произход в български учебни заведения.
    3.1. Българското училище 8 в чужбина
    Изучаването на българския език, история, бит и култура са основни
    елементи на политиката към сънародниците ни по света, затова ще се спрем
    по-подробно на българските училища зад граница. Понятието „българско
    училище” в чужбина условно може да бъде класифицирано в следните
    категории:
    – Български държавни училища в Унгария, Чехия, Словакия. Те се
    финансират от българската държава и кадрово се поддържат чрез
    командироване на български преподаватели. По информация на МОН
    издръжката им за 2006 г. е повече 1 700 000 лв., което надвишава близо шест
    пъти разхода за един ученик в България. Общият брой на учениците в трите
    8 Понятието „българско училище” тук се и използва като обобщаващо за различните видове български
    образователни звена зад граница.
    16
    училища е 302, от които не всички са български граждани или лица от
    български произход.
    При българските държавни училища се наблюдава намаляваща
    тенденция на броя на учениците от български произход и български
    граждани, вследствие на прилагането на изцяло българска учебна програма,
    водеща до неконкурентноспособност на завършилите. Съществена причина е
    нелегитимността на училищата пред местните власти9.
    – Лицензирани училища от МОН към българските дипломатически
    мисии. Учебните заведения от този тип са 20 на територията на 15 държави.
    Учебните програми са еквивалентни с утвърдените от МОН програми за
    България.
    Налице са трудности за покриване на изискванията за обем от знания и
    хорариум по изучаваните предмети, задължителни за учебните програми в
    България.
    – Държавни училища на приемащата страна с изучаване на
    български език. Те представляват най-голямата група от всички
    български образователни звена зад граница – около 125. Основно се
    намират в страни, където българските общности имат статут на
    национални малцинства – Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия и др.
    – Съботно – неделни курсове. Успоредно с нарастването на броя на
    българите, живеещи в чужбина, се наблюдава тенденция към бързо
    увеличаване на броя на този вид образователни звена. Те се
    сформират основно в страните от Западна Европа, САЩ, Канада и
    Австралия.
    При тях се наблюдава липса на възможности както за покриване
    на изискванията за обем от знания и хорариум по изучаваните предмети,
    задължителни за учебните програми в България, така и за осигуряване на
    квалифицирани преподаватели.
    Основните проблеми на българското училище в чужбина могат да
    бъдат обобщени по следния начин:
    1) Недостиг на учебници, учебни помагала, методическа и
    художествена литература, както и всякакъв вид нагледни пособия. За
    преодоляването на този проблем частично допринасят Държавната агенция за
    българите в чужбина, Министерството на културата и Министерството на
    образованието и науката. Въпреки това, липсата на добра координация между
    ведомствата е проблем. В резултат от активизиралите се контакти между
    9 Само училището н Братислава е легитимно пред словашките държавни органи.
    17
    българските образователни звена в чужбина и България, през последните
    години на преден план излезе нов много важен аспект на проблема – този с
    транспортирането им чужбина.
    2) Липса на технически средства за обучение, като компютри, копирна
    и аудио/видео техника.
    3) Характерен за всички образователни звена зад граница е и проблемът
    с помещенията, в които се водят занятията. Практиката показва, че най-добре
    е решен въпросът при училищата, които са настанени в сградния фонд на
    българските дипломатически мисии зад граница. Но дори образователните
    звена със статут на „обучение по български език и литература към
    посолствата на Р България” не винаги имат възможност да провеждат
    занятията си в помещенията на дипломатическите ни мисии в чужбина.
    Решаването на този проблем е много сложно, тъй като в повечето случаи
    съществуват законови пречки или подходящи помещения.
    4) Съществуват и проблемите с програмите и акредитацията, както и с
    недостатъчния брой квалифицирани преподаватели, които са характерни
    основно за неделните и националните училища.
    В тази връзка политиката на държавата следва да бъде ориентирана
    към:
    · Използване на възможностите на дипломатическите мисии в чужбина
    за проучване на законодателството, свързано с изучаване на майчин
    език в мултиетническите държави с цел да се използва чуждия опит.
    · Разработване и приемане на нормативни документи, регламентиращи:
    o статутът на българските училища зад граница;
    o финансирането – на училищата към посолствата; на тъй нар.
    съботно-неделни училища и образователни курсове;
    o безплатното снабдяване с учебници за учениците.
    · Образователните звена зад граница да намерят място в Националната
    програма за развитие на училищното образование и предучилищно
    възпитание и подготовка (2006 г.- 2015 г.)
    · Разработване и издаване на специализирани учебници и помагала за
    българските училища в чужбина, съобразени със специфичните

  • georgi said:

    Важно съобщение 11.10.2013 г. / 2013
    На кандидатите по преписки извадени за допълнителна проверка, съгласно приложения списък в срок до 21 октомври 2013 г. се предоставя възможност да представят документ, удостоверяващ наличието на възходящ “българин” – § 2, т.1 от ДР на ЗБГ.
    Здравейте-Можете ли да протолкувате од каде да се извади той документ наличието на възходящ “българин” – § 2, т.1 от ДР на ЗБГ.

  • Peter S said:

    Обърнахте ли се с този въпрос към ДАБЧ? Те би трябвало да знаят най-добре – линк:
    http://www.aba.government.bg/?show=32

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.