Home » Авторски страници

Америка да не е лидер? Катастрофа!

2009.12.16 Няма коментари
Spread the love

С Питър ГЪЛБРАЙТ, топ дипломат на САЩ, тръгнал си с гръм и трясък от Афганистан, разговаря Симеон Гаспаров (Чикаго)

Америка да не е лидер? Катастрофа!

Питър Гълбрайт (58 г.) е син на едно от икономическите светила на САЩ – Джон Кенет Гълбрайт. Започва външнополитическата си кариера през 1979 г. в Сенатската комисия по външни отношения. Бил е съветник на сегашния вицепрезидент Джо Байдън и на бившия кандидат за президент Джон Кери. През 1993 г. президентът Бил Клинтън го назначава за първи посланик на САЩ в Хърватия в разгара на войната там. В края на 80-те години първи разкрива обгазяванията на кюрди от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. През 2005 г. помогна на кюрди да си гарантират петролна автономия от Багдад. Преди месец в. “Ню Йорк таймс” разкри, че благодарение на това е взел $ 100 млн. Пред “Труд” той каза, че по онова време вече не е бил на държавна служба. Допреди два месеца Гълбрайт бе втори човек в мисията на ООН в Афганистан, но бе уволнен за критиките му за изборните измами на Хамид Карзай.

– Г-н Гълбрайт, как ви се струва решението на президента Барак Обама да изпрати още 30 000 американски войници в Афганистан?

– Не съм съгласен с това решение, защото ни липсва най-важното условие за военен успех в Афганистан. А то е да имаме местен партньор, на когото да се доверим.

Правителството на президента Хамид Карзай се доказа през последните 7 години като неефективно и корумпирано. Сега то е на власт благодарение на изборна измама. За голяма част от афганистанците Карзай е нелегитимен президент. Следователно той не може да ни е достоен за доверие партньор. И армията няма да може да си изпълни успешно мисията.

Иначе, мисля, че президентът Обама направи много силна реч, разяснявайки стратегията си за Афганистан и Пакистан и представяйки ги като части от един и същ проблем. Благодарение на умелата му дипломация бе преодоляна кризата в Пакистан през март, когато имаше опасност демократично избраното правителство там да бъде свалено.

– Реалистично ли е да се смята, че 18 месеца ще стигнат на Обама да доведе докрай мисията в Афганистан, след като 8 години не бяха достатъчни?

– Обама каза, че след 18 месеца ще гледа да започне изтеглянето на войските, но не каза, че това ще е краят на мисията. Проблемът ни в Афганистан е, че не започнахме с една 8-годишна стратегия за решаването на конфликта, а с 8 едногодишни стратегии. Изграждането на стабилен и демократичен Aфганистан ще отнеме много години.

– С какво войната, която се води в момента в Афганистан, е по-различна от тази, която водеше Съветският съюз там допреди 20 години?

– С много неща. Първо, срещу съветската окупация имаше огромно съпротивително движение в цял Афганистан, от всички етнически групи – узбеки, таджики, пущуни, хазари.

В нашия случай талибанското присъствие е съсредоточено изцяло сред пущунската общност, която представлява 45 на сто от цялото население на страната. В останалата част положението е овладяно.

Второ, съветското нахлуване в Афганистан бе посрещнато от огромно недоволство не само вътре в страната, но и на международната сцена. САЩ и Пакистан изсипаха милиарди долари за афганистанската съпротива, докато талибаните нямат такава мощна финансова и международна подкрепа.

Трябва обаче да се помни, че съветската намеса в Афганистан не беше тотален провал. Подкрепяният от Москва комунистически режим на Мухамед Наджибула просъществува по-дълго време, отколкото самият СССР. А всички очакваха Наджибула да падне с разпадането на Съветския съюз.

Колкото и странно да звучи за мнозина, има уроци, които трябва да се научат от успеха на руснаците в Афганистан. Един от тях е как да се изгради партньорство с местните племенни вождове, които стояха зад изграждането на модерен Афганистан. В професионално отношение жените бяха много по-добре представени по време на съветското присъствие, отколкото след това.

– Но режимът на Наджибула беше също така корумпиран като този на Карзай и доколкото си спомням, самият Наджибула завърши обесен на стълб. Не е ли по-добре да изтеглим войските си от там и да забравим за тази страна?

– Не мисля така. Не казвам, че трябва да има одобрение на съветската инвазия в независима и суверенна страна, каквато бе тогава Афганистан, но повтарям, уроците от там трябва да се научат.

– Ние от Източна Европа помагахме веднъж по линия на Варшавския договор на съветските войски в Афганистан. Сега пак се занимаваме с този конфликт, но по линия на НАТО. Нито преди, нито в момента има кой знае каква подкрепа за тази война сред хората в САЩ и ЕС. А пък и не мислите ли, че местното население гледа на чуждите войски по същия начин, както например американците са гледали на англичаните преди 200 години?

-Така е, но нека не забравяме, че по време на Варшавския договор нямахте право на избор, докато днес в НАТО имате. И второ, афганистанците не са против чуждото присъствие. Настроението сред хората не е като през 80-те години, когато нахлуха съветските войски. Повечето афганци искат международните сили да останат, но да си вършат по-добре работата.

– Как може да се спечели войната?

– Със сегашното правителство в Кабул смятам, че не можем да ги победим. На този етап най-добре съюзническите войски да задържат позициите, спечелени през изминалите 8 години, и да се концентрират върху икономическото развитие на страната, като окуражат гражданите да участват в преструктуриране на правителството. На разнородните етнически групи трябва да се даде възможност да участват равноправно в разпределението на властта. Афганистан трябва да стане силна парламентарна република.

– Какво печели и какво губи България от участието си във военни инициативи на САЩ или НАТО по света?

– За България е много по-добре да бъде част от трансатлантическата система за сигурност, която пази Европа стабилна и ефективно сложи край на балканските конфликти през 90-те години на ХХ век. Въпреки че България е относително малка страна, участието й в подобни инициативи е от изключителна важност за цялостната колективна система за сигурност. Страната ви е равноправен партньор и може да спечели огромни дивиденти от това.

– Смятате ли, че с войните на Балканите е свършено?

– Да, проблемите на Балканите свършиха.

– В книгите си засягате два изключително важни проблема – безкрайните войни на Америка и как те сплотяват враговете й. Защо според вас толкова много хора по света, включително на Балканите, мразят САЩ?

– Мисля, че хората на Балканите оценяват не малката, а глобалната реалност, в която живеят. Те видяха, че намесата на САЩ всъщност спря ужасните войни в региона и никой друг. Неизбежно е негодуванието срещу много могъща сила като Америка. Французите например след Втората световна война така и не се разбра кого повече мразеха – германците, които ги окупираха, или американците, които ги освободиха. Хората на Балканите критикуват САЩ, но същевременно се страхуват да не ги изоставим. Трябва да приемем критиките, те са част от ежедневието на една велика сила.

– Не е ли време САЩ да слязат от пиедестала си на световен лидер и да се концентрират върху собствените си проблеми?

– Това ще е катастрофа не само за САЩ, но и за света! Спомнете си какво се случи със света от 1919 до 1939 г., когато Америка се изолира от международните дела. Настъпи световен хаос и икономически колапс, който доведе до появата на Хитлер. Без Америка няма гаранция за европейската и глобалната сигурност. Намесата на САЩ обаче трябва да е разумна. Не като в случая с Ирак.

– Къде е мястото на България в плановете на президента Обама?

– Бих посъветвал вашите лидери да дойдат във Вашингтон и да представят пред президента Обама изискванията си. Те не бива да са свързани само с балканския ви свят. Обнадеждаващото за вас е, че неговата администрация е благоразположена – ще ви изслушат и ще се опитат да ви решат проблемите.

– В чия сфера на влияние ще попаднат Балканите в бъдеще?

– Бъдещето на Балканите е европейско. Русия също трябва да влезе в ЕС.

Източник: в-к „Труд“

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.