Home » Авторски страници

Поглед от Чикаго: Борисовият блицкриг

2009.07.15 3 коментара

Последните новини дошли от България ме накараха да се разровя в интернет и да си припомня историята на Втората световна война.

С какво печели немската армия в началото –  с Блицкриг (мълниеносна война), за която е характерно не численото и качествено превъзходство, а ролята на танковете, на скоростта и на организираността.

И макар Хитлер да е казвал: «Думата (блицкриг) ми звучи съвсем идиотски и аз никога не съм я употребявал в своите речи», победите на не най-многочислената и на не най-добре въоръжената германска армия в Европа се дължат именно на нея.

Ето малко факти:

През май 1940 г. танковите дивизии на Гудериян пробиват отбраната на съюзническите войски. Англичаните са принудени спешно да се евакуират от  Северна Франция, а французите се опитват да организират нова линия на отбрана. Скоро, те обявяват Париж за открит град, за да не бъде превърнат в руини, а малко по- късно се предават. А до тогава френската армия се е считала за най-силната в Европа. Може би французите не са имали развити танкови войски? Оказва се, че танковете им са били по брой повече от немските, а по качества не им отстъпвали.

При победоносния пробив на Вермахта към Ла Манша се разказва за интересен случай, когато колона немски танкове се натъкнала на английски такива. Немците с изумление открили, че техните снаряди като грахови зърна отскачали от броните на британските танкове Matilda. След една година на Източния фронт историята се повторила  – снарядите им не могли да пробият бронята съветските  КВ и Т-34. При това към 22 юни 1941 г. СССР на западната си граница имал почти 16 000 танка, а срещу тях Германия отделила 4 200. Но това не попречило на немците да напредват с шеметна скорост.

Не ви ли напомня ситуацията на нещо от политическия ни живот около изборите.

Само преди няколко дни пропагандата на БСП гърмеше, че в екипа на Борисов нямало експерти, а авторитетите от Синята коалиция твърдяха: «Бойко не може без нас и без нашата подкрепа – чакаме го да дойде да се договори с нас».

Какво се оказва обаче! С разни непознати или известни не от политиката имена (Маниака), ГЕРБ спечели убедително срещу професионалисти като Калфин (Т-34) и Кунева (Matilda). Веднага след това повика от САЩ С.Дянков/Кр.Георгиева, а от вчера отхвърля договор със Сините и останалите. Предлага им, всичко на всичко един меморандум – виж тук.

Струва ми се, че объркването в маститите политически играчи е пълно и единствено в РЗС отреагираха – Янев каза: «РЗС ще подкрепи правителство начело с Бойко Борисов, но без съгласието на ПС на РЗС, никой не може да бъде привлечен, в това число и на експертно ниво, в изпълнителната власт. Ако някой бъде привлечен самостоятелно, без санкцията на ПС на РЗС, той ще бъде изключен от РЗС».

На картинката:

Доказателство за объркването в БСП намираме във вътрешните разборки в партията, а в текста на речта на Мартин Димитров от сайта на СДС четем :

Да не кажем, че в този парламент има и конституционно мнозинство. Депутатите на Семейният кодекс, ГЕРБ, „Атака” и „Ред, законност и справедливост” заедно могат да променят и Конституцията, могат да решат проблеми в съдебната система, могат да решат тежки проблеми в изборното законодателство. ”  (На снимката чети след маркираното в синьо).

Иска ли ни се или не, но още преди поемането на управлението се вижда, че ръководството на ГЕРБ действа бързо и решително. И макар с малцинство, налага своята воля. Дали ще продължи все така и ще оправдае надеждите на избирателите или ще се случи като в народната поговорка “Докато умните се наумуват, лудите се налудуват” само времето ще покаже.

Дори ние в Чикаго сме в очакване. Помним още какво ни обеща Борисов в речта си тук.

Пол Петров (специално за www.Eurochicago.com)

На снимката: Бойко Борисов говори пред емигрантите ни в Чикаго -2009г.

3 коментара »

  • Angel Yordanov said:

    Стратегия за профанизация на нацията.
    Материал под това заглавие можете да прочетете в моя блог angelyordanov.blogspot.ком

  • Ram said:

    Малцинството на мнозинството

    В политически предсмъртна си реч като лидер на управляващата партия Сергей Станишев излъга без да му мигне поне едното коалиционно око, че тройната коалиция била дошла на власт по волята на избирателите.

    Всеки, който помни, знае, че той имаше достатъчно мнозинство да състави кабинет с НДСВ. Нищо, освен далаверата на партийната върхушка и натискът на президента, не налагаше ДПС да става отново част от управленската хранилка.Но Станишев си беше такъв – зачена в лъжа (под обгрижването на вещия специалист по изкуствено политическо оплождане Г.Първанов) и съответно роди лъжи. Амин!

    Сега Бойко Борисов, поставен в принципно сходна ситуация да избира евентуални партньори, за добро или не (тепърва ще се види), залага на откровеността. Хубав, лош, но е откровен. Няма да дава министерски кресла на други и толкоз. Това трябва да се помни – като меморандум.

    Истината е, че (за разлика от Станишев) Борисов действително има подкрепата на избирателите. Те решиха, че е важно властта да бъде съсредоточена в ръцете на един техен субект. И субектът, може да е тъмен, може да е балкански за мнозина, но разчете правилно вота.

    По волята на нейно иронично величество съдбата, от трибуната на новото Народното събрание към „правилен прочит” на резултатите от изборите призова не друг, а Лютви Местан, една от десните ръце на многоръкия Доган. Втренчен в пъпа на своето напудрено красноречие той сам не си дава сметка, какво казва.

    Неправилен прочит на резултатите е твърдението, че Борисов имал проблем със съставянето на мнозинство, защото потенциалните му партньори са разединени. Тъкмо обратното. Той може да си позволи всякакви комбинации именно поради несъвместимостта ( помежду им) на взаимно заменяемите като негови крепители атакисти, сини и яневисти.

    Тази очевидна истина беше потвърдена пред RE : TV от Лъчезар Иванов, втори по ранг в парламентарната група на ГЕРБ и очертаващ се първи,когато Цветан Цветанов заеме поста си на вътрешен министър. В отговор на въпрос на водещия Иван Бедров той се съгласи, че ГЕРБ винаги може да заложи на някоя от трите възможности за парламентарна подкрепа, в случай, че друга от тях се дърпа.

    Това е положението. То вещае, смея да рискувам с прогноза, дълголетие на кабинета на малцинството. То има голямо, почти абсолютно представителство в законодателния орган, но все пак няма решаващо мнозинство. Ощастливено е обаче от достатъчно възможности да противопоставя и използва противопоставянето между трудно съвместимите си потенциални партньори, за да не позволи на никой от тях да вземе връх.

    Лидер, като Борисов, не пропуска такъв пас, за да отбележи гол на празна врата. Но е изправен също и пред необходимостта да ухажва „малките”, за да може да разчита на техните услуги, включително в режим на противопоставяне помежду им. Макар да е доказано добър ухажор, ще си има проблеми.

    Е, трябва да се отбележи и смешката, която се употребява от ГЕРБ като причина да няма коалиционен кабинет. Думата коалиция не се харесвала на гражданите. Тук откровеният иначе Борисов търпи критика – няма кой да му повярва, че семантиката определя действията му.

    А и ако семантиката е от такова значение, ще трябва да приемем също абсурда, че българските граждани са пожелали мнозинството да бъде малцинство, което да ги управлява.

    Виждали сме да оцеляват дълго кабинети, базирани на далеч по – неадекватна легитимност. Кабинетът „Беров” претендираше да управлява с програмата на СДС (въпреки протестите на самия СДС) и с мнозинството на БСП. Но властваше с мандата на ДПС. И си кротува от края на 1992 г. до септември 1994 г., вършейки забележителни (но незабележими и до днес за правосъдието) пакости за България.

    Борисов избира обратното – да управлява сам, макар да може да сподели в аванс отговорността. Това е смело. А дали не е прекалено самонадеяно?

    Ще видим. Проблемът му не е толкова във външната парламентарна подкрепа, колкото във вътрешните центробежни процеси. Защото короната на царя (и без да се казва Сакскобургготски) е тежка не толкова за борисовата яка снага, колкото за нейните (на короната) крепители.

    Макар да залага на разделението и противопоставянето на потенциалните си парламентарни крепители. Борисов е по-скоро консуматор, отколкото инициатор на този факт. Постъпва като политически хищник.

    Някой да е очаквал, че ще пасе трева?

    Иво Инджев
    http://ivo.bg

  • iVan said:

    Да махне и посланика във Вашингтон Лъчезар Петков . Той е типичен “Троянски кон” на руснаците , и червените номенклатурчици ; той няма да работи за България , а ще дреме до края на мандата си .
    Дано Г-н Борисов чуе или прочете това ! Повтарям – емиграцията не желае Петков тук !!!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.