Home » Избрано

Може ли България?

2009.07.29 Няма коментари

“Така ли, от Централна Европа ли си? И какво толкова ти харесва в България?! Нали при вас е по-добре?! Ние сме толкова скапана държава, че няма накъде! Ние никога няма да се оправим!”

Често се случва разговорите ми с българи да започват по подобен начин. Веднага щом разберат, че идвам от място, където според тях не цари такова безобразие, където няма корупция, нито убийства, хората са богати, никой от нищо не се оплаква и всички са възпитани и високо образовани, събеседниците ми се впускат да обиждат родината си.

Интересно е, че онези, които говорят по този начин, никога не са способни да обяснят какво точно не им харесва, но след петминутен диалог с тях дори непредубеденият слушател ще започне да мисли за България като за “по-малко качествена държава”. А какво остава за обикновения чужденец, който при срещата си с “българското” вече е солидно “подкован” от стереотипите за България, разпространявани от европейското обществено мнение.

Напоследък въпросът за образа на България в Европа придоби особена острота. Той бе поставен в центъра на предизборната кампания на една политическа сила и й донесе успех както на изборите за Европейски парламент, така и на тези за национален. Идеята на кампанията бе, че негативното отношение към България се дължи на нейните досегашни управници, които трябва да бъдат сменени от такива, които са в състояние да докажат, че “България може”.

Засега всичко се развива по план, виновните бяха свалени, а във властта влязоха лица, нови в политиката и поради тази причина опазили биографиите си чисти. Но

ще е прибързано да обявим мисията за успешна

Вероятно ще мине много време и трябва да бъдат положени доста усилия, докато България започне да се ползва с желания авторитет. Колкото и банално да звучи, трудното предстои. Българските избиратели в никакъв случай не бива да смятат, че като са показали, че могат да се ядосат и да гласуват масово, са направили всичко, което зависи от тях, а останалото е в ръцете на властта, от която се иска да “оправи държавата”. Наличието на политическа воля наистина е неотменимо условие, но промяна не може да се осъществи без участието на по-голямата част от гражданите.

Познавам доста българи, успели зад граница, и смятам, че съществен принос за тяхното развитие има подготовката, придобита при срещите им с българската чиновническа действителност. Точно благодарение на тази действителност, носеща основната вина за лошия образ на България, доста хора развиват комбинативното си мислене и способността си да анализират всяка ситуация, умения, които по-късно се оказват безкрайно ценни.

Самата аз имам две победи над тази действителност, които може да не са кой знае какво, но доказват, че промяната е възможна, стига човек да прояви достатъчно активност и

да не се оставя да бъде воден от инерцията

Първата от тях бе по време на работата ми като екскурзовод на група словашки туристи. Знаех от колегите, че за да не се чака на българската граница, на проверяващите трябва да се даде бира, натурален сок или пък сума в евро, “за да се почерпят”. И действително, докато единият граничен полицай проверяваше документите, общителният му колега директно ме попита: “А биричка?”, на което аз му отвърнах: “Добре, щом черпиш.” Противно на очакванията, че ще последва отмъщение, човекът се отдръпна с наведена глава, а другият полицай просто махна на автобуса да продължи.

Втората ми победа е, че успях да се преборя с администрацията на общежитията на СУ “Св. Климент Охридски” и да плащам същия наем като българските студенти. Разбира се, съгласно действащите европейски правила във всички страни от ЕС студентите по програма “Еразъм” ползват същите права като местните. Само дето администрацията на студентските общежития упорито отказваше да признае, че и европейските студенти имат право на държавна субсидия, която се приспада от плащания наем.

А щом един чужденец с повече упоритост успява да защити правата си от издевателствата на някои чиновници, какво остава за българите? Вярвам, че всеки е в състояние да даде своя скромен принос България да стане страна, уважавана не само в Европа, но и от собствените си граждани. И е редно следващия път, когато някой нарече родината си “скапана държава”, да се замисли дали и самият той не носи отговорност за това тя да му изглежда такава.

Автор: Зузана Пиптова*
Публикувано в “Дневник”

*Зузана Пиптова е родена в Братислава. Без да е с български произход, завършва българската гимназия “Христо Ботев” в родния си град. В момента изучава “Югоизточноевропейски изследвания” в Карловия университет в Прага, а през учебната 2008-2009 г. e в СУ “Св. Климент Охридски” като студентка по програма “Еразъм”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.