Home » Е-Списание

Протест пред парламента срещу рестарта на АЕЦ „Белене“

2018.06.03 Един коментар

Два цитата:

„Дори най-технологичната нация, японската, не може да предвиди какво може да се случи в дадена ситуация, дори и те. Напомням на всички, които ще кажат, че, не дай, Боже, при авария в „Белене“ при дадено земетресение или нещо подобно, всички разходи, това са за тези, които казват: „Защо не вземете примерно руските пари и не я направите централата, да работи 15-20 години, през тока да се изплаща този кредит и примерно след 20 години да стане ваша?“. Ами защото сто процента рискът се носи от държавата домакин на централата. Сто процента. Вие видяхте, че една Япония от втора сила в света милиарди, стотици милиарди са й загубите. Просто България няма да я има на картата.
И когато всичко това „за“ и „против“ го направихме, аз считам, че взимаме едно правилно решение. Фактът, че нещо 33 години не е станало, има нещо, което да му тежи“.

Цитат от Стенограмата на Министерски съвет от 28 март 2012 г. – думите са на минисър-председателя Бойко Борисов.

„Като споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене особено след ядрената катастрофа във Фукушима;
като преценява за невъзможно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат кредити за проект с недоказана икономическа ефективност;
като потвърждава стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност пред насърчаването на производството и консумацията на електроенергия,
РЕШИ:
Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“.

Цитат от решението  на Народното събрание от 29 март 2012 г. (линк).

 

 

Следва Покана за протест пред Парламента на Р. България

От 8:30 – 10:30 ч. сутринта на 6 юни 2018 г (сряда) на площад Народно събрание.

Демократична България призовава на протест пред парламента.

В дневния ред на Народното събрание ще бъде внесена точката за рестарта на АЕЦ „Белене“.

Управляващите обясниха, че реализирането на проекта е възможно включително и с междудържавен заем от Русия.

Това е в пълно противоречие с направените многократно досега заявления, че държавата няма да дава допълнителни пари за „Белене“.

Само с присъствие пред парламента можем да заявим несъгласието си с кражбата „Белене“.

Да излезем и да попречим на Коалицията „Кражба“ между ГЕРБ и БСП, и енергийната мафия да налее нови милиарди в гьола „Белене“.

Не на енергийната колонизация от Русия.

Няма да се извиняваме на Путин, както направи Борисов.

Не искаме родината ни да бъде водена на Изток.

Искаме Европа и енергиен суверенитет.

За още информация вж. ТУК.

.

One Comment »

  • Dnevnik said:

    Bсички очакват доклада на БАН за енергетиката. Или за АЕЦ. Още не е много ясно. Не е и ясно каква би могла да бъде компетентността на научноизследователски институт в развитието на национална енергийна стратегия или дори за оценка на икономическата обоснованост на една атомна електроцентрала. Подобни доклади не се пишат от научни институти. И все пак да не съдим строго, преди да сме видели за какво става дума. Междувременно ето 15 въпроса, на които докладът би трябвало да отговори. Има и още много.

    1. Ако след 20 години България постигне енергийната интензивност на Германия, колко енергия ще е необходима на страната? Днес Германия консумира на човек толкова енергия, колкото е консумирала през 1970 година, тоест преди близо 50 години. От средата на 80-те години, след ефекта на новите енергийни политики след петролното ембарго от 70-те, потреблението на енергия в Германия почти постоянно спада, независимо че икономиката й уверено расте.

    2. България днес използва толкова енергия на човек от населението, колкото и Италия (около 2500 кг петролен еквивалент на човек). БВП на италианеца обаче е 4 пъти по-голям от този на българина (и 2 пъти по-голям в покупателна способност). Ако България се развива относително добре, тя може да си увеличи икономиката 4 пъти, без да увеличава енергийното си потребление. И дори да го намали. Как ще се отрази такава разумна прогноза на необходимостта от нова ядрена централа?

    3. Когато България отвори напълно електроенергийния си пазар – нещо, което е на път да стане, българските електроенергийни производители ще се конкурират с производители във всички други страни в ЕС и в съседните на ЕС държави. През последните 5 години цената на електроенергията на германския пазар например е почти неизменно под €40/мВтч. Подобни са и цените на други европейски електроенергийни пазари. Очаква се докладът на БАН да каже, че цената на тока от Белене ще е €72-74/мВтч. Това е крайно оптимистична прогноза и със сигурност не включва пълния цикъл до окончателното затваряне на централата. Как ще се конкурира този ток на свободния европейски пазар, където властва цена, наполовина от тази на АЕЦ?

    4. Когато пекне слънце и духне вятър, възобновяемите източници ще произвеждат електричество, което на свободния пазар може да стигне цена нула, че и по-малко. Какво ще прави АЕЦ тогава? Ще спре производство? Ще продава на загуба?

    5. Наскоро търг за 1 гВт вятърен парк в Турция стигна цена €29/мВтч. Ред други подобни търгове в региона започват да предлагат ВЕИ електричество на подобни цени. Как ще се конкурира АЕЦ с тази цена? Пазарът ще е отворен и този ток ще има достъп до нас.

    6. Как ще се отрази на регионалния пазар планираният кабел Израел – Кипър – Гърция? Кабелът е с капацитет 2000 мВт, вероятността да бъде построен е по-висока от тази на АЕЦ и проектът е подкрепен от Европейската комисия.

    7. Как ще се отрази на потреблението на енергия стандартът за сгради с почти нулево потребление на енергия (nZEB), който влиза в сила след 2 години?

    8. Ако България и Румъния се споразумеят за строежа на хидроелектроцентрали на Дунав, как те ще се отразят на пазара на електричество и как АЕЦ ще се конкурира с тях? Наскоро румънският министър на енергетиката отново повдигна въпроса за тяхното изграждане.

    9. Ако цената на газа остане ниска, каквато в момента е прогнозата, как ще успее да се конкурира АЕЦ с цената на електричество в региона, произведено от газови електроцентрали? Регионът е твърде вероятно да бъде наводнен с газ от конкуриращи се източници.

    10. Турция гради енергиен капацитет – въглищни централи, атомни централи, нови газови вносни капацитети и вече амбициозно развива много евтини ВЕИ. Турските политици се надяват икономиката и енергийното потребление на Турция буйно да растат. Преди две години министър-председателят на Турция твърдеше, че енергийното потребление на страната ще расте с по 7% на година. Истината е по-различна. Икономисти и други наблюдатели не споделят този оптимизъм. Какъв ще е ефектът върху българския пазар на едно евентуално енергийно свръхпредлагане в Турция, което е доста вероятно?

    11. През 2016 година средната цена на електричеството на пазара за ден напред в Германия беше €26.84/мВтч за соларна и €25.03/мВтч за вятърна електроенергия. Германия има значително по-оскъден соларен ресурс от България и не по-добър вятърен. Как ще се конкурира АЕЦ с подобни цени, които са три пъти по-ниски от оптимистичните прогнози за АЕЦ.

    12. Може ли АЕЦ да включва и изключва производството си бързо, лесно и евтино, за да балансира променливото производство на слънцето и вятъра?

    13. Хората все по-често си инсталират соларни панели за собствено ползване. Цената на тока, която те могат да формират от тези панели, е по-ниска от тази, която плащат за ток от мрежата. Трябва ли да се въведе специална наказателна такса за директно ползване на соларна електроенергия, за да може АЕЦ да има някакъв шанс? И какви други наказателни плащания ще са необходими, за да може АЕЦ да е конкурентоспособна?

    14. В близко време ще започнат масово да се зараждат общностни мрежи (community grids). Това е тенденция, която може да откъсне цели села или квартали от централното потребление на електроенергия. Как общностните мрежи ще се отразят на потреблението на централизирано произведеното електричество?

    15. В България, региона и цяла Европа скоро ще се развие пазар на гъвкавост на електропотреблението. Това ще рече, че отказът от консумация ще се превърне в пазарен продукт. Появата на подобен пазар значително ще намали пиковото потребление на електроенергия и ще извади от употреба генериращи мощности. Къде ще се помести АЕЦ в подобен свиващ се и значително по-гъвкав пазар на електричество?

    Тези въпроси не са свързани с проблемите на неравномерната генерация на част от ВЕИ. „Когато слънцето не грее“ е различен проблем, който няма как да бъде решен от атомна централа. Атомната енергия има ред свои системни проблеми, които са не по-малко сложни от тези на възобновяемата енергия.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.