Home » Archive

Articles Archive for 6 юни 2018

Авторски страници, българи зад граница »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

На 5 юни 2018 г. държавните/общинските училища в Чикаго (Chicago Public Schools – CPS) връчиха годишните отличия за програмата “Печат за двуезичност” (Seal of Biliteracy). 1720 ученици, говорещи 12 различни от английския езици, получиха на официално тържество своите сертификати. Сред учениците за първи път имаше и български деца, успешно положили дистанционния изпит по български език на Департамента по езиково обучение (ДЕО) при СУ “Св. Климент Охридски”.

Авторски страници, българи зад граница »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

Имаме удоволствието да Ви информираме, че по време на среща миналата седмица между генералния консул на Р. България в Чикаго Иван Анчев и ръководителя на 214 училищен район в щата Илинойс д-р Дейвид Шулър (214 School District Superintendent Dr. David Schuler) е постигнат значим пробив в насока пълноценно изучаване на български език в американските държавни гимназии. Било е договорено, че от учебната 2019/2020 г. може да започне изучаването на български език като отделен предмет в гимназиите на училищен район 214 (SD 214). Българският ще бъде изучаван пет дни в седмицата, по 1 учебен час на ден. За целта през идната учебна година (2018/2019 г.) в дадена гимназия от SD 214 трябва да се съберат заявки за поне 28 ученици, кандидати да учат български език през учебната 2019/2020 г.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

Трамваят спи пред всеки светофар,
минава уж напряко през Мадрид,
завива и се връща към Виена,
прелита в Токио,
поспира в Анадолия,
да слязат всички заблудени пътници.
И стига най-накрая Терминала.
Летище София е някак си уютна
ръкавичка за изгубени.

Авторски страници, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

– Тази униформа на мъжа ти ли е? Махни я оттук, че ме е страх да не я оплескам. Три години съм търкал наровете и не ми се иска да си имам неприятности с началството.
Това обясняваше защо не приемаха “прокурорските“ бакшиши. Често звъняха по вратите всякакви чешити – от разни секти, молещи за пари самозвани самарянки, циганки с бебета на ръка и подозрителни, леко дрогирани тинейджъри. Понякога Нели безрасъдно отваряше вратата, но щом зърнеха униформата, наглеците бързо си тръгваха. Униформата стоеше като бодигард зад гърба на Нели и я пазеше.
Минаха още някоя и друга година. Нещата привидно се поуспокоиха, но не се промениха. Пролетта помилва клоните на дърветата и те разцъфтяха от щастие. Нели се захвана с традиционното почистване и изхвърляне на ненужните вехтории. Застана пред униформата и рече: “Дотук, приятел. Тръгваш си.”