Home » Авторски страници, политика

Може ли ислямският и друг краен тероризъм да променят света към добро?

2018.02.11 Един коментар

 
Тази статия, писана през миналата година. я публикувам в момент, в който терористическите атаки в света не са толкова интензивни, но смятам, че изводите в нея не са загубили своята актуалност
 
Тероризмът по света настъпва. При последната атака в Ню Йорк по време на празника «Хелуин» бяха убити 8 души и прегазени и ранени още 11 човека.

Преди това имаше много други терористични атаки в Европа. (По-долу с наклонен шрифт е непълен списък от терористически актове, отбелязани в българската преса, които може да подминете, ако не искате да си припомняте трагедиите.)

През август 2017 г.  след атентат в Барселона с микробус 13 души загинаха, а повече от 100 пострадаха.

На 3 юни 2017 г. трима ислямисти прегазиха пешеходци на Лондонския мост и после атакуваха с ножове минувачи в съседния квартал. Убити бяха 8 души и ранени десетки.

На 7 април 2017 г. мъж подкара откраднат камион в центъра на Стокхолм и прегази минувачи. Загинаха 5 души, а около 15 бяха ранени.

На 22 март 2017 г. мъж прегази пешеходци на моста Уестминстър в Лондон и уби 4 души, а после намушка до смърт полицай.

3 февруари 2017 г. – мъж, размахващ мачете и викащ „Аллах е велик“, атакува военен патрул пред търговски център на входа на Лувъра в Париж. Той бе ранен. Идентифициран бе като египетски гражданин.

19 декември 2016 г. – радикализиран тунизиец открадна полски камион и го вряза в множество на коледен базар в Берлин. Загинаха 12 души. Разследването показа, че нападателят е бил последовател на „Ислямска държава“, която пое отговорност за атаката. Той е дошъл в Европа като мигрант и бе застрелян няколко дни по-късно в предградие на Милано.

26 юли 2016 г. – двама нападатели прерязаха гърлото на свещеник и раниха заложничка в църква в Сент Етиен дю Рувре във Франция. Нападателите бяха ликвидирани. Те са се врекли във вярност на „Ислямска държава“.

24 юли 2016 г. – 21-годишен сирийски бежанец бе арестуван, след като уби бременна и рани двама души с мачете в германския град Рьотлинген. Полицията каза, че няма индикации, че става дума за тероризъм.

24 юли 2016 г. – сириец рани 15 души, като се взриви в района на музикален фестивал в германския град Анбах. ИД пое отговорност за нападението. 27-годишният нападател дошъл в Германия преди две години и поискал убежище. Той е преминал и през България, а в Германия е имал редица проблеми с полицията.

22 юли 2016 г. – 18-годишен германо-иранец уби 9 души в търговски център в Мюнхен. Нападателят нямал връзки с ислямистите, а се възхищавал на масовите убийци. Нападението съвпадна с петата годишнина от масовото убийство на десетки хора от норвежеца Андерш Брайвиг в Осло и на остров Ютоя.

18 юли 2016 г. – 17-годишен афганистански бежанец с брадва и нож атакува пътниците на влак в района на германския град Вюрцбург и рани четирима души, преди да бъде ликвидиран. ИД пое отговорност за атаката.

14 юли 2016 г. – Мъж вряза камион в множество на крайбрежния булевард на Ница във Франция и уби 86 души. Ранените бяха над 450. ИД пое отговорност за нападението, а нападателят бе идентифициран като пребиваващ във Франция тунизиец.

14 юни 2016 г. – французин от марокански произход уби полицейски командир пред дома му в предградие на Париж, а после и неговата партньорка, също работила в полицията. После той взе малкото им дете за заложник и по време на заложническата криза в апартамента на убитите полицейски служители, той каза на полицейските преговарящи, че е действал по призив на ИД.

22 март 2016 г. – трима атентатори на ИД, всичките белгийски граждани, се взривиха на международното летище на Брюксел Завентем и на метростанция Маалбек в града и убиха 32 души. Ранени бяха 340 души. При разследването бяха открити връзки на нападателите с атентатите от ноември 2015 г. в Париж.

Нo ако горния списък вероятно Ви е известен, вижте списъка с терористичните атаки в Уикипедия и ще се ужасите от броя на загиналите – така например в Сирия само от една бомба в автомобил жертвите са 75 убити и 140 ранени, а в Сомалия при друг терористичен акт има 358 убити и над 400 ранени. Цялата черна поредица може да откриете ТУК.

В списъка ще откриете и кървави терористични атаки в наши съседни страни, най-често в Турция, за които даже и не сме били информирани.

А от горната илюстрация се вижда как за 50 години броят на жертвите от терористични атаки по света е нараснал над 10 пъти. Картината е заплашителна и ни вещае още по-страшно бъдеще.

А може ли тя да се промени? Как да стане това?

Много хора вместо отговор вдигат ръце и казват, че няма спасение, други изпадат в паника и се самозатварят, трети търсят престъпници и виновни сред себеподобните… А всъщност най-добрият начин е всички да се замислим и открием причините и заедно да променим нещата. И може да се окаже, че общите усилия, впрегнали срещу корените на тероризма, могат да доведат и до едно по-добро общество.

В българския език има поговорка «Всяко зло за добро», в руския «Все, что ни делается, — к лучшему», а в английския «A Blessing In Disguise».

Нека си зададем въпроса – от къде черпи сили, на каква почва вирее тероризмът? Не намира ли той почва в бедността, неграмотността и безизходността?

Дали, ако се замислим над тези въпроси, не ще успеем всички ние да застанем зад общи ценности и цели?

Защото ако разгледаме сега списъците на терористическите организации в цял свят, ще видим, че тези списъци са различни в различните държави.

В Русия са едни, в САЩ – са други, а в Турция – трети… И така е по цял свят. Ето какво пише в Уикипедия:

«Тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция и така почти всяка държава, и дори отделни щати в САЩ, използват различни дефиниции. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Дори насилието срещу обикновените граждани не винаги е осъждано като проява на „тероризъм“.
Държавите, които подпомагат или се занимават с използването на насилие срещу обикновени граждани, употребяват неутрални или положителни думи, за да характеризират своите бойци – като например борци за свобода, патриоти или паравоенни.
Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война.»

Първото, което всички трябва да приемем, е, че няма добър тероризъм и че не може например Осама бин Ладен да се бъде наричан борец за свободата на Афганистан и да бъде обучаван и подпомаган в подривната му дейност, защото само след няколко години той може да се окаже най-търсения престъпник, именно от помагалите му.

Именно така, докато фундамендализмът по света не бе укрепнал, бе изпуснат злия дух от бутилката и семето на тероризма се разнесе по света. И вече се случва терористи или бъдещи такива да живеят до нас в съседия квартал, особено ако той е превърнат в гето. А в гетото е страшно. И днес, поради развитието на транспорта и връзките, изведнъж гетата (световни и местни) се оказаха много близки до нашите домове, които уж бяха наши крепости.

Дълго време ни бе внушавано, че в този свят парите са главното – имаш ли ги, значи ще имаш и хляб, и удоволствия, и зрелища, и спокойствие…

Дълго време хората бяха разделени, кога зад Желязна завеса, кога зад икономическа такава…

Дълго време можеше да има милиони неграмотни хора. Дори и в най-развитите държави, където им се осигурява достъпна храна и зрелища, понякога срещу непрофесионален труд, а понякога дори и без труд.

А още преди 150 години се появиха хора, които обявили, че е несправедливо използването на чужд труд, вдигаха метежи, въстания и дори революции. Дори започнаха да изграждат нов ред. Но и в новия строй парицата си остана царица. И световният едър капитал доказа, че това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари. Така експериментът с новия ред пропадна.

Но ако погледнем на човечеството още от времето на Омир, Сократ, Аристотел и ако прочетем произведенията от онези времена, ще разберем, че отделният индивид не се е променил много за последните две и половина хилядолетия. Ако не броим автомобилите, ракетите и компютрите, които изчисляват за части от секундата това, за което на Атистотел са били нужни месеци, ако се абстрахираме от това, че днес вече създаваме изкуствен интелект, който бие най-добрите шахматисти и дори играчите на най-сложната лоическа игра Го, то и днес във 21 век ни вълнуват същите въпроси. Както тогава, и днес ни мъчат завист, ревност и гняв. И тогава, и днес хората оглупяват от любов. И тогава, и днес едни търсят предимно удоволствията, други – власта, трети – парите. И тогава, и сега има хора със стремеж към наука. Различни хора – разни идеали. Но в последните няколко десетилетия се получи неочаквана, вероятно не само за мен изкривяване и основната, масовата цел станаха най-вече парите. Парите се превърнаха в ключ, който отваря практически всички врати, по-рано затворени. Доказателство са разкритията на „Панама пейпърс“ и „Парадайз пейпърс“, от които изплуваха мръсни тайни около финансите на влиятелни политици и дори на английския кралски двор. Документите доказват, че офшорни кантори всекидневно помагат да се заобикалят международни санкции, да се укриват данъци и да се перат пари. Разкритията показват как „една глобална индустрия, предвождана от големи банки, адвокатски кантори и фирми за недвижимо имущество, в пълна тайна управлява собствеността на политици, футболни функционери, измамници, трафиканти на наркотици, но също така на милиардери, спортни звезди и други знаменитости”.

Парите са също и стълбичка към властта, а и с тях днес могат да се купят и много нови неща, докато само преди няколко десетки години това не би било възможно. Професорът в Харвард, Майкъл Сандъл, изброява някои от тях в цяла книга: по-хубава килия в затвора ($82 на вечер); право да имигрираш в САЩ ($500 000 инвестиция); право да убиеш застрашен от изчезване черен носорог ($150 000); право да изпуснеш в атмосферата един кубически метър CO2 ($18)… Но той отбелязва също: „Защо се тревожим от идеята, че живеем в общество, където всичко ще бъде за продан? Поради две причини: едната се отнася до неравенството, другата – до корупцията.“

Бих добавил – общата цел (парите) ни прави всички нас по-лесно управляеми, защото лесно ни превръщат от граждани в потребители.

Но… но се появиха някои непредвидени изненади – биткойните, изкуственият интелект (големи теми, за които трябва да се пище отделно) и терористи екстремисти от нов вид. За разлика от предишните такива – формирали възгледите си някъде в Близкия Изток или по-далече, то новите се раждат и живеят в Париж, в Брюксел, в Лондон, в Америка… Седят в социалните мрежи и възбудени от видяното по телевизора, грабват ножа от кухнята и хукват да колят и газят по улиците.
А от телевизора текат поводи за кръв и бой. Синият екран показва празничния, празен живот на разни «звезди» милионери, а зяпналият го се чувства последен аутсайдер. И единствено убийството на неверник ще го спаси и изпрати в рая.

Съвременният (и бъдещ) радикализиран терорист най-често няма никого над себе си, а само Аллах. И именно Аллах ще го възнагради, заради мъките му и неуспехите му в живота на този свят, със 70 девственици на другия, на небето.

И най-страшното е абсолютната невъзможност за контрол. Още Ботев е казал: «Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си…» Този, който се подчинява единствено на Аллах, не би послушал никого – нито началници, нито близки или авторитети. И няма как да платиш и купиш някого, за да го прилъжеш, препрограмираш или спреш.

Посоката му е само една – от компютъра или телевизора, през кухнята за ножа, и оттам към улицата, а след това „при невестите“ на небето.

Остава единствен начин на спасение. И той е да не допуснем, да спрем появата на този краен тероризъм в самите му корени.

И стигаме до въпроса за първопричините.

Както бе писано по-горе, не е ли първопричина това, че често някои терористи ги наричаме борци за свобода, наши приятели? Не е ли неграмотността почвата, на която избуява най-лесно радикалната идеология, базираща се на салафитските учения и др. радикални учения? Не е ли огромното разделение на бедни и богати, безогледното преследване на парите, като основна цел в живота, причината много от хората, живеещи дори в развития Запад, почувствали се аутсайдери да се обърнат към Аллаха с вярата, че той ще раздаде справедливост?

Тогава?

От векове светлите умове сочат единствения път – спасението е в смяна на целите. Обръщане поглед от парите към знанието, а след това и към морала, като основни съвременни ценности.

И съм сигурен, че този спасителен за човечеството път, както се казва «доброзорно» ще бъде открит от всички онези, които дълго време имаха интерес само от необразован електорат. Които дълго време използваха и вътрешнополитически, и зад граница, принципа «Разделяй и владей!».

Защото ако и в бъдеще продължаваме, по същия начин както до днес, само въпрос на време е кога ядрено, химическо, бактериологическо или друго oръжие за масово унищожение ще попадне в ръцете на терористи. И тогава парите съвсем ще изгубят значение. Всичките пари на света.

 

П. Стаматов

One Comment »

  • За салафитите said:

    За салафитите:

    Етимологично думата идва от „ас салаф ал салих“, което в превод означава „праведните предци“. С други думи, става въпрос за връщане към „чистия ислям“. Исторически течението възниква по време на халиф Маамун (813-833г.) В края на XII век течението отново набира сила, благодарение на сирийския богослов Ибн Таймия, който е наричан от някои „баща на съвременния салафизъм“. Той оставя огромна следа, като допълва теорията на течението. Таймия не само разширява смисъла на джихада, но и го поставя над петте стълба на исляма. Богословът апелира за ясно разграничаване на мюсюлманите от всички други хора. Противопоставя се на имплементирането на каквито и да било принципи от другите религии и твърди, че животът на мюсюлманите започва тогава, когато те постигнат пълно различие с немюсюлманите. Външната политика също е засегната в един от трудовете му – „Законодателна политика“. Той приема съществуването само на два вида субекти – къща на исляма и къща на войната. Не се допуска компромисно отношение, както някои теоретици по-късно въвеждат и понятието „къща на договора“, което допуска мирни отношения, стига това да носи ползи и дивиденти на ислямското общество.

    Почти всички терористични ислямски организации, познати от XX и началото на XXI век, могат да се квалифицират като салафитски. Макар и възникнали в различни условия и със специфични цели, могат да се откроят някои основни принципи на салафизма, които са универсални.

    Основен принцип на салафитите е пълното отричане на всички науки, които използват рационален подход и напълно отхвърлят древногръцките мислители. Голяма част от теоретиците наричат подобна философия „спекулативна теория“. Отхвърлят се и всички политически идеологии и модели, понеже са продукт на светската мисъл. Според тях единственият, който трябва да управлява е Аллах, който е предопределил съдбата и никой няма право да дели тези функции с него.

    По отношение на икономическите възгледи и ролята на държавата, течението може да се квалифицира като солидарно и социално. Според салафитите, хората трябва да получават приблизително еднакви доходи, като роля на държавата е да ги преразпределя.

    При салафитите има ясни правила по отношение на ежедневието и бита. Отхвърлят се всички предмети на „лукса“, като парфюмите например. Забраняват се изкуствата, които не кореспондират пряко с вярата. Жените на „правоверните“ мюсюлмани би следвало да не посещават публични места и предимно да стоят у дома.

    Отношението на салафизма към разбирането на термина „цивилизация“ е строго определено. За представителите на течението на практика съществува само една цивилизация и това е ислямската. Всички други хора са част от джихилийската, което ги прави просто невежи.

    От изключително важно значение е отношението на салафитите към медиите. Според тях, тези инструменти са важен елемент от борбата с неверническата пропаганда и настояват една ислямска държава да поддържа собствени телевизия, радио, преса и пр. Салафитите призовават журналистите да използват „чист“ език, който да е изчистен от съвременна лексика и да се придържат към кораническата.

    Всичко по-горе е достатъчно плашещо за това как мислят тези хора, какво искат и какво ги различава от „западните“ хора.

    По данни на Американския институт за национални изследвания от 2009-та година, салафитите по света са над 50 000 000 души. Последващите данни сочат, че това е най-бързо разрастващото се движение в исляма.

    По данни на университета Джордж Вашингтон, в Германия живеят 5000 салафити, а във Франция между 15 000 и 17 000 . По данни на френската полиция, през 2015г., 90 от 2500 разследвани организации са салафитски, което е двойно повече в сравнение с пет години по рано. В Германия по оценки от немското вътрешно разузнаване от 3800 души, през 2011 г. до 7500 души през 2015г., се идентифицират като салафити.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.