Три месеца „творческа командировка“

На 2 юли 2013 г. се навършиха точно три месеца от престоя ми в хотела. Както си му е редът, още в началото искам да изкажа благодарност за творческата командировка.

Благодаря на мутрата Генадий Гудков, ексдепутат от Руската ДУМА, експолковник от КГБ, екс зам. председател на партията „Справедлива Русия” и много други екс. Да пие на екс! Благодаря и на доказания блудник Тонко Фотев, който все още се прикрива като почетен консул на Русия в Бургас. Фотев е ексмилиционер и не пие на екс. Той посмуква турска анасонлийка чат-пат. Благодаря и на страстно зависимите и корумпирани прокурори и съдии. Дърмонски, Тонева, Георгиева, Маджаров… Иначе казано, от името на моите близки и лично от мое име изказвам сърдечна благодарност на поръчители и изпълнители за осигурената ми творческа командировка. Да не пропусна и екс Главния прокурор, господин вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта Борис Велчев и новият майстор в убедителното нищонеправене Сотир Цацаров. И на вас благодаря! Даже ви поздравявам с хита „Ни чул, ни видял!”.

Леле, то си стана цяло благодарствено писмо, но няма как. Трябва да сме любезни. И на руските посланици Потапов и Исаков им благодаря за логистичната подкрепа и дружеския натиск, оказан от тях върху български висши магистрати. На другарката Татяна Дончева и кръжока около нея от ексмултаци – генерали също съм задължен. На мистър „чистичък” другаря Станишев и на обещавача на справедливост другаря Борисов, благодаря! Ох, стига толкова. Има и още заслужили, но не е възможно страницата да ги понесе всички накуп.

Та така. Творческата командировка протича по план. За три месеца написах около 45 материала. Всеки втори ден по нещо ново. Мога и всеки първи ден, но ще затрудня дистрибуцията. Отделно пиша и нещо по-дебело, ще видим какво ще се пръкне. Така че, екстра съм си. То затова и благодарностите са толкова много. От администрацията на хотела съм възхитен, без да им правя четки разбира се. Някои от тях са вечно усмихнати и лъчезарни. В началото си мислех, че не са за тук. Сега обаче разбирам, че напротив – точно от такива служители има нужда този хотел, а и подобните на него. Колкото повече весели хора между администрацията и гостите на хотела, толкова по-добре. С другите гости се разбирам прекрасно. Понякога играем шах. Самата база е малко старичка, сградата е строена преди стотина години, тесничко е, но карай. Сърце да е широко!

На 1 юли 2013 г. пред централния вход на хотела имаше протест на част от работниците срещу лошите условия на труд. Искаха и по-високи заплати. Вечерта обаче нито една телевизия не го отрази. Защо ли? Лоша организация или медийно затъмнение?

Какво друго правя, освен че пиша и играя шах? Гледам телевизия, имаме си кабелна. Ходя и на разходка. А най-важното е, че при тая безработица се уредих и с работа. При това много хубава и спокойна – помощник библиотекар. Работата е по чл.80 от правилника на хотела – на доброволни начала. По цял ден съм сред книги. Всъщност така като се замисля, изказаните от мен благодарности са най-малкото, което мога да направя за тези, които ми осигуриха творческата командировка. За изхранване на деца и семейство не мисля. Сметки за ток, парно, вода, кабелна – не плащам. Храната ми я носят на място. Румсървизът е задължителен в нашия хотел.

Изобщо налице са всички условия кака Муза да не си тръгва от мен. Ако кача кило-две, няма страшно – веднага отскачам до фитнес залата и пак съм във форма. Футболно игрище, арт център, компютърна зала. Общо взето само басеин липсва и щеше да стане спа център.

Ами това е! Приемете отчета ми за първото тримесечие от осигурената ми не по мое желание творческа командировка. Добри хора имало, знаят те кое е най-доброто за мен. Да са живи и здрави!

.

Ивайло Зартов,

2 юли 2013 г.