За да се излезе от безпрецедентната криза на доверие, изкарала хиляди хора на улицата, е необходимо правителството на Орешарски незабавно да подаде оставка. И в същото време да се направи опит за формиране на кабинет в рамките на този парламент, като след формирането на кабинета, в същия ден и час, да бъде обявена датата на изборите. Това веднага ще охлади страстите и ще прибере хората от улицата.
Този нов кабинет може да се излъчи в рамките на две седмици и да вземе онези фатално неотложни мерки, заради които Орешарски не подава оставка. Няма да е трудно да се намерят министри, които не дразнят. Един подобен кабинет може да бъде посочен от Президента и при разпускане на Парламента да продължи като служебен в същия състав. Трябва да е ясно на всички, че ако няма дата за избори, всички маневри ще изглеждат като шикалкавене и хората няма да им повярват. Всичко това е необходимо, за да има възможност да се направят и по-адекватни изборни правила.
Правилата, по които ще се явим на избори, трябва да бъдат изработени под силен граждански контрол и натиск. Възможно е да се направи закон само за парламентарните избори, а след това новото мнозинство да изработи следващия изборен кодекс. В целия този процес Президентът би трябвало да изиграе основна роля – за да се направят консултации и с политическите партии, и с гражданските организации, за да се върви към развръзка. Нашият шанс днес са именно такива политически действия и най-вече усилията на хората, които искат правила за живота си и са готови да се изправят срещу олигархичния модел, който ги съсипва.
Живеем в безпрецедентна криза, която трябва да преработим като шанс за промяна. Промяната, която ни трябва за да имаме реален контрол върху системата, е мажоритарни избори в два тура, полупрезидентска република, пряка демокрация чрез референдуми, пряк избор на съдии и полицейски началници. Промяната на изборния закон и референдумите са от правомощията на обикновено Народно събрание, останалите са конституционна поправка.
Защо ни трябва мажоритарна система в два тура – защото само мажоритарни избори могат да махнат от властта некадърните и корумпирани политици. Защото само това е начинът народът да си избира свои представители. Просто партиите трябва да върнат правото на суверена да си избира пряко депутатите. Да им бъде работодател, какъвто всъщност е, и е напълно естествено всеки работодател да търси квалифициран специалист! Най-голямото предимство на този вот е тъкмо стабилното управление и плавната смяна на властта.
Един от най-големите живи световни политолози в момента, Морис Дюверже, дойде в България през 1993 г. и ни каза нещо, което важи точно тук и сега: „Докато използвате пропорционалната избирателна система, у вас винаги ще има риск от политическа нестабилност! Единствено мажоритарната система, практикувана в страни като Великобритания и Франция например, гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от гражданите по време на законодателни смени на правителства…“. И така нататък. Ами този лекар ни даде диагнозата още преди 20 години – и ние 20 години се дърпаме от лекарството!
Политическият екстремизъм, който в момента наблюдаваме по улиците и в парламента, също е плод на пропорционалния вот. Когато влизаш в парламента с 5-10 на сто, печелившата тактика е да вдигаш скандали. Ксенофобията е най-добрата мотивация за простолюдието. И ето го абсурдът на българската политика. На ниво избирател нашите партии са като куче и котка, а на ниво парламент трябва да се прегърнат и да направят коалиция. Което ще рече – да си предадат избирателя.
Мажоритарният вот е напълно чужд на този порочен кръг. За да вземеш 51% от района си, трябва да се бориш за 100%. Това ще рече да се пазиш от противопоставянето, да си умерен, да обединяваш всички интереси. Да направиш коалицията още на ниво избирател. След това в парламента всичко си идва на местата честно и почтено. Най-сериозното възражение срещу мажоритарната система е, че се губел вот, някои партии не получавали дължимото, а други вземали повече. Това изглежда така само през партийните очила. Само ако приемем, че партиите са суверен. Но те не са народът. Не партията, а избирателят има правото на свои представители. В момента той просто ги няма. Сега избирателят губи 100 на сто от вота си и затова е отвън и иска оставки.
Неоспоримо предимство на мажоритарните избори е, че при тях избирателят наистина има представителство във властта. Когато познаваш депутата от твоя район и можеш да се срещаш всяка седмица с него, ти реално ще можеш да поставиш проблемите на твоя град, на твоето село, на твоята община. И да го питаш защо е гласувал за еди кой си закон или защо не е гласувал за него. По този начин депутатите стават наистина народни, а не партийни представители. И ако с конституционна поправка се въведе като механизъм и отзоваването, за което толкова настояват хората, те ще са сигурни, че имат реални шансове за контрол върху властта. Защото само при мажоритарни избори хората могат да си отзоват депутата, защото го знаят кой е.
Мажоритарният избор не е против партиите, напротив. Гласуваш за човек – гласуваш и за партия. Но все пак на първо място е човекът. Човекът е вашият представител. Партийният списък е пердето, зад което могат да ви пробутат всичко. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно.
Когато партиите са маргинални и са доста малки, а играят несъразмерно голяма роля като балансьори, една полупрезидентска република би балансира това положение. Най-важно е, че не трябва да се подменя термина – полупрезиденска република с президентска и някой да започне да спекулира на тема президентска република. Ако България беше полупрезидентска република, партия като „Атака“ нямаше да играе такава роля. В една полупрезидетска република премиерът щеше да предложи на парламента, съответно правителството. И ако правителството функционира така, че да не води нацията до криза, каквато е днешната, никой няма възможност да свали това правителство. И обратно – ако правителството е тиражирано било от президента, било от парламента, има средства това да бъде прекратено.
Президентът може да разпусне Националното събрание и обратно. Ако президентът е този, който се опитва да дирижира в интерес на определени групи, тогава и там имаме противотежест – парламентът, гражданското общество. Гражданското общество, което сега е на улицата, но което ще има за съюзник или парламента, или президента.
Тази криза при едни по-други правомощия на президентската институция нямаше да я има. Нямаше как да стане такава криза, като имаме президент, който е избран от целия народ, събира консенсусни гласове от най-различни партии на хора – рационално настроени, хора, които не са малки радикални групи. Такъв президент може винаги да състави и да предложи премиер – правителството да бъде гласувано и подобна криза да бъде избегната.
Ако някой твърди, че полупрезидентска република би задълбочила още повече проблемите, това за мен е спекулативно твърдение. Опитът показва, че досега не сме имали нито прозрачно управление, нито граждански контрол, нито демокрация. Затова нека си поставим много по-висока национална цел – да бъдем номер едно по демокрация! Нека вземем най-доброто от най-добрите. От Франция – мажоритарен вот в два тура и силна президентска власт. От Швейцария – реална пряка демокрация. От САЩ – избиране на съдиите и полицейските началници. И от всички нас зависи да променим всичко това.
.
Боян Атанасов
