Home » Избрано

Какво ние българите сме дали на света?

2010.02.27 28 коментари

Наближава националният празник на България 3-ти март.  По молба на наш читател поместваме една вече написана и разпространена из нета статия, но с важно уточнение за авторството й.

Какво сме дали на света?


Преди някой и друг месец един англичанин ме попита :
Какво вие, българите, сте дали на света?
БългарияПодразнена от въпроса, аз се хванах да защитавам Родината си. Но уви не стигнах много далеч. Оказа се, че хич не знам толкоз много.
Това ме амбицира. Разрових се из нета и книжките. Събрах не едно или две значими постижения. Всичките до едно – дело на българи. Ден след ден ще публикувам българските постижения и открития.
Кръстих поредицата „Какво сме дали на света?“

На мнение съм, че това трябва здраво да залегне в учебната програма.
Но тъй като за някой от нас е късно да се връщаме на скамейката. Нека се поучим от българското дело и го запомним. И като ни попитат утре – да отговорим: Горди, че сме българи.

А дано някой от нас и се вдъхновят, утре да се похвалим с нови открития, а не лежим само на стара слава.

1. Киселото мляко
Какво сме дали на света е въпросът. А това е първият отговор.
Български открития - Кисело мляко
Върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия :

Д-р Стамен Григоров, българин.

Д-р Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 г. През 1905 г. за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. По-късно микроорганизмът е наречен: lactobacillus bulgaricus, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е: lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

Има един куп теории за произхода на Киселото МЛЯКО. Турците казват, че е тяхно. Гърците направо си го рекламират като тяхно. Иранци и какви ли не още се борят за тази слава. Tраките, обаче, са първите, които са хапвали кисело мляко. На мен това ми се вижда достатъчно и спорът е излишен.
Помни само, че българин е открил млечно-киселата бактерия.
Нещо интересно: българското кисело мляко и надписа Lactobacillus bulgaricus са патентовани в България.
Българското кисело мляко се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска.
Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко.

2. Компютърът
Какво сме дали на света е въпросът. А това е вторият отговор.
Български открития - Компютърът
За да съм абсолютно точна ще кажа: Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 от:

Джон Винсент Атанасов, българин.

А, за да съм още по-изрядна: през септември 1939 Джон Атанасов заедно с Клифърд Бери започва работа по проекта на компютъра на Атанасов – Бери (АВС) и през ноември 1939 двамата демонстрират прототипа.
Какво не знаем за Джон Атанасов?
Роден е на 4 октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Родители – Айва и Иван Атанасови. Носител е на един куп награди. Работел е във Флота на САЩ. Бил е директор на различни корпорации.
Нещо интересно: Астероид, близо до Марс, носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

3. Електронният часовник
Какво сме дали на света е въпросът. А това е третият отговор.
Български открития - Електронният часовник
Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам е създаден от:

Петър Петров, българин.

За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо?
Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник?
Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919 г. През 1939 г. се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става царски офицер. През 1944 г. отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 г се преселва в Канада, след това в САЩ.
Работи за американските BBC. През 1956 г. отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника. От 1963 г. работи за НАСА по програмата „Аполо“ и ракетата „Сатурн“. През 1968 г. започва собствен бизнес. Компанията му Care Electrics или Кеър илектрикс разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 г. Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания.
Нещо интересно:
Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 г. за сумата от 2100 щатски долара.
Сега да си отговорим на въпроса Защо?
Сред изобретенията на Петър Петров са:
Първият дигитален ръчен часовник.
Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания.
Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити.
Първият в света безжичен сърдечен монитор.
Искам само да попитам: Колко от нас могат да се похвалят, че са и на половина толкова дейни?

4. Българският фолклор
Какво сме дали на света е въпросът. А това е четвъртият отговор.
Български открития - Българският фолклор
През 1977 г. американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Основната цел на мисията е да изследват планетите Юпитер и Сатурн, и техните спътници и пръстени. Прикрепена към двата апарата Вояджър, към космоса полита и Златната плоча на Вояджър. Грамофонна плоча, която съдържа 115 снимки, поздравления на 55 езика, множество природни звуци от прибой, вятър, гръмотевици и животни.
В добавка – златният диск на борда съдържа и най-красивата музика на Земята:
Бетховен с 2 произведения, едното е Пета симфония.
Бах с 3 произведения.
Моцарт с „Вълшебната флейта“.
Стравински — „Пролетно тайнство“, жертвен танц.
„Меланхоличен блус“, изпълнен от Луис Армстронг.
Песен от остров Ява.
Песен от Нова Гвинея.
Заирска песен.
Австралийски аборигенски песни.
Мексиканска песен.
Сватбена песен от Перу.
Китайска песен.
Индийска рага.
Японска песен.
Хор от Грузия.
Панови флейти и перкусия от Перу.
Гайди от Азербайджан.
Сенегалски ударни инструменти.
Индианци от племето навахо.
Панови флейти от Соломонови острови.
Сред тях е и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпята от:

Валя Балканска, българка.

Първи вариант на песента:

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ен кесаджие,
с толовци и с Караджовци.
Заръчал Дельо, порочал
дериданскине айене,
айене кабадайе.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почорните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.

Втори вариант на песента:

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
в Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадайе:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почорните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадайе:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

Думи за Валя Балканска: Валя Балканска е космическият глас на България. Родена е през 1942 г. в Лъкът махала над село Арда, Смолянско.
Изпяла е до момента около 300 български народни песни.

Думи за Българския фолклор: Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени през 18 век.
Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песента се е предавала от певец на певец. Така са се родили многото и различни варианти на една песен. Народните ни песни са най-точното отражение на бита на българина.

5. Най-далечната планета
Какво сме дали на света е въпросът. А това е петият отговор.
Български открития - Най-далечната Планета
Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е:

проф. Димитър Съселов, българин.

Какво трябва да запомним за проф. Димитър Съселов?
Родом е от София. През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. През 1998 г. вече е поканен за професор в Харвард.
Добива международна известност с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Проф.Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез него те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.
Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард – Смитсониън Център по астрофизика.

6. Фотокопирната Техника
Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестият отговор.
Български открития - Фотокопирната Техника
Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 г. от:

Академик Георги Наджаков, българин.

Днес е невъзможно да си представя цивилизования свят без копирната техника. И отново всичко тръгва от един българин.
Няколко думи за акад. Георги Наджаков.
Академик Георги Наджаков е роден през 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика през 1920 г. в Софийския университет. Специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен. И в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Бил е ректор на Софийския университет в периода 1947 – 1951. Негови открития в областта на физиката са:
- фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков-Андрейчин;
- фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума;
- открития по фотоелектричната проводимост;
- ланжвеновите йони;
- магнитните изследвания;
- латентния фотографски образ и други.

В добавка: Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките. Той е и един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, също така е член и почетен председател на Световния съвет на мира.
Още нещо! Носител е на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“.

7. Douglas DC-3 и …
Какво сме дали на света е въпросът. А това е седмият отговор.
Български открития - Douglas DC-3
Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3) е:

Асен Йорданов, българин.

Легендата за майстор Манол, българския Дедал, който се опитва да полети със саморъчно направени крила, сигурно си я чувал, но знаеш ли за Асен Йорданов?
Историята му е много интересна. И признавам си, ако не беше цялата дандания около „Какво сме дали на света?“, сигурно никога нямаше и да я науча.

Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 г. в София. Като дете летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети. Не разбирай истински машини, а нещо подобно. През 1912 г., когато Асен Йорданов е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Заминава за фронта като доброволец и постъпва като аеромеханик. По това време (1912 г.) Българската армия притежава следните самолети:
3 Албатрос (Albatros)
4 Фарман (Farman),
1 Воазен (Voisin),
1 Сомер (Somer),
1 Сикорски (Sikorsky),
1 Бристъл (Bristol),
2 Нюпор (Nieuport)
и около 10 Блерио (Bleriot).

Аз ги преброих като 23 самолета. По това време България се нарежда до страни като Великобритания и изпреварва Италия, САЩ и Япония.

Малко преди включването на България във военните действия, Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж. Оттогава 10 август 1915 г. се смята за начало на българското самолетостроене.

Поощрен от блестящите отзиви за изобретението си, Асен Йорданов искал да започне неговото серийно производство, но войната пак се намесва и попречва на плановете му.
През Първата световна война Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. Този път му поверяват и боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.

Войната свърша. Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите – уволнени.
Лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. Наградата е 1 милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни.

Въодушевен от перспективата, Асен Йорданов веднага решава да замине. В състезанието решава да се включи и неговият приятел и летец Александър Стоянов. Оказало се обаче, че паричната сума за пътуването била непосилна за тях. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството. (!!!)
Какво пишат двамата пилоти: „…Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: Нали столицата на България е Букурещ?…“

И молбата им е удовлетворена лично от Александър Стамболийски – министър председател на България по това време. (!!!)

И така, двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, и го получава.
И учи, отново. Започва работа като чертожник в концерна Къртис, и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене Боинг, Локхийд и Дъглас. И така се стига до: Tранспортния самолет Дъглас ДС-3, а по-късно известните от Втората световна война летящи крепости Боинг Б-17 Фортрес, Боинг 29 Суперфортрес, тежкия изтребител Лайтинг П-38, на които главен конструктор е Асен Йорданов.

Мисля си само едно, този човек не е имал граници. Той открива и специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Известният физик Томас Едисон се допитва до него, когато работи върху поредното си изобретение – радара.

Открива авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
Започва да пише книги. Не една или две, 9 книги. Милионен тираж. Пише увлекателно, добавя комикси, илюстрации.
Flying and How to Do It („Летенето и как то да се извърши“)
Your Wings („Вашите криле“)
Through the Overcast („През облаците“)
Safety in Flight („Сигурност при летенето“)
The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“)
Power and Flight („Мощност и полет“)
Dials and Flight („Уредите при полет“)
Men and Wings („Хора и криле“)
Jordanoff’s Illustrated Aviation Dictionary

Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация.“

Асен Йорданов – български авиоинжинер със световна известност. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище Ла Гуардия, а в музея Ер спейс са изложени негови лични вещи.

И нещо тъжно: Трябваше да прекося океана, за да видя какво един българин е направил. А той самият до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: „Асен Йорданов – български пилот авиатор“.

8. Въздушната възглавница
Какво сме дали на света е въпросът. А това е осмият отговор.
Български открития - Въздушната възглавница
Катастрофите не са проблем само на нашето време.
Още през 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му е:

Асен Йорданов, българин.

Цитат от Уикипедия: „The world’s first air bag, meant to ensure the safety of pilots and automobile drivers alike, was designed by Jordanoff in (1957).“

9. Телефонният секретар
Какво сме дали на света е въпросът. А това е деветият отговор.
Български открития - Телефонният секретар
Прадядото на днешния телефонен секретар е дело на:

Асен Йорданов, българин. (отново)

Безжичният телефонен апарат Jordanoff (Джорданоф) е имал секретар, усилвател и възможност за няколко души едновременно да разговарят помежду си, или т.нар конферентен разговор.

Няма какво друго да добавя!

10. Хапчето Анти-Бебе
Какво сме дали на света е въпросът. А това е десетият отговор.
Български открития - Хапчето АнтиБебе
Откривателя на хапчетo Aнти-Бебе, което промени живота на мъжете и жените, е:

Карл Джераси, евреин с български произход.

Kaрл Джераси е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си. Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго. През 1938 г. той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж. През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ…”
Следват училище, работа, сватби и раздели. През 1951 г. Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче Анти-Бебe, известно още като първото противозачатъчно хапче.
Какво щяхме да правим без неговото откритие? (усмивки)

11. Двигателите на модула Орел
Какво сме дали на света е въпросът. А това е единадесетият отговор.
Български открития - Двигателите на модула Орел
Реактивните двигатели на лунния модул „Орел“, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от:

д-р инж. Иван Ночев, българин.

Първи стъпки на Луната. На 16 юли 1969 от космодрума „Кенеди“ на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб „Аполо 11″ с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул „Орел“, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След няколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
„Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството…”
Малко по-късно той е последван от Олдрин.

По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с „Аполо 11″, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.

Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

Малко информация за българина Иван Начев.
Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
През 1942 г. с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
През 1951 г. инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.
Още един знаменит българин и още една причина за гордост!

12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия
Какво сме дали на света е въпросът. А това е дванадесетият отговор.
Български открития - Световен рекорд на 100 метра с препятствия
Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на :

Йорданка Донкова, българка.

Йорданка Донкова е българска състезателка по лека атлетика. Тя поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия през 1988 г. и до днес той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава европейския и олимпийския рекорд в същата дисциплина на 100 метра с препятствия от 12.38 секунди.
Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
Най-силната й дисциплина е 100 метра с препятствия.
Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка – победителка в крайното генерално класиране от веригата „Мобил Гран При“.

13. Статуята на Леонардо да Винчи
Какво сме дали на света е въпросът. А това е тринадесетият отговор.
Български открития - Статуята на Леонардо да Винчи
Статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим, е дело на :

скулптора Асен Пейков, българин.

Какво се знае за Асен Пейков?
Роден е в Севлиево през 1908 г. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. „Цар Освободител“ в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.
Създава над 1300 творби. В ателието си на улица „Маргута“ 54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци, както и на редица световноизвестни личности.
Известните произведения на Асен Пейков:
- статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим;
- бронзовата Минерва в Университа в Бари;
- мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
- фигурата на Атлета в Чекиньола;
- бюстът на папа Пий XII за конгресния център „Мондо Милиоре“;
- бронзовата роза – символ на Премия симпатия (престижна римска награда, учредена през 1967 г.).

Интересно: Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк,  в който 40 години е бил съхраняван документ, написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището „Леонардо да Винчи“.

Била съм на това летище, видях и статуята, но изобщо нямах представа, че тя е дело на един българин. Сега вече знам.

14. Рекорд в Художествената гимнастика
Какво сме дали на света е въпросът. А това е четиринадесетият отговор.
Български открития - Рекорд в Художествената Гимнастика
Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат:

Мария Гигова (1969, 1971,1973), българка,
и
Мария Петрова (1993,1994,1995), българка.

Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
Ние, българите, можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика – 9,  както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.

15. 209 см
Какво сме дали на света е въпросът. А това е петнадесетият отговор.
Български открития - Рекорд в Скок на височина - 209 см
Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 г. насам. То принадлежи на:

Стефка Костадинова, българка.

Няколко думи за Стефка.
Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване, и чак после с лека атлетика.
Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.
На 30 август 1987 г. Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1997 г. тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

16. Първата жена – пилот на боен самолет
Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестнадесетият отговор.
Български открития - Жена пилот на Боен Самолет
За първи път в света жена участва в боен полет по време на Балканската война. Името й е:

Райна Касабова, българка.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. През 1913 г. тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Полетът продължава 43 минути.

Тук идва интересното!
От самолета Райна хвърля над Одрин позиви с призив за спиране на кръвопролитията.
Евала, това е била миротворческа мисия!

За тази българска жена има много малко написано в интернет пространството. Но пък открих, че през 2004 г. е издадена книга за нея. „Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова“.

17. Космическа храна
Какво сме дали на света е въпросът. А това е седемнадесетият отговор.
Български открития - Космическа храна
Третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветския съюз, е:

БЪЛГАРИЯ.

Българската космическа храна е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация. Тук трябва да спомена името на акад. Цветан Цетков.
Екипът на акад. Цветан Цветков разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум.
За какво става дума?
Начинът на консервиране на храната се нарича лиофилизация (вакуумно сублимационно сушене). Това е най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Тя позволява на практика напълно (до 95%) да се съхранят хранителните вещества, витамините, микроелементите, даже първоначалната форма, естественият аромат, вкус и цвят продължително време, при температури от -50 до +50 градуса. В процеса не се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. Високото качество и биологичната пълноценност на съхранените по този начин продукти се обуславя и от това, че на лиофилизация могат да се подложат само свежи продукти. Например, съхраняването на ягоди преди обработка не трябва да превишава 8 часа от момента на брането им.
В списъка на българските храни за космоса са включени: кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, набор от лиофилизирани плодове – ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш и какво ли още не.
Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря. Тези храни покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.
За разработките на лиофилизирани продукти колективът на акад. Цветан Цветков има два патента.
Уви, няма как да си купиш малко българска космическа храна, за да е опиташ. Но за това пък може да опиташ малко американска – или – ягоди с неаполитански сладолед.

18. Шестият сърдечен тон
Какво сме дали на света е въпросът. А това е осемнадесетият отговор.
Български открития - Шестият сърдечен тон
Откриването на шестия сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е:

проф. д-р Иван Митев, българин.

Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина. За него се знае малко, както и за проф. д-р Иван Митев.
През 1974 г. професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани досега. Проверява внимателно стотици пациенти – дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето – в систолата. Няма го при всички хора. Открива се при някои здрави хора, както и при различни заболявания. Регистрира се и при фонокардиография.
Нещо различно:
Държавата ни издава пощенска марка – VI тон на сърцето. Още едно нещо, в което сме първенци. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.
Продължението на историята:
Проф. Ваньо Митев – ректорът на Медицинския университет в София – е син на проф. д-р Иван Митев.

19. Лекарство от кокиче
Какво сме дали на света? въпросът. А това е деветнадесетият отговор.
Български открития - Лекарство от Кокиче
Чувал ли си за нивалина – лекарството, което се извлича от блатното кокиче? То помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството ‘Нивелин’ е създадено през 1956 г. от:

проф. д-р Димитър Пасков, българин.

Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му  оставили в стаята.
Неведоми се пътищата Божи! – само това мога да добавя.
С оригиналните си фармакологични изследвания върху галантамина (Nivalin®) проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография ‘Нивалин’ е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев той издава и учебник по фармакология, който е преиздаван няколко пъти.
Интересно!
Лекарственият продукт ‘Нивалин’ е отличен с Фармацевтичен Оскар – Еньо за принос в науката.
Идеята за тази публикация е на Maxim wolfie.

20. 1497 победи
Какво сме дали на cвета е въпросът. А това е двадесетият отговор.
Български открития - 1497 победи по борба
Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e :

ДОНЧО КОЛЕВ ДАНЕВ (ДАН КОЛОВ), българин.

Роден е през 1892 г. в с.Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е на 17 години. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби.
През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист.
През цялата си спортна кариера побеждава противници от 5 континента, включително в страни като Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай.
През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба.
Наричат го Кинг Конг, Кралят на кеча, Балканският лъв.
През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите:
„Дан Колов е българин.”

Нещо, което не знаем.
Раздава цялото си състояние за благотворителност.
Първият самолет на Българските пощи е купен от него.

Където и да си, каквото и да правиш, остани си българин.

21. Скоростната кутия
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и първият отговор.
Български открития - Скоростната кутия
В моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от:

Румен Антонов, българин.

Историята на един български изобретател:
Всичко започнало през 1944 г. в София. Тогава е роден Румен Антонов. Той учи инженерство, после промишлен дизайн, завършва и курс по физика. Още тогава Румен е наясно, че ако иска да види идеите си реализирани, трябва да избяга на Запад. Прави няколко безуспешни опита да напусне страната и същевременно трескаво работи. Заема се сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа и успява. През 1976 г. получава частен патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл,  като това е първият частен патент в страната. Работи по макет на автомобил.
По това време се захваща с нещо много различно от автомобилите – като търсенето на лекарство за атеросклерозата. Експериментира върху себе си. Според теорията му всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина – жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
След 2 брака, през 1988 г. се жени за французойка и заминава за Франция. По-късно вече се установява в Англия.
Първия си пробив прави с проект на автоматичната скоростна кутия. Успява да я патентова и продаде на водещи компании като Хонда, Сузуки, Рено, Пежо, Роувър. Тойота също е ползват, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.
После регистрира в Ротердам друга компания – Антонов Аутомотив Технолоджийс. Следващата стъпка е изобретяването на 6-степенна скоростна кутия, която е далеч по-проста и по-малка от познатите подобни.
И двете му компании се котират много повече от добре на световните фондови борси.
Следва продължение…
Румен Антонов изобретява нов малък спортен автомобил (хвърли един поглед на картинката), наречен 4 Stroke. Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977 г.. Дизайнът на колата е ретро и възродява популярната от 30-те години на миналия век – Бугати.
Двуместният малък звяр, чиято каросерия от фибро-карбон, тежи само 18 килограма, е предвиден да излезе на пазара през 2009 г. в ограничена бройка (50 автомобила) и с предварително калкулирана цена от 40 000 евро.
Продукт на лукса е и кола, наречена на името на изобретателя си – Румен.
По-нататък…
Следващата стъпка на Румен Антонов е двигателят без клапани и какво ли още не.

Румен Антонов и България:
През лятото на 2002 г. изобретателят регистрира у нас фондация „Антонов“, която да подкрепя проекти в областта на медицината и микробиологията. Прави и няколко опита да започне бизнес в България, в това число и производство на луксозна спортна кола. Обаче всичко спира дотам. Не среща голяма подкрепа и се отказва.

(Дано това да е само временно явление. Утре някой млад и буден български ум може да се сети за Румен Антонов и да му подаде ръка в създаването на следващия му бизнес проект. Само че този път – на родна земя.)

22. Идеите за ООН
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и вторият отговор.
Български открития - Идеите за ООН
Идеите, развити в книгата „Звезда на съгласието”, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на „Звезда на съгласието” е:

Никола Димков, българин.

Биографични данни:
Никола Димков е роден в 1859 г. в българското село в Серско – Горно Броди, по онова време – в пределите на Османската империя, в днешно време – под името Ано Вронду в Гърция. Получава образованието си в Париж. След което се установява в Цариград, днес Истанбул. Развива бизнес с подкови, открива фабрика.
Участва активно в живота на българската колония в града. Член е на Съвета на Българската екзархия. Почетен гражданин на османската столица.
С две думи – влиятелна личност.
Българско дело:
В края на 1916 г. и началото на 1917  г. инж. Никола Димков написва книгата „Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Томас Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите не са съществували.
Дори биографът на Томас Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана.
В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”.
В интервю за гръцкия вестник „Фарос“, отпечатано като притурка към второто издание на книгата „Звезда на съгласието”, Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.
Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи: вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просветата и културата, здравеопазването, земеделието, промишлеността, търговията, труда и т. н.
Дори само бегло съпоставяне на тия формулировки на инж. Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно, за да открием сходствата.
Каквото и да си говорим:
Проектът на инж. Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност.

23. Опакованият Райхстаг
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и третият отговор.
Български открития - Опакованият Райхстаг
През 1995 г. опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на:

Христо Явашев, българин, и съпругата му Жан-Клод.

Историята:
Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.
Учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.
Уникалното:
Христо Явашев, или както го знаят из цял свят – Кристо, е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод.
Началото:
Един от първите проекти на Кристо в Париж е да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.
Проектите:
Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.
Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите, и разбира се, опаковането на Райхстага.
Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980-1983 г. в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.
Последното:
Последната инсталация на Кристо – Портите (The Gates) – бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 г. и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

Поглед към опазването на околната среда:
Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници, и, че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса.

В България:
Първата в България изложба на знаменития авангарден художник Христо Явашев е открита в София през 2006 г. в галерията на Националната художествена академия. Изложени са 62 постера, собственоръчно подписани от художникa.
Очаквай:
Най-новият проект на Кристо и Жан-Клод е: Over the River – инсталация от платна, които ще покрият река Арканзас в щата Колорадо. Очаква се да го видим през 2010 г.

Повече може да видиш на страницата на Christo: www.christojeanneclaude.net

24. Сюрреализъм
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и четвъртият отговор.
Български открития - Сюрреализъм
В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и

Жорж Папазов, българин.

Историята говори:
Авангардният творец е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов.
Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 и 1921 г. е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 г. Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 г. участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1923 г. заминава за Швейцария, а 1924 г. се озовава във френската столица.
Твори в Париж. Отдава се изцяло на изкуството си. Приятел е с Жул Паскен, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.
През 1926 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година.
В България прави 4 изложби – през 1919, 1928, 1934 и 1935 г.

Малко известно:
Жорж Папазов е автор на няколко романа:
- „Паскен!…Паскен!…Аз съм!” (1932)
- „Братя Дренови” (1951)
- „Моят приятел Дерен” (1960)
- „Писма до Дерен” (1966)
- повестта „Поп Васил” (1968)

Днес:
Ако имаш път към Женева, посети музея „Пти пале“, където се съхраняват негови картини. Днес творбите на Жорж Папазов по аукционите се оценяват между 10 000 и 15 000 евро. Заслужава си да ги видиш.


25. Матрицата

Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и петият отговор.
Български открития - Матрицата
Един от създателите на революционния метод на виртуалната кинематография, използван за супер ефектите на Матрицата, е:

Георги Боршуков, българин.

Как стана така?
Георги Боршуков заминава за страната на неограничените възможности през 1992 г. Има бакалавърска степен от университета Рочестър, щата Ню Йорк, и магистърска – от Бъркли, Калифорния. Специализира компютърна графика. Дипломният му проект, в който лети заедно със свои състуденти около университета, е забелязан, и Боршуков получава първия си ангажимент.

Първа награда:
Георги Боршуков е на 26 години, когато за първи път държи в ръцете най-високото киноотличие на планетата – статуетката Оскар. През 1999 г. то е отредено за филма ‘В какво се превръщат мечтите’ с Робин Уилямс, по който е работи и българинът.

Следва:
Георги Бoршуков измисля уникалните спецефекти за филма „Матрицата” „Матрицата: презареждане”, „Матрицата: революции”,
„Мисията невъзможна 2”.

Киану Рийвс полетява благодарение на българина в първата част на филма „Матрицата”. Сцената, в която неговият герой Нео и агент Смит стрелят един срещу друг, въртейки се във въздуха, е създадена благодарение на уменията на Георги Боршуков (виж картинката).

Признанието.
През 2001 г. българинът Георги Бoршуков получава специален сертификат за техническо постижение за: разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери.
Церемонията е на 3 март в Риджънт Бевърли Уилшайър хотел в Бевърли Хилс. Боршуков получава своя приз от актрисата Рене Зелуегър.

„Само за три години и половина реалността надмина мечтата ми да се занимавам с визуални ефекти… Искам да благодаря на майка ми и баща ми в България, на сестра ми Марги и на теб, Kристина…”

Това са част от думите на българина при връчването на голямата награда.

26. Евромонета
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и шестият отговор.
Български открития - Евромонета
Автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са:

Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер, българка.

През 1997 г. Хайнц и Снежана Хойер печелят националния конкурс за щемпел на евромонетите в Германия. Предполагам всички знаем – гърбовете на евромонетите са различни във всяка страна от Европейския съюз. Проектът на сънародничката ни и нейния съпруг е избран сред 30 други.
Федералният орел е техният избор за изображението на гърба на монетата от 2 евро, а надписът гласи: „EINIGKEIT UND RECHT UND FREIHEIT“ или „Единство, справедливост и свобода“.
Историята започва преди 29 години, когато Снежана отива в Източен Берлин да следва графичен дизайн. Още през първата седмица се среща с Хайнц. Оженват се през 1976 г. Връщат се заедно в България, където остават 4 години, през които Снежана работи в издателство и си изплаща стипендията. А Хайнц вае от мрамор статуята на бога на виното Дионисий в Балчик.
След завръщането си в Източна Германия започват да работят по пощенски марки, медали и монети. В допълнение Хайнц преподава в старото си училище, а Снежана илюстрира детски книжки. Някъде по това време се раждат и децата им. Появяват се и първите им монети – тогавашните дойче марки.
След падането на Берлинската стена успехът идва бавно, но сигурно. Появяват се техните монетите за общата марка на обединена Германия, последвани от техните евромонети.
Снежана и Хайнц Хойер имат зад гърба си 16 години успехи в дизайна на монети. Те са правили проекти за монети за три валути, правили са и възпоменателни монети за екзотични републики като Науру и Вануату.
Тук трябва да се добавят и юбилейните монети.
Семейство Хойер работи върху юбилейната монета на България за Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.. Силуетът на Христо Стоичков е на гърба. По проект на Снежана Хойер са и 112-те медала за Мондиала.
Талантливата българка проектира и юбилейната монета за 775-годишнината на Берлин, която ще се чества през 2012 г. На гърба на момента е изобразена Берлинската стена, която рухва, а на фона й се събират разделените от нея в миналото брат и сестра.

27. Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия
Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и седмият отговор.
Български открития - Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия
Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия е:

Тодор Нанчев, българин.

През 2002 г. Тодор Нанчев, тогава само на 16 години, се включва в конкурса „Архитектура и енергия“, организиран от Съюза на архитектите в България.
На конкурса Тодор Нанчев се явява с 2 проекта на сгради, използващи в максимална степен природната енергия на слънчевото греене, като печели награда.
Веднага след като получава награда от конкурса „Архитектура и енергия”, той е поканен да се включи в Световната организация за слънчева енергия. Седалището на организацията се намира във Фрайбург, Германия.
В нея членуват 30-40 българи. Болшинството от тях са специалисти, занимаващи се от години с оползотворяването на слънчевата енергия. Той, разбира се, е най-младият. Браво!

28. Най-добрият студент

Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и осмият отговор.
Български открития - Най-добрият Студент Cisco
Най-добрият студент за Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 г. е:

Йордан Кацаров, българин.

Йордан Кацаров започва започва обучение по CCNA (Cisco Certified Network Associate), когато е на 13 години. На 15 години вече изучава CCNP в Cisco aкадемията към Българската Стопанска Камара. Успява да премине всички семестри и спечелва признанието за най-добър студент. Мечтата му е да стане експерт. Експертите в света са едва 9000. България е една от страните с най-много експерти (7).
Това си е голямо постижение за България, като се има предвид, че броят на Cisco академиите е 3270, а на курсистите – над 153 хиляди.
От наградата вече са минали 6 години.
Йордан Кацаров вече е понатрупал опит из IT-компаниите в България. Сдобил се с със сертификати и специализации, включително и дипломи по мениджмънт от Ritsumeikan University – Япония и Open University – Англия.
В момента е на 20 години и е изпълнителен директор и съосновател на NG Systems. Първият им софтуерен продукт – Voice Clerk е за таксуване на гласови обаждания в корпоративния сектор.

29. Българските математици
Какво сме дали на света е е въпросът. А това е двадесет и деветият отговор.
Български открития - Българските Математици
Годината е 2003-та. 6 златни медала и 1-во място като отбор на Международната олимпиада по математика в Токио печелят:

Росен Кралев, Калоян Славов, Александър Лишков, Добромир Рахнев, Илия Цеков, Румен Зарев, българи
.

Тези българчета изместват Китай от 1-вото място в отборната надпревара. Те обикалят света, за да решават задачи. Калоян, един от тях, споделя пред наш вестник:
“Мит е, че по света не знаят къде е нашата страна, винаги когато съм съобщавал, че съм българин, реагират отлично, издигам им се в очите, защото сънародниците, които вече познават, се оказват или най- добрите студенти, или най-кадърните специалисти.”

Историята продължава. Година 2005-та. 6 медала на Международната олимпиада по математика в Мексико печелят:

Росен Кралев, Александър Лишков, Цветелина Ценева, Иван Димитров, Веселин Димитров и Димитър Симеонов, българи.

Година 2006-та. Учениците от втория представителен отбор по математика на България печелят 1 златен и 3 сребърни медала на Всерусийската олимпиада в Русия.

Златният медал е на Николай Белухов, българин.
Сребърните медали на Александър Даскалов, Борислав Вълков и Добрин Урумов, българи.

Година 2007-ма. Три момчета от България печелят олимпиада по математика в Индия. Допълнение: Олимпиадата по математика в Индия се смята за една от най-силните в света.

Златен медал за Румен Томов, българин.
Сребърни медали за Антон Пенов и Борис Николов, българи.

Година 2008-ма. Българските деца с 1 златен и 2 сребърни медала от Международна олимпиада по математика в Хонг Конг и 1 място в отборното класиране за не-азиатските държави.

Златен медал за 12-годишната Катрин Крем, българка.
Сребърни медала за 13-годишните Снежана Вескова и Петър Пенков, българи.
4 място в неазиатското класиране за Павлена Ненова, българка.

Аз съм в шах: тези хлапета се справят брилянтно. Дали не си измисляме повод да се надуем? – О, НЕ, твърдо НЕ.

30. Мартеничката
Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесетият отговор.
Български открития - Мартеничката
Днес ще спомена за една изцяло българска традиция. Традицията, която повелява на 1-ви март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки. Както ние ги наричаме – Мартеници.
В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.
Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.
Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат бог Марс. Той е бог на пролетта, а по-късно и бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.
Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората – да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Ако нямаме късмет да видим нито дръвче, нито щъркел, до Благовец – 25 март.
Тогава я връзваме на дърво или я слагаме под камък. А после гадаем. Ако на следващия ден под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Ако е червейче, ще имаме здраве и успех. Ако в паяче, тогава сме в беда. Може да нямаме голям късмет със здравето и личните успехи. Но кой знае?

31. Граховозелената рокля
Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесет и първият отговор.
Български открития - Граховозелената рокля
В 83-тия епизод на любимия ни сериал „Сексът и Градът” Миранда Хобс (амбициозната адвокатка) се появи с асиметрична рокля в цвят: граховозелено.

Шеметният тоалет е дело на:
дизайнерката Илиaна Рикетс, българка.

Илиана Рикетс или Иля е добре позната в модните среди в САЩ. Но в България се знае малко за нея.
Иля е от Варна. Заминава за САЩ през 1996-та. Учи моден дизайн в Академията за изкуства в Сан Франциско. А днес е топ преподавател по мода в същата.
Илиана прави серия от авангардни ревюта във Варна. Това става преди да замине за САЩ.
Роклята за филма „Сексът и Градът” е намерена в Henri Bendel, моден център в Ню Йорк. Общо граховозелените рокли са 6. Всяка една от тях с цена от 380 долара.

Илиана е млада, амбициозна и способна. Дано занапред да чуваме повече за нея и в САЩ, и в България.

 

33. GSM за космоса

Какво сме дали на света е въпросът.
А това е тридесет и третия отговор.

Мобилен телефон за Космоса измисли: 23-годишният Милен Николов, българин.

Милен е студент по компютърни системи и технологии в колежа Брокпорт, САЩ.
Идеята го осенила в нюйоркското метро, докато му чезнело покритето на телефона.

А каква е идеята?
Чип за мобилен телефон, който чрез системата МANET(?) получава покритие на сигнала във всички точки на Земята, дори и в открития Космос.

Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А.С.Попов.

А как разбрахме за откритието му?
От новините, разбира се.

Милен Николов печели с изобретението си една от 10-те награди в световното състезание за изследователски есета на Symbian – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони.

Тема на състезанието е следващата вълна на смартфон иновации.

В есето си от 11 страници със заглавие“Exploiting Social and Mobile Ad Hoc Networking to Achieve Ubiquitous Connectivity“, той описва как ще бъде решен проблема с липсата на мобилен сигнал в някои сгради и на места като тунели на метрото.

––––-=–––-

34. Брауновият газ

поредицата продължава благодарение на всички онези, които споделиха събития, хора и истории в коментарите си по темата.демонстрация на Юл Браун

Откривателят на т.нар. Браунов газ, който гори с над 6000 градуса по Целзий (най-високата тeмпeратура, която можe да сe наблюдава на Земята и на Слънцето) е:

профeсор Юл Браун, българин.

Историята започва така:
Юл Браун, с българското име Иван Вълков, е роден във Варна през 1922 г. Прави опит някъде около 1940 г. за бягство през Гърция, за което влиза в затвора. През 1950 г. се жени, а през 1952 г. бяга в Турция и бива арестуван, отново лежи в затвора. След 6 години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe. След затвора си сменя името. Взима малкото име на актьора Юл Бринър и фамилното име на майор Браун (негов освободител от затвора). Заминава за Сидни, където първо учи, а после и работи. През 1971 г. прави своето откритие – Брауновият газ.

Брауновият газ.
Брауновият газ е смес между водород и кислород в обемно отношение 2:1. Брауновият газ се получава чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Елeктролиза на водата е най-общо разлаганe на водата на водород и кислород, под влияниe на прeминаващ прeз нeя eлектрически ток. Електролизата е открита преди близо 2 века от Фарадей и дотук нищо ново. Новото е откритието на проф. Вълков как да съхранява двата газа заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухнат. В химията подобна смес сe нарича гърмящ газ.

В практиката приложенията на Брауновия газ са много. Най-коментираното: кола може да измине 1600 километра (4 пъти разстоянието от София до Варна ) с 4 литра вода и 2 браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Без никакво друго гориво.

Юл Браун (Иван Вълков) формулира откритието си така :

„От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“

Брауновият газ може да реже стомана като кашкавал, да топи и да споява, да изгаря и да разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, да прави от водата гориво, да произвежда електричество, да създава вода в пустинята, да суши въглища, да пречиства рудата… да се продължи може още.

Пламъкът на брауновия газ повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Това свойство на брануновия газ все още не е разгадано. И въпреки, че откритето е патентовано през далечната 1978-ма, все още не е прието. Просто няма обяснение – защо и как се случва с тази газова смес.

Историята продължава.
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата си Brown Energy. Продава първият си генератор за Браунов газ на Китай. Той и досега се използват в Китай за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Към момента 14 компании в цял свят произвеждат генератори за браунов газ.

Въпреки всичко, фирмата на Юл Браун фалира и той заминава за САЩ, където през 1998 г. умира от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност.

Заключението.
Ще пропусна тъжните факти около смъртта му, също и ролята на България в историята. Ще натъртя, че Юл Браун е Иван Вълков, българин и откривател на Брауновия газ. И, че ние също сме българи и не трябва да повтаряме грешките на сънародниците си, който са прокудили не един или двама учени, музиканти, артисти от страната ни.

––––––––

35. Най-умната жена

Според Daily Telegraph най-умната жена в Света е: Даниела Симидчиева, българка.2500 души биват подложени от психолози на тестове по математика, информатика, английски и т.натам. Резултатът на Даниела от тестовете е = IQ над 200 точки при средно 100. Kоефициентът й на интелигентност е сравняван единствено с този на Мария Кюри, която два пъти е получавала Нобелова награда.

Даниела Симидчиева е на 46 години (към момента), майка е на 3 деца и е притежателка на 5 дипломи. Магистър по Икономика и Социология. Промишлен инженер. Английска филология + допълнителна квалификация за учител.

(Когато гръмва новината за високия й IQ коефициент, Даниела е без работа. впоследствие получава предложение за добре платена работа.)

–––=––-

36. Първата въздушна бомбардировка

Първата в света въздушна бомбандировка е извършена при обсадата на Одрин през 1912 от пилотите :Радул Миков и Продан Таракчиев, българи.Полетът на пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев продължава час и 20 минути на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград.

Радул Милков разказва за драматичния полет:

В самолета взехме две бомби за проба. Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха ‘одринки’. Времето бе великолепно, слънчево. Излетяхме в 9:30 – посока Одрин. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.

Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912, ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.

Радул Милков
Полковник Радул Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор-пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. В Първата световна война участва като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт, и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 е арестуван и затворен в Обществената безопасност. През 1924 е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. След 1939 работи в самолетната фабрика Български Капрони в Казанлък и издава списание „Нашата авиация“. През 1948 е произведен в чин полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г.

Продан Таракчиев
Продан Таракчиев е роден на 12 ноември 1885 г. Завършва е Военното училище в София през 1908. Служи като офицер в 11и Сливенски пехотен полк. Участва е в Балканските войни като летец-наблюдател. Завършва въздухоплавателна школа в Русия. По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение. След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г .

––––=––––

 

37. Райна Кабаиванска

Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината е:

оперната певица Райна Кабаиванска, българка.

В България
Райна Кабаиванска, родена в Бургас на 15 декември 1934. Баща й Яким Кабаивански е ветеринарен лекар, писател и университетски преподавател. Майка й Стайка е учителка по физика. Райна Кабаиванска свири на пиано като дете и пее в детския хор „Бодра смяна“. Завършва оперно пеене и пиано в държавната консерватория Панчо Владигеров. В 1958 г. заминава за Италия да специализира при Дзита Фумагали.


В Италия
През 1959 г. Райна Кабаиванска дебютира като Жоржета в „Мантията“ на Пучини и печели оперния конкурс във Верчелли заедно с Лучано Павароти. Същата година дебютира и в Палячи във Фано. По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала. През 1961 я аплодират в Миланската скала [един от най-реномираните театри в света] в операта Беатриче ди тенда от Белини. Година след това в Метрополитен опера в Ню Йорк. Лондонската Ковънт Гардън е следващата сцена, на която Райна Кабаиванска дебютира през 1962, в ролята на Дездемона от Отело на Верди.
Ролите на Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска е изпълнила около 100 роли на оперната сцена. Ролите на Тоска и Мадам Бътерфлай от едноименните опери на Пучини тя е изпяла повече от 400 пъти из цял свят. [Райна Кабаиванска изпълнява Un Bel Di от Madama Butterfly.]

Репертоарът на Райна Кабаиванска

Мадам Бътерфлай, Тоска, Манон Леско, Мантията на Пучини = Дон Карлос, Отело, Фалстаф, Травиата, Трубадур, Силата на съдбата, Сицилиански вечери, Ернани, Реквием на Верди = Беатриче ди тенда от Белини = Риенци на Вагнер = Адриана Лекуврьор на Чилеа = Роберто Деверьо на Доницети = Палячи на Леонкавало = Фауст на Гуно = Манон на Масне = Ла Вали на Каталани = Дама Пика и Евгений Онегин на Чайковски = Капричо на Щраус = Франческа да Рамини на Дзандонай = Весталката на Спонтини = Армина на Глук = Делото Макропулос на Яначек = Веселата вдовица на Лехар = Въртенето на винта на Бритън.

Розите „Райна“
Първите разцъфнали рози в Сан Ремо [в  годините 1965, 1970 и 1973] са кръстени Райна на Райна Кабаиванска. Италианското признание за българското сопрано, което жъне успехи по цял свят.

Семейството на Райна Кабаиванска
През 1969 г. се запознава със съпруга си Франко Гуандалини, оперен режисьор, колекционер на произведения на изкуството и потомствен фармацевт от Модена.
През 1975 се ражда дъщеря й Франческа, кръстена на героинята от операта Франческа да Рамини на Дзандонай.  Към днешна дата Франческа е доктор по археология.

Наградите на Райна Кабаиванска
Белини [1965]
Viotti d’oro [1970]
Златен Пучини [1978]
Илика [1979]
Монте Верди [1980]
Лоренцо Великолепни [1990]
Академия Медичеа [1990]
Абиати [1995]
Един живот за музиката [2000]
орден Стара планина [1994]
Сопраното Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска води майсторски класове в Италия, България, Испания и Франция. Професор е в италианската музикалната академия Чиджияна и в Нов български университет. Член е в журита на редица престижни конкурси. Учредител е на фондация за подпомагане на културното и духовно изграждане на талантливи български деца-сираци.
===============================================

Поредицата може би ще продължи на сайта на автора www.nathalie.jenite.net
Авторът или по скоро авторката се нарича Натали, а нейното место в нета е озаглавено „Сайтът на една жена“.
За съжаление на много места в интернет под статията й стои не нейното име, а името на някаква преписвачка… Решихме да не споменаваме името й, за да бъде забравено по-скоро.

И накарая, поздрави за Натали за опита й да събере на едно място толкова положителни за България достижения, в които пръст има българският ген. И да подчертаем, че без нея и без всички останали български жени, този български ген отдавна да е изчезнал. За нас най-ценното, което сме дали на света са умните ни и красиви български жени.  Мисля, че нямаме нужда от доказателства, но ако ви е интересно погледнете разказите ни за 3 български красавици извън България – тук, тук и тук.

Още информация за България – тук и тук

28 Comments »

  • Nina Svetoslavova said:

    Izumitelno!Blagodaria za tazi izkliuchitelno cenna informacia.Niakoi fakti mi biaha izvestni,no za tezi, koito mi biaha neizvestni, sam mnogo iznenadana. Ochudvam se kak taka tolkova vajni sabitia ne sa namerili dostatachna publikacia.Oshte edin pat blagodaria za tova, che napravihte dostoianie/pone za men/tezi fakti,koito me karat da preosmislia nachina po koito az samata se chustvam kato Bulgarka. Nedoumiavam ,obache, po kakvi prichini sme prenebregnali chuvstvoto na nacionalna gordost i sme ostavili niakoi ot tezi lichnosti ne dostatuchno izvestni na bulgarskata obshtestvenost.Blagodaria Vi oshte vednaj!

  • Журналист said:

    Колкото повече работим, толкова повече ни удряла кризата, твърди икономистът Иван Митев

    През 1716 година човечеството прави фатална грешка и се обрича на сизифовски безплодни напъни за благоденствие. Вече 294 години плащаме цената на погрешното държавно управление след замяната на златото с незлатни пари“, твърди икономистът от Стара Загора Иван Митев пред агенция БЛИЦ. Той е автор на книгата „ПАРИТЕ не са ЗЛАТО“, част първа „ЗАКОНЪТ“, която току-що излезе на пазара. Митев обяснява същността на своя закон с понятието Ресурси М.

    Според автора, дефектът се крие в това, че правителствата използват стария начин на управление от времето на златните пари. Реализира се държавна субсидия, която не е обявена, а скрита. Това води до натрупване на диспропорции.
    От развитието на противоречията се стига до управленческа неразрешимост и настъпва криза. Липсата на адекватна реакция прави омагьосания кръг неизбежна съдба на народите: колкото повече се работи, толкова по-бързо настъпва поредната криза.
    Иван Митев използва примери със сегашното положение в Гърция и Ирландия – при сегашния начин на работа, кризите там не могат да бъдат преодолени, а само отлагат тяхната кулминация чрез временни помощи.
    Генералният мениджър на проекта „Ресурси М“ е убеден, че е автор на нов икономически закон. Той работи от 17 години над т. нар. проект „Ресурси М“, където са описани възникващите връзки и общата същина при всяка смяна на разпоредителя на парични средства.
    „Разпоредители“ могат да бъдат институции и частни лица, от МВФ до всеки отделен търговец“, обяснява Митев. Той е предоставил разработката си на кабинета и го призовава да премине към пазарни подходи. Управлението също така трябва да приеме, според него, потребителя като „съучастник в процеса на закрила на парите“.

    Иван Митев е завършил Икономическия университет във Варна, има допълнителни квалификации по социология, стопанско управление и съдебно-счетоводни експертизи. Автор е на три книги. От 1999 г. е член на Съюза на учените в България. В новата си книга той твърди, че „Ресурсът М“ се развива в най-полезен елемент на стопанство и че световният ефект при неговата употреба е над 10 млрд. евро за денонощие. Прилагането модел на „Ресурс М“ е полезната алтернатива за спасението на човешката цивилизация.

    Информация: вестник Новината – град Стара Загора
    Вторник, 14 декември 2010 г.

  • Елена Ат. Удварева said:

    Благодаря на автора за труда вложил при изготвянето на публикацията! Винаги съм се гордяла, че съм българка, но сега още повече, че в днешно време има хора като Вас!
    Много умен и талантлив народ сме доказали това през годините.
    Попаднах на Вашата статия търсейки материали, повод за изграждане у младите хора национална гордост и самочувствие.
    Работила съм в САЩ като помощник учител и по повод седмица на националните култури, с колежка също българка, под мотото „…и ний сме дали нещо на света“, успяхме да заинтригуваме и развълнуваме всички ученици, родители и гости на училището в Шилер парк – Чикаго.
    Има много неща и в моя род и семейство с което съм горда,че съм българка.
    Бъдете здрави!

  • Руси Иванов said:

    Както си личи в писанията по-гори българската култура е в основата на световната НО за това не се говори.
    Не се знае и Българският календар –
    http://balkan1.blog.bg/politika/2010/08/13/svastikata.590601
    а от информацията за него става ясно че артефактите и техните орнаменти от храмовете-гробници в „тракийските“ могили са символи от системата на Българският календари всъщност сме си тук ( на Балканите ) от време ОНО –
    http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532
    Високосните години от съвременното летоброене в системата на Българският календар с летоброене 5 504-ри години преди настоящото са точно Четвърта, Осма и Дванадесета, което показва че въпреки омотвациите във връзка с ориентацията във времето и пространството ( индикти, Юлиански и Грегориански ) не може да се избяга от Българският календар, защото той е създаден на основата на слънчевата система, а там все още не можем да се бъркаме.
    Символите на картите също са символи на слънцестояния и равноденствия – http://balkan1.blog.bg/politika/2011/02/19/simvolite-ot-kartite-za-igra.689254
    Свастиките ( лява и дясна ) също са слънчеви символи –
    http://balkan1.blog.bg/politika/2010/08/13/svastikata.590601

  • Боян said:

    Спомням си като ученик пътувах с автобус марка \"Чавдар\",бяха с автоматични скоростни кутии.Не знам от къде са след като Румен Антонов същата година се захваща с това начинание?Това е същата 1988 година,а автобусите вече бяха произведени?Иска се и време за прилагане на новата технология и време на производство на самия автобус.

  • zerkon said:

    Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер и изобретател.

    Роден е на 21 октомври 1919 г. в село Брестовица. Много малко се знае за ранния етап от живота на Петър. Баща му (Димитър Петров) е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.

  • Петя Дорбалийска said:

    Много благодаря за тази статия!!!
    Стигнах до нея, защото един от моите преподаватели (холандец) вчера с насмешка ми зададе същия въпрос – „Какво сме дали българите на света?“!
    От вчера ме гризе това и само ще добавя още 2 много важни неща:
    1) азбуката (за която му казах и той остана доста изненадан) и
    2) спасяването на българските евреи през 2-рата световна война (което точно холандците не са направили и затова сега събират пари от музея на Ане Франк)!
    Още веднъж – супер статия!!!

  • Stefan said:

    Аз пък си мисля, че преди да се „гордеем“, трябва първо да се засрамим, примирим и принизим малко, защото май тая ни гордост до нищо добро не ни води. Статията е интересна, но истински българските неща в нея са малко. Това че някой откривател е от български произход не означава почти нищо. Джон Атанасов не изобретява компютъра в България, нали? Млечнокиселата бактерия може и да е изолирана и изучена от български учен, но кисело мляко се е правело по света далеч преди българското племе да е съществувало като такова дори.

    Аз лично бих се гордял с това че съм българин, ако днес произвеждахме най-хубавото кисело мляко, най-добрите компютри, най-хубавата музика и пр.
    Но това далеч не е така, поради което аз лично се срамувам че съм българин.

  • Stefan said:

    Гордостта е вредно чувство!
    Създава изкривени представи, и покрай това – конфликти. Ако някой е направил нещо наистина забележително, другите няма как да не го забележат. Никой французин не тръгва да обяснява що е то френската революция, нито търси корените на винопроизводството. Никой англичанин не намира за необходимо да обяснява какво е това индустриална революция, или това езика ти да се говори на половината планета. Да продължавам ли с примерите?

    Това, че на българите в чужбина ни се налага да обясняваме „какво сме дали на света“ се дължи преди всичко на това, че не сме дали толкова много, колкото ни се иска/струва. Аз лично го намирам за унизително, това да давам обяснения какво сме дали. Каквото сме могли – това сме дали! Не е много, и затова няма какво да си смучим пръстите. По-важно е да се поучим от онези които наистина са дали много на света, за да можем – подражавайки им! – и ние в бъдеще да дадем повече.

    А иначе, Бай-Ганьовщината – да се бием в гърдите и да „се мерим“ с другите – е поведение подобаващо на пародиен образ от началото на 20-ти век, а не на трезво мислещи интелигентни хора от началото на 21-ви.

  • галина said:

    Първо искам да благодаря на автора за хубавата и полезна статия.
    Второ, към Боян. Няма как да си пътувал в „Чавдар“ с автоматична скоростна кутия, защото по онова време, „Чавдар“ са използвали скоростни кутии от „Волга“, така че ти си прави сметката имало ли е такива кутии.
    И още нещо измислено от българин – накладките. Баща ми ми е казвал, а и скоро по радиото чух класация на българските открития и радио водещият каза,че това било малко известен факт, но и накладките са измислени от българин. Надявам се да откриете нещо повече.

  • Маргита said:

    Прекрасна статия! Благодаря на автора!
    Има ли начин да се свържа с него/нея?
    Благодаря предварително.

  • Mariana said:

    Из публикацията:

    „Поредицата може би ще продължи на сайта на автора http://www.nathalie.jenite.net
    Авторът или по скоро авторката се нарича Натали, а нейното место в нета е озаглавено “Сайтът на една жена”
    .
    За съжаление на много места в Интернет под статията й стои не нейното име, а името на някаква преписвачка… Решихме да не споменаваме името й, за да бъде забравено по-скоро.“

  • Вяра said:

    Забавна статия!!

    Пълна с куп граматически грешки и доста сериозен комплекс за малоценност. Като пишете такива неща, поне ги напишете грамотно, та да има полза от тях.

  • Mariana said:

    Текстът е препубликация (както е и посочено вътре) и е бил пуснат в Еврочикаго преди повече от 3 години.

    Ако го виждате чак сега и ако само някои допуснати правописни грешки са Ви направили впечатление – то не знам дали точно авторката на този материал, която най-вероятно е била един искрен и любознателен ентусиаст, направил си труда да събере на едно място много информация за най-различни личности и открития, може да бъде заподозряна в комплекси :)
    Трябва да се уважават подобни усилия, дори и когато те не са направени от професионалисти. Защото има над какво да се замислим, проследявайки съдържанието на този материал.

  • ''стрела'' said:

    Като прочетох статията, ми стана по добре. Не съм се срамувала от произхода си, но сегашното положение на държавата ни ме кара поне да го премълчавам. Към описаните постижения предлагам да прибавим – единствения народ, който съзнателно се съсипва (самоунищожава). А за изказването на Вяра – да “гледа по-далече от носа си“.

  • Lyubomir Popov said:

    Naistina sam blagodaren za tazi informaciya, no za sazhalenie povecheto balgari ne znayat za tova!

  • Димов said:

    Бояне, Антонов е изобретил нов тип автоматична, скоростна кутия.
    В света има няколко различни типа, работещи на различни принципи. Неговият е най-ефективен, при доста по-малки размери и тегло от другите.

    Галина, едно уточнение: Не автобусите Чавдар, а малките бусчета Чавдарче-5 са с мотор и кутия от ГАЗ-24 (Волга).
    Големите няма как да ползват Волгова кутия. Няма да понесе въртящия момент.

  • София said:

    Здравейте, изключително съм щастлива да попадна на тази информация. Бих искала да помогна с развиването на тази страница. Наскоро попаднах на факта,че българин е открил науката Сугестопедия. Има много информация в интернет.
    Още веднъж Благодаря за положения труд!
    София

  • Jacques said:

    Много интересна статия, благодаря. Една забележка, след като художника Папазов е отразен тука, бива да се впише едни много по-значителен творец от български произ ход, комуто наскоро беше посветена голяма изложба в София: Жул Паскин : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D1%83%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BD

  • Калаян Иванов said:

    Автора е забравил да спомене за Баба Ванга и Вера Кочовска

  • Калаян Иванов said:

    Как Тервел спаси Европа, а сега можеше и да няма европа?
    Ето един негов цитат, който съдържа точно 10 фактологически грешки:
    „Кан Тервел влиза в европейската история с победата си над арабите в 716-717 г., когато край Босфора след поредица от сражения унищожава 100 000 арабски войници. Арабското нашествие е част от грандиозния план, завещан от пророка Мохамед, чрез комбинирано настъпление през двата й входа (Босфора и Гибралтар) да бъде завладяна и ислямизирана Европа.

  • Елена said:

    Христо Проданов, соло без кислород по най-трудния маршрут на Еверест

  • Peter S said:

    видео:
    http://youtu.be/JlxpJFIxoUE

    И ОЩЕ:
    Вижте някои от най-големите нови родни постижения, които ще ви накарат да се гордеете.

    Говорещата книга за незрящи

    През 2002 г. 23-годишният Лъчезар Цветанов от София, който по това врече учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, печели първото място в конкурс за дизайн на дигитален плеър, предназначен за нуждите на незрящите. Неговият модел е избран за най-добър измежду 146 други. Говорещата книга, наречена dook (“дигитална книга”), представлява устройство, използващо дигитална технология на принципа на MP3.

    Първото в света „антиоръжние“

    Знаете ли, че българският инженер Юри Марков е изобретил уникално „антиоръжие“? Уредът, който е с големината на джобно ножче, може да открие всякакви взривни вещества и огнестрелни оръжия на разстояние над 10 метра, дори през бетонни заграждения.
    Антиоръжието тежи малко над 500 грама, а търговското му наименование е SNIFFEX.

    Революция в превода

    Българският инженер Койчо Митев е направил революция в междуезиковото общуване. „Методът за компютърен междуезиков превод“ представлява алгоритъм за цифрово кодиране на човешката реч. Чрез него се постига общуване на майчин език в реално време, без присъствието на преводач. Устройството, което извършва трансформация на цифровите кодове, е чип, вграден в телефонната слушалка. Изобретението на инж. Койчо Митев е носител на голямата награда „Джон Атанасов“ на изложението за изобретения и иновации „Евроинтелект-2003″ и на 21-то световно изложение за иновации „Inpex“ в САЩ през 2005 година.

    Мобилен сигнал в зоните без покритие

    Преди 4 години докторант в Университета Корнел, на име Милен Николов става един от десетимата победители (измежду 1,5 милиона конкуренти) на международен конкурс за изследователска разработка, организиран от “Symbian” – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони. Идеята на Милен представлява концепция, подобна на технологията на P2P мрежите, при които всички компютри си прехвърлят данни без помощта на сървър. Той предлага да се използват апарати, които са в непосредствена близост до предавателните станции и чрез локални препращания сигналът да стига до останалите мобилни телефони, които са далеч от покритието на клетъчните кули.

    –––––––

    ПРЕНОСИМ РЕНТГЕНОВ ЛАЗЕР

    Повече от 100 г. след откриването на рентгеновите лъчи Теньо Попминчев, възпитаник на Колорадския университет в Болдър, направи еволюционно изобретение – настолен рентгенов лазер. Именно то беше причината преди месеци името му да се появи в престижни научни списания и телевизии по цял свят. Подобни устройства преди са били с площ колкото футболно игрище, но благодарение на работната му установка, днес технологията се събира на една маса. Създаденият от младия учен апарат преобразува инфрачервеното излъчване в рентгенови лазерни импулси, правейки възможно наблюдението на движенията на електроните в атома, клетъчните процеси, изучаване динамиката и структурата на молекулите и вероятно в бъдеще ще послужи за създаването на компютри, многократно по-бързи от сегашните. Несъмнено изобретеният настолен рентгенов лазер ще е не по-малко полезен и за медицината!

    ЗВЕЗДА, БЪЛВАЩА ОГНЕНИ ТОПКИ

    Безумията в милата ни страна наистина са безконечни. И все повече се убеждаваме в това след поредното орязване на нужния, а и без друго мизерен бюджет на обсерваторията в Рожен тази година. Не всичко, което е открито от астрономията може да се изяде материално още на следващия ден или въобще да донесе пряко някакви икономически и социални ползи за Бай Ганьо. Неприложимите в действителност резултати не правят по-малко уникални наблюдаваните от астрономите вели-чини. Така съвсем наскоро екип от български астрономи удиви научната общност като откри звезда, бълваща огнени топки в околното космическо пространство. Необичайната звезда се казва АЕ Aquarii и се намира в съзвездието Водолей, на около 330 светлинни години от Земята. Този странен обект всъщност се състои от червено и бяло джудже. По-голямото от двете буквално бълва огнени топки под въздействието на магнитното поле на по-малкото, като обемът дори само на една от тях може да бъде 500 пъти по-голям от Земята.

    СЛИВОКАЙСИЯ

    Хибрид между синя слива и кайсия успяха да сътворят от Института по овощарство в Пловдив. Нестандартната кръстоска е наречена “Стендесто” и съчетава вкуса и хранителните качества едновременно на двата плода. Новият вид се ражда след 25-годишна селекция на екип учени и е получен по класическия метод на полова хибридизация, т.е. нанесен е прашец от кайсията върху близалцата на цветовете на сливата. На външен вид плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма като сливата. Узрява в края на месец юли, целият покрит с нежен мъх и ароматен като кайсия. Освен, че е устойчив на болести, хибридът не е генномодифициран и със своето захарно съдържание е идеален за ракия.

    ОЧИЛА ЗА СЛАДКИ СЪНИЩА

    Шумният будилник звъни винаги, когато най-много ти се спи. Трудно се ориентираш, измъкваш се с мъка от леглото, уморен си и недоспал се наливаш отново с ударна доза кафе. Причината за това: не си се събудил в онази фаза от съня, в която нито имаш съновидения, нито си в дълбока релаксация, а в която си почти буден (в края на REM цикъла). С помощта на очилата за сънища, изобретени от младия изобретател в БАН Емилиян Лалев, ще можем да подбираме точния момент за ставане, за да започнем деня бодри и без стрес. Устройството, което той успява да сглоби в два екземпляра, е с формата на очила, но прилича по-скоро на тъмна превръзка. Очилата за сънища са свързани с компютър, който обработва данните от сензора, отчитащ движението на клепачите. В рамката им е монтиран говорител, който се включва в най-подходящата фаза на съня при зададен часови параметър, например между 6 и 7 часа сутринта. Дори да се събудим малко по-рано от желания от нас час, така ще се чувстваме по-отпочинали, отколкото ако се измъкнем от кревата малко по-късно, но не сме уцелили съответния стадий от съня. Освен това, ние имаме няколко различни съновидения през нощта, но обикновено на сутринта си спомняме само последния сън, който сме визуализирали в съзнанието си. Но ако се събудим през нощта по време на фаза със сън, ние ще можем да си запишем какво сме сънували и да продължим да спим. По този начин човек може да придобие по-голямо познание за себе си и своите проблеми. Изобретението подлежи на още изследвания, преди да се патентова и появи на пазара.

    ЗЕЛЕН ОАЗИС НАД БЕТОННИЯ ГРАД

    Макар и далеч от техническото определение за понятието “изобретение”, 3D визуализацията на русенеца Цветан Тошков е артистична импресия, материализираща по гениален начин едно илюзорно убежище от стресирания и забързан живот в големия град. Вдъхновението за проекта идва изцяло от източната култура и по-конкретно формата на индийския лотос. Растението вирее при изключително трудни условия и все пак винаги разцъфва. Значението му философски може да се тълкува като способността да се издигнем над проблемите и притесненията на ежедневието, дори и в най-трудни моменти, човешкия стремеж към пречистване и светлина, както и духовното възраждане и възобновяване на жизнените сили. Гори и зелени площи високо в небето, където няма шум и вредни емисии, а въздухът е кристално чист. Да, току-що ви описахме рая. Но онзи рай, който никога няма да бъде създаден, тъй като идеята поначало не е предназначена да бъде някога реализирана.

    KADEMLIA

    Всъщност протоколът е “само” наполовина български. Разработен е от Петър Маймунков (Масачузетски Технологичен Институт) и David Mazières (Станфордски Университет), чиито замисъл бил да създадат концепция за мрежа, в която няма нужда от централни сървъри, а всеки клиент работи като такъв. Системата е образувана от множество, взаимодействащи помежду си през UDP, точки на свързване, като заявките за търсене на файлове биват препредавани от възел на възел, а резултатите се връщат обратно по веригата. Ако част от тези “възли” бъдат изведени от строя мрежата продължава да работи – достатъчен е адресът само на един възел, за да бъдат намерени много други. Комуникационният протокол се използва за споделяне на файлове в Gnutella, eMule Kad и торент мрежи.

    РЕШЕНИЕ НА НАЙ-ВЕЛИКИЯ ГЕОМЕТРИЧЕН ПРОБЛЕМ

    18-годишният тогава ученик от Националната природо-математическа гимназия в София, Радко Котев смайва цял свят с решение на една от най-трудните задачи в геометрията – Аполониевата. Древногръцкият математик от Перга поставил проблема 200 години преди новата ера, а оригиналното решение на задачата впоследствие изгаря при пожара в Александрийската библиотека. Стотици учени са си блъскали главите, но само четирима са успели да разплетат загадката – Жергон, Франсоа Виет, Понселе и Петерсън. Всъщност решението на Радко е петото такова, нареждайки го високо до имената на тези велики математици. Откритието му печели и специалната награда от европейската между-правителствена организация EIROforum. Днес всички GPS системи се основават на принципите на Аполониевата задача за определяне на местоположението на Земята.

    МОБИЛЕН СИГНАЛ В ЗОНИ БЕЗ ПОКРИТИЕ

    Точно преди 4 години, докторантът в Университета Корнел – Милен Николов стана един от десетимата победители (измежду 1,5 милиона конкуренти) на международен конкурс за изследователски есета, организиран от “Symbian” – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони. Идеята, както много други гениални хрумки, идва съвсем случайно – в метрото на Ню Йорк, където обхватът на смартфона му изчезвал постоянно. Трафикът от неговото устройство и тези на още 5 милиона потребители се губи всекидневно в недостъпните за мобилните клетки пространства на мегаполиса. Решението на проблема, спечелило му международна слава, е озаглавено “Оползотворяване на социалната и мобилна ad-hoc мрежа за постигане на всеобща свързаност” и представлява концепция, подобна на технологията на P2P мрежите, при които всички компютри си прехвърлят данни без помощта на сървър. Милен предлага да се използват апарати, които са в непосредствена близост до предавателните станции и чрез локални препращания сигналът да стига до останалите мобилни телефони, които са далеч от покритието на клетъчните кули. По този начин индивидуалното мобилно устройство може да действа не само като приемник, но и като предавател на сигнала.

  • Tanya Kostova said:

    Публикацияата Ви е чудесна, за пръв път виждам толкова подробно разработена тема по въпроса. Има следната забележка. Говорите за Джераси като евреин с български произход. Роден във Виена и т.н. Но Джон Атанасов също не е точно и изцяло българин. Роден в САЩ, баща му е български емигрант, майка му – американка. Аз съм се интересувала от националността на майка му, но, както в много случаи, за майките на известните личности, рядко се пише, като че не са са имали влияние за генетиката и развитието им. Така или иначе, Джон е не само със смесен произход, но нито е роден, нито е изучен, нито е работил в България. Сигурна съм, че българският му баща е имал голямо влияние върху него, поне така описват биографите, но е редно да се има предвид историческата истина. Аз съм българка и се гордея с българските постижения, но никак не ми се вярва, че Джон Атанасов щеше да изобрети машината си ако живееше в България през 40те години на миналия век. Иска се не само интелект, но историческа необходимост и благоприятни условия.

  • Саше said:

    А да му дајме на авторот на текстов едно апче против глупост шо е измислено во Македонија !!!!!!!!
    Хахахаха не сте точни татарските глупости немет граница !!!!!

  • Някои от зашеметяващите неща, които ние – българите сме дали на света! said:

    Публикувахме линк към Еврочикаго – цитат: една малка част от постиженията на българи! Ние имаме една славна родина, древна земя с уникална природа….

  • Мира said:

    Много благодаря на този,който е написал текста,защото имам домашна да напиша с какво ние българите сме известни по света и този текста ми помогна страшно много. :)

  • sonja said:

    Бих казала, че той със сигурност се надсмива на сънародниците си от отвъдното, че плащат огромни сметки за електрически ток, когато е създал нещо, което не струва нищо. Създал го е за всички нас! А на енергийната мафия в България изобщо не и се нрави да се чува името на Стефан Маринов.

    Чували ли сте някога за Стефан Маринов? Сигурно много от вас си нямат ни най – малка представа кой е този човек. Въпреки това обаче вече 16 години след мистериозната му смърт той е един от най – известните по цял свят българи. Не са никак малко учените учили се от него, не са малко и учените по света, които го цитират и привеждат негови тези в действие. Как тогава се получава, така че един българин да е световно известен в научните среди, а и не само, а в България – неговата родина почти никой да не е чувал за него?

    Стефан Маринов е роден през 1931г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писатели – Константин Щъркелов, Иван Лазаров, Елин Пелин…

    Завършва физика в Пражкия университет и след това в Софийския, после завършва и Висшето военноморско учи­лище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма.

    60-те и 70-те години на миналия век никак не били леки за човека, за който може би един ден ще казваме, че е променил света. По това време той е бил обект на политически гонения в България заради възгледите му, през 1977г. той емигрира от родината си. През 1978г. започва да живее постоянно във Вашингтон, по – късно ще живее в Италия и Австрия също. През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните безплатни енергии\".

    Стефан Маринов всъщност е станал известен не с бурния си житейски опит, а главно с неговата работа. Като човек завършил физика в два много добри за времето си университета, мечтата на живота му е била да създаде машина “Перпетум Мобиле”. Идеята му била странна, не много нова, а и в голяма част вече разработена от други, но важното е че неговата работа я е доразработила в много отношения. Той създал така наречената машина “тестатика”, която буквално правила електрически ток от нищото. Най – мощната такава машина документирана досега е в състояние да създаде около 30 киловата електричество, което никак не е малко като се има предвид, че всичко от което има нужда е просто магнитно поле. Интересното около тази машина, е че има една общност намираща се в Швейцария, която твърди, че притежава 6 такива. По последнa информация, на която случайно попаднах Китай също в момента се опитва да разработи своя машина “тестатика”, но в много по – големи мащаби, което ако се случи ще промени коренно съотношението на световния енергиен пазар.

    \"Тестатика\", така е наречен един генератор за енергия в Швейцария, в християнската община-кооператив, с име Methernita, не използващ никакви външни източници, но доставящ електричество в продължение на по-вече от 30 (!) години в количества достатъчни за задоволяване на цялата община, включително и намиращите се там производствени работилници. Изобретателят Проф. Стефат Маринов е нарекъл своето устройство Swiss M-L converter , Thesta-Distatica, и заявил, че е получил описанието на конструкцията и принципите на работа по-време на медитация. От техническа гледна точка, устройството представлява модернизиран електростатичен генератор на Вимшурст, дисковете на който са способни да се въртят постоянно за сметка на силите на електростатичното взаимодействие. В конструкцията също са включени постоянни магнити.

    Машина с диаметър на дисковете 20 сантиметра произвежда около 200 Вата мощност, голямата машина има дискове с диаметър 2 метра и произвежда около 30 Киловата. Детайлно описание на конструкцията може да бъде получено от Ted Bart, Haltenstarsse 5A, 8912 Obfelden, Switzerland, или от Швейцарската Асоциация за Свободна Енергия.

    В заключение- \"Тестатика\" – име на генератор на \"чиста\" енергия, или наука- не официално призната!!!
    Закономерен въпрос – И защо?
    Защо до ден днешен този генератор не стои във всеки дом и всеки цех?

    Според някои непроверени данни при гласуване в общността на предложението ”за предоставяне технологията на машината „Тестатика” на всички заинтересувани по света”, единственият глас „Да” е бил на Българския професор Стефан Маринов, който както вече споменах загива при загадъчни обстоятелства, като преди това построява образци на два 300 ватови работни модели на генератора Тестатика.

    Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите\", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений\". В скалата на големите умове го поставят и руските му колеги. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници – изследователски и възпоменателни. Присъства и в световната енциклопедия Wikipeida.

    Видео материали свързани с тази енергия – ВИДЕО I ВИДЕО I ВИДЕО IВИДЕО I ВИДЕО I ВИДЕО

    Цялата биография на българския гений Стефан Маринов четете ТУК

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.