2025-12-15

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Иво Беров: Нашествие

    Иво Беров, ivremena.com

    Untitled08

    Има доста начини за спиране на бежанската вълна. Но ето един причудлив на пръв поглед. Бежанците искат в Европа, нали така. И се мъчат по морета и по суша да я достигнат, нали така. Ами тогава вместо да се мъчат да се докопат до Европа, защо Европа да не се докопа до тях. Вместо те да ходят до Европа, Европа да отиде при тях. Ще им бъдат спестени хиляди зорове, мъки и неволи, а най-вече – човешки живот.

    Още повече, че Европа вече е била при тях. При бежанците.

    Ах, лошите колонизатори покорили и заробили със своите топове и пушки милите, добри, доверчиви, простодушни, невинни и природосъобразни туземци. Отива един испански кораб със сто души личен състав, от които половината моряци, половината войници в Африка, петдесетте войника слизат на брега, забиват някъде дълбоко, дълбоко из тъмните дебри на Анголската джунгла, залавят едно триста- четиристотин туземци, оковават ги, качват ги на корабите и ги продават в Америка.

    Абе аланкоолу, абе мисъл недомислена, абе съчинение недосъчинено, абе приказки под шипковия храст. Как петдесет души, въоръжени с мускети, дето се зареждат през три минути, ще докарат триста роби от дълбините на Анголските джунгли, ти за това помисли бе, недозрейко махленска. Европейците били виновни за робството в Африка. Те го били създали и разпространили. Врели-некипели.

    Робството в Африка си съществува от дълбините на времената. Всяка междуплеменна война, а там те са се случвали поне веднъж годишно, е завършвала със заробване на пленниците. А след нахлуването на арабите в Северна Африка (седми-осми век) робството вече не е древен обичай, не е само награда за военни победи – то става търговия, то се превръща в основна стопанска дейност и предпоставка за разцвет на цели племена, държави и държавици. И това се случва цяло хилядолетие преди в Африка да се появят първите лоши европейци.

    Никакви испански, френски или английски войници не забиват из мрачните дебри на африканските джунглиq за да ловят и заробват добрите невинни туземци. Европейците си стоят на брега. А от дълбините на Африка робите, вече оковани, биват докарвани от африканци. От победни племенни вождове. Или араби, които търсят нови пазари за изконната си стока – робите.

    Така че за черното робство вина имат и европейците – да, разбира се, разбира се. Но вината е основно на арабите и африканците – те са създали робството, те го разпространяват из Черния континент – за африканските търговци на роби европейците са само нови купувачи на старата им стока.

    Само че за тия неща не е прието да се говори. Ама защо не е прието ли? Ми те така. В комунистическите държави и времена не беше прието, защото арабите и африканците са потиснати и следователно прогресивни, те не могат да бъдат виновни, виновни са потисниците – капиталистическите империалисти и експлоататори, дошли от Европа. В либералните (многотърпеливи) европейски демокрации за тия неща не е прието да се говори поради недообоснована гузност и пренавита нравственост – да, ние сме виновните, признаваме вината си, ние сме лошите, нали бяхме колонизатори и измислихме фашизма и комунизма, повече няма да правим така, а пък африканците и арабите са деца на природата, те са невинни, или ако имат някаква вина, то тя е простима, защото са недозрели и следователно неподсъдни, също като улавите (то пак вид расизъм, ама кой да се чатне). В Африканските държави за тия неща въобще не се говори, защото това са едни много прогресивни държави и общества, рийшли, с ония ми ти мили, невинни, добри, доверчиви, простодушни и природосъобразни природонаселения, рийшли.

    И за други неща не се говори.

    Франция завладява Алжир към 1830 година някъде. През 1944 година Алжир е вече френска територия. За всичкото това време населението на Алжир расте. В началото на френското владичество то е между един и два милиона, а после, само за няколко години, нараства до седем милиона. Сега е към 40 милиона.

    Как се получава това, след като колонизаторите, както пише в юношеските романи и в комунистическите политикономии, притесняват, заробват, ограбват, измъчват и избиват добрите туземци в завладените земи?

    Отговорът се съдържа в две съзвучни и експлоататорски европейски думи, които в голяма степен се препокриват. Едната дума е ваксинация. Другата е цивилизация.

    Европейските завоеватели ваксинират децата на туземците, детската смъртност е победена – ето простият отговор на сложната на пръв поглед загадка за прираста на населението. Природонаселенията в завладените земи се разплождат инфлационно, взривоподобно, необикновено рязко тоест, също като при инфлационното разширение на вселената след големия взрив. Толкова бързо се разплождат народите в завладените от Европа земи, че дори жестокостите на звероподобния белгийския крал Леополд Втори (да вярно е, имало го е и това) никак не намалява числеността им.

    А освен ваксинация за местните има и писменост, училища, познания, наука, възпитание, образование, всякакви битови и духовни достижения като добавка. Или бонус. А то всъщност не като добавка или бонус, а като основа. Като същина.

    Но и за тези неща пак не е прието да се говори. Абе направо си е забранено. Поради изброените вече причини. И поради вездесъщата и много вървежна напоследък политкоректност. И не бива да се произнася една очевидна истина, която преди време никой не е оспорвал тъкмо поради нейната очевидност. Със своите завоевания и със своето присъствие по чуждите земи Европа е разпространила цивилизацията. Европа е цивилизовала дивите африкански, арабски, индийски и индиански племена – това е очевидно, това е неоспоримо и в същото време е забранено да се казва и твърди, поради същите неписани забрани. Сори, хора, много жалим, треперете любители-антрополози и закъснели русоисти (ако знаете какво е това), обаче истината хич никак не е политкоректна.

    Прочутата обсебване на чуждите природни богатства. Експлоатацията и неоколониализма, тоест.

    Хайде да ги видим какви са тези природни богатства. Да ги разгледаме, да ги пипнем, да ги опитаме, да ги помиришем. Миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви, които отгоре на всичко са и опасни, защото са лесно запалими – това е голямото природно богатство на туземците (няма подигравка в това название, всеки е туземец в родината си). И самите туземци са се гнусяли от смрадливите локви, които сега биват наричани черно злато. Земите и пясъците с черни локви не са стрували нищо, никой не ги е искал, всички са ги отбягвали. Сега всички ги търсят, сега всички ги ценят, сега се избиват за тях.

    Защо?

    Отговорът съдържа следните имена: Леонардо да Винчи (с идеята за автомобила), Нютон (с математическата му разработка), Рудолф Дизел (сещате се, дизеловият двигател) Никола Жозеф Куно (парен двигател), Николаус Ото (четиритактов двигател), Готлиб Даймлер (газов двигател), Карл Бенц (първият патент за газов двигател). Една поредица от творци и откриватели, ползващи вековни научни открития и познания. Тези хора, тези имена, тези европейци придават стойност и цена на смрадливата черна течност, не шейха с тристата камили, четирите жени и стоте наложници. Нито пък Путин с олигарсите си, с бюджетниците си и с яхтата си за един милиард.

    Горките, онеправдани шейхове… През 1974-та година те наистина си повярваха, че са онеправдани. Че алчните лоши империалисти, най-вече американските такива, купуват природното им богатство на безценица. Богатство, което шейховете, също като путиновите олигарси не са мал (способни) сами да извлекат от земята, ами ползват откритията, уменията, познанията и технологиите на западняци и еврогейове. Та се събраха тогава страните производителки и износителки на петрол (ОПЕК) и вдигнаха цената му двойно и тройно. За да има справедливост.

    И доста от предприятия на лошите капиталисти спряха да работят, вярно е. И шейховете станаха още по-богати, вярно е. Само че всичките пари, дето спечелиха от прекомерните цени на петрола (след като си купиха по още няколко коли, замъци и златни часовници), те вложиха в банки. В Западни банки, естествено. Също като путиновите олигарси. Защото именно западните банки дават високи лихви, не руските и не арабските банки, доколкото въобще имаше арабски банки по онова време (нали Корана забранява лихварството). Което даде повод на западните банкери да рекат: „Какво ми пука на мен за енергийната криза? Какво ми пука дали парите се водят на Джо, или на Хасан – нали пак са си тук, в моята банка“. А Западните банки даваха високи лихви поради една много проста причина – влагаха парите си в печеливши дейности и производства. А печелившите дейности и производства си бяха пак там, при капиталистите – не в страните от третия свят- социалистически, арабски, африкански и всякакви подобни такива. Така парите от високите цени на петрола се врътнаха и пак отидоха там, където им е мястото – при производителите. ИмА справедливост, наистина. Бедните, тъпите и простите си останаха бедни, тъпи и прости, както и грозните-грозни.

    Обаче свободата, рийшли. Ах, свободата, ох, свободата, ех свободата и борбата на страните от третия свят за свобода и независимост.

    Хайде обаче да се освободим от готовите калъпи и да видим на кой му пука за свободата. На един милиард, триста седемдесет и пет милиона и триста и двадесетхиляди китайци явно не им пука (като изключим може би шепа студентчета, принудени да си траят).

    На сто четиридесет и шест милиона триста тридесет и осем хиляди руснаци също не има пука за свободата, или поне на 85 процента от тях. Те си обичат Путин.

    Колко ли процента от Българите биха се отказали от разни излишни глезотии като свободата на словото, например, заради едно 1000 лева коледни добавки. Най-вероятно между 60 и 80 процента.

    Една малка притча за свободата. Истинска при това. Най-прочутият борец за свобода за всички времена и народи е Спартак, разбира се. (Някои биха го наредили след Сталин, но да си се придържаме към естественото.)  Та, Спартак разбива римските легиони, повежда робите на север, към свободата, стига до Алпите и там… спира. Робите не щат да минат Алпите за да отидат – свободни и щастливи вече – при опушените колиби и землянки на своите съплеменници и при миризливите си женски. Хич не им е притрябвала, значи, свободата, искали са просто да заемат местата на предишните господари.

    Свободата, Санчо, и правата на човека са европейски и американски граждански ценности и понятия. Това за ценности за Канада, за Австралия и донякъде за Япония. На по-голямата част от света не му пука за свободата. По-голямата част от света не знае какво да прави с нея, тя му е чужда, тя му е излишна. На руснаците, на арабите и на африканците не им трябва никаква свобода. Тя им пречи, тя им е противопоказна. Какво направи Русия със свободата си от началото на деветдесетте години ? Какво направиха бившите европейски колонии с новопридобитата си след Втората Световна свобода?

    Ами като по Швейк – едно голямо в целофан направиха. Първата работа на робите във всички новоосвободени държави, народи и племена беше да се изпотрепят помежду си. Във войната между Алжир и Франция загинаха несравнимо по-малко хора, отколкото в кланетата между самите алжирци. Ами войните в Индия, след които се отцепи Пакистан ? През 1962-ра година Руанда е най-после независима – белгийците си отиват. След тридесет години започват кланетата между Хуту и Тутси. За сто дни са убити към един милион души. Скорост на убийствата, която превишава пет пъти онази в нацистките лагери. И тцъ –американците не са им виновни този път. Следвайки доктрината Труман, след Втората световна САЩ подкрепят национал-освободителните движения във всички колонии, нали колонии имат най-вече англичаните и французите, не американците. Тези неща също рядко някой ги съобразява, не е политкоректно щото.

    Фрий Нелсън Мандела, пееше по едно време целият свят – на Запад хипари и чернокожи, на Изток- комунисти и комсомолци, и африкански на юг, разбира се. И Мандела беше най-после фрий. Също и Южна Африка. И само за едно двайсетина години от водеща световна стопанска сила страната се срина до дереджето на своите съседи – изостанала и корумпирана държава от третия свят.

    Ами американо-африканската мечта – Либерия. Държава, кръстена „Свободия” заради очакването, че свободните нейни поданици, бивши американски роби, ще заживеят охолно, богато и щастливо, щото нали – вече свободни. Ми не им се получи. Хич, пълен провал. Следват две граждански войни между свободните вече либерийци. Следва пълен стопански крах. Сега Либерия твърдо държи последните места по всички стопански и обществени показатели. Ами Гана? Но хайде стига с примерите. Защото това не са отделни примери за общества, които не знаят какво да правят със свободата си, и за роби, които се изтребват едни други веднага след освобождението си. Това е насока, това е правило и то без изключения. (Аз не се сещам за такива, който се сеща, да ги каже.)

    Това се отнася и за Европа, разбира се. Разликата е, че след половин хилядолетие лутане, борби, сблъсъци, кървища, мракобесие, дивотии и войни, Европа се съпикяса. Осмисли миналото си и съдбините си, преоцени и пренареди ценностите си, за да бъде, както винаги е била почти, водеща световна сила, догонвана и надминавана в някои области единствено от САЩ. (Русия с нейния Брутен Вътрешен Продукт, по-малък от този на малка Италия, тук да не се бута, барабар Петко с мъжете.)

    Първата и Втората Световни войни взеха неизмеримо повече жертви от войните в Африка, Арабия, Индия и Латинска Америка не защото тамошните люде са по-готини и милозливи, а просто защото тези войни бяха войни индустриални, а индустриализацията е Европейско явление – дайте на хути, тутси и джихадисти танкове и гледайте какво става. Дайте на руските сепаратисти ракети БУК и гледайте птичкопад, както цинично нарекоха свалянето на граждански самолет самите сепаратисти. Вярно е, че и американците даваха оръжие на муджахидините в Афганистан, но им дадоха само ръчните „Стинг” – да си стрелят по съветските вертолети – не и тежки оръжия, не и оръжия за масово поразяване.

    Различията при осмислянето на световните явления и в подредбата на ценностите при разните светове и народи води до смайващи различия във светогледа на селяните от иначе обвързаното чрез средствата за масово осведомяване световно село. Докато развитият свят се готви до десетина година да прати хора на Марс, в неразвитите светове разни молли обясняват по телевизора как земята не се върти, защото като се издигне нещо във въздуха рийш ли, земята под него не се изплъзва, рийш ли. Това що се отнася до науката и познанието. Докато в развитите страни нежеланите погледи или ласки, да не говорим за потупвания по задника са подсъдни, защото се приемат за полово посегателство, в изостаналите страни изнасилването на малолетни под прикритието на брак с деветгодишни (щото и Мохамед имал връзка с деветгодишна) си е напълно законно. Докато в развития свят се грижат за правата на кучета, магарета и всякакви животни – да ги биеш, нараняваш и тормозиш, да ги оставиш да гладуват или да живеят в мръсотия е подсъдно, в изостаналите държави се отнасят към жените като към животни, като към непълноценни същества, в най-добрия случай като към полухора, това според законите на Шериата. А моллите пък обясняват как точно трябва да се бият жените. Наука, рийш ли. Неразвитият свят, обаче, поради някакви чудни кривини на човешките разбирания смята себе си за нравствен и обвинява в безнравственост развития.

    Въпросът е: Могат ли тези два свята да съществуват заедно? Едните да си пращат хора на Марс, другите да си стоят върху неподвижната земя, а онези, които не могат да определят кой прав и кой е крив (като доста българи), да не подскачат твърде високо, че току-виж земята се изплъзнала изпод краката им.

    На пръв поглед могат – правили са го досега, макар и с променлив успех. Но се появи една новост – и тя измислена от европейци, разбира се, която вместо да обвърже различните люде в единно световно село, съвсем неочаквано и неусетно, по извъртян един начин, започна да ги разединява.

    Защото хората от оня – третия и четвъртия, от изостаналия свят, започнаха да гледат и да виждат по телевизора как живеят хората в развития свят.

    С всичките им удобства и придобивки – с колите и хладилниците им, с пералните, самолетите, компютрите, джиесемите и джипиесите им, с неизброимите им джаджи, със свободолюбието и с чувството им за свобода, с гражданската им самоувереност и нетърпимост към неправдите, с предприемчивостта им, с борбеността им, че и с примамливите им женски голотии. И покрай неизбежната завист и неизбежната злобата – чувства, за които не е политкоректно да се говори, сякаш истината е длъжна да бъде политкоректна – избива и един неизбежен въпрос. Защо ние живеем така – питат хората от недоразвития свят, а ония – добре. И как сега да обяснят богатите шейхове на своите простодушни (не е политкоректно да се казва тъпи), изпосталели и одрипавели сънародници тая неправда. Как да обясни Путин на своите впиянчени поданици защо в Якутия, която е пълна с диаманти и през която минават основни газови тръби, хората нямат канализация и изхвърлят лайната пред домовете си.

    Могат ли те каза: „Ами ние сме рентиери, не работим, само лаламе, дрънкаме с оръжия, злобеем и живеем от мръсните кални течности под нозете ни“? Могат ли те каза: „Нищо не може да замени свободния труд на свободните хора в свободните страни – затова те са богати, а ние бедни, и за да станем като тях, трябва да променим обществото си. И тази промяна трябва да започне с оттеглянето ни от властта“?

    Разбира се, че нямат да кажат подобно нещо. Никогиж. Въпросът, обаче си остава. „Защо? Кой е виновен?”

    И отговор се намери. Толкова тъп и първичен, колкото и хората, които му вярват.

    Виновна е Америка. Съединените Американски Щати са виновни, а също и Европа, защото им се подчинява. Американците нападат чуждите държави, те нахлуха в Украйна, не руснаците. Те са виновни за войните в арабските страни, защото се намесват. Като са виновни едновременно и за това, че се намесват, и затова, че не се намесват. Виновни са за това, че нахлуха в Ирак, но са виновни и за това, че се оттеглиха от Ирак. (Докато най-близо до истинската им вина е май е тази, че се оттеглиха след като нахлуха.)

    Като цяло развитият свят сгреши в преценките си, изхождайки от книжното убеждение, че свободата, равенството, законността, правата на човека и всички останали демократични придобивки са изконни човешки ценности към които се стремят всички човешки същества, защото са човешки същества и тия неща са им вътрешно присъщи. И следователно потиснатите народи в арабските държави са се разбунтували срещу диктаторите и угнетителите, защото искат свобода и човешки права – пукнала се е значи, арабската пролет. Нищо подобно, оказа се. Това не ви е Париж от 1789, след един век просвещение. Нито са нежните революции в Източна Европа. Нито оранжевата революция в Украйна, която избра Европа пред Азия и която се осмели да защити с кръв избора си.

    Това оказа се, са хутите, които си отмъщават на тутците. Потиснатите иракски сунити, бивши гвардейци на Саддам, които си отмъщават на шиитите и на американците, и които взеха властта, защото аллаху акбар и защото Обама си оттегли аскера.

    Нашите журналисти са толкова ограничени и тъпи отвътре, колкото изглеждат нахакани и отворени външно. Те никак не се досещат да покажат какви са, разгеле, тия бежанци, които дойдоха в България. Какви са тия хора, които заживяха в земите ни. Те не се досетиха и никога няма да се досетят да зададат на бежанците ония въпроси, които биха показали какви са убежденията, вижданията и ценностите им. Кой, според тях, е виновен за войните в държавите им, те на коя страна са, какви са според тях, демократичните ценности, какъв е техният смисъл, има ли полза от тези ценности, те какви ценности биха защитавали, трябва ли една държава да бъде светска, кои закони биха спазвали – тези на шериата, или тези на страната, която ги приема. Вместо това журналистите питат: „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата при вас?”. На което следва неизбежното „Идваме от Сирия“ (щото така е най-изгодно да се приказва), „Отиваме в Германия“ (ясно защо), „а пък хавата при нас е кофти“ (това пък защо ли?…).

    Лошото е, че и западните журналисти не задават тези въпроси. И за да разбере какво наистина се случва, човек трябва да гледа малкото истински репортажи. Които не са политкоректни, разбира се, защото истината, колко жалко, язък, въобще не е политкоректна.

    И какво вижда човек? Млади, яки здравеняци, които се разхождат самоуверено по перона в една унгарска гара, говорят по джиесемите си и чакат влака да ги откара в Германия. Междувременно полицаи и полицайки с приветливи лица им подават закуски, храна и вода. Изненада, обаче. Младите яки здравеняци с нескрито презрение и погнуса хвърлят и храната и водата на боклука. Защо ли ? Ми като не са гладни – да ги дадат на някой друг– и в Унгария има бедни хора.

    И какво още вижда човек? Млади, яки здравеняци слизат от автобусите в един европейски град. Една руса репортерка ги пита неизбежното репортерско и доста русо : „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата“. И тогава един от яките мургави здравеняци отговаря на въпроса с въпрос : „А ти защо не си се покрила. Кого искаш да съблазниш с тия дрехи?…”

    Стъпило-нестъпило якото бежанче в Европа, и вече налага своите шериатски правила. Не устискало барем малко да почака – да се огледа, да се уреди, да полицемерничи от приличие, от кумова срама да се съобрази с хората, от учтивост барем да покаже благодарност към тези, които го подслоняват. Ма не, защо да показва благодарност. Те, европейците, те са му длъжници. Защото са били робовладелци, колонизатори и потисници. Защото се възползват от природните богатства на несполучилите държави. И защото са гяури, разбира се.

    И още. Тръгнали бежанците пеша към Германия. Жените – в отделна върволица. Натоварени като магарета – носят деца, носят денкове. Мъжете не им помагат. Че жените нали са за това – да раждат и да мъкнат товари.

    И още. Бежанци слизат от кораб на гръцкия бряг. Но някак неочаквани бежанци. Млади, яки, мургави, самоуверени и нахилени (щото сполучили да се доберат до Европа, вероятно) юнаци. Много такива юнаци. Тълпа. Само мъже. Ако човек е генерал, например, или военен маниак, със сигурност би си рекъл „ дай ми ги тия да ги въоръжа и обуча, и ще завладея която държава посочите”. А през главата на обикновения човек неволно минава друга една мисъл – подличка може би, неочаквана, малко срамна, неприемлива и при всички случаи политически некоректна: Абе тия млади, здрави, яки и нахакани юнаци, защо не се въоръжат и не отидат да защитават ценностите си – при Башар Асад, ако са за него, или при джихадистите, ако са тях, ами са зарязали родината си за да ходят в Германия. (Не другаде, ами в Германия.) Дали пък не са като някогашните хипари, нещо като деца на цветята, които се противопоставиха на насилието и войната ? Ама нещо не мязат на хипари и на деца на цветята.

    Защото хипитата се отнасяха с търпимости и разбиране към всички вери и светогледи, освен към насилническите. А тези хора приемат само една вяра и само един светогледq и той е насилнически. А какви са им въобще ценностите ? Защо искат в Германия, а не в България, Македония, Турция, Франция и Унгария – все мирни държави, нали бягат от войната. И човек започва да се досеща за техните ценности – искат да живеят гот и затова се натискат за Германия. Нищо лошо, това желание е съвсем човешко и разбираемо, всички люде са такива. Да живееш гот – това дори не само човешко благо – това е благо за всички млекопитаещи, гръбначни, безгръбначни, ракообразни и мешести. Какво ще се получи, обаче, ако всички, които искат да живеят гот тръгнат към Германия. Дали ще се получи като с Америка преди двеста години – с нейната свобода, равенство, предприемчивост, производителност и успешност. Чакайте бе, ама нали американците бях лоши, нали бяха експлоататори, потисници, империалисти и нравствено пропаднали. Докато преселници не са. Как тогава да им се получи като в Америка. А?

    Това е нещо като Стокхолмски синдром в европейски мащаби. Психария някаква. Юнг, Фройд и Адлер взети заедно. Бившите потиснати, угнетени, експлоатирани, унизени, бити, избивани и пребивани роби страстно се стремят към своите господари. Искат си ги отново. Индийците напират към Англия, алжирците – към Франция, конгоанците – към Белгия, мексиканците – към САЩ, либийците, когато им позволят – към Италия, и всички заедно към доскоро най-расистката държава на всички времена и народи – Германия. Така яко напират, че подлагат на опасност живота си. И сега, ако един мексиканец падне от разделителната стена и си изпотроши кокалите, кой е виновен? САЩ и Обама, разбира се. Щото са издигнали стената, вместо да пуснат в страната си всички мексиканци, които искат да живеят гот. И ако един баща е натоварил детето си в някоя продънена лодка за да тръгне от Турция (защо пък бяга от Турция, нали в Турция война няма) към Европа, а лодката потъне и детето се удави кой е виновен? Обама, разбира се. И европейците, които му се подчиняват. Ако ви звучи идиотски това обяснението, то е защото това си е идиотско. Което не му пречи да си звучи.

    Европа е виждала и други бежанци. Белогвардейците, например. Само че те са воювали, защитавали са ценностите си, загубили са и са побегнали за да спасят каквото е останало. Живота си, преди всичко. И Европа, и Америка, най-вече Америка са видели много преселници. Дори не стотици хиляди, а милиони. Но те, всички те, са имали една много съществена особеност. Приемали са правилата, законите, обичаите и ценностите на държавите и обществата, които ги приютяват. Искали са да се приспособят, да станат част от тези общества. И са успели. Арменците в България, например, не са натрапвали на българите своята Църква и своите обичаи, нали. Новото поколение преселници, обаче, са съвсем друго нещо. Те се стремят да наложат своите правила и закони на обществата, които ги приемат. И страшното е, че все по често успяват.

    И това все повече прилича на нашествие. Оня – неразвитият, изостаналият, неуспешният, проваленият свят – арабски, руски, всякакъв, започна да се нахвърля върху успешния – свободния, творческия, производителния. По всички възможни начини. Би пробвал и с война, ако би съществувала и най-малката вероятност да успее чрез война. Европа и НАТО не са беззащитната като Украйна, обаче. (Пък някои още се чудят какъв е смисълът на НАТО.) Дори Северна Корея се вдъхнови и започна да се заканва на Южна. Но като не може с война, тероризъм и мракобесническа пропаганда а ла Путин, има и други начини. Тях още Кадафи ги измисли и предсказа.

    Европа е крехка и заплахи дебнат отвсякъде. Ето една съвсем вероятна възможност. Бежанската вълна и стопанското преселение да докарат на власт крайнодесни партии в няколко европейски страни. Това стига. Край с европейската мечта. За огромна радост на Путин.

    Залисано във всекидневието си, човечеството не си дава сметка за огромността на явлението. Напредъкът не е предопределен и задължителен. Цивилизационните провали са много по-често срещани от успехите. Западната цивилизация – онази, която се готви до десетина години да прати хора на Марс е нещо силно и в същото време много крехко, тя е нещо уникално, тоест единствено и затова е изключително ценно, и то ценно не само в световни измерения и дори не само в планетарни измерения, но и във вселенски измерения – негли в цялата ни галактика досега не е открит никакъв признак за друг вид разум или неразумие, освен земният и цивилизационният.

    Това единствено, силно, но и уязвимо нещо – земната цивилизация, трябва да бъде защитено от настъпващото варварство. Защото не би било чак пък толкова невероятно, ако вместо да обикаля планетите, човечеството започне да обикаля като улаво около някой паднал от Марс загладен черен камък (звучи стопански обосновано даже) заради хатъра на откачени проповедници.

    Какво бива и трябва да се направи

    Първо: Бива и трябва да се направи ясно и строго разграничение между наистина нуждаещите се от помощ бежанци и стопанските преселници (икономически емигранти). С права и задължения съответстващи на разграничението.

    Второ: На получилите убежище бежанци и стопански преселници ясно и недвусмислено трябва да се каже и да се втълпи, че са длъжни да спазват законите на страните, които са ги приели. И не само да се каже, но и да се направи. Нулева търпимост към всякакви шериатски, верски и племенни отклонения от закона. Нулева търпимост към обособени и затворени общества с противозаконни адети и обичаи (женитба или годеж с непълнолетни, насилствени бракове, забрана на жените да учат и да работят, възпрепятстване на свободния избор на вероизповедание, забрана на определени предпочитания и лични връзки). И да бъдат забранени бурките – като знак (символ) на изостаналостта и мракобесието. Впрочем за бурките може да се спори, но за всичко останало – не. И който престъпи законите и наруши правилата – вън от Европа, без никакви предупреждения, молби, уговорки, извинения, съжаления и всякакви подобни политкоректни условности.

    Трето: Толкоз. Европа може да приеме определен брой преселници – нека бъде определено колко и колкото-толкова, повече да не се допускат – това не ти е автобус 204 през тошовските времена, та да се разтяга според броя на пътниците. (Бежанците, истинските бежанци, са друго нещо, те бива да бъдат приютявани). Европейските граници, там където трябва, където са най-уязвими да се защитят със стени и ограждания, така както САЩ издигна стени по границите с Мексико. Но със стена или без стена към незаконните преселници да се постъпва като към незаконни преселници.

    И ето, че стигаме до основното и най-важното. Трябва да бъде унищожена първопричината за сегашните злощастия и преселническите вълни – така наречената Ислямска Държава и всяко друго подобно образувание. Колкото се може по-скоро. Стига мрънканици, изказване на безпокойства и съжаления, призиви да се вземат мерки (стига с тия мерки бе, война с ИД, какви други мерки пуйчите), стига бездействие а ла Кристалина Георгиева и ООН, стига празни приказки и полуучебни бомбардировки отдалеч. Докато мъдрите се намъдруват главорезите режат глави и освен всичко друго унищожават безценни исторически паметници. Светът се нуждае от генерал Шварцкопф, не от поредното обсъждане на поредните комисари в поредната комисия. И този път Пустинната Буря трябва да бъде доведена докрай, не да се подгони Саддам и да се зареже гонитбата по средата като преди „щот сме възпитани, а те сами ще разберат, че Саддам е лош и да го свалят”. Не, сами няма да разберат, а и да разберат, няма да го свалят.

    Или под натиска на разни дълбокоумци да си оттеглиш войската от Ирак, както направи Обама, без въобще да е довел докрай започнатото.

    Човечеството има спешна нужда световен полицай, пък наречете го и жандарм, пък наречете го и ченге – това е положението.

    И ако Америка поради някакви причини – политически свян, съобразяване с общественото мнение (какво ще рекат чичо Стойчо, кака Ленче и Ноам Чомски), изборни нагласи, ново затваряне в себе си (изолационизъм) или каквото и да било друго се откаже от призванието си на световен жандарм, то мястото й тутакси ще заеме някой нахалник и разбойник като Путин. Намесата му в Сирия е първото и засега единственото му умно политическо действие. Печелившо отвсякъде. Хем защитава своя човек – Башар Асад, запазвайки влиянието си в Сирия, хем се препоръчва като пазител на общочовешки ценности, хем светът позабравя за властовия произвол в Русия, за престъпленията му в Украйна и за свалянето на гражданския самолет. И Джон Кери няма защо да съска със закъснение – Америка да не беше преотстъпвала на Путин задълженията и призванията си.

    Пак за оня причудлив начин, който би могло да бъде прекратено бедствието с преселниците – вместо те да ходят в Европа, Европа да отиде при тях. Явно тия държави, общества и народи, които произвеждат бежанци не могат да се оправят сами. Нека тогава оставят другите да ги оправят. Нека ги оправят успешните и развитите. Да се върнат в предишното си състояние на покровителствани държави (протекторати). Разбира се, сегашните техни светски и верски върхушки ще ревнат до възбог от родолюбско и набожно рвение – нали ще трябва да загубят властта си. А дали ще бъде по- добре или по-зле за поданиците и подчинените им? Дали ще бъде по-зле за милионите приравнени до скотове и орна пръст жени? (Ори, тоест онождай жената като нивата си, нали такава е препоръката на Корана.)

    Тук бива да бъде припомнена, по примера на недомлъвките за търговията с роби, още една световна измишльотина – как Фернандо Кортес завоювал Мексико и победил многохилядната му армия само с 600 конкистадори (завоеватели). Щото ацтеките и добрият им, лековерен вожд Монтесума взели белите за богове, защото се уплашили от невижданото животно – коня и всякакви подобни щуротии, писани по книги и показвани по филми. Абе ей, аланкоолу, как може да се вярва на такива детинщини, бе. Монтесума въобще не е бил умствено недоразвит, чалнат или улав, влязъл е в откровена война с Кортес, защитавал е империята си. Как с шестстотин мускета (всъщност са били по-малко), дето се зареждат през три минути и с три-четири топчета ще превземеш империя със стотици хиляди жители и десетки хиляди, въоръжени с остри мечове от обсидиан и със смъртоносни прашки воини.

    Отговорът на загадката е другаде. За многобройните местни племена, заробени от Монтесума, Кортес е бил освободител. Те са го подкрепяли по всички възможни начини – и като воини, и като водачи, и като разузнавачи, а също с всякакви доставки и помощи. (Източник – Бернал Диас дел Кастильо – участник в похода, който пише за него в книгата „Истинската история за завоюването на Нова Испания”.)

    Една живописна и показателно подробност от тази книга. В Мексико Кортес се натъква на странни едни затвори, нещо като кошари, само че с хора вътре. За разлика от другите затвори, обаче, в тия кошари-затвори затворниците били хранени на корем. Колкото си искат ядат, даже повече. И въобще не били карани да работят. Защо ли ? Ами защото били за угояване, не за работа. Затвори – развъдници на човешко. Човечарници. Как ли тия хора за угояване са посрещали суровите завоеватели на жестокия Кортес, а? Как мислите ? Ако мислите… А дали пък не би трябвало подобни човечарници, каквито в иносказателния смисъл има навсякъде по света, да си бъдат оставени на мира. Да си угояват там хората и да си ги ядат, щом такъв им е обичаят. Има ли право развитият свят да им се намесва под предлог, че е развит. Да нарушава културното многообразие. А ?

     

  • Столтенберг: НАТО не иска нова Студена война

    104100Нито на НАТО, нито на Русия няма да бъде полезна нова Студена война, за разлика от възобновяване на сътрудничеството в интерес на двете страни, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за вестник Aftenposten, цитиран от „Фокус“.

    „На никого няма да е изгодно да започне нова Студена война. Ние не възнамеряваме да подхранваме такава перспектива. За НАТО е важен фактът, че не търсим конфронтация с Русия, а продължаваме да работим усилено, за да постигнем сътрудничество. Това е в наш интерес и в интерес на Русия“ – каза Столтенберг.

    Според него събитията в Украйна подкопаха доверието на Запада към Русия. /„Сега“/

    .

  • Дойче Веле: Защо Америка се прави, че недовижда бежанците?

    САЩ не са без вина в сегашната бежанска криза, макар че едва ли някой ще си го признае сега, когато се задават избори. Добре е, че поне правителството на Обама си спомни за старите добродетели на Америка.

    .

    Материал на Дойче Веле

    0,,18554767_303,00

    Ах тези стиснати арабски шейхове! Заринати са в пари, но не дават нищо, когато трябва да се помага на милионите арабски бежанци от Близкия изток. Редица американски коментатори не пропускат да излеят възмущението си по този въпрос. И с право. Те припомнят и това, че някои от забогателите от петрола принцове отпускаха милиони долари на терористите от „Ислямска държава“, за да воюват срещу сирийския президент Асад. Спонсорите на тази война обаче не желаят да имат нищо общо с бежанците, защото измежду пристигащите можело да има и терористи.

    Все същите оправдания

    Но да видим как самите американци помагат на милионите прокудени: досега Вашингтон изпращаше чекове на съюзниците си в региона – като например Йордания, за да се изграждат бежански лагери. Америка оказва и хуманитарна помощ в региона, но не приема почти никакви бежанци на своя територия. Аргументите й са точно като на арабските шейхове: сред бежанците можело да има и потенциални атентатори.

    Американският външен министър Джон Кери сега обяви, че САЩ ще започнат да приемат повече бежанци. Само че не веднага, а през 2016 и 2017 година. Все пак и това е нещо… В днешна Америка почти никой не говори за бежанската криза. Кампанията за предстоящите президентски избори очевидно си казва думата: въпросът за бежанците е изцяло засенчен от други предизборни теми, а приемът на хиляди преследвани хора от арабския свят си остава крайно непопулярна мярка.

    Миодраг Сорич. Снимка: DW
    Миодраг Сорич. Снимка: DW

    Затова и повечето американски политици предпочитат изобщо да не отварят темата. Опитайте се да заговорите някой конгресмен за това каква отговорност носят САЩ за хаоса в Близкия и Средния изток, и ще засегнете крайно чувствителен нерв. А политикът ще направи всичко възможно да избяга от темата.

    Добре е поне, че правителството на Обама не си затваря очите пред този проблем. Освен това в близките дни то ще направи нов опит да закрие лагера в Гуантанамо – този символ на американската политика на интервенции. В лагера все още се намират 115 затворници, близо половината от тях не са извършили никакво престъпление. Президентската администрация в момента търси държави, които са готови да приемат поне невинните сред задържаните в Гуантанамо. Уругвай и Албания вече откликнаха на тази молба. Но защо невинните затворници от Гуантанамо да не бъдат приети в САЩ?

    Със страх не се управлява

    Също и този въпрос е съществено повлиян от сегашната предизборна кампания. Нито един конгресмен, който иска да бъде преизбран, не се изказва за приемането на затворниците в САЩ. Защото му е ясно, че избирателите се опасяват от отмъщението на невинно задържаните. А страхът е лош съветник – независимо дали става дума за закриването на Гуантанамо или за приемането на бежанци от Сирия.

    Джон Кери е прав: САЩ трябва да заложат на „силните си страни”. В продължение на десетилетия Америка е приемала бежанци от цял свят. Често тя е била последното сигурно убежище за бедни и преследвани хора. Германия неслучайно се е учила именно от американския пример.

    .

  • Меркел иска САЩ да приемат повече бежанци
    Снимка: Newyorker.com
    Снимка: Newyorker.com

    Германският канцлер Ангела Меркел призова САЩ да приемат повече кандидати за убежище в момент, когато Европа се мъчи да се справи с най-големия приток на имигранти от Втората световна война насам, предаде ДПА.

    „Не изглежда особено реалистично Европа да се справи сама без помощта на САЩ“, каза Меркел пред парламентаристи от нейната партия Християндемократически съюз и базирания в Бавария Християнсоциален съюз, допълва БТА.

    САЩ могат да поемат повече бежанци от Сирия, както и да подобрят условията за живот на сирийците в бежанските лагери в Ливан, Йордания и Турция – отбеляза канцлерът.

    Меркел подчерта, че не очаква бързо уреждане на бежанската криза на специалната среща на лидерите от ЕС в сряда. „Решение няма да се намери незабавно. Ще ни е нужно търпение и издръжливост“ – добави тя.

    Германия е страната в Европа, приела най-много кандидати за убежище, като се очаква до края на годината те да достигнат рекордните милион души.

    САЩ обявиха, че ще приемат най-малко 10 000 сирийски бежанци през финансовата година, започваща през октомври. Тези хора ще са част от общо 85 000 бежанци, очаквани в САЩ от цял свят тази година.

    Вчера Белият дом съобщи, че отпуска допълнително 419 милиона долара за хуманитарна помощ за сирийските бежанци, с което американската помощ достига 4.5 милиарда долара.

    Източник:  Mediapool

  • Защо Цачева иска да отнеме доматите на Босия?

    Политиците ни притежават талант да разбират погрешно посланията на улицата

    .

    Светослав Спасов, в. „Сега“

    Снимка: Юлиан Савчев, в. "Сега"
    Снимка: Юлиан Савчев, в. „Сега“

    Цецка Цачева не е доволна, че авторитетът на парламента страда от протестите пред сградата на НС. Но не се възмущава, че с нефелните закони, които произвеждат, депутатите позорят много повече тази институция.

    Председателят на Народното събрание Цецка Цачева е на път да разреши един от най-петнящите властта проблеми в последно време – ниско прелитащите домати на дисидента поет Николай Колев-Босия. Преди дни в ефира на bTV тя каза, че е взела всички необходими мерки в бъдеще Босия да не мята по парламента, защото той вече е обект на досъдебно производство. „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и някои негови „последователи“, заяви юристката. Тя допълни, че е наясно затова, че Босия притежава съдебно решение, според което хвърлянето на зеленчуци срещу Народното събрание е допустима форма на протест. Колев се сдоби с такова през лятото, когато Цачева за пръв път поиска той да бъде арестуван и съден. „За разлика от представителя на българското правосъдие, за мен

    мятането на домати не е акт на протест,

    а е криминално проявено деяние“, коментира тя. И допълни: „Няма значение, че по парламента летят домати, а не камъни. Поругава се сграда на държавна институция, без значение дали хората в нея ни харесват, или не“.

    Като юрист, политик и като шеф на атакуваната институция, Цачева може би има право да й се струва, че е права в описания казус. На първо място, не е съвсем ясно защо доматите на Босия летят точно срещу Народното събрание. Както самият той признава в личния си блог, протестът му срещу парламента започна в края на май, след като преди това няколко месеца прокуратурата не предприема нищо по негов сигнал, че хора от транспортното министерство продават шофьорски книжки на неправоспособни водачи. След това Колев пише писмо и до Цачева, но тя отказва да го приеме. „Това ме принуди да променя формата на протест, като започнах да замерям депутатите с развалени домати и яйца, тъй като убийствата по пътищата продължават с нарастваща сила – признава Босия в блога си. – Предупредих ги и им дадох възможност да се срещнем и изясним. Покана не последва и аз преминах на 29 май т. г. в действие. Бях арестуван и отведен в РУП, а след това и в съда. С решение на НАХД № 8547 на председателя на 104 състав при СРС съдия Георгиев бях признат за невиновен, а протестът ми бе уважен като легитимен. Продължих ежеседмично да ги замерям с развалени домати до края на работната сесия на 31 юли т. г.“

    Снимка: БГНЕС
    Снимка: БГНЕС

    Канонадата продължи и през новата парламентарна сесия, през която шефката на Народното събрание вече се зае по-сериозно с проблема. Извън личната амбиция на Цачева да се справи с доматите на Босия казусът с българската „Томатина“ има и още няколко ракурса. Като в най-важния от тях депутатката от ГЕРБ греши. Въпреки че тя смята, че няма голяма разлика дали срещу парламента хвърчат развалени домати или здрави камъни, това не е така. В най-новата ни история има поне един емблематичен пример в обратната посока, който е добре известен на всички. Ако Цачева се замисли, тя ще си даде сметка, че

    летящите домати все още са вид закачка,

    опит да установяване на диалог, покана към политиците да обърнат внимание на хората. В някаква степен мятането на домати може да се оприличи с отъркването на котката в панталона на стопанина, когато тя иска двамата да си играят. Към този момент животното все още смята двуногото за приятел, за същество, с което може да се разбере. Ако този миг отлети и надеждата си отиде, тогава домашният любимец изведнъж рязко изменя положението на тялото, вади ноктите и започва да драска. В този смисъл спокойният живот на Цачева и на колегите й в парламента на практика може да се окаже много по-заплашен, ако утре площадът пред сградата до паметника на Цар Освободител се опразни и наоколо се възцари пълна тишина. Няма да е никаква изненада, ако това е затишие пред буря и ако скоро след това пространството отново се изпълни с хора, които обаче не носят домати, а по-твърди предмети.

    Не само с домати протестират гражданите пред парламента. Снимка: БГНЕС
    Не само с домати протестират гражданите пред парламента. Снимка: БГНЕС

    Предпоставки за такова затишие съвсем не липсват. Ако Цачева в момента намира за проява на агресия мятането на домати, тя явно все още не си дава сметка, че всъщност сънародниците й продължават да проявяват феноменално търпение към това, което виждат. Именно това Народното събрание вече няколко пъти не се вслуша в поканата на хората за диалог и за по-диалогични решения. Гражданите искаха да се преброят и да изкажат мнението си как да започне да се развързва многогодишният възел с купения вот, с корпоративното гласуване и с изборния туризъм. Не получиха такава възможност, а получиха референдум на 25 октомври във възможно най-осакатения му и кастриран вид. Също така хората очакваха много повече и от проекта за съдебна реформа, защото те отдавна са забелязали, че всички обещания и добри намерения за борба с корупцията се превръщат в прах срещу вятъра, когато казусите попаднат при Темида. Последно обществото се надяваше и на по-сериозен закон срещу корупцията, но засега и там получи още един шамар и отлагане, съпроводено с куп обещания. И след като българите още не са виждали политик или едър бизнесмен да влиза зад решетките за кражби и корупция, едно от малкото удоволствия, които им остана, е да гледат как Николай Колев-Босия хвърля развалени домати по сградата, в която се коват калпави и антиграждански закони. В този смисъл мятането на зарзават и цапането на костюмите на народните избраници

    остана една от последните възможности за гражданите

    в тази държава да участват в политическия процес.

    Извънсистемните форми на протест обаче изнервят сериозно политиците. Те мразят, когато хората се самоорганизират за флашмоб или когато тръгнат да мятат домати. Пред това властта предпочита дори най-многолюдния протест, ако в него няма футболни агитки и радикални елементи и ако той завърши с петиция или със списък с искания. Тогава управляващите започват да плуват в свои води – някой от Народното събрание ще излезе на входа му, ще се срещне с контактна група на протестиращите, ще приеме предложенията им и ще обещае те да бъдат обсъдени най-сериозно. Може дори лидерите на протеста да бъдат поканени да присъстват на заседанията, на които исканията им ще бъдат разгледани. Резултатът обаче е предварително ясен: политиците ще оглеждат петицията и само с един поглед ще се разберат какво от нея да приемат, и какво да завоалират и смъцафръцат под някаква форма.

    И ако се върнем отново към казуса с Босия, прави впечатление още нещо. Както самата Цачева призна, в този случай досъдебното производство е минало бързо и само за няколко месеца процесът е на път да стигне до съдебната зала. Защо обаче обвинението не действа толкова бързо и категорично и след Нощта на белия автобус през юли 2013 г., когато полицията би протестиращите? Това разследване се точи доста по-дълго и завърши по доста некатегоричен начин – с едно обвинение срещу полицай и с няколко срещу граждани. Между другото, миналата и по-миналата година днешният шеф на парламента няколко пъти участва лично в протестите срещу кабинета „Орешарски“. Тогава Цачева каза, че „ГЕРБ подкрепя справедливите протести на гражданите, спонтанно възникнали от неодобрението на начина, по който се случват нещата в българския политически живот“. А през 2012 г. тя бе в първите редици и сред жителите на Банско, когато те блокираха пътища с искания за изсичане на гори за нови ски писти в Пирин. Какво ли щеше да отговори тогава юристката, ако някой бе възразил, че да се пречи на хора да ползват колите си и да се придвижват с тях, „не е акт на протест, а е криминално проявено деяние“? И как ли депутатката от ГЕРБ щеше да реагира, ако някой друг бе казал за нея: „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и срещу някои негови последователи“.

    .

  • BuzzFeed: България е основен доставчик за оръжията, пращани от САЩ в Сирия

    Материал на Биволъ

    Франсис Норвило е загиналият на полигона в Анево американски оръжеен експерт
    Загиналият на полигона в Анево американски оръжеен експерт Франсис Норвино. Снимка: Buzzfeed

    Оръжията за сирийските бунтовници, плащани от САЩ, идват основно от България. Българска фирма е прикрила покупката на 700 ракети „Конкурс“ от Беларус,  за да се заобиколят ограниченията за търговия с оръжие, които трябва да спазват американските фирми. Убитият при изпитанията на полигона в Анево американски гражданин е Франсис Норвило, 41 годишен ветеран от американския флот, експерт по оръжия, нает от подизпълнителска фирма.

    Това разкрива разследване на Арам Ростон, публикувано в сайта BuzzFeed, което се позовава на конфиденциални източници и публикува документи.

    Част от публикацията на
    Част от публикацията на BuzzFeed

    След инцидента в Анево американското посолство в София съобщи в кратко комюнике името на фирмата, наета от американското правителство за покупката и доставката на оръжията: Purple Shovel. Преди да получи държавната оръжейна поръчка, това е малка фирма с шестима наети и 2 млн. долара оборот, разкрива BuzzFeed.

    През декември 2014 г. фирмата печели договор за 50 млн. долара за доставка на оръжие на сирийските бунтовници. Този договор е в сърцевината на програмата за борба с ИД – подчертава изданието. Доставките включват стотици РПГ и 12,640 гранати PG-7VM,  противотанкови далекобойни РПГ SPG-9s с 6,240 гранати и 700 антитанкови ракети „Конкурс“ с 36 изстрелващи установки.

    Purple Shovel на свой ред сключва договори с посредника Regulus Global, а краен доставчик на оръжията е българската фирма „Алгънс“.

    Освен това Purple Shovel сключва и друг договор за обучение на стойност 23,5 млн. долара. Тя наема като подизпълнител фирмата SkyBridge Tactical, която наема Франсис Норвило. Американският експерт е трябвало да бъде обучен за работа с българските РПГ-а. За целта „Алгънс“ наема полигона в Анево. След това Норвило е трябвало да обучи американски войници, които на свой ред да обучават сирийските бунтовници. Трагичният инцидент се случва когато тестват гранати произведени през 1984 г.

    Според BuzzFeed България е основният доставчик на оръжие за бунтовниците, но някои оръжия не са били налични и е трябвало да бъдат закупени от Беларус, където управлява близкият до Путин диктатор Лукашенко. Страната е в черен списък на САЩ за търговията с оръжия. За да се заобиколи ембаргото българска фирма, чието име не е споменато в публикацията, е закупила от Беларус 700 ракети „Конкурс“, които са били платени по програмата на САЩ за въоръжаване и обучение на сирийските бунтовници. Държавният департамент е отказал коментар по темата за медията.

    BuzzFeed припомня, че програмата за обучение на бунтовниците е похарчила 500 млн. долара до момента и е пълно фиаско, което се твърди и от американски официални лица. Смъртта на американския експерт е част от този провал и е причинена от опита на Purple Shovel да продаде на американското правителство хиляди стари РПГ-та съветско производство отпреди 30 години, които са считани за ненадеждни – обобщава публикацията.

    Източник: BuzzFeed News
    Източник: BuzzFeed
  • Кери: Обама вижда смисъл във военни преговори с Русия за Сирия

    655-402-dzhon-keri

    Президентът Обама вижда смисъл да се проведат военни преговори между САЩ и Русия заради кризата в Сирия. Надяваме се, че ще се състоят съвсем скоро и ще ни помогнат да очертаем следващите ни стъпки в Сирия – каза Джон Кери.

    Нашият фокус остава унищожаване на „Ислямска държава“ и политическо уреждане на ситуацията в Сирия, ние вярваме, че това не може да бъде постигнато с дългосрочно присъствие на Асад. Но ние разглеждаме начини, при които да се намери обща основа, каза той, съобщи Ройтерс.

    Кери пристигна в Лондон, където ще проведе преговори относно Сирия и пристигащите в Европа бежанци. Кери ще се срещне с външния министър на ОАЕ Абдулла бин Заяд, а в събота ще разговаря с британския си колега Филип Хамънд.

    В момента САЩ обмислят предложение на Москва за военни преговори относно Сирия, където Русия засилва военното си присъствие в подкрепа на президента Башар Асад. /„Сега“/

    .

  • Видин срещу интернет гласуването

    Членовете на инициативните комитети, които ще агитират за „НЕ“ на националния референдум, са основно от Северозапада – пише в. „Капитал“

     Засега най-модерното в областта на гласуването е възможността вотът да се упражни с натискане на копче. Снимка: Георги Кожухаров, в. "Капитал"

    Засега най-модерното в областта на гласуването е възможността вотът да се упражни с натискане на копче. Снимка: Георги Кожухаров, в. „Капитал“

    Електронното гласуване би трябвало да е толкова естествен процес, колкото и преминаването от телеграфа към sms-а или от писмото към е-мейла. От общо 13-те инициативни комитета, които са регистрирани да провеждат разяснителна кампания за националния референдум, който ще се проведе на 25 октомври заедно с местния вот, обаче цели десет бяха регистрирани против (като пет от тях бяха заличени заради недостатъчно подписи). Кои са тези хора?

    На пръв поглед между тях няма много общо. Един дребен детайл обаче се набива на очи – пет от десетте инициативни комитета са по някакъв начин свързани с Видин. Видинското присъствие става още по натрапчиво, тъй като четири от петте незаличени комитета, които все пак ще провеждат дейност до изборите, са свързани с крайдунавския град. Това става ясно от списъците с членовете на комитетите, публикувани на сайта на Централната избирателна комисия. В комитета „Гражданско общество срещу манипулацията „електронно гласуване“ (заличен заради недостатъчно подписи на 16.09.), както и в комитетите, представлявани от Емил Петров Иванов, Ивайло Александров Петров, Радослав Руменов Маринов и Павла Цветанова Цветкова, се забелязва мнозинство на гражданите на Видин.

    Видин, поне доскоро, не беше известен с активното си отношение към въвеждането на елементите от електронното управление. Така че концентрацията на видинчани в „не“ лагера изглежда странна.

    В комитета на Радослав Маринов 14 от общо 21 членове са от северозападния град, а в този на Емил Иванов преобладават млади хора, завършили видински гимназии през 2012 г. В четири от комитетите, включително в ръководения от станалите популярни покрай антипротестите на протестите през 2013-2014 г. Ангел Гаджев и Нина Гергова „Гражданско общество срещу манипулацията „електронно гласуване“ , присъстват членове на организацията „Активно общество“ или на свързаната с нея инициатива „Младежка банка“. Въпросното обединение, също действащо във Видин, е регистрирано през декември 2012 г. като неправителствена организация и според уебстраницата му работи „за насърчаване и развитие на гражданската активност и гражданската отговорност сред младежта“.

    Радослав Георгиев, председател на „Активно общество“, заяви, че организацията му не припознава позицията на отделни нейни членове, въпреки че той самият е „против дистанционното гласуване“. Георгиев каза също, че „Активно общество“ не е политически обвързано и неговите членове са от най-различни партии или без политически пристрастия. Той изрази личната си позиция, че България не е готова за електронно гласуване, като даде пример със сайта на министерството на културата, който беше обект на хакерски атаки.

    Областният управител на Видин Момчил Станков (издигнат от Реформаторския блок) твърди, че имената на видинчаните в комитетите против електронното гласуване са му предимно непознати и според него „не са обществено известни лица, които биха могли да повлияят“. „Едва ли тези хора могат да дадат обосновано мнение защо позицията им е такава“ – коментира още Станков. Той допълва, че вероятно противниците на електронното гласуване биха посочили техническите проблеми с осъществяването му за основна причина за позицията си, но въпросът на референдума е „за“ или „против“ идеята по принцип.

    Друг представител на официална институция също каза пред „Капитал“, че представителите на инициативата са непознати в града, не са му известни с някакви активности, нито с членства в партии. Всъщност, дори да няма никаква формална връзка с партии, появата на инициатива против електронното гласуване точно от Видин не е изненада. Градът е една от „крепостите“ на БСП дълги години след 1989 г. На изборите червената партия там традиционно печели или поне настига ГЕРБ. Настоящият лидер на БСП Михаил Миков беше водача на листа именно във Видин (но избра да влезе в Народното събрание от София. Миков е родом от град Кула, Видинско). Затова и споделянето на ценностите на социалистите (които са против референдума за електронно гласуване) е логично, дори и без членство в партията и официално обявена подкрепа на идеите й. Опитите ни да се свържем с местната организация на БСП удариха на камък, след като не отговарят на email-а си, телефонът им не работи, а от централата обясниха, че те „не били добре с телефоните“.

    За повечето от членовете от останалите комитети не може да бъде намерена никаква информация. Единствено за петия незаличен комитет, освен четирите с видинско участие, „НЕ давам гласа си за купен вот“ на Цоло Линков, прави впечатление силното присъствие на бивши кандидати за народни представители от листите на „Атака“ – Николай Димитров, Никола Занев, Георги Сенгалевич (в момента сътрудник към депутата от „Атака“ Станислав Станилов), Георги Владимиров и Преслав Павлов. Присъства и един бивш кандидат-депутат от списъците на Български национален съюз – Стефан Сталев.

    Източник: в. „Капитал“

  • Новият посланик на САЩ в България е специалист по руските служби

    Ерик Сет Рубин за първи път ще заеме подобен дипломатически пост

    .

    interesting0025a5
    Ерик Сет Рубин

    Президентът на САЩ Барак Обама е номинирал Ерик Сет Рубин (Eric Seth Rubin) за нов посланик в София. Това ще бъде първото назначение на Рубин на такъв пост в дипломатическата му кариера, но той има опит като зам.-ръководител на американското посолство в Москва.

    До евентуалното му одобряване от Сенатската комисия по външна политика във Вашингтон и пристигането му в България посолството се управлява от Родерик Мур, който е със статут шарже д’афер.

    Засега няма насрочена дата за изслушването на Рубин, но се очаква, ако бъде одобрен, да пристигне в България в началото на 2016 г.

    Рубин е дипломат от кариерата, като последното му назначение в периода 2011-2015 г. е било като зам.-помощник секретар в Бюрото за европейски и евразийски отношения на Държавния департамент. Този отдел се ръководи от Виктория Нюлънд и отговаря за интересите на САЩ в обширния район на Европа и републиките от бившия СССР.

    Преди това в периода 2008-2011 г. Рубин е бил заместник-ръководител на американското посолство в Москва, когато посланик там бе Джон Байърли, изпратен в руската столица от посланическия пост в София.

    Според информация в Wikileaks, Ерик Сет Рубин познава добре руските специални служби. Като зам.-посланик в Москва той е подготвял посещението на шефа на ФБР Мюлер и срещата му с Александър Бортников, шеф на ФСБ (контраразузнаване), и Михаил Фрадков, шеф на СВР (външното разузнаване), съобщи Вivol.bg.

    В архива със секретни дипломатически доклади на Wikileaks се откриват десетки документи, подписани или класифицирани от Eric S. Rubin.

    В грама до ФБР от 23 април 2009 г. Рубин прави портрет на двамата директори и министъра на вътрешните работи Рашид Нургалиев. Той ги характеризира като «трима скептици» и «твърдолинейни прагматици», които споделят съветското ксенофобско мислене и не се доверяват на Запада и САЩ, подозирайки ги в активна дейност за дестабилизацията на Русия.

    Зам.-посланикът анализира и тенденцията за обособяване на две групи в елита на «силовиците» – твърдолинейни, които искат запазване на статуквото, и по-умерени, които залагат на реформи за икономическо и политическо развитие на Русия. Шефовете на службите са лидери на първата група и искат «да се затегнат гайките» срещу местната опозиция и подозираната от тях подкрепа от Запада.

    Службите като политически играчи и наследници на имперската тайна полиция

    Руските служби имат много по-голяма политическа сила, отколкото техните аналози на Запад, заради възможността да инициират наказателно-правни действия срещу политически противници, а съдилищата са се превърнали в оръжия за влияние, вместо да бъдат независими арбитри. Силовиците контролират големи ресурси и жива сила (190 000 души наброяват само вътрешните войски на руското МВР). Бортников, Фрадков и Нургалиев обаче не са сред «вътрешния кръг» на взимащите решения в Кремъл – твърди Рубин.

    Основна задача на руските служби е съхраняването на режима, като за целта не се пестят усилия за преследване на вътрешната опозиция, особено след «цветните революции» в Грузия и Украйна. Идеологическият им модел е този на «тайна полиция», наследство от Имперската Охрана и съветското КГБ, а не моделът на правоохранителните западни служби. Техни агенти участват в различни криминални структури или си затварят очите за дейността на известни престъпници, които имат политически гръб. Като пример е даден небезизвестния Семьон Могильович (истинско име Сергей Шнайдер), издигнал се до посредник на Газпром в структурата РосУкрЕнерго. Могильович е арестуван през 2008 г., след като по неясни причини губи политическия си чадър.

    Визитата на Мюлер обаче съвпада с обявения от Обама «рестарт» на отношенията между САЩ и Русия и с афиширано от Кремъл желание за сътрудничество, а това може да е подходящо време за изграждане на връзки между службите – отбелязва Рубин. Показателно е, че ФСБ е настоявала силно за посещението на шефа на ФБР, като дори платила горивото и летищните такси за самолета му. Като възможни допирни точки Рубин вижда борбата с тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, в която след предишната визита на Мюлер през 2004 г. са отбелязани успехи.

    Познавач на руската енергийна политика

    Бъдещият посланик в София е на служба в Москва в периода, когато се разгаря «газовата война» между Русия и Украйна, довел до спиране на доставките и за България. Той следи внимателно конфликта и след приключването му прави подробно обобщение. Цитирани са многобройни контакти и източници, като високопоставени шефове в Газпром, Лукойл и анализатори на банки и енергийни компании. Правят впечатление обаче и задълбочените познания на самия Рубин. Във финалния си коментар той предвижда нов газов конфликт между Украйна и Русия, което се случи няколко години по-късно.

    За Путин – Войника и Рогозин – Хулигана

    Заедно с бившия посланик в София Джон Байърли, чийто заместник се явява в Москва, Ерик Сет Рубин следи внимателно ставащото в Кремъл, но и в правителството, където по това време властва Путин. Особено интересни са неофициалните контакти с източници от обкръжението на министър-председателя, от които са извлечени кратки, но съдържателни обобщения. Например за «Путин – Войника», наричан така защото «подхождал към работата като «войник», който служи на Русия и изглежда, че работи неуморно».

    Бившият постоянен представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин е посочен като «Рогозин – Хулигана», ценен заради умението си «да раздрусва нещата». Острите му публични изказвания били доста умерени спрямо езика в дипломатическите грами, които Рогозин пращал от Брюксел. Хулиганският стил на Рогозин се прояви в пълната си сила след началото на конфликта в Украйна и завземането на Крим с милитаристични туитове като «Ще прелетя над Румъния в стратегически бомбардировач».

    В заключение, съветваме българските дипломати да не се ограничават с краткия обзор на творбите на Ерик Сет Рубин, изложен по-горе, а да седнат и да прочетат цялото му творчество, предоставено безплатно от Wikileaks в публичната библиотека на американската дипломация PlusD. Това едва ли ще им даде стратегическо предимство, тъй като благодарение на NSA Рубин ще прочете тяхното творчество, дори и най-секретното, но ще се понаучат на стил и прагматична словесност.

    Източник:  Mediapool.bg

  • К. Конакчиева: Няма нужда да произвеждаме чужденци с български паспорти

    МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК – ПОГЛЕД ОТ ФРАНЦИЯ И ОТ БЪЛГАРИЯ

    .

    Камелия Конакчиева. Снимка: Фейсбук
    Камелия Конакчиева. Снимка: Фейсбук

    Интервюта с Камелия Конакчиева-Трибулен – член на АБУЧ, основател на училище „Кирил и Методий” в Париж, Франция, и с Наталия Михалевска от дирекция „Организация, конкрол и инспектиране“ в Министерството на образованието и науката, направени и излъчени на 15 септември т.г. от BiT TV. (Видеозаписът с тези интервюта е качен в You Tube.)

    „Няма нужда да произвеждаме чужденци с български паспорти“ – казва г-жа Конакчиева. Затова образованието по роден език и култура зад граница е много важно. Засега процентът на обхванатите от българските училища в чужбина е малък, на фона на многото български деца, които живеят в чужбина. Трябва насърчителна и по-активна политика от страна на българската държава в това отношение, казва още Камелия Конакчиева.

    Що се отнася до Франция, тя не е от страните, които имат активна политика по отношение на малцинства и малцинствени езици – става ясно още от това интервю с г-жа Конакчиева.

    От своя страна г-жа Наталия Михайлевска от МОН казва, че Националната програма за роден език и култура зад граница е само един от начините, по който се подпомагат българските училища зад граница. Г-жа Михайлевска казва, че обучение и училища по български език има и в Йерусалим, както и в Одрин и на други места в Турция, където има български изселници. Тези към 800 учители, които преподават в българските училища зад граница, са високо квалифицирани, казва още Наталия Михайлевска.

    Тя говори и за изискванията на МОН за т.нар. прохождащи училища, т.е. за новосъздадените български училища в чужбина. За организациите на българи зад граница, които могат да кандидатстват за подпомагане от МОН при създаването на нови български училища зад граница. За учебната 2015-2016 г. има регистрирани нови 40 български училища по света.

    Проблемите на българските училища в различните страни по света са различни, те имат своя специфика, казва още г-жа Михайлевска.

  • Доналд Тръмп – начело и след втория дебат на републиканците

    Доналд Тръмп атакуван от всички – това е заключението след втория дебат

    Доналд Тръмп, считан за фаворит в републиканската надпревара като кандидат-президент, влезе в словесна престрелка с почти всички свои конкуренти, предаде Би Би Си.

    15 представители на Републиканската партия се надпреварват за президентската номинация за 2016 година. Кандидатите на Демократическата партия ще проведат свой дебат през октомври в Невада.

    usa2016a1

    На проведения вчера, 16 септември 2015 г., дебат в президентската библиотека „Роналд Рейгън“ край Лос Анджелис, 15-те републикански кандидати трябваше да покажат най-доброто от себе си, защото и в края на месеца приключва поредният период за набиране на средства от донорите.

    От началото на кампанията си Доналд Тръмп породи противоречиви коментари с изказвания, които бяха приети като дискриминационни и сексистки. Неговите намерения да изгради стена по южната граница, която да бъде платена от Мексико, и желанието му да изгони всички нелегални имигранти доведоха до заклеймяване и от ляво, и от дясно.

    Още в началото на дебата вчера Тръмп даде ясно да се разбере, че и този път ще се „изхвърля“.

    „Казвам ви го отново, без да се надувам – направил съм много милиарди долари“, заяви той при представянето си. (Той заяви също, че разчита на собствени средства в предизборната борба, а не на чужди пари, като другите – бел.ред.)

    На продължилия близо 3 часа дебат богаташът запази своя провокативен тон и изтъкна опита си като бизнесмен за основно свое предимство. В същото време по въпроса за данъчната политика той зае центристка позиция, като се съгласи богатите да плащат по-големи данъци. Той допълни, че скоро ще представи план за намаляване данъците на средната класа.

    Основният опонент на Тръмп се оказа бизнесдамата с противоречив управленски опит Карли Фиорина. Първо тя обърна внимание на факта, че като бизнесмен съперникът й е натрупал много задължения. След това Фиорина отговори на неговия сексистки коментар от интервю миналата седмица. Тогава гой бе казал, че само да погледне някой лицето на Фиорина, никога не би гласувал за нея.

    „Мисля, че жените в цялата страна чуха много ясно думите на г-н Тръмп“, каза бизнесдамата. Думите й бяха последвани от бурни овации.

    Фиорина привлече симпатии и с лично откровение. Тя разказа, че е погребала свое дете, което е било наркозависимо, и призова за повече инвестиции за борба в тази сфера. Тя отправи и емоционален апел към президента Барак Обама да се спре финансирането на организация, атакувана от противниците на абортите с обвинения, че се занимава с търговия на органи.

    Най-скандално бе поведението на Тръмп при словесната му престрелка с Джеб Буш. Милиардерът обвини конкурента си, че е зле по въпросите на имиграцията, тъй като съпругата му Колумба е мексиканка.

    Ето каква стовесна престрелка последва:

    Буш: Да вкарате жена ми в остър политически диалог бе напълно неприемливо и аз очаквам да се извините за това, Доналд.

    Тръмп: Трябва да ви кажа, че съм чувал страхотни неща. Чувал съм, че жена ви е прекрасна. Не я познавам.

    Буш: Тя е прекрасна, тя е невероятна. Тя наистина е любовта на моя живот и тя е тук. Защо не й се извините точно сега?

    Тръмп: Не, няма да го направя, защото не казах нищо невярно. Но съм чувал, че е прекрасна жена.

    Според анализатори Джеб Буш не е успял да покаже ентусиазъм и монотонното му говорене би довело до спад в подкрепата към него.

    Тръмп не пощади почти никого от конкурентите си.

    Той се подигра с външния вид на сенатора от Кентъки Ранд Пол и изтъкна финансовите далавери, за които е обвиняван губернаторът на Уисконсин Скот Уокър.

    Ето какво още казаха конкурентите по време на дебата:

    ► Според Джеб Буш на банкнотата от 10 долара трябва да бъде отпечатан ликът на бившата британска премиерка Маргарет Тачър.

    ► Крис Кристи поиска Хилъри Клинтън, която е един от кандидатите на Демократическата партия, да бъде съдена за използване на личната си електронна поща за служебна кореспонденция.

    ► Марко Рубио и Джеб Буш защитиха използването на испанския език по време на кампанията, след като това бе критикувано от Тръмп.

    ► Буш призна, че е пушил марихуана на младини, а Ранд Пол е настоявал за легализирането й.

    ► Ранд Пол няма намерение да връща американските войски в Ирак, за да се бият срещу „Ислямска държава“.

    ► Тед Крус изтъкна, че е единственият кандидат, който не подкрепя амнистия за нелегалните имигранти.

    Сlubz.bg

  • Порошенко подписа забранителен списък за журналисти, политолози и др. да влизат в Украйна

    Елена Йончева и Магдалена Ташева нямат право да влизат в Украйна. Трима журналисти от Би Би Си също са в забранителния списък

    Кадър от филма на Елена Йончева за Украйна. Източник: в. "Сега"
    Кадър от филма на Елена Йончева за Украйна. Източник: в. „Сега“

    Президентът на Украйна Петро Порошенко e подписал вчера указ, с който забранява на десетки журналисти да влизат в страната, защото представляват заплаха за националната сигурност и суверeнитета на Украйна. Сред тях са депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева и журналистката на свободна практика Елена Йончева, чийто документални филми за Украйна се излъчват по ТВ7.

    Общо на 388 физически лица и на 105 юридически се налагат санкции във връзка със събитията в Крим и Донбас, става ясно от списъка, качен на сайта на украинския президент.

    В списъка попадат и трима журналисти от Би Би Си, които работят в Москва – двама британци и един руснак. Британското ръководство на компанията реагира възмутено. Директорът на „Новини от чужбина“ Ендрю Рой заяви пред радио „Свобода“, че това е „позорно посегателство върху свободата на средствата за информация“.

    Указът на Порошенко вкарва в действие решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна „За прилагането на персонални специални икономически и други ограничителни мерки (санкции)“, взето на 2 септември. Срокът на санкциите е 1 година.

    Ташева е представена като „журналист и член на изпълнителния комитет на националистическата партия „Атака“, обявяваща се за излизане на България от ЕС и НАТО“. От самото начало на кризата в Украйна тя напълно споделя позицията на Москва, одобри анексирането на Крим и бе част от посетила полуострова делегация на „Атака“, водена от партийния лидер Волен Сидеров.

    И за двете е използвана една и съща формулировка на мотивите за забраната: „Действия на чуждестранна държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, други субекти, които създават реални и/или потенциални заплахи за националните интереси, националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, подпомагат терористична дейност и/или нарушават човешките и гражданските права и свободи, интересите на обществото и държавата, водещи до окупация на територия, експроприация и/или ограничаване правата на собственост, загуба на имущество, създаване на пречки за устойчиво икономическо развитие и пълноценна реализация от страна на украинските граждани на техните права и свободи“.

    С подобна формулировка в списъка са включени граждани на още 22 страни, сред които Украйна, Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Полша, Италия, Испания, Франция, Гърция, Швейцария, Великобритания, Израел, САЩ, Турция, Латвия и др.

    Прави впечатление големият брой на попадналите в списъка журналисти (41) – най-много са руските, а сред другите лица могат да се видят политолози, адвокати, ръководители на компании, депутати в националните парламенти.

    Източник:  в. „Сега“

  • Арестуваха протестиращите пред НС Николай Колев – Босия и Дончо Дудев

    Николай Колев-Босия и Дончо Дудев бяха арестувани пред парламента тази сутрин. Двамата не се съобразиха с ограниченията, поставени пред протеста им, съобщи Нова телевизия.

    Доматената фиеста пред парламента от миналата седмица беше с амбиция да продължи в по-широк формат. Според решението на общината обаче протестът не можеше да се проведе пред служебния вход на НС, а в градинката пред Софийския университет. Това решение не се хареса на известните протестъри Николай Колев и Дончо Дудев.

    „Полицията се опитва да ни спре да изразим гражданския си протест. Взеха ни личните карти, пишат протоколи“, заяви пред Нова телевизия Дончо Дудев минути пред да бъде отведен.

    „На идиотски заповеди няма да се подчиня“, заяви Николай Колев. „Не замерям НС, замерям депутатите“, добави той.

    Двамата протестират заради КТБ, нередностите в сектор „Енергетика“, избирането на Мая Манолова за омбудсман, закона за референдумите.

    Източник: Novanews.bg

  • Москва поиска разговор с Вашингтон за кризата в Сирия

    Путин поиска и други страни да помогнат на Башар Асад срещу „Ислямска държава“

    путин

    Русия ще продължи да оказва военна помощ на Башар Асад и призовава и други страни да се включат. Това заяви руският президент Владимир Путин във вторник, след като от дни Москва засилва военното си присъствие в Сирия, като ступва там военни и тежка техника.

    „Ние подкрепяме правителството на Сирия при противопоставянето му на терористичната агресия. Оказваме му и ще продължим да му оказваме военно-техническа помощ и призоваваме и други страни да се присъединят към нас. Очевидно без активното участие на сирийските власти и военните в борбата срещу „Ислямска държава“, терористите няма да бъдат изгонени от страната и от региона“, заяви Путин.

    В същото време говорителят му Дмитрий Песков каза, че е силно необходим диалог между Москва и Вашингтон за изход от кризата в Сирия.

    Според много западни политици и анализатори се опасяват, че Москва използва борбата с „Ислямска държава“ като прикритие, за да атакува сирийски опозиционни групи, които се бият срещу Асад.

    Владимир Путин заяви още, че ако Москва не поддържа сирийските власти, ситуацията в Сирия би била по-лоша от тази в Либия, а бежанският поток би бил още по-голям.

    „Москва е обезпокоена от желанието на „Ислямска държава“ да разпространи активността си в Европа, Русия и Югоизточна Азия. Русия е загрижена и от това, че бойци на организацията, които преминават идеологическа и военна подготовка в Близкия изток, могат да се върнат в родните си държави, заяви Путин.

    Той призова за отказ от двойните стандарти и геополитическите амбиции за справяне с ислямистите.

    Според него сирийският лидер Башар Асад е готов да привлече в управлението на страната умерената опозиция.

    Владимир Путин говори в таджикистанската столица Душанбе на среща на регионалната Организация по Договора за колективна сигурност, известна и като Ташкентски пакт.

    Русия засилва все повече повече военното си присъствие в Сирия и е подложена на засилен международен натиск да обясни засиленото си военно присъствие в Сирия, където Кремъл подкрепя Башар Асад в продължаващата вече четири и половина години война.

    Източник:  Mediapool

  • Преглед на печата (14.09.2015 г.)

    interesting0025b„За 25 години преход 1 620 училища се изпариха“, констатира „Телеграф“ на първа страница. Сградите на опустелите училища са се превърнали във винарни, цехове и старчески домове, отбелязва изданието.

    „Пада ДДС за докторите“, съобщава „Стандарт“ и уточнява: Ако предложените от министъра на финансите промени бъдат приети, ще отпадне ДДС за всички, които упражняват медицинска професия според закона за здравето, а именно лекари, зъболекари, рехабилитатори, медицински сестри с частна практика. ДДС обаче ще се начислява за служебни мобилни телефони, таблети и лаптопи, ако се използват и за лични нужди. Предлага се данък за пустеещи земеделски земи.

    Темата е водеща и за вестник „Сега“. Акцентът е: „Фирмите ще трябва да се обясняват пред НАП за всяка покупка над 700 лева“. „Управляващите са на път да въведат абсурдни изисквания в режима за възстановяване на ДДС“, коментира вестникът по повод идеите на финансовото ведомство за промени в данъчните закони. Коментарът се допълва със заглавията: „Бизнесът е против по-високия данък върху доходите на гражданите“,“Новата такса смет предизборно отсъства от пакета с данъчни промени“.

    Предложеният от Министерството на финансите данък от нула до два процента за общините е водеща тема за „Капитал дейли“. Изданието коментира, че ако текстът се приеме, това ще означава допълнително натоварване не само на данъкоплатците, но и на работодателите, защото покачването на разходите за труд ще натовари икономиката и може да откаже нови инвеститори.

    “НСИ отчете нулева инфлация през август“ въпреки скока на електроенергията за индустрията, пише „Монитор“. Поскъпнали са пържолите и сиренето, поевтинели са дрехите и обувките.

    Изпит за български паспорт предлага правосъдното министерство, за да се спрат измамите с българско гражданство, пише „Труд“ на първа страница. Ресорната комисия в парламента ще разгледа предложението в сряда.

    „Европа връща границите“ е едно от заглавията на „Стандарт“ днес. Темата за наплива от мигранти и мерките срещу тях в Европейския съюз е разработена във всички днешни вестници.

    „И България виновна за ИДИЛ“, е водещото заглавие на вестник „Земя“, цитат от изказване на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той се мотивира с факта, че в България се е провела среща на сирийската опозиция по време на предишния министър на външните работи Николай Младенов, а именно хора от тази опозиция сега се сред лидерите на „Ислямска държава“.

    „Адвокат на Цветанов плаши с доклада на Европейската комисия“, месец преди изборите Софийският апелативен съд отмени 4-годишната присъда на бившия вътрешен министър. Това е водещата тема за „Дума“ днес.

    „София с най-модерния завод за боклук“ на Блаканите, пише „Новинар“ на първа страница по повод открития вчера завод след осем години проектиране и строителство.

    „Монитор“ допълва с водещо заглавие, като цитира премиера Борисов: „Само Берн с по-модерен завод за боклук от София“.

    „24 часа“ информира от първа страница:“ФИФА изхвърля ЦСКА и от „В“ група“ заради дългове.

    В интервю за „Труд“, ректорът на Медицинския университет в София, акад. Ваньо Митев, съобщава, че има наплив от англичани, французи и италианци да учат медицина у нас. 2 500 са чуждестранните студенти през започналата вчера учебна година във ВУЗ-а, те са половината от всички студенти.

    Според социолога Кънчо Стойчев, срамно е, че бежанците ни заобикалят като кална локва. Така е озаглавено интервюто на Стойчев за „24 часа“, в което той предупреждава, че България се обезлюдява и ние имаме нужда от бежанците и мигрантите.

    Маргарита Дойчинова, БНР

  • Цачева иска затвор за хвърлянето на домати по депутати
    Цецка Цачева. Снимка: Novini.bg
    Цецка Цачева. Снимка: Novini.bg

    Хвърлянето на домати не е акт на протест, а криминално деяние. Това заяви пред bTV и предаването „Тази неделя” председателят на парламента Цецка Цачева. Тя добави, че към момента вече има досъдебно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест” и няколко негови последователи. „Не става въпрос дали са домати или нещо друго. Поругава се сграда на държавна институция”, подчерта Цачева.

    По повод предстоящите след месец местни избори шефката на парламента заяви, че е съвсем естествено да има напрежение между политическите сили и то да расте с приближаване на вота. „Трябва да не се преминава границата. Това ще стане факт, когато след изборите така са се изпокарали политическите сили, че няма да има възможност парламентът да работи”, посочи тя.
    „Мисля, че всички колеги постъпиха достатъчно разумно. Уточнихме как ще работи НС преди изборите. Ще има дни, в които няма да се провеждат пленарни заседания. От 16 септември започваме да работим всеки ден с удължено време с желанието да сме си свършили законодателната програма. Дните преди вота няма да има заседания”, каза още Цачева.Според нея управляващата коалиция няма да се разпадне. „На местно ниво ще има противопоставяния. На национално равнище трябва да се запази добрия тон и да се съхрани мнозинството, Не ни е нужна дестабилизация на национално равнище”, подчерта Цецка Цачева.Тя коментира и антикорупционния законопроект на вицепремиера Меглена Кунева. Цачева бе категорична, че нито една политическа сила в Народното събрание не се страхува от приемането на подобен закон.

    Законът на Кунева – няма страх от приемането на такъв законопроект и това ще стане факт. Според Цачева случилото се с проектозакона на Кунева се дължи на много прибързаното му вкарване в пленарна зала и липсата на откровеност от страна на парламентарните групи.
    „Г-жа Кунева ни запозна, че е провела срещи с почти всички групи и е останала с впечатление, че ще получи подкрепа”.

    „Ако конституционните промени не минат, това ще бъде провал за всички ни”, каза още Цачева и изрази надежда те да минат на заседанието на 25 септември.

    „Само с промени в законите няма да постигнем промяна в съдебната власт. Разделянето на ВСС на две колегии няма как да се случи без промени в Конституцията”, каза в заключение Цачева.

    Източник: БЛИЦ

  • Георги Котев: ЕнерГЕПИк №1 на България е много беден

    Георги Котев, Gikotev.blog.bg

    Сега ще видите декларацията, която е подал пред Сметната палата изпълнителният директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Йосиф Коен, за миналата 2014-та г., плюс допълнителна информация за участията му в още две държавни енерГЕПИйни дружества, а след това ще прецените сами верността на декларираното. Оригиналната декларация в нейната цялост можете да видите ТУК.

    (Коментари на етническа основа няма да бъдат пускани в блога.)

    (Грешката в изписването „ЕнергиеВ“ не е моя, а на служителя, който я е писал, но изглежда не е случайна и напомня за Авгиевите обори.)

    Накратко:

    Продал е джип Landrover Discovery за 20 000 лева;
    Купил си е лек автомобил – лимузина Мерцедес Ц-250 за 46 000 лева;
    Има налични средства 58 000 лева;
    Има банков влог на сума 34 497 лева.

    Но най-интересното идва в точка №13 от декларацията:

    И тук е момента да ви припомня (вижте в ЕнерГЕПИйна калинка №1 в кабинета Борисов №2), че през цялата отчетна (2014-та) година лицето Коен е бил член на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и повече от 5 месеца в СД на „Южен поток България“. За пълнота на картината е хубаво да си припомните и месечният доход на член на СД на „Южен поток България“ (вижте в ЕнерГЕПИйна калинка №1 в кабинета Борисов №1 – документи), документално доказано от предшественик на Коен в същата управа:

    Понеже Андонов не е получил тази сума за 1 година, а само за 8 месеца, се получава по 46 000 лева на месец. Така само от тази си позиция Коен би следвало да е получил и декларирал над 200 000 лева, към които трябва да се прибави и дохода му от АЕЦ-а. В декларацията е посочена близо ТРИ пъти по-ниска сума.

    Ще ви дам още малко факти за размисъл. В управата на АЕЦ-а Коен се засича с една друга „звезда“ на родната енерГЕПИка – лицето Георги Христозов, който също е управлявал БЕХ и също е подавал декларация пред Светната палата.

     

    Декларацията на Христозов пред СП можете да видите ТУК. А най-интересната и част е:

    Около 3,5 милиона лева по банкови влогове. Пред него Коен изглежда като клошар? А дали наистина е така?

    Не си спомняте как изглежда Жаклен Коен? Ето го…

    …в средата, с червената вратовръзка.

    .

  • Вдигането на лихвите в САЩ разтревожи пазарите в развиващите се държави

    Шансът американският Федерален резерв да вдигне лихвите за пръв път от 9 години разтревожи глобалната икономика, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

    analizОт месеци американските финансисти обсъждат възможността това да се случи на 16-17 септември. Желанието на Федералния резерв е да вдигне лихвите от нулевото ниво, на което са застинали от 2008 г. насам.

    Икономическият растеж на САЩ е достатъчно добър, за да преодолее повишението. То обаче може да се отрази зле на много правителства и компании от развиващи се държави.

    Пазарите още са в хаос след кризата в Китай и са изключително чувствителни към всяка друга несигурност, междувременно развиващите се държави се опитват да предотвратят хода на САЩ. Световната банка и Международният валутен фонд също предложиха засега Федералният резерв да не прави промени. /в. „Сега“/

    .

  • Международната агенция по атомна енергия: Нови Фукушими?

    Георги Котев, Gikotev.blog.bg

    Почти четири и половина години след трагичната авария в японската АЕЦ „Фукушима-Даичи“ Международната агенция по атомна енергия (МААЕ – дъщерно дружество на ООН) най-сетне публикува окончателен доклад за причините и последствията. Той съдържа над 1500 (хиляда и петстотин) страници описателна и графична части и, на практика, не казва нищо. Не казва как да се предотвратяват подобни трагедии в бъдеще на други АЕЦ. Но ако не вярвате, можете да се убедите лично от сайта на самата агенция:

    The Fukushima Daiichi Accident

    Освен пълната версия (Доклада на Генералния директор Юкия Амано, плюс петте технически приложения) първата част (около 230 страници) се предлага на още шест езика – арабски, китайски (мандарин), френски, руски, испански и японски.

    Вместо да ви губя времето с безсмислиците в това писание, ще се позова на колегата Алберт Айнщайн, който е казал:

    В буквален превод: „Ако не можеш да обясниш неща ПРОСТО, ти самият не го разбираш достатъчно добре“. Често тази негова мисъл се интерпретира у нас като: „Ако не можеш да обясниш нещо на едно дете, то и ти не го разбираш“, което също е вярно.

    Е, вие сами решете, дали над 1500 страници е ПРОСТО обяснение и дали авторите им разбират, какво точно се опитват да разкажат?

    А истинското обяснение е много по-просто и то се съдържа в народната мъдрост „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Или, преведено на ядрено-мафиотски език: „Да не би ядрото цепило, не би чудо видяло“. Само дето подобно прозрение в горното писание няма. Следователно – очаквайте нови Фукушими.

    Аз не дърпам дявола за опашката, а само ви превеждам посланията на световната ядрена мафия.

    .

  • Европа умира, защото лъже себе си

    Валери Найденов, в. „24 часа“

    Снимка: ЕПА/БГНЕС
    Снимка: ЕПА/БГНЕС

    Cнимката на тригодишното удавниче Айлан просълзи света, но не го накара да спре да замазва истината. Защо например всички медии и политици наричат Айлан “сирийче” и пропускат, че то е кюрдско дете от град Кобани? Това е много съществена подробност!

    Конкретиката винаги пречи на лъготенето. Например Ердоган се изказа, че бил трогнат до сълзи от смъртта на детето и че виновен е Западът, който така и не е свалил от власт Асад. Но всички знаем, че Ердоган де факто воюва с кюрдите в Сирия, т. е. с етноса на удавеното дете. Нещо повече, то е от град Кобани, който отдавна няма нищо общо нито с властта на Асад, нито със Сирия.

    Де факто Кобани и селата наоколо са независима кюрдска територия на границата на Турция. Тя пречи на ИД (“Ислямска държава”), която не би могла да съществува без подкрепата на Анкара.

    Затова джихадистите миналата година нападнаха Кобани и започнаха да избиват населението, а

    Турция отказа да пусне кюрдите от Ирак,

    които искаха да се притекат на помощ. Накрая тъкмо Западът начело със САЩ принуди Ердоган да пусне само 150 кюрдски бойци с по-сериозно въоръжение и те прогониха джихадистите от района.

    Това е истинският контекст зад трагичната смърт на Айлан. Асад няма нищо общо. Западът – също. Но Турция определено има заслуга. Ето защо европейските политици и медии избягват да наричат удавеното дете “кюрдче”.

    Европа вече е натрупала толкова много лицемерно уважение, че сама си е изтъкала въжето от лъжи, на което ще се обеси. Сега Европа е жертва на Велико преселение от Азия и Африка. Но тя е безсилна, защото упорито отказва да назове истинските виновници – нейните собствени политици.

    Онзи ден например бившият френски президент Саркози предложи в България и Сърбия да се създадат “бежански центрове”, някакви огромни концлагери, които да приютят милионите араби, африканци и афганистанци. А защо самата Франция се прави на ни лук яла, ни лук мирисала? Самият Саркози има огромна лична заслуга за разрухата в Либия, която сложи началото на бежанската вълна.

    Ако държавите, които разрушиха Либия, Сирия и Ирак, си признаят зулумите, решението на проблема с бежанците става очевидно –

    кой колкото бомби е хвърлил, толкова народ да приюти!

    В армиите на НАТО има строга отчетност за амунициите, лесно е да се сметне. Това означава, че поне 60 на сто от бежанците трябва да заминат за САЩ, която все пак е лидер на свободния свят и неговите хуманитарни бомбардировки.

    Втората след лидера очевидно е Великобритания. Франция поне отказа да нападне Ирак. Но Албионът бе винаги пръв помощник на САЩ във всичките човеколюбиви агресии. Да приеме 10 на сто от хората, чийто живот е разрушен благодарение на нея.

    Сред виновниците за Либия са Франция, Канада, Италия, Турция, Норвегия и така нататък – общо 18 натовски държави, плюс Катар. За съжаление, България също е в тази група, но само формално – изпратихме корабчето “Дръзки” да се поразходи в Средиземно море. Приносът ни е символичен, така че заслужаваме символична бройка бежанци – около 5-10 хиляди. Как ще ги удържим да не хукнат към Германия, обаче е друг въпрос.

    За сирийския хаос огромна заслуга имат 3 мюсюлмански държави – Турция, Катар и Саудитска Арабия. Турция пое доста бежанци, но Катар и Саудитите отказват да приютят дори 1 човек! Егати арабската солидарност!

    А ако не бяха те, в Сирия изобщо нямаше да има гражданска война. И защо толкова десетилетия те бяха първи дружки с Асад, баща и син, а сега изведнъж станаха душмани? Много просто – Дамаск в един момент реши да прокара тръба за иранския газ до Средиземно море. А в крайбрежието на Сирия бе открито огромно находище на газ и петрол.

    Европа е сляпа и глуха. Тя е сляпа и за

    най-актуалната човешка трагедия в момента – геноцида в Йемен

    Вече 6 месеца тази държава системно се унищожава от своите арабски братя, най-вече от Саудитска Арабия, с помощта на Бахрейн и Обединените арабски емирства. Бомбардировките са разрушили кажи-речи цялата инфраструктура в страната. Столицата Сана е жестоко санирана. ООН категоризира ситуацията като хуманитарна катастрофа от трета степен. Над 21 милиона човека имат незабавна нужда от помощ, от които 13 милиона нямат какво да ядат. Милиони нямат и какво да пият, защото в Йемен е пустиня. Десетина бомби върху кладенци и оазиси стигат.

    Карта на Йемен. Източник: alterinformation.wordpress.com
    Карта на Йемен. Източник: Аlterinformation.wordpress.com

    Европа мълчи, защото Рияд е важен стратегически съюзник и държи ключа на петрола. Нищо, че това е може би най-репресивният теократичен режим на планетата. Нищо, че основният експорт на Рияд освен петрола е уахабитската версия на исляма, която в момента убива милиони хора в Африка, съсипва десетки държави и поставя Европа пред небивала религиозна заплаха. Европа е дипломатична, тя рони сълзи за горкото “сирийче”, но отказва да запуши извора на тази кървава идеология, която избива хиляди деца по света.

    Йемен е изолиран от Стария континент, затова бежанците още не са стигнали до тук. Но рано или късно и те ще пристигнат. Чакайте поне 1-2 милиона нещастници.

    Саудитска Арабия твърди, че воюва срещу намесата на Иран в Йемен. Истината е, че там едва ли има и 1 ирански съветник. Бунтовните хути в миналото получаваха някаква помощ от Техеран, тъй като са шиити. Днес обаче пътят на помощта е напълно отрязан.

    Хутите не са никаква заплаха за Запада, те не са терористи. Но Ал Кайда контролира огромна част от Йемен и никой не я бомбардира. Нещо повече, тя се уреди с американско оръжие за половин милиард долара, което уж бе дар за правителствената армия. Сега йеменската Ал Кайда, въоръжена до зъби и надъхана от саудитския уахабизъм, няма търпение да реже главите на шиити и християни по целия свят.

    Европа обаче се прави на ударена. Нейните политици и медии от сутрин до вечер дрънкат за “ценности”, “човешки права”, “демокрация” и други абстракции. Истината е, че тъкмо съюзниците на Запада погазват тези ценности 10 пъти повече от Садам, Кадафи и Асад. Нищо, Европа е свикнала с лицемерието. Тя лъже себе си и за “остеритета”, и за дълговата криза, и за еврото, и за Трансатлантическото споразумение. Носът ѝ толкова се е удължил от лъжи, че е направил мост до Африка, по който народите прекосяват морето. Но

    всяка лъжа е изгодна някому

    Кой печели от бежанците? Очевидно това е икономическият елит, работодателите. За нас добрият живот в Европа е щастие, но за тях е голям проблем. Например 1 шофьор на камион в Германия взема 20-30 пъти по-висока заплата от един шофьор в Йемен. Откъде накъде? Докарваме всички шофьори от Йемен и ето ти чиста печалба. Ако например вкараме в Германия 2 милиона бедни и отчаяни хора с най-различни професии, и ако те работят за половината от нормалната заплата, това спестява на работодателите по 4 милиарда евро месечно. Жалко, че не можем да докараме 200 милиона – това дава 400 млрд. евро. Месечно.

    Вярно, има и големи разходи. Но те се поемат от цялото общество. А печалбата е само за работодателите. Хубав бонус е и това, че новата работна ръка няма да гласува и да се меси в политиката.

    Ето защо най-експортните български политици обичат да повтарят при всяко завръщане в родината, че бежанците са шанс за България. Нацията застарява, населението намалява, няма свежа работна сила. Ето че сама ни идва на крака. Но нали няма и работни места? Спокойно, като ги освободите – ще има!

    И как искате да се оправим с демографията, когато гей браковете още не са законни?

    .