Всички авторски страници

Авторски

• Андрей Ковачев: Европейският парламент взема решения, които определят живота на всички ни

  Интервю на Лъчезар Тошев с Андрей Ковачев, в. „Лечител“

  .

  

  Д-р Андрей Ковачев е роден на 13.12.1967 г. в София.

  Доктор на природните науки от Университета на Саарланд/Германия.
  Говори перфектно английски и немски, а освен това френски, руски и испански.
  Член на Европейския парламент, ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), член на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и отбрана, заместник-член на Комисията по регионално развитие, член на Делегацията за връзки със САЩ и заместник-член на Делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Председател е на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010 г.
  В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.

  .

  – Г-н Ковачев, Вие сте доктор по микробиология. Работил сте в Германия. Какво Ви изкуши да влезете в политиката?

  – Огромното разочарование от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в частна икономическа. Разочарованието също така от онези от лидерите на Синята партия, за които по-късно стана ясно, че са били агенти на бившата Държавна сигурност и колаборатори с БКП. Самото съкращение „Граждани за европейско развитие на България“ е кауза, за която аз се боря. Включих се активно в гражданско сдружение „ГЕРБ“, още преди създаването на партията през 2006 г. Участвах в листата на ГЕРБ и на първите за България частични избори за Европейски парламент през 2007 г. Тогава не бях избран. Това се случи през 2009 г.

  – Достъпно здравеопазване за всеки! Това беше една от целите Ви в изминалия мандат на Европейския парламент.

  – Здравеопазването е политика, свързана с големи бюджетни разходи, поради което управлението на здравните системи е оставено в ръцете на националните власти. Но в страните от Европейския съюз има твърде големи разлики в качеството на медицинските услуги. Често пациентите трябва да търсят лечение в други страни членки. Лекарите и медицинските сестри също търсят по-добри условия за труда си. И така неравният достъпът до здравеопазване се превръща в проблем за цяла Европа, а европейските институции нямат правомощия да се занимават с него.

  – Ще има ли обща политика на Европейският съюз в областта на здравеопазването?

  – Досега този проблем беше един от основните ми приоритети като евродепутат – настоявах той да намери място в дневния ред на европейската интеграция. Със сигурност няма да има Обща здравна политика, ако няма политически гласове в нейна подкрепа.

  – Имаше ли смисъл да пожертвате предишната си кариера? Какви са основните Ви постижения в дейността Ви като eвродепутат?

  – Нямам усещането, че съм жертвал нещо. Напротив, приключвам мандата си като евродепутат с удовлетворение от свършеното и от срещите и запознанствата ми с европейски политици и обикновени граждани, които разшириха хоризонта ми. По време на мандата ми като член на Европейския парламент защитавах позицията, че България трябва бързо да навакса своето изоставане – поради 45-годишната комунистическата диктатура и над 20-годишния подменян преход – чрез усвояване на средствата от европейската солидарност. Те са необходими за създаване на перспективи за развитие на българските региони, за да могат гражданите да разчитат на образование, работа и сигурност там, където живеят, и младите поколения да намерят щастие в Родината си. Отстоявах правата на българските исторически общности в Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, както и на новата диаспора в Испания, Франция и по цял свят. Поставях пред европейските институции и обществено мнение въпроса за нуждата от обективен прочит на комунистическото минало на България и другите страни от бившия съветски блок като залог за прозрачно и справедливо настояще, свободно от сенките на комунистическата диктатура, и ефективно използване на възможностите на европейската интеграция.

  – Вие се кандидатирате за втори мандат в Европейския парламент и сте втори в листата на ГЕРБ, която има голяма подкрепа. Какви са целите, които си поставяте за този нов мандат, който без съмнение ще спечелите?

  – Ще продължавам да работя за повече ангажименти на Европейския съюз към европейските пациенти. През 2013 г. поставихме началото на Партньорство на европейско ниво за достъп до качествено здравеопазване, което ще заработи в следващите месеци. Това ще бъде платформа за прозрачен експертен диалог на заинтересованите страни – пациентите, лекарите и сестрите, производителите на лекарства и медицинска техника – с тези, които взимат решения. Така проблемите на здравеопазването и възможните решения ще стигнат до европейските институции. Ще подкрепям работата на Партньорството и ще настоявам в следващия мандат на Европейския парламент да бъде създадена самостоятелна комисия, която да се занимава само с проблемите на здравеопазването.

  – Голямата част от хората в Република Македония имат роднини в България – роднини на семейно ниво. До 1944 г. никой не поставяше под въпрос това, че те са българи. Имаше жестоки репресии на над 200 000 души, които се съпротивляваха на промяната на тяхната идентичност. Вие имахте остри позиция към Република Македония в ЕП по повод фалшифицирането на историята. Все пак правите ли разлика между официалната власт, която провежда тази политика, и обикновеното население, което в голямата си част се състои от наши братя и сестри?

  – През изтичащия мандат последователно защитавах и защитавам интересите на историческите български общности, останали по стечение на историческите обстоятелства извън пределите на страната – в Република Македония, Сърбия, Украйна, Молдова. Тези граждани с български произход и с българска идентичност – особено в някои държави – често се сблъскват с проблеми, защото открито заявяват своите български корени.
  Всички тези държави се стремят към европейска интеграция или членство в ЕС. Това може да се случи само, когато властите и обществото напълно приемат европейските ценности и когато се спазват правата на всички общности, включително на българите. В този смисъл винаги подчертавам разликата между официално Скопие, което създава пропагандни лъжи чрез фалшифициране на историята, от една страна, и гражданите на Република Македония, които трябва да станат европейски граждани, от друга.
  В ХХI век не можем да допуснем идеологии от миналото да разделят гражданите и да се гради нова национална идентичност за сметка на историческото и културното наследство на съседите. Този проблем е особено чувствителен в Република Македония, където официално Скопие продължава да манипулира историята по начин, изключително провокативен както за съседите си, така и за голяма част от собствените си граждани.

  – Как чрез участието си в европейските институции можем да направим нашите цели и защитата на българските интереси – европейска политика?

  – Европейските политики имат директно въздействие върху икономиката и живота ни. За нас, като държава членка, те са вътрешни политики, тъй като България е част от общия пазар от 500 млн. европейски граждани. Ето защо правителството, Народното събрание, евродепутатите трябва активно да работят за това интересите на българските граждани и бизнес да бъдат представени, когато Европейският съюз взима решения.
  Един от принципите на общите европейски решения е, че те се взимат с оглед на това интересите на всички да бъдат защитени. Това са 28 държави, които са партньори и работят заедно. Ето защо доверието е от изключителна важност. Когато дадено правителство е замесено в скандал и Европа види, че то не чува гласа на гражданите си, това има много тежки последствия за страната. С такова правителство не можем да сме надеждни партньори и сами се поставяме в изолация. Така не се защитават национални интереси и за съжаление тежкият период за България в Европа по време на печално известната „тройна коалиция“ сега се повтаря.

  – България е в Европа, а не в Русия, нито в Евразия! С дейността Ви в групата на ЕНП подчертава ли се това?

  – България е направила своя геополитически и цивилизационен избор и той е да бъдем част от Европейския съюз и НАТО. За съжаление в страната има сили, зависими от Москва, които са открито анти-европейски. Има и други, които без открито да сочат Брюксел с пръст, най-безцеремонно погазват европейските ценности и норми. Такъв е примерът с промените в Закона за енергетиката, в който БСП внесоха скандални изменения в полза на Русия и са на път да ги приемат въпреки сериозната критика и писма от Брюксел. ЕС не е дойна крава, която да налива в джоба на „батко и братко“, както на наследниците на комунистите и Държавна сигурност им се иска. Европейският съюз е ценности и доверие. Не може с едната ръка да се здрависваш, а с другата да бъркаш в джоба на партньора си. Не може с единия крак да сме в Европа, а с другия – в Евразийския съюз.

  – Каква е позицията Ви по настоящата криза между Обединена Европа и Руската федерация?

  -Тази криза за пореден път показа колко много е постигнала Обединена Европа. Четиридесет процента от социалните придобивки на нашата планета се раждат в ЕС. Съюзът притежава притегателна сила за милиони човешки същества на нашата планета, точно заради своите свобода, демокрация, сигурност, просперитет и върховенство на закона. В ЕС е немислимо това, което направи Русия със съседна Украйна. ЕС застава зад нормите на международното право и очакваме, когато има противоречия, те да се решават на масата за преговори, а не с използване на сила и умишлено дестабилизиране на съседите. Когато международното право е нарушено, ЕС трябва да бъде единен в своят отговор.
  Интересно е, че европейските граждани ще направят избор за бъдещето на Европа през следващите 5 години в тези обстоятелства. Кризите винаги са движили ЕС напред и мисля, че и сега, въпреки многото екстремистки партии, смятам, че европейската интеграция ще получи нов тласък, например с Европейския енергиен съюз.

  – Ще има ли най-после обща енергийна политика на ЕС?

  – Не е въпросът дали ще има, а кога и колко далеч ще стигне тя. Настоящата криза, която заплашва да се превърне и в газова, ще има мобилизиращ ефект върху европейските лидери. Вече са направени много стъпки за двупосочни интерконекторни връзки, включително на България с Румъния и Гърция. Очаквам и сериозни усилия ЕС да купува на една цена газта от Русия, както това става с петрола на международните пазари. Трябва да прекратим играта „разделяй и владей“.

  – С преференциалното гласуване не се разпиляват гласове, но се изразява ясна подкрепа за предпочитания кандидат в листата. Това не се харесва много на партиите! Ще имате ли проблеми в ГЕРБ, ако се види ,че Вие сте по-предпочитан от другите кандидати?

  – Вижте, ГЕРБ не е партия на статуквото. Ние не сме БСП или ДПС. ГЕРБ не е сбор от хора, свързани от общи лични интерес, използващи партията за биографична реализация. ГЕРБ обединява привържениците си около споделени ценности и политики. Факт е, че въпреки изборните манипулации на нашите опоненти ГЕРБ продължава да печели подкрепата на все повече български граждани. Независимо как избирателите ще пренаредят листата, ГЕРБ ще остане първа политическа сила в страната и това ще е знак, че българските граждани искат да живеят в европейска България и знаят коя политическа сила може да постигне тази цел.

  (Със съкращения)

   

• Над 70 души арестувани за детска порнография в Ню Йорк и околностите

  Американската полиция арестува над 70 души в Ню Йорк и околните градове, участвали в междущатска мрежа за производство и разпространение на детска порнография, предаде Ей Би Си Нюз.

  Сред задържаните има множество представители на някои от най-уважаваните професии в САЩ, а именно медицински лица, адвокати, огнеборци, инструктори на бойскаутите и дори треньор на младежки отбор по бейзбол. Задържан е и един равин от местна синагога, съобщава медията.

  Акцията е проведена от щатската полиция в сътрудничество с ФБР, като според източник от прокуратурата, пожелал анонимност, файловете са били прехвърляни на „клиентите” чрез система „peer-to-peer”, използвана в популярните торент сайтове.

  Конфискувани са множество компютри и твърди дискове, за които разследващите се надяват, че ще подпомогнат издирването на още съучастници в престъпленията, които да бъдат изправени пред закона.

  Източник: News.bg

• Мобилно приложение „Уча АБВ“

  

  „Уча АБВ” е мобилно приложение, разработено по идея на Български културен център “Св. Кирил и Методий” със седалище в Никозия, Кипър. Центърът управлява две български училища в Кипър и разработва платформа за дистанционно изучаване на български език като роден – информира сайтът на Българския културен център в Никозия.

  В съобщението на центъра пише още, че приложението е насочено към деца, които искат да се научат да пишат и четат на български език, и че то е особено полезно за тренирането на ръкописно изписване на буквите от българската азбука. С пръстче или със специална писалка децата могат да изписват ръкописните букви на iPhone, iPod или iPad.

  Засега приложението, което струва $0,99, може да се купи само от App Store, но предстои разработването му за Android, информира още Българският културен център в кипърската столица.

  .

• Иван Бедров за казуса „Даниел Георгиев“: Да, да, наистина сте идиоти!

  Иван Бедров,  Клуб Z

  

  Едва ли се интересувате точно в коя партия в момента е човекът от снимката. Едва ли и той се интересува какво мислите. 

  До вчера бил депутат от ГЕРБ. Така казват, иначе никой не го е чувал. После пък бил минал под дъгата от съблазни на „България без цензура“. Подал заявление за напускане на групата си. На сутринта подал контразаявление, за да остане.

  Цецка Цачева го разхожда като мечка (той, не тя) из парламента, за да видят всички, че още си е техен. Надвечер минавал през Бургас, където случайно новият политик имал мероприятие и решил да се отбие и да го поздрави. Ей, така – пред публиката. Докато си допивате първата бира, вече може да е преминал и в „Лудогорец“.

  Аз ли съм или не съм?

  Не бързайте да възкликвате „Е, няма такъв филм!“ Има, има. И го гледаме всеки ден. Можем даже да пишем сценария, ама не искаме.

  Даниел Георгиев ние си го избрахме. Нищо, че не го познавахме до вчера. Нищо, че дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не говори лично с него, а с баща му – вечния кмет на Ботевград Георги Георгиев, популярен като Тухлата. Познайте кой е Малката Тухла.

  Попитахме ли какъв е този човек в листата? Зададохме ли му поне един въпрос, за да се уверим, че може да говори? Потърсихме ли сметка от лидера му защо вкарва подобен мат’рял в парламента? Ако не сме, Малката Тухла е най-нормалното нещо, което може да гледаме в новините.

  По-нормално ли е чужди фирми да ти пращат в плик готови законопроекти, които ти да приемаш?

  По-нормално ли е да правиш най-скъпата кампания, без да имаш отговор на въпроса от къде са парите и нито една институция да не реагира?

  По-нормално ли е да си втори в листата, да не се появиш на нито едно официално предизборно мероприятие и нито един от избирателите ти да не пита „А бе, това момче фантом ли е, има ли го?“

  По-нормално ли е да нарушаваш през ден закона, да подкупваш избиратели пред камерите, да откриваш кампанията си в Москва, а в Западна Европа да щипеш гърдите на статуите по парковете?

  По-нормално ли е чернодрешковци да преследват с „айнзац“ групи свещеници и още да са на свобода?

  Не питаме. Най-много да решим „да им отмъстим“ като не гласуваме. 

  „Да, да, наистина сте идиоти“, коментират отстрани даниелгеоргиевци, защото знаят, че колкото по-малко хора гласуват, толкова по-дълго ще продължава техният филм.

  

• Послания и платформи на кандидати в Евроизборите

  Моят избор:  За кого да гласувам?

   

  Материал на News-bg-abroad.com

  

  Лични послания, приоритети и платформи на независимите кандидати
  и на водещите кандидати за евродепутати на партии и коалиции (линкове)

  Легенда:

  – Досегашен евродепутат
  – Кандидат, живял и работил в чужбина

   1 Българска Левица: политическа платформа Евроизбори
  Маргарита Милева : предизборен клип, 0:40

  2 Глас народен: официален клип, 0:47
  Христо Лафчиев: видео послание, 01:36

  3 Партия на зелените: партиен сайт (без информация за Евроизбори 2014)
  Валентин Симов: без лично послание

  4 ПП Зелена партия: политическа платформа Евроизбори 2014
  Минчо Куминев: общо послание на кандидатите, 01:01

  6 Християн-демократическа партия на България: страница във ФБ за Евроизбори 2014
  Ирина Юлий Абаджиева-Репуц: интервю по радио Дарик, 17:02

  8 Българска национално-патриотична партия: няма намерена информация за Евроизбори 2014

  9 Синьо единство: представяне на кандидатите (колонка в средата)
  Надежда Нейнски: отчет за досегашния мандат (1-ва част, 02:53)
  Бойко Станкушев

  10 Реформаторски блок: приоритети за Евроизбори 2014
  Меглена Кунева: личен сайт, избрана реч, 9:07
  Светослав Малинов: личен сайт, лично послание, 10:30

  11 НФСБ
  Валери Симеонов: различни политически позиции

  12 БАСТА: страница във фейсбук
  Мирослав Найденов: лично послание в статия

  13 АБВ : представяне на кандидатите
  Ивайло Калфин: представяне и лично послание, 02:07
  Михо Михов: представяне и лично послание, 2:14

  15 Коалиция за България : платформа за евроизборите, представяне на кандидатите за евродепутати
  Сергей Станишев
  Илияна Йотова: личен информационен център
  Георги Пирински
  Петър Корумбашев
  Достена Лаверн

  16 Виктор Папазов (независим кандидат)
  – лично представяне (от блога)
  – 10 идеи за ЕС

  17 КОД – Антония Първанова, Илиана Раева-ОБ, НДСВ, СДП”
  Антония Първанова: личен сайт, отчет за работата като евродепутат + видео, 26:05

  18 ГЕРБ : видео визитки на кандидатите
  Томислав Дончев
  Андрей Ковачев
  Мария Габриел
  Владимир Уручев
  Ева Паунова

  19 Евгения Банева (независим кандидат)
  – Фейсбук-страница
  – Лично послание 0:40

  20 „Атака“
  Волен Сидеров: теми и акценти

  21 Съюз на комунистите в България : партията е „за“ излизане на България от ЕС
  Цветомир Стоянов

  25 БКП : декларация за Евроизборите
  Васил Коларов (няма лично послание)

  26 Румяна Вълчева Угърчинска (независим кандидат)
  – призив към емиграцията (от личния сайт)
  – лично послание 10:10

  27 ПП „Зелените“ : платформа
  Атанас Чобанов: представяне и лични приоритети, 10:31
  Даниела Божинова: представяне и лични приоритети,5:57

  28. „България без цензура“: описание на кандидатите
  Николай Бареков
  Ангел Джамбазки

  29 ДПС : представяне на кандидатите
  Филиз Хюсменова
  Делян Пеевски
  Неджми Али
  Илхан Кючюк

  30 Коалиция „Националистически партии на България“: фейсбук-страница на КПБ, кандидатска листа)
  Симеон Костадинов
  

   

  Листи с имена на всички кандидати (по партии и инициативни комитети за независими кандидати):

  • Първи линк
  • Втори линк (ако първият не работи)

  ––––––––––––––––––

  .

  Три причини правят Евроизбори ‘2014 уникални:

  1. За пръв път – истински личен избор

  • За пръв път ще можем да избираме конкретна личност, която да ни представлява. За пръв път ще можем да гласуваме лично доверие, да предявяваме лични искания и да търсим лична отговорност. Как? Чрез т.нар. преференциален вот.

  • За пръв път много малък брой избиратели могат да преобърнат подредбата на партийните листи и да излъчат своя предпочитан представител. За това са достатъчни само около 8000 гласувания с преференция (при изборна активност от 40% и гласове за един мандат). Българите в чужбина също имат реална възможност за решаващо влияние върху крайния резултат!

  2. За пръв път – достатъчно изборни секции в чужбина

  Откритите 168 изборни секции в чужбина гарантират:

  • Бързо достигане до мястото за гласуване
  • Бързо гласуване (малки опашки и малко време за чакане)

  3. Качествени еврокандидатури, включително и на българи, живели и работили в чужбина

  Кои са основните кандидати на Евроизбори 2014? Виж тук и направи удобно и бързо своя персонален избор!

  .

• Ален Делон, Дъстин Хофман и Ейдриън Броуди ще се снимат във филм за Арменския геноцид

  Хрипсиме Ерниасян,  Gantegh.agbubulgaria.org
  

  .

  

  Арменския филмов продуцент от Русия Валери Сахарян ще прави филм за Арменския геноцид с участието на Ейдриън Броуди, Дъстин Хофман и Ален Делон, казва LifeNews. Бабата на Валери Сахарян е оцеляла от Геноцида. “Тя скочила в горящия тандур (цилиндричен глина печка, вкопана в земята, използвана при готвене и печене), убедена, че ще умре. Но оцеляла и живя 111 години, за да видя всички ужаси със собствените си очи”, казва Сахарян.

  Той планира да даде на Делон главната роля в своя филм, озаглавен “Пациент”. Сюжетът се върти около психиатрична клиника в Париж.

  Главният герой е арменският композитор Комитас, който след като става свидетел на ужасите на геноцида, не е в състояние да се възстанови от преживения шок и след 20-годишен престой почива в клиниката.

  Сахарян си припомнил едно пътуване с Ален Делон до Армения, когато в близост до паметника на жертвите от Арменския геноцид актьорът бил толкова завладян от емоция, че се разплакал.

  Сахарян наскоро се свърза с носителя на Grammy и бивш ръководител на група System Of A Down Серж Танкян, който се съгласи да напише саундтрака за бъдещия филм.

  Носителят на Оскар Ейдриън Броуди също ще е в една от главните роли във филма.

   

• Как да си избера евродепутат

  Иван Стамболов, в. „Труд“*

  .

  Кандидатите никак не ме улесняват. И този път партиите се държат така, сякаш ще се явяват на национални парламентарни или местни избори. Един щял да разпуска Народното събрание, друг щял да донесе бърза промяна за България, а трети ще изкорени бедността, като се солидаризира с когото му падне. Европейската политика не ги интересува.

  За ГЕРБ и БСП е важно коя ще е първа сила, за да си постеле за после. За Реформаторите и ББЦ е важно да вкарат поне по един човечец, за да продължат да съществуват. За мен обаче е важно хората, когато гласуват за европейски депутати, да гласуват за европейски политики, а не за регионални сметчици и локални тарикатлъци.

  За мен не е без значение как например ще гласува моят евродепутат по въпросите за еднополовите бракове, наркотиците, кривите краставици, мултикултурализма и политическата коректност. Много важна ще бъде и позицията му за забраната на плодовите аромати в цигарите, както и по отношение на идеята за еднаквостта на зарядните устройства на мобилните телефони в Европейския съюз – сияен български принос.

  Какъв Европейски съюз си представят нашите кандидати за евродепутати? Смятат ли, че той трябва да има общи органи на управление, обща финансова и данъчна политика или общ трябва да бъде само пазарът, включително и пазарът на труда, а по всички останали въпроси държавите членки да водят независима политика? Какво трябва да бъде отношението на Европейския съюз към САЩ? А към Русия?

  Да си представим, че утре Европарламентът се види принуден да гласува икономически санкции срещу Русия заради едно евентуално военно нахлуване в Украйна. Как ще се държат нашите евродепутати? Каква позиция ще заемат например евродепутатите на ББЦ – този най-нов проект на политическия небосклон?

  Този проект не принадлежи към никое европейско политическо семейство, но пък упорито се говори, че финансирането му е евроазийско. Ако Бареков е евродепутат, ще подкрепи ли икономически санкции срещу Русия? Или ще припява на Волен Сидеров, който отскоро е върл русофил – едва ли безвъзмездно. Изобщо, напоследък се навъдиха доста мушмороци с „древни“ ценности като национализъм и православие. Обаче за истинските националисти всяко допускане Русия да влияе на българската вътрешна и външна политика винаги се е приемало като национално предателство, а що се отнася до православието, то Путинова Русия и българските фенове не бива да забравят, че ако руското православие е на нивото, на което се намира днес, то е благодарение на богословите от Религиозния ренесанс, писали и издавали трудовете си в емиграция, прокудени и тормозени от същото КГБ, което създаде Путин. Но както и да е – това е тема на друг дълъг и мъчителен разговор.

  Каква е позицията на нашите кандидати за Европейския парламент? Ще подкрепят ли Меглена Кунева или Светослав Малинов адекватни мерки за енергийна независимост и диверсификация на енергийните доставки? А ако това включва проучване и добив на шистов газ? Ще подкрепят ли Сергей Станишев или Георги Първанов преговорите за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати? Какво мисли Бойко Борисов за програмата „Еразъм+“, насочена към образование, обучение и спорт, и подкрепя ли политиката за борба с младежката безработица? Каква е позицията на ДПС по отношение на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и на политиката за разписване на норми за свобода на медиите? Как гледа „Атака“ на Регламента за роуминга в ЕС? Биха ли подкрепили от АБВ предложението за повишаване на цената на въглеродните емисии? Как гледат конкуриращите се кандидати на въвеждането на стабилизационните облигации и на Многогодишната финансова рамка 2014-2020? Ето на такива конкретни въпроси трябва да отговорят кандидатите за европейския парламент, ако искат почтено да се борят за гласа ни.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Текстът е препубликуван с незначително съкращение.

  .

• Пеевски, Бареков, Сидеров и Доган – герои в карнавално шествие

  Пеевски се появи редом с Бареков и Сидеров на карнавала в Габрово

  .

  

  Делян Пеевски най-неочаквано се появи на карнавалното шествие в Габрово в събота и събра погледите и усмивките на габровци. Той не беше сам, а в компанията на още двама изтъкнати политици – Волен Сидеров и Николай Бареков. На шествието дефилира и премиерът Пламен Орешарски.

  Това е първата му публична проява, откакто влезе в листата на ДПС на избираемо място за евроизборите. Симпатизантите на партията така и не дочакаха идването му на множеството партийни предизборни митинги, но пък габровци му отделиха подобаващо внимание.

  

  Вярно, на карнавала се появи фигурата на депутата от ДПС, неуспял шеф на ДАНС и вече бивш медиен магнат в сянка, направена с чувство за хумор и политическа ирония.

  Фигурата държеше в ръка надписа“Следовател, депутат, бизнесмен, обикновен лафкаджия“, а в лявата си – лафка.

  Пеевски бе предвождан от лидера на ДПС Ахмед Доган и надписа: „Страхува ли ви?“

  

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров бе издокаран гол, с розова препаска, с ботуши и фуражка, с пура в едната ръка и с типичен жест на средния пръст на другата. Пред него имаше надпис: „България на три ривиери“.

  

  Новият политик Николай Бареков е също в компанията на сатиричните фигури. На гърдите си носеше образ в негатив на Ленин. Дясната му ръка сочеше напред точно като вожда на революцията, а в лявата си държеше народна свирка, известна като дудук.и кавал, популярен в някои краища на България като дудук.

  

  Премиерът Пламен Орешарски скромно дефилира по улиците на Габрово с надпис на фигурата му „От мен нищо не зависи“.

  Снимките от шеговитото шествие в Габрово са на Дарик радио и на читателя на Клуб Z Илиян Георгиев.

  Източник:  Mediapool

• Топография на сълзите

  Поглед към сълзите под микроскоп разкрива шокиращи факти

  
  Мария Петкова,  Dama.bg

  Поглед към сълзите под микроскоп разкрива шокиращи факти Мария Петков

  Един ден фотографката Роуз-Лин Фишър, чудейки се дали сълзите й от от мъка биха изглеждали по същия начин като сълзите й от радост, решава да започне проучване по темата. Тя преглежда различните си видове сълзи под микроскоп, а резултатите са смайващи.
  
  Жената проучва 100 сълзи една по една и установява, че базалните такива (тези, които тялото ни произвежда, за да овлажнява очите) се различават драстично от сълзите, които отделяме, когато режем лук например, а сълзите от смях не са дори близки по външен вид с тези от мъка. Също както капките вода в океана, всяка малка капка сълза носи в себе си микрокосмоса на натрупания човешкия опит.

  Проектът си Роуз-Лин Фишър е нарекла „Топографията на сълзите“.

  Сълзи, предизвикани от смях до плач

  

  Сълзи заради промяна 

  
  

  Сълзи от скръб 

  
  

  Сълзи, предизвикани от лук 

  
  

  Джоузеф Стромберг от Колежа за наука и изкуства Смитсъниън обяснява, че съществуват три основни типа сълзи – базални, рефлексни и психически (предизвикани от емоции). Всички сълзи съдържат органични вещества, включително масла, антитела и ензими, и се суспендират в солена вода.

  Различните видове сълзи съдържат различни молекули. Сълзите, предизвикани от емоции, са хормони на протеинова основа, включващи левцинов енкефалин, невротрансмитера, който е естествено болкоуспокояващо. Той ни успокоява и освобождава напрежението от нас, когато сме стресирани. Освен това сълзите, наблюдавани под микроскоп, са кристализирана сол и могат да образуват различни форми и фигури, така че дори и психическите сълзи с еднакъв химичен състав могат да изглеждат коренно различно.

  Фишър казва: „Има толкова много променливи – химията, вискозитета, настройката, скоростта на изпаряване, настройките на микроскопа!”

  Базални сълзи

  
  

  Сълзите в края и в началото си 

  
  

  Импулсивни сълзи 

  
  

  Сълзи от освобождаване 

  
  

  Сълзи от възможност и надежда

  
  

  Сълзи на въодушевление в даден момент

  
  

  Сълзи от спомени

  
  

• Т. Дончева: Бареков е проект на КТБ, Пеевски – на Доган

  Разделянето на бизнеса между КТБ и Делян Пеевски дава шанс в бъдеще някой от вотовете на недоверие срещу правителството да бъде успешен, коментира пред бТВ лидерът на „Движение 21“ и бивш депутат от БСП Татяна Дончева.

  Тя обясни, че този сценарий зависи от развитието на личния проект на Цветан Василев – „България без цензура“ с лидер Николай Бареков. Така Дончева обясни, че Делян Пеевски е проект на Ахмед Доган, а Бареков – на банкера Цветан Василев.

  „Това, което прави Пеевски, е онова, за което Доган няма да си цапа ръцете и да напусне сараите си“, каза бившият депутат и член на вътрешната комисия в парламента.

  Лидерът на ”Движение 21” прогнозира, предсрочни парламентарни избори са възможни през късната есен. Според нея Цветан Василев е този, който може да „премести грамчето, което ще наклони везните“.

  Дончева допълни, че евровотът е важен, защото ще покаже дали има възможност за промяна на политическата ситуация. За да стане това, някоя от новите партии трябва да покаже, че има потенциал да събере гласовете на недоволните от управлението 60% от българите, каза бившият депутат. Тя каза, че залогът на тези избори е най-голям за „Атака“.

  „Ако хората на Сидеров не влязат в европарламента, те ще трябва да предприемат стъпки, които да им гарантират участие в следващия парламент, иначе ще изпаднат и от него. Важна ще е и ролята на депутатите, които се обвързаха с Николай Бареков и също не е ясно каква позиция ще заемат след 25 май“, допълни тя.

  По темата ”БСП” Дончева каза, че партията няма как да ”загуби изборите”, защото какъвто и да е резултатът, те никога няма да признаят поражение. „И двама депутати да вкарат, пак ще казват, че са спечелили“, каза Дончева.

  Тя обаче не очаква много от предстоящия вот на недоверие за провал в енергийния сектор. Дончева каза, че по време на дебата ГЕРБ няма да могат да извадят силни аргументи. „ГЕРБ нямат изпълнители за добра театрална постановка. Този вот е политически и е свързан с изборите“, каза Дончева.

  Източник:  в. „Сега“

• САЩ разделят интернет на 2 скорости

  Нови правила позволяват по-бърз достъп до страниците, които плащат повече на доставчиците

  

  Ново американско законодателство може радикално да промени начина, по който използваме интернет.

  Американската Федерална комисия по комуникациите гласува в четвъртък основополагаща промяна в т.нар. неутралност на мрежата, писаха медиите в САЩ. Новите правила ще позволят на уебстраниците да плащат допълнително на интернет доставчиците, за да доставят по-бързо и по-качествено съдържанието им на крайния потребител. Режимът, известен като „интернет на две скорости“, на практика ще прави компаниите, които си плащат за преференциална скорост, по-достъпни за обикновените потребители. Взетото с 3 на 2 гласа решение се счита за победа за ръководителя на комисията Том Уийлър, който опитва да прокара плана, след като през януари федерален съд отхвърли предишните правила. За пръв път в американското законодателство ще има възможност за така наречените сделки „плащане за предимство“.

  Според Уийлър новата регулация няма да позволи на доставчиците да блокират никакво легално съдържание. След вземането на решението започва четиримесечен период на публично обсъждане. Макар че правилата все още не влизат в сила, комисията се надява това да се случи до края на годината. Въпреки това стотици протестиращи се събраха пред централата на Федералната комисия в четвъртък, за да протестират срещу решението. Според протестиращите подобна регулация ще позволи на доставчиците да създадат специални високоскоростни ленти за интернет, което ще повиши цените и ще застраши свободната реч. „Ако това се случи, корпорациите ще си плащат за по-бърз достъп, което значи, че техният глас ще се чува повече от този на активистките групи“, заяви Нейтън Уайт от организацията за защита на гражданските свободи „Диманд прогрес“.

  ПРЕГОВОРИ

  Финландският министър по европейските въпроси и търговията Алекс Стуб изрази в „Туитър“ недоволството си от това, че преговорите за Трансатлантическото търговско партньорство между ЕС и САЩ се държат в тайна. „Половината държави членки са против. Трябва да се работи повече за прозрачност“, написа той. 240 души бяха арестувани на протест в Брюксел в четвъртък, след като стачкуваха срещу непрозрачното развитие на преговорите.

  Източник:  в. „Сега“

• Не може да се правят избори с финансова цензура

  Р. Угърчинска: В България гражданите си плащат, за да не бъдат информирани

  .

  Интервю на Елена Дюлгерова с Румяна Угърчинска,

  Glasove.com

  „Става дума за държавни пари, пари на данъкоплатците. Пари, които могат да бъдат ползвани, за да се купува пропагандно време на партиите в частни медии. Това е наливане на държавни средства в честни медии по усмотрение на партии и коалиции. От гледна точка на който и да е европеец това е неразбираемо. На всичко отгоре, регламентът не гарантира обективното отразяване на изборите – защото се купува пропагандно време и журналистите са превърнати в рекламни агенти на определени кампании, вместо обективно и неутрално да си вършат работата.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ независимият кандидат за евродепутат Румяна Угърчинска по повод поредицата от жалби, които е принудена да подава в ЦИК заради неравнопоставеност с партиите и коалициите в предизборната кампания.

  

  – Г-жо Угърчинска, в петък подадохте поредна жалба до ЦИК като независим кандидат за евродепутат. Най-общо, доколкото разбрах, става въпрос за неравнопоставеността на партиите и коалициите от една страна, и независимите кандидати за евродепутати – от друга. Обяснете на достъпен език какво точно визирате като неправомерно. Срещу какво се гневите?

  – Предприех тази стъпка поради липсата на друга възможност за действие – въпреки, че не обичам идеята да се жалвам. Би трябвало по-скоро да се каже, че това е едно нормално „изчистване“, изясняване на проблема – тъй като констатирам, че има пародия на демократичен избирателен процес и система, които нямат нищо общо с европейските демократични принципи. А именно те би трябвало да си прилагат съгласно изискванията на Венецианска комисия, която е европейската комисия за демокрация чрез право.

  – Много отдавна тя изисква от България да се прекрати платеното участие в обществените медии и да бъде предоставен равен достъп до медиите на всички кандидати.

  – Именно. И това е минималното право, което трябва да гарантира всяка демократична държава по време на избирателен процес. С поглед не само към равнопоставеност на кандидатите, а преди всичко с поглед към правата на гражданите за достъп до информацията, необходима, за да може всеки избирател да съпостави своето мнение, да съпостави съответните личности и техните идеи. И оттам нататък – с тази равнопоставеност и изчерпателна информация – да може суверенно да направи своя избор.

  – Твърдите, че това право у нас е нарушено, въпреки международните спогодби?

  – Не аз го твърдя. То е факт. В случая елементарното право на българските граждани наистина да избират е тотално нарушено. Независимите кандидати са в неравностойно положение – не разполагат със същите финансови възможности като партиите и коалициите, предоставени от този последен Изборен кодекс.

  – Партиите и коалициите разполагат с по около 40 000 лева държавна субсидия, а инициативните комитети получават по 5000 лева за платени участия в медиите.

  – Това е неравностойно и недостойно. Бих казала и, че е почти анекдотично с оглед на факта, че публичното време, предоставено от обществените медии – телевизия и радио – което беше изискване на Венецианската комисия към българския законодател, е равно на 57 минути за цял един месец предизборна кампания.

  Говоря за единственото безплатно време, предоставено на всички независими кандидати! Оттам нататък как е възможно избирателите да получат информация?

  Получават информация от тези, които имат възможност да платят. Тоест – по-малко възможност за независимите, много повече – за партии и коалиции.

  Последното най-скандално нещо, което за мене е пародия на демокрация е, че цялото това нарушение се прави с решението на законодателя и с парите на данъкоплатеца – без да се гарантира правото на избор. Тоест, гражданите плащат, за да не бъдат информирани.

  – Става дума за държавни пари.

  – Точно. Пари на данъкоплатците. Пари, които могат да бъдат ползвани, за да се купува пропагандно време на партиите в части медии. Това е наливане на държавни средства в честни медии по усмотрение на партии и коалиции. От гледна точка на който и да е европеец това е неразбираемо. Не гарантира обективното отразяване на изборите – защото се купува пропагандно време и журналистите са превърнати в рекламни агенти на определени кампании, вместо обективно и неутрално да си вършат работата.

  – Тази ваша жалба до ЦИК не е единствена. Какво се случи с предишните три, отговориха ли ви, по какъв начин?

  – Първото ми обръщение към ЦИК касаеше сигнал да бъде обяснено как да се попълва правилно бюлетината. Обясненията засягаха единствено партиите и не беше написано нищо за незаависимите кандидати. Не знам дали в много държави има такъв сложен документ. Например, във Франция няма интегрална бюлетина. Разходите за отпечатването на бюлетините са за сметка на кандидатите, не на държавата.

  – Защо интегралната бюлетина е неразбираема, както твърдите вие?

  – Защото има преференциален вот за партиите и не се обяснява какво става с гласуването за независимите кандидати. От тази гледна точка постигнах успех, тъй като в регламента на ЦИК към избирателните комисии бе потвърдено, че дори и някой избирател по погрешка да зачеркне в частта за преференциалния вот някое „кръгче“, това няма да анулира бюлетината за независим кандидат. Което си е постижение.

  – А жалбата ви за споразумението между БНТ и ЦИК – за безплатното време?

  – О, да. Там изредих серия нередности за начина, по който беше направено тава нещо. Защото едно споразумение предполага, че ще има две страни. Аз не бях известена изобщо за подобно споразумение. Поставиха ме пред свършен факт.

  – Не бяхте уведомена, че можете да участвате в него?

  – Абсолютно. Не знаех, че мога да участвам в дебатите за това споразумение. Незнайно как всички партии са били уведомени. Ние, независимите – не. Освен един, който е подписал. Но няма да споменавам името му.

  Аз не съм подписвала такова споразумение. Разбрах за него едва, когато ме поканиха на първия безплатен дебат – спрямо споразумението, което нито бях виждала, нито бях подписвала.

  Това е детайлно, но тъй като единственият начин да се напредва и да се застави ЦИК да дава отговор, това са конкретните примери. Затова внасям тези жалби – с доста сух „жаргон“ и цитирне на различни примери и членове от Изборния кодекс. И се надявам на официален отговор.

  – Получихте ли отговор на жалбата си относно споразумението между ЦИК и БНТ?

  – От ЦИК – не. Получих отговор от БНТ, който обяснява, че те са спазили закона и ме препращат отново към ЦИК. Така можем да си играем това нещо много дълго време. И да продължава тази тъжна пародия, която е унизителна и за българските граждани. Те са избиратели, те са суверенът. И имат право на информация, независимо кого ще изберат. И този достъп до информация трябва да бъде регламентиран. Прозрачността трябва да е пълна за всички партии и коалиции, за всички граждански организации. И най-вече за гражданите! Защото това е тяхната съдба, това е тяхното представителство – те са институциата, човекът, който трябва да реши и който има право на достойнство и респект.

  Освен това, според мен между ЦИК и СЕМ има договореност този съвет (Съветът за електронни медии – бел. ред.) да публикува доколко е спазена равнопоставеността в излъчването на различните участия на кандидатите. Това трябваше да бъде публикувано до три седмици след началото на кампанията. Може би е публикувано – аз не съм го видяла и не съм чула медиите да го отразят.

  – Очаквате ли реакция от страна на ЦИК по повод последната жалба – за неравнопоставеността между независимите кандидати, от една страна, и партиите и коалициите от друга?

  – ЦИК по принцип е длъжна да отговори на конкретните въпроси. Но знам, че има хиляди начини да не се отговори конкретно. Да се скрият пред закона. Но така или иначе задължително да има отговор. Те не го дължат толкова на мен, колкото на българските избиратели. Защото в случая става дума за техните права. Не може да се правят избори с финансова цензура.

   

• О Валерии Новодворской

  Kонстантин Боровой, Эхо Москвы

  .

  17 мая 2014 Валерии Новодворской исполнилось 64 года.

  

  В 19 лет, 5 декабря 1969 года в Кремле, во Дворце съездов она бросила с балкона листовки «Долой Советскую власть» протестуя против ввода войск в Чехословакию.

  С этого момента каждый день ее жизни – борьба с коммунистическим режимом СССР, империализмом и фашизмом в России.

  Диссидент, правозащитник, политик, философ, историк, журналист, писатель.

  Пример индивидуального сопротивления варварству, бесправию, авторитарной власти.

  Пример индивидуальной защиты ценностей, записанных во Всеобщей декларации прав человека.

  Поклонников, фанатов, восхищенных ее неженской твердостью и не способностью ни к каким к компромиссам – толпы.

  Встать рядом решаются немногие.

  Памятники ей будут стоять в Литве, Латвии, Эстонии, Грузии, Чечне, Украине…

  Потому что каждый раз, когда очередные танки своими гусеницами давили свободу, она вставала на их пути.

  Иногда делала это одна, когда даже соратники и единомышленники были полны сомнений и страхов.

  И всегда оказывалась права, получив за это титул Русской Пифии.

  Ее общественные диагнозы всегда однозначны и жестоки. Как у всякого мудрого и опытного врача.

  А рецепты просты и радикальны, как всякие рецепты для сохранения жизни.

  Враги ненавидят ее и боятся.

  Друзья боятся, потому что знают, что она не простит никакой слабости и трусости.

  Она такая одна.

  Потому что честь сражаться со Злом на видимой всем горе, за всех нас принадлежит только самому достойному.

  Чтобы каждый из нас понял, что он тоже, даже один может сражаться со злом и победит.

   

• S&P: ‘Global Aging’ a bigger Threat to the U.S. than ‘Global Warming’

  While global warming is still a potential threat to a country’s creditworthiness, the impact aging populations will have on sovereign debt and public finances poses a bigger threat to the developed world, including the United States, according to the leading global ratings agency.

  Standard and Poor’s says that global warming and global aging are the two “mega-trends” that dominate the discussion about global economic challenges. But there is still a lot of uncertainty surrounding the impacts global warming will have on individual countries, while the impacts of growing pension, healthcare and welfare costs are widely understood and relatively clear.

  Our conclusion is that over a multi-decade time horizon the financial consequences of aging societies are likely to overshadow all other economic trends for most sovereigns,” S&P said. “We also expect advanced economies will be more negatively affected than sovereigns in emerging markets.”

  Rich countries, like the U.S. and many European nations, have saddled themselves with trillions of dollars of unfunded liabilities and debt. A study by University of California-San Diego economist James Hamilton found that the U.S. reported debt of $16.7 trillion is just the tip of the iceberg because of its $70 trillion in off-the-books debt at the end of 2012.

  “The five major categories surveyed include support for housing, other loan guarantees, deposit insurance, actions taken by the Federal Reserve, and government trust funds,” Hamilton wrote. “The total dollar value of notional off-balance-sheet commitments came to $70 trillion as of 2012, or 6 times the size of the reported on-balance-sheet debt.”

  The biggest contributors to the U.S.’s off-the-books debt were entitlement programs: Social Security and Medicare. Both of these programs are meant to assist retired people with living and medical expenses, but both are presented with the problem that the U.S. population is aging and there won’t be enough working people to support them.

  Hamilton reports that the Social Security program has $26.5 trillion in unfunded liabilities and Medicare has $27.6 trillion unfunded liabilities. Some European nations and Japan are already feeling the strains of aging populations on their public welfare programs and fiscal planning.

  “The impact of aging societies is already being felt in several advanced economies, most notably Japan, and will steadily increase through the next few decades,” S&P notes. “For most sovereigns, their demographic profile is such that the full impact of aging on economic performance and public finances will be felt from the mid-2020s or soon after (note: this is well beyond the time-horizon that can be reasonably applied to a sovereign credit rating).”

  S&P notes that while aging is a concern for developed countries with relatively high credit ratings, this is less of a concern for developing countries that tend to have younger populations and lower credit ratings.

  But it’s these countries that S&P warns would be more vulnerable to the effects of global warming because it will be harder for them to absorb the economic costs of increased natural disasters and warmer weather.

  “In contrast, while most sovereigns will feel the negative effects of climate change to some degree, we expect the poorest and lowest rated sovereigns will bear the brunt of the impact,” S&P noted. “This is in part due to their reliance on agricultural production and employment, which can be vulnerable to shifting climate patterns and extreme weather events, but also due to their weaker capacity to absorb the financial cost”

  “There are multiple channels through which climate change can affect the growth prospects of national economies and eventually levels of prosperity,” S&P continued. “Some of the most potent may be changing patterns of rainfall that can reduce agricultural yields via repeated and prolonged droughts, heat waves and wildfires, or floods.”

  “Extreme weather events, especially floods, can be expected to increasingly take a toll on a country’s infrastructure and thus productivity, exacerbating weakening endowment of productive infrastructure observable in a number of countries,” S&P added.

  While many scientists worry about potential more extreme weather events in the future, there is little evidence to support the notion that weather has already been made more extreme by global warming.

  The United Nations Intergovernmental Panel on Climate Change has said there is “limited evidence of changes in extremes associated with other climate variables since the mid-20th century.”

  And research by Dr. Roger Pielke, Jr., with the University of Colorado found it is “misleading, and just plain incorrect, to claim that disasters associated with hurricanes, tornadoes, floods or droughts have increased on climate timescales either in the United States or globally”

  “It is further incorrect to associate the increasing costs of disasters with the emission of greenhouse gases,” according to Pielke.

  But while S&P has warned that a country’s creditworthiness could be hurt if the predicted effects of global warming become observable, the credit rating agency has not revised anyone’s credit because of global warming.

  By Michael Bastasch

  This stands in contrast to the fact that S&P lowered U.S. long-term and short-term credit ratings in 2011 because the “fiscal consolidation plan that Congress and the Administration recently agreed to falls short of what… would be necessary to stabilize the government’s medium-term debt dynamics.”

  “Our understanding of climate change, on the other hand, is still developing and we lack sufficient reliable data to make precise predictions on if and when the effects of a warming planet and changing weather patterns will overshadow other factors,” S&P notes. “By its very nature of complex and inter-connected ecological systems, weather is inherently unpredictable and the picture can change suddenly and dramatically for an individual country or region.”

  Read more at http://barbwire.com/2014/05/16/sp-global-aging-a-bigger-threat-to-the-u-s-than-global-warming/#IppgH8UIOIr10JdW.99

• Открито писмо до Р. Сидерова и други членове на СИК

  

  Открито писмо до Румяна Сидерова (и много други членове на ЦИК): да, трябва да си върнете дипломите на юристи

  Г-жо Сидерова,

  В станалото епохално заседание на ЦИК по повод включените в списъка застъпници без тяхно съгласие двама граждани, вие казвате следното (цитат):

  “Откога разглеждаме жалба без подпис? Ние дипломите си на юристи ли трябва да върнем обратно? Няма документи, оформени като жалба, а и няма подпис. Ние започнахме лов на вещици.”

  Вие определено трябва да си хвърлите дипломата на юрист. Защото очевидно не сте запозната точно със закона, който сте упълномощена да прилагате като член на ЦИК – а именно, Изборния кодекс.

  Там законодателят изрично е изброил какви атрибути трябва да съдържа жалбата (цитат):

  „чл.26 (10) В жалбата се посочва решението, което се обжалва, основанието, имената и адресът на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес за призоваване.“

  Да виждате някъде изискване за подпис? Или атрибут, който да липсва в емейлите от жалбоподателите?

  Законодателят неслучайно не е изискал изрично подпис, точно защото подаването на много видове документи в България отдавна става – и се приема – по електронен път. Неслучайно е и упоменато изрично изискване на електронен адрес.

  В Австралия и Великобритания съдът приема за редовно призоваването по Фейсбук и Туитър.

  А Вие – заедно с още няколко членове на ЦИК – явно живеете в свят на необосновани подозрения и теории на конспирацията.

  Ето защо трябва да си върнете дипломите за юристи, както и да подадете оставка от ЦИК, и никога повече да не заемате обществена длъжност:

  Защото липсва елементарна логика и здрав разум да се подозира, че някой ще опита да фалшифицира жалби за само ДВАМА, двама от цели 7000. И най-вече от това автоматично и безкритично да се обобщава, че се “разиграва нещо, дирижирано от друго място”.

  Вие имате ли един факт за подобно подозрение? Не ви ли учиха по време на следването ви за юрист, че не всяка възможна хипотеза е равновероятна на всички други, особено пък ако за подкрепата й няма никакви факти в реалността?

  Защото г-жа Таня Цанева не е наясно със свръхелементарни правни норми, та допуска въобще да изкаже гласно идеята заличаването на наблюдатели да става… само със заявление на подалата ги организация, един вид без значение волята на нарочения гражданин.

  Защото абсолютно произволни хипотези, без никакво основание или факти, биват изказвани и приемани за равновероятни на много по-вероятните такива. Например г-жа Росица Матева, която “допуснала”, че “някой недоброжелател може да е изпратил по електронната поща сигналите от името на двамата хасковлии, а всъщност те може би искали да бъдат наблюдатели на близката до ДПС фондация“.

  По какво тази хипотеза, г-жо Митева, е по-вероятна от, да речем, че извънземни са пуснали въпросните емейли до ЦИК?

  Защото е крещящо противоречие в собствената ви аргументация, г-жо Сидерова. От една страна, според Вас няма нужда да се проверява самоличността на гражданин, който по емейл е “питал за собствените си права” ЦИК. А от друга, жалба от двама граждани, за извършено (а не потенциално) нарушаване на правата им, според Вас, е “клевета“? Кого “клеветят” подалите жалбите двама души – ще поясните ли, защото не разбрахме? ЦИК ли клеветят? Или въпросната организация, която ги е включила в списъка си на наблюдатели?

  Какъвто и да е отговорът Ви, къде видяхте клевета в жалбите им? Проверихте ли фактите по същество – а именно дали са включени без тяхно съгласие?

  Защото, г-жо Солакова, фразата “лицата да удостоверят с име, подпис и лични данни, лично, че са те” е толкова безумно нелогична и лишена от здрав разум, че няма къде повече.

  Първо, защо си позволявате да искате от гражданите повече данни, отколкото изрично е постановил Изборният кодекс (вижте цитата от закона по-горе)?

  И второ – още по-важно: как точно тези лица ще удостоверят, че “са те“ (!!!) с добавянето на подпис? Вие имате ли образец от техния подпис – положен пред доверен държавен орган – с който да сравните този, който те ще ви пратят в хартиено писмо, та да сте “сигурна” че “са те“?

  Ще кажете, че полагането на подпис води до правни последици. Но до какви последици ще доведе пращането на едно писмо от един злоупотребяващ от името на другиго – с измислен подпис, несъвпадащ с този на действителното лице, за когото той се обявява? Да не би да можете да откриете злоупотребата или самоличността на злоупотребяващия – за да го накажете според закона – само по един подпис на един лист?

  Така много бързо и лесно ще стигнете до “логичното” безумие да изисквате всеки, който общува с ЦИК, да ви изпраща копие от личната си карта, за да сравните с подписа му в писмото до комисията.

  О, момент, ами ако личната карта е открадната или някой я е преснел тайно от притежателя й?

  По тази адски хлъзгава плоскост, много бързо ще се хързулнете до иначе “логически” и “юридически”, но реално тотални абсурди като това ЦИК да иска всеки, който въпрос или жалба към комисията, да трябва да идва “на място” (ах, това толкова българско понятие!). Защото няма как иначе да сте сигурни – според вашата “логика” – в самоличността му, ако не можете да сравните лицето му със снимката в личната му карта, нали така?

  Ами ако личната карта е фалшифицирана? Ако някой я е изработил с доста добра техника и лицето на картата съвпада със стоящия “на място” пред ЦИК гражданин, но всъщност това “не е той”?

  Кой може със сигурност да удостовери дали някой е този, който твърди че е?

  Ще ви обясня как работят наистина успелите държави, към чийто стандарт – поне на думи – постоянно твърдим, че се стремим (живея в такава вече 18 години).

  Нивото, до която се е развила цивилизацията, изисква известна степен на доверие. Да, риск съществува. Но този риск трябва да бъде пропорционално оценяван и съпоставян с потенциалната големина на вредата, която би нанесъл. Оценката на риска трябва да бъде базирана на реалността – на вероятността нещо да се случи; на съпоставянето й с другите вероятности (а не автоматичното й приравняване на тях) според реалността, логиката и фактите, които я подкрепят; на съпоставяне с историята – дали подобно нещо се е случвало, колко пъти; и най-вече, колко голяма вреда е нанесло или потенциално би нанесло.

  За сравнение, американското правителство направи свой сайт за петиции и юридически се самозадължи да обсъжда официално и формално тези, които постигнат определен праг на подкрепа.

  Подписващият петиция там подава на сайта само името, емейла и пощенския си код. Забележете – няма никаква проверка на самоличността му. “Подписването” става директно на сайта, а това предотвратява почти всякакъв вид проследяване за фалшификации. (За разлика, един емейл може да бъде проверен и проследен с достатъчно голяма степен на сигурност дори и от получателя му, за да се види дали има основания за съмнения в автентичността на изпращача).

  Защо американците позволяват това? Защото са анализирали реалността и са установили, че рискът от злоупотреби е многократно по-малък от обществената полза да улеснят гражданите да бъдат чути.

  След всичко това, колко вероятна ви изглежда хипотезата някой злосторник да избере само двама и точно тези двама от списъка от 7000, подадени конкретно от тази организация, за да оспорва съгласието им да са наблюдатели ?

  И колко голям ви изглежда риска за някаква “целенасочена атака … лов на вещици“, г-жо Сидерова?

  Искрено ваш,

  Красимир Гаджоков
  български гражданин

  (Следват точен адрес в България, телефонен номер в Канада, както и е-мейл на автора на писмото – бел.ред.)

  –––––––––––––––––––

  Забележка: За да не бъде “отхвърлено” писмото ми, прилагам всички изисквани от Изборния кодекс атрибути за общуване с ЦИК. Ако се съмнявате дали “аз съм аз”, то пишете ми – ще ви изпратя сканиран моя подпис. Ако пак се съмнявате – мога да ви пратя това писмо, подписано с универсален електронен подпис.

  Източник:  Gadjokov.com

• Отворено писмо на Чергар до Сергей Станишев: Защо не си социалист

  Чергар,  Neverojatno.wordpress.com

   

  

  Г-н Станишев,

  Покрай отвореното писмо на олигарха Иво Прокопиев, което, знам, че няма да ви трогне, а дори ще бъде размятано като доказателство за „борбата“ ви с олигарсите, реших и аз да ви напиша едно писмо, което също съм убеден, че няма да ви трогне, но се надявам да накара тези, които смятат да гласуват за вас, да размислят. Въпреки, че имахте наглостта да издадете книжка със заглавие „Защото сме социалисти“, аз ще ти кажа – и на тези, които ме четат – Защо не си социалист. А най-доброто приложение на книжката ти е да се раздаде на пенсионерите като енергийни помощи да си разпалват печките, или да я закачат в кенефа, където, след като прочетат някоя страница от нея, да я откъснат и да си избършат задника.

  Та, защо не си социалист и ти, и тези дето си ги събрал около теб.

  Случвало се е няколко пъти да те виждам на живо, държиш се изкуствено – толкова изкуствено, че ти личи и без да си отваряш устата. Веднъж се разминахме в подлеза на президентството, а ти вървеше така, все едно освен теб никой друг не съществува на света – вирнал глава, високомерно, без да хвърлиш дори бегъл поглед върху тези, които се намираха с тебе там. Личеше си твоята надменност, как се мислиш за нещо повече от заобикалящите те, защото по това време ти бе премиер. Охраната ти бе доста небрежна; този, дето вървеше след теб, си гледаше нещо в телефона, та си помислих за миг, дали да не ти плесна един шамар зад врата и да ти фръкнат очилцата, че да слезеш на земята, но си помислих за човека – какво го чака след такова изпълнение, а и той храни семейство – и се отказах. Ако беше социалист, погледът ти нямаше да е над другите, а щеше да търсиш очите на всеки един човек, за да видиш света така, както го вижда той, да усетиш болката или радостта му, да разбереш какво го мъчи, и да се попиташ защо и какво можеш да направиш, за да му помогнеш.

  Ти не си социалист, защото нямаш и един ден трудов стаж в редиците на пролетариата, а единствените ти познания за проблемите му са заучените кухи политически фрази. Ти не си изпитвал нито глада, нито мизерията, нито дилемата дали да си купиш храна или лекарства, нито си се тюхкал как да си платиш сметките – неща, с които електоратът, когото претендираш, че представляваш, се сблъсква всеки ден.

  Ти не си социалист, защото си женен за жена, чийто първи мъж – банкерът Венцислав Йосифов – чрез своята Първа частна банка обра стотици хиляди българи, а тя не пада по-далеч от него. Защото в твоята партия има повече капиталисти, отколкото във всички десни партии, взети заедно. Колцина от висшия ешелон на БСП са без собствен бизнес? Защото използвате Маркс, който е бил профсъюзен деец и за разлика от вас се е сблъсквал лице в лице с нищетата, само за да стъпите върху трудовете му и да протегнете от там алчните си ръце към властта и парите.

  Ти не си социалист, защото си приятел с Делян Пеевски – човек, който ходи с охрана, на която може да завиди и израелският президент, и се опита да ме убедиш, че този човек бил преживял катарзис. Ще го питаш ли и после да ми кажеш, от кого се пази? Кой го заплашва? Защото се побратими в името на властта с най-мафиотската партия в България, каквато е ДПС, които най-нагло обясниха на българския народ колко е нормално да има обръчи от фирми, ползващи политически чадър, вместо да са подчинени на държавното законодателство.

  Защото аз работя за олигарх, който редовно, когато има избори, прави специални партиди от своята продукция, предназначени за вашите предизборни кампании – на БСП и ДПС – и редовно е посещаван от ваши депутати. Да, той е част от вашите обръчи, и за него закони няма, както и за работниците му – нищо, че сме социалисти – и вие, и той, и ние. Именно защото е „социалист“, той погазва безнаказано правата на трудещите се в бизнеса му хора и го прави вече поне 15 години, откакто го познавам. Не знам колко пари му поискахте за настоящата си предизборна кампания, но за да ти ги осигури, ни изстисква най-безмилостно, и по празниците не почивахме, дори и на 1-ви май – нищо, че сме социалисти.

  Ти не си социалист, защото когато аз бях дете, можех с 20 стотинки да се наям на училищната лавка с току-що опечени закуски, а днес по време на управлението на твоята партия синът ми плаща 2.50 за купон в стола и му сервират боклуци, а на лавката продават цялата Менделеева таблица безнаказано – нищо, че е забранено. Защото ти, който нямаш и един ден трудов стаж, се хвалиш, че си дал по 20 лв. на хора с по над 40-години трудов стаж.

  Сигурно ще кажеш – да, ама другите! Другите не ме интересуват, те не се пишат социалисти, ти си този, който злоупотребява с тази идеология в името на собственото си благоденствие. И все пак, от уважение ти говоря на ти, защото нали другарите си говорят на ти, но съм сигурен, че си го приел като обида, и това е още едно доказателство, че не си социалист. Ето, заради всичко това ти не си социалист и никога няма да те припозная като такъв, а заради такива като тебе и аз не съм социалист, а анархист.

   

• Емигрирайте, докато сте млади…

  …после може да бъде късно!

  .

  Костадин Костов, Kolevm38.blog.bg

  

  Винаги съм искал да кажа, че в живота си не съжалявам за нищо. Много хора са го казвали, но аз явно никога няма да мога да бъда един от тях. Едно от нещата, за които съжалявам, е доста голямо. Направо огромно. Това, че преди години, когато заминах в чужбина, не останах там завинаги. Едно място, където се чувствах истински човек: оценен, платен, възнаграден… просто човек.

  Тогава не разсъждавах по начина, по който го правя сега. И сигурно бях по-щастлив. В годините, в които бях на т.нар. гурбет, милеех за родната страна. Присънваха ми се реки и тополи. Опитвах се да усетя отнякъде аромата на скара и шопска салата. Да чуя българска реч. Исках да се прибера при семейството си, което всеки ден ми казваше, че нищо в България не се е променило, но аз не вярвах и им обяснявах колко трудно е тук, в другата земя. Колко смешен бях. Колко жалък и повърхностен.

  Там въобще не е трудно. Напротив. Прекалено лесно е.

  Първото, което очаквах, когато попаднах в тази земя, беше да открия студенина. Неприязън. Дори злоба. Нямаше. Имам чувството, че другите нации са лишени от тези чувства. Там е важно само едно – всеки да си гледа в неговата посока. Нещо, което българинът така и не научи. Никога не ме замесиха в конфликт и никога не чух нищо лошо за себе си. А в България… тук всеки говори за този, когото най-малко познава.

  Хората в другите страни са лишени от подобни емоции. За тях най-важното е да работиш добре, да си сигурен като човек, да може да се разчита на теб. Няма и студенина. Усмихнати, приветливи хора. Не прекалено близки, естествено. Но аз и не исках да се сприятелявам с никого. У дома си бях изпатил от „приятели” и познати. Точно това ми липсваше: хора, които ще ти помогнат, ти ще им помогнеш, но никога няма да те занимават с неща, които ама грам не ти влизат в работата.

  Второто нещо, което очаквах, беше да гледат на мен като на втора ръка човек. Отново се изненадах. Оцениха ме по това, колко работя, а не какво казвам за себе си или откъде идвам. Не ги интересуваше, дали съм българин/ украинец/ руснак или чех. Нямаше шуробаджанащина и колеги, които са родà на шефа по майчина линия. Или негови любовници, дъщери или сестри, които да бъдат толерирани.

  Ако се разболеех или не се чувствах добре, ме пращаха на доктор. Разходите бяха за сметка на работодателя. Не трябваше да се моля, като в България. Да чакам три часа на опашка, сред други болни, кашлящи и кихащи хора. След това да влизам в кабинет, в който ако не оставиш потребителска такса преди прегледа, няма смисъл да влизаш. Нямаше и типичното по български „кажете” – имаше „добър ден” – поздрав, който българинът така и не се научи да използва. Нямаше и преглед, който продължава по-малко и от едно средностатистическо миене на зъби. За пореден път имаше уважение, съпричастност. Все неща, което ние не притежаваме и никога няма и да усвоим. Колкото и да се опитваме и да се надяваме. Просто така сме устроени.

  Не се страхувах и да излизам навън. В България се ужасявах от софийските улици. А пък от тези в провинцията направо настръхвах. Мръсни, кални и гнусни. Зад всеки ъгъл дебне: джебчийка, скинар, болно от бяс куче… или човек. Не знаеш кой ще те наръга, кой ще те ограби. И по-лошото. Дори да го направят, няма кой да те защити.

  Дискотеките им нямаха нищо общо с българските. Нямаше мъже със златни ланци. Хостеси по бельо, което служи за пола. Нямаше минимална консумация. Чалга, от която ти се пригажда или пък хаус, който никой не слуша. Музиката не е основен фрагмент от обстановката. Атмосферата е важна. Защото идеята е да се отпуснеш, не да се напиеш и оглушееш. Там влизаш, пиеш и си заминаваш. Като пич…

  Сигурно сега пиша като типичен българин. Хваля чуждото и принизявам родното. Но то си е за принизяване. Направо за заклеймяване. Сигурно ще ме разберат само тези, които в момента не живеят в България. Тези, които имат парите и сигурността, която те ти дават. А не изпитват ужаса на мизерията и страха от поредната нещастна година. Много от тях са далече от семействата си. Трудно им е. Тежко им е. Но, когато дойде определена дата от месеца и посетят някоя банка, и изпратят сумата, която семействата им така отчаяно чакат – сигурно се чувстват по-добре. Да, парите не са всичко. Знам го. Но, когато ги нямаш – тогава са всичко. Защото в България, ако нямаш пари/ осигуровки/ дом – ще умреш като куче. На никого, освен на близките ти, няма да му пука за теб.

  Когато видиш един друг живот, се питаш: защо заслужих подобна съдба?

  И аз се питам същото. Защо трябва да живеем по този начин?! Защо спим, когато можем да работим? После си отговарям: защото няма работа. Иска ми се да работя, както работех там: да давам всичко от себе си, да нямам време дори да седна. Искам да го правя и тук. Но, когато дойде краят на месеца, и в банковата ми сметка получа заплатата, която в момента взимам в България, не откривам смисъл да давам всичко от себе си. Отивам, върша това, което се изисква от мен, и си тръгвам. Никога нищо повече, никога нещо за утре. Не откривам смисъл, защото няма такъв.

  Вие сигурно ще ми кажете, че и в България се изкарват пари. Сигурно ще добавите, че трябва да уча, за да успея. Да се реализирам. Но аз уча. И работя. Защото родителите ми получават толкова, колкото да не умрат от глад. Отново българска му работа: детето работи, за да не е в тежест на родителите. Ако се върна на възхваляваната от мен чужбина, ще ви кажа, че там отново не е така. Родителите получават заплати, които им стигат да плащат таксите за университети на децата си, да ги издържат и да им помагат. Моите не могат…. и не ги виня. Не са виновни те.

  Затова емигрирайте, докато сте млади. Докато имате силите, които ще са ви нужни, ако отидете някъде, в една друга земя, в която ще бъдете ако не по-щастливи, то поне по-спокойни. Защото спокойствието е най-важното нещо, което един човек може да постигне: спокойствието, че си осигурен/ защитен/ нужен и важен – като личност.

  Какво получавате в България: заплата, колкото да не умрете, две кебапчета, колкото да гласувате. Една ракия вечер, колкото да заспите. Едни почивни дни, колкото да си починете. Един живот, колкото да го изживеете.

  Ако това не ви стига – заминавайте. На никого няма да му пука, че си тръгвате. Нито един от познатите до болка лица от предизборните клипове, не се интересува, че точно вие утре си хващате сакчето и си тръгвате. Унизени и нещастни, защото напускате страната, в която сте се родили. Но на тази страна не й пука за вас. Важен е само гласът, който евентуално ще дадете, и бъдещето на някой, което този глас ще осигури. Не си го причинявайте. Никой няма да ви е благодарен, че сте се борили.

  Дано скоро и аз избягам, но този път няма да се върна. Ще си посадя топола. Ще си направя чужда шопска салата. Ще благодаря всеки ден на създателите на Скайп, че благодарение на тях, мога да видя баба и дядо. Но няма да се върна повече. Не съм толкова голям мазохист. Никога повече!

   

• Шпигел „прати“ Кирил и Методий в Русия

  Двамата солунски братя занесли в „изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”, твърди изданието

  Ана Кочева,  Frognews.bg

  .

  В един от последните броеве на авторитетното и четено и в България сп. „Шпигел” се появи статия от поредицата на Уве Клусман „Третият Рим”. Статията интерпретира факти от историята на Византия и засяга темата за мисионерската дейност на светите братя Константин-Кирил Философ и Методий, които от векове са на особена почит в българоезичното пространство навсякъде по света.

  В статията си между другото авторът пише следното: „Около 861 г. император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя Кирил и Методий като мисионери в областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”. („Um 861 hatte Kaiser Michael III. die griechischen Brüder Konstantin und Michael als Missionare in die Gegend zwischen Dnjepr und Wolga entsandt. Die beiden Priester und Gelehrten brachten dem werdenden Russenreich das kyrillische Alphabet und das orthodoxe Christentum“.)

  В това твърдение са допуснати най-малко три фрапантни грешки, които подменят историята. 

  1. Мисията от 861 г. на братята Кирил и Методий съвсем не е в изгряващата Руска империя (werdenden Russenreich), а в Хазария (Хазарския хаганат). Хазарите съвсем не са славяни, а още по-малко руси. Те са тюркска народност, живеещи тогава по тези земи. Били са езичници и са стояли пред дилемата да изберат една от трите световни религии – мюсюлманството, юдейството и християнството. Затова са отправили молба към Византия да бъдат изпратени проповедници християни, които да влязат в дискусия с представителите на другите две вероизповедания. И действително, двамата братя след отиването си в Хазария правят това. Най-труден е бил диспутът с представителите на юдаизма, който бил пуснал отдавна корени в Хазария. В Крим, който тогава също не е бил руски, братята се срещат освен с хазарите и с маджарската дружина, където провеждат подобни разговори. Мисията на Кирил и Методий сред хазарите не се смята за една от най-сполучливите. Покръстени били едва 200 души, а юдаизмът след това отново взел връх сред населението.

  2. Двамата братя в 861 г. не са донесли в Киевска Рус никакво ортодоксално християнство. Покръстването на Русия се извършва в края на Х в. (988 г.), т.е 120 години по-късно, отколкото в България. През 988 г. двамата братя не са били между живите (Кирил умира около 869 г.,  а Методий около 885 г.). Киевска Рус поддържа по време на късната си християнизация връзки не само с Византия, но и с България, която в западноевропейската историография поради големината на тогавашната българска държава и величието на създадената българска книжнина (сланявска по същност) е наречена империя. Приема се с доста сериозни основания, че огромната библиотека на цар Симеон (893-927) изцяло е била пренесена в Киев, не без участието и на византийските царедворци, завладели Преслав. Така в Киев възниква и руската редакция на старобългарския език и на старобългарската литература. Този факт е признат от най-големите руски медиевисти на ХІХ и ХХ век.

  Големият руски учен С. А. Никитин в Предисловието си към книгата И. В. Сахаров, Болгария, М. 1976, с. 5 пише: „Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато  руска литература и писменост още не са съществували”.

  Световноизвестният руски медиевист Д. С. Лихачов в труда си „Развитие на руската литература Х-ХVІІ вв.”, Ленинград 1937, с. 37 отбелязва: „Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.

  3. По-голямата част от световните учени сочат, че Кирил и Методий са създали глаголицата – първата славянска азбука. В Русия обаче се употребява кирилицата. Това е втора азбука, създадена вече в средновековната българска държава по-късно, и назована така в чест на Константин-Кирил Философ. Именно тази българска азбука е била пренесена в Русия 120 години след това при приемането на християнството там.

  Творческата и просветителска дейност на двамата братя от българоезичния Солун Константин-Кирил Философ и Методий – създатели на славянската писменост през ІХ век надхвърля границите на Източна Европа и придобива общоевропейско и световно значение. Светите отци на Ортодоксалната, а след това и на католическата църква като византийски мисионери, влизат в контакти както с представители на народи от Западна Европа (немци, италианци, унгарци), така и от Азия (араби, тюрки), което означава и с представители на различни религии – християнска, мюсюлманска, юдаистична.

  Те защитават правото на българската азбука да съществува, редом с останалите три, смятани за свещени, защото са на Христовия кръст. Преводите на светите книги на жив, говорим народен език, което двамата братя правят през ІХ век в българоезичния Солун, в Европа се случва едва векове по-късно.

  Ето защо светите братя се почитат и до днес от православната църква. В статията на Уве Клусман „Третият Рим” в сп. „Шпигел” се посочва, че Русия празнува всяка година на 24 май Денят на славянската писменост и култура. Този ден наистина започна да се чества в Русия, но от 1986 г. нататък. България го почита от 1851 г. като един от най-големите си празници, а през 1892 г. поетът Стоян Михайловски пише химн, който всеки българин знае наизуст и пее в прослава на двамата братя, тясно свързани с историята на България.

  .

• С. Манов: В чужбина при добра мобилизация ще гласуват между 40 000 и 45 000 българи

  Интервю на Йовка Йовчева със Стефан Манов,

  излъчено на 10 май т.г. по Дарик радио
  

  
  

  

  Снимка: DarikNews.bg

  При добра мобилизация между 40 000 и 45 000 българи зад граница е вероятно да гласуват на предстоящите европейски избори. Прогнозата е на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина. В интервю за предаването на Дарик „Реактивно“ той коментира решението да бъдат открити три пъти повече секции зад граница в сравнение с миналите евроизбори. На 25 май българите в Европа ще могат да гласуват в 168 секции в 35 държави.

  Около 15 000 българи в чужбина са гласували на изборите за Европейски парламент през 2009 г., но заради новата емиграция и повечето открити секции Стефан Манов очаква нарастване на броя на гласувалите над два пъти. Той призова сънародниците ни зад граница освен за активност в деня на вота и за съдействие при организацията на изборния ден.

  Според Манов не са основателни твърденията, че откриването на повече секции зад граница прави твърде „луксозно“ гласуването на сънародниците ни в чужбина, оскъпявайки вота.

  Чуйте интервюто със Стефан Манов

  .

  – Над 100 секции повече в сравнение с предишните избори ще се открият за евровота в чужбина тази година. Ще има ли толкова гласуващи българи зад граница?

  – Битката не е от вчера. След толкова години опити най-накрая успяхме да постигнем това, което смятаме за необходимо, така че българите в чужбина да имат възможността да изразят своето конституционно право на глас. А именно да има достатъчен брой избирателни секции, разпределени в големите градове, в които има съществени български диаспори. Сега говорим за европейските избори, но тове ще валидно и за другите държави извън европейския континент на предстоящи парламентарни избори.

  На последните евроизбори имаше към 52 секции, сега са над 160 – това е качествен скок напред. Това е възможно, защото беше променен Изборният кодекс. В него беше въведена възможността за автоматично откриване на секции без тези безкрайни заявления, които подавахме допреди приемането на новия Изборен кодекс.

  Бързам обаче да уточня, че това голямо количество изборни секции – почти три пъти повече, е голямо предизвикателство. Както за българските власти и представителите на дипломатическите и консулските служби по места, така и за нас – българските общности в чужбина. В новия Изборен кодекс е дадено широко място на българските организации по места в конкретната подготовка на избирателните секции.

  – Ще се справят ли посолствата и общностите ни зад граница, при положение че този Изборен кодек беше приет и приложен в последния момент преди изборите?

  – Да, това е трудният момент, защото тези нови правила, които дадоха възможност за голям брой избирателни секции, идват малко в последната минута и са реални затрудненията. Не съм се колебал да критикувам, когато сме били свидетели на погрешни действия от страна на българската администрация по места, спъващи избирателната активност. В случая не бих си позволил обаче да критикувам, защото трябва да сме наясно, че избори за един месец се организират изключително трудно по нови правила. В Лондон например ще има 13 секции.

  – Колко бяха там секциите на миналите избори?

  – Две. Спомняте си, че на последни избори през 2013-а в Лондон гласуваха близо 4000 души в две секции, с огромни опашки, с чакане по четири-пет часа. Но Лондон не е изключение. Във Виена гласуваха 1500, в Мюнхен – 1400 души, в Атина – 1400. Днес това вече няма да е факт. Край на опашките! Но трябва да има къде да се направят тези секции. Във Франкфурт и Мюнхен например има физическа невъзможност в консулствата да се поберат три секции, колкото трябваше да има. Там ще отворят само две.

  – Какво – мисиите ни зад граница заедно със сънародниците ни зад граница, трябва да търсят подходящи места?

  – Точно така, и дните са броени. Понеже Дарик се слуша много в чужбина – имал съм случаи в Тулуза, където хора ме срещат и ми казват, че са ме слушатели вчера по Дарик. Така че обръщам се към българските граждани в чужбина – обърнете се към посолствата във вашите страни, ако имате възможност да помогнете по организацията на секциите. Говорим за зали, но и за членове на секционни избирателни комисии. Знаете, че във всяка секция трябва да има петчленна избирателна секционна комисия.

  В Испания, където ще имаме 45 избирателни секции, има проблеми с попълване на бройката на комисиите. В Лондон също. Става дума за участие в секционните комисии – ангажимент от няколко часа в изборния ден, но колко важен за гарантиране на едни добри избори.

  Предизвикателство е към нас, българите в чужбина да покажем, че сме активни. След като толкова години сме искали да гласуваме, ами ето имаме възможността – трябва да отидем да избирателните урни. Нямаме оправдание, че нямало за кого да се гласува. Ами това не е вярно. Сега сме в предизборен период и не можем да говорим в детайли за това, но има достатъчно листи, за които хората да направят своя избор.

  – И най-малкото има възможност и условия да се гласува по-спокойно. Стига обаче и самата общност да се включи активно.

  – Това е призивът ми. Нека да кажа, че напълно безплатно българин в чужбина организира един интернет сайт, който позволява да се види къде са секциите и къде са нуждите от помощ за организацията им. Става въпрос за сайта glasuvam.org на блогъра Боян Юруков. В този сайт има много данни, адреси на секции, в интерактивен формат с карта на света. Проверете там къде е най-близката секция до вас, помислете можете ли да помогнете било със зала или с участие в секционна комисия!

  – Срещате ли съдействие от страна на външно министерство?

  – Контактите, които имам ме карат да смятам, че днес министерството е изцяло в посока да организира максимално добри избори в чужбина. Нямаме в момента – говоря за ръководството в София, някакви обструкции или спънки. Не мога да предпоставям обаче за поведението на българските посланици и консули по места – не навсякъде те са осъзнали тежестта, която лежи върху техните плещи по организацията на секциите, и не са се свързали навсякъде с местните български общности.

  – А трябва да го направят?

  – Трябва да го направят, кодексът им го вменява като задължение. Разбирам, че всички откриваме в крачка текстовете на новия кодекс, но философията е друга. Ако днес ние не си помагаме на място – от една страна българската администрация, от друга – българските общности, няма как да се случат тези избори и бумерангът ще ни се върне. Утре ще бъдем упрекнати, че ето видите ли – „държавата всичко направи вие да гласувате, а вие не гласувахте!“. И този упрек няма да е неоснователен, ако действително не се мобилизираме и не гласуваме.

  – Какво ще отговорите обаче на тези, които казват, че три пъти повече секции означава три пъти повече ресурс. Кому е нужно държавата да хвърля този ресурс? Съотносими ли са разходите за организацията на вота в страната на един глас спрямо парите, които са нужни зад граница?

  – Това е важен въпрос. Правил съм изчисления за предходни години – това е важно, защото се чуха през последните дни в публичното пространство, включително и от членове на ЦИК, че видите ли българите в чужбина гласували твърде „луксозно“. Като говорим, че нещо е луксозно това означава, че то е скъпо и не е толкова важно или поне не е жизнено важно.

  На изборите миналата година средният брой гласували в една секция в чужбина беше 510 избиратели. В страната – число, което никой не познава, този брой е бил 301 избиратели. В чужбина броят на секциите с над 500 избиратели беше 43 процента от всички секции. В страната този процент е 7. В страната в 14 на сто от секциите гласуват под 100 избиратели, а в чужбина – само 11 процента.Това са числата, които показват колко луксозно гласуват българите в чужбина. Т.е. гласуваме повече в една секция, като броят секции, в които гласуваме в нечовешки условия – защото да се гласува над 500 души в секция е нечовешко. Защото това са многочасови опашки, там няма изборни списъци, всичко се вписва в изборния ден, личните данни, попълват се едни декларации, че няма да гласуваш повторно. Това бави процеса, т.е. над 500 души в секция, стават километрични опашки.

  За цената на един глас. Направих си труда да намеря данни, които са достъпни и да изчисля. През 2011 г. цената на един глас е била 5,70 лева в страната.

  – Това не е покупко-продажба на гласове, да уточним, а толкова е струвала на държавата организацията на изборите за един изборен глас?

  – Да. В чужбина е било 6,15 лева. Т.е. разликата е 50 стотинки на глас. Общо за чужбина през 2011 г. са били похарчени 620 000 лева. Тази година все още няма официална информация, но сумата е горе-долу подобна.

  Важно е да се каже, че тези пари не са само за това, за да удовлетворят желанието на някой си да гласува. Конституционното право на вот е важно право, но трябва да разглеждаме провеждането на изборите в чужбина и като елемент от националната политика спрямо българите в чужбина. Фактът, че българската държава и общество излъчва този сигнал, инвестира и казва на тези хора, че все още имат значение за държавата, че тя иска да чуе техния избор в правенето на политика. Този знак е изключително силен, защото съм виждал хора, които от години не са се връщали в България, но които следят събитията. Фактът, че се подава тази ръка, това предизвиква у хората и желание да се информират. Когато те знаят, че има избирателна секция в тяхното населено място, ще се заинтересуват. Това активизира общността. Организацията на една секция в един град мобилизира, хората се срещат и разговарят.

  Така че нека разглеждаме тези 600 хиляди лева като инвестиция не просто, за да удовлетворим нечий каприз да гласува, а като инвестиция в националната стратегия на България за българите в чужбина.

  – Къде освен в Испания има голям брой секции, които ще бъдат открити за евровота?

  – Голям брой има във Великобритания, в Испания. Франция бележи нарастване на броя на избирателните секции. С гордост го заявявам, че българската общност във Франция е една от най-активните. Не сме многобройни спрямо общностите във Великобритания, Испания и Италия, но ето във Франция ще имаме секции в 10 населени места, а тръгнахме от четири града преди пет години.

  В Германия за съжаление местното законодателство забранява избирателни секции извън дипломатическите и консулски представителства, поради което ще има секции само в градовете, където има консулства и посолства – Берлин, Франкфурт, Магдебург. Не съм изчерпателен, нека се види на сайта glasuvam.org.

  Българската общност се мобилизира и направиха секции в периферията, в близост до Германия. Те ще дадат възможност хората да преминат границата и български избиратели от Германия ще дойдат да гласуват във Франция и в Австрия. Защото им е по-близо и защото не можахме да открием за тях секции в Германия. Това ще е на шега вид „изборен туризъм“, но не така както медиите си го представят.

  Така че шансът днес за гласуване, възможността е несъизмеримо по-висока отколкото на предходни избори. Залогът е голям. Това е един тест – както за българската държава дали ще съумее да направи необходимата органиазация, така и за нас българите в чужбина. Дали българите зад граница ще отговорим на този своеобразен апел, този призив и възможност.

  – Обикновено обаче евровотът не се слави с голяма активност. Едва ли трябва да чакаме при три пъти повече секции в чужбина да имаме три пъти повече гласували там в сравнение с миналите европейски избори?

  – На миналите европейски избори около 15 000 българи гласуваха извън страната. Това е 2009 г., през последните години емиграцията силно нарастна, пазарът на труда беше отворен. Имаме силно нарастване на броя пресни емигранти в страните от ЕС. Така че очаквам едно нарастване, което може да е над два пъти – очаквам между 40 000 и 45 000 гласували при една добра мобилизация. Защото ако е по-малко, ако е само двукратно увеличението на гласовете в чужбина, ако са около 30 000 само, сигналът ще е лош. Все пак ще има ръст в броя гласували.

  Евроизборите не са маловажни избори – днес повече от две трети от нещата, които се случват във всички европейски страни са продукт на решения на Брюксел. Когато ние отидем за гъби, казваме, че оставяме решенията в ръцете на бюрократи. Европейския парламент е един коректив на Европейската комисия и много често налага по-близките и полезни за хората решения. Затова е важно българите в страната и в чужбина да гласуват.

   

• Законодателно решение на правото на контакт с внуците

  Българските баби и дядовци имат гарантирани права да виждат внуците си, включително при липса на развод на родителите

  Материал на Sadebnapraktika.com

  .

  

  Традиционно за българския семеен бит и изграждащите го роднински отношения е участието на по-възрастните родители във възпитанието и отглеждането на децата на техните деца, т.е. на внуците им. Това участие не се изчерпва само с подкрепа в материално отношение – то има и свой нематериален елемент в светлината на своеобразното „духовно наставничество”, крепящо се на опита на по-възрастните, на моралните устои, предавани от поколение на поколение.

  Българският законодател не е останал равнодушен при изготвянето на нормативната уредба на обществените отношения в тази толкова важна за социалното изграждане на индивида област и е отчел споменатите традиции.

  Така, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.) дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, а в случай, че се пречи на поддържането на тези отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на децата. С известни редакционни изменения правилото е възпроизведено в текста на чл. 128, ал. 1 от новия Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), по силата на който дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, а това право има и детето. Наред с това е приета и нова за семейноправната ни уредба норма – според чл. 128, ал. 3 от Семейния кодекс, aко родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

  Като обобщение от обилната съдебна практика във връзка с приложението на чл. 128 може да се изведат няколко съществени момента:

  · Бабата и дядото разполагат с гарантирано от закона право да виждат детето и заявените пред съда искания по-често са уважавани (вж. например Решение № 3100 от 23.10.2009 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 895/2009 г., XVII състав; Решение № 854 от 01.08.2013 г. на Пернишки районен съд по гр. д. № 1954/2013 г., ГК, VIII състав; Решение № 405 от 11.10.2010 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. № 473/2010 г.);

  · Ръководещ за цялото производство и неговия изход е интересът на детето;

  · Изключително важна е работата на служителите на дирекция „Социално подпомагане”, които осъществяват конкретно проучване на всеки отделен казус, като се съобразяват с отношенията в семейството и най-вече интересите на детето;

  · Най-често определяната мярка на лични отношения се изразява в осъществяване на лични контакти, при които бабата и дядото могат да виждат и да вземат в своето жилище внука си от събота сутрин до късния неделен следобед, както и определен брой дни през лятната ваканция (между 10 и 20), при отчитане на годишния платен отпуск на родителите;

  · Възможно е изпълнението на съдебното решение, с което са уважени исканията на бабата и дядото, да бъде отсрочено с оглед необходимостта от извършване на социална работа с родителите, детето и неговите баба и дядо.

  Пример за впечатляваща правоприлагаща дейност от страна на съда е Решение № 101 от 1.03.2010 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 1105/2009 г., ГО, 2-ри въззивен състав. Във въпросното въззивно производство майката атакува решението на районния съд, който е определил мерки на лични отношения между ищците и техния малолетен внук, изразяващи се в осъществяване на лични контакти, при които бабата и дядото ще виждат и вземат при себе си своя внук всяка втора и четвърта събота от месеца от 09,00 до 17,00 ч., както и 15 дни пред лятото, които не съвпадат с ползвания платен годишен отпуск на майката, а също и с режима на лични контакти на бащата с детето в едномесечния срок през летния период.

  В мотивите на съдебния акт, с който частично се отменя първоинстанционното решение и се постановяват различни мерки за лични отношения, откриваме следните писмени съображения на съда:

  „Мерките на лични отношения между ищците и техния внук не следва да се разширяват с продължителен престой на детето при бабата и дядото през летния сезон. Към настоящия момент не може да се предполага едно продължително откъсване от родителите (и в частност – от майката) как ще се отрази на душевния мир на малолетния. До такъв по-дълъг престой при дядото и бабата през летния сезон може да се стигне по взаимно съгласие между ищците и ответницата, при условията на житейска добронамереност и преодоляване на обтегнатите отношения между тях, или отново по съдебен ред.

  Този режим не следва да се прилага в случаите, когато първата събота от месеца съвпада с едномесечния период през лятото, в който бащата ще вижда и взема при себе си детето в изпълнение на режима за лични отношения между тях. По този начин настоящото решение няма да бъде в колизия в постановения по съдебен ред режим за лични отношения между бащата и малолетния. Режимът на лични отношения между ищците и детето не следва да се прилага еднократно и в случаите, когато майката ползва платения си годишен отпуск през лятото. Изричното уточнение за еднократност се налага от възможността майката да ползва платен годишен отпуск на части, и то все през първата седмица от летните месеци.

  С оглед на обстоятелството, че детето не познава своите дядо и баба, и че то ще бъде поставено в стресова ситуация, ако внезапно бъде отделено от майка си, съдът намира, че посочените мерки на лични отношения не следва да бъдат изпълнявани незабавно. В тази част изпълнението на решението ще следва да бъде отсрочено за срок от 60 дни, считано от влизането му в сила. Необходимо е за подготовката на малолетното дете като начало да се определят други мерки за лични отношения с бабата и дядото. През 60-дневния период след влизане на решението в сила е необходимо да се проведат поне три срещи между ищците и детето. Тези срещи следва да се осъществят в гр. Б. в работни дни (ищците са пенсионери, не са ангажирани по трудов договор и могат да пътуват) в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”.

  Необходимостта от провеждането повече срещи ще следва да бъде преценена от социалния работник с оглед темповете на адаптиране на детето към неговите баба и дядо. Предварителните срещи между детето и ищците ще следва да са с кратка продължителност по преценка на социалния работник (примерно около час) и да се провеждат на място, което да е удобно и нестресиращо за детето (например в кабинета на социалния работник, на детска площадка, като разходка и др.). На тези срещи не следва да присъства майката, за да не се усеща напрегнатостта в личните й отношения с ищците, освен ако социалният работник прецени друго с оглед състоянието на детето. Социалните работници ще следва да проведат и предварителна работа с майката за коригиране на нейното поведение, изразяващо се в препятстване на контактите на детето с дядото и бабата.”

  Признатото със съдебно решение право на бабата и дядото на лични контакти с внука им разполага и с друга специфична процесуална защита – тази, давана от съдебния изпълнител в рамките на ръководеното от него изпълнително производство. За целта е уреден специален изпълнителен способ – изпълнение на задължение за предаване на дете, намерил легален израз в разпоредбите на чл. 528 и чл. 529 от Гражданския процесуален кодекс.

  По мнение на частен съдебен изпълнител с район на действие – Софийски градски съд, в практиката по принудителното изпълнение се отчита деликатността на тези отношения и се съобразяват интересите на страните в производството, но най-вече тези на детето. В тези хипотези изпълнителният орган разполага с правомощие да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане” за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение (чл. 528, ал. 4 ГПК). Съдебният изпълнител може да поиска от дирекцията да предприеме подходящи мерки за закрила в семейната среда:

  · осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите;

  · социална работа за отстраняване на конфликти и за подобряване отношенията между родителите и детето, както и между него и неговите баба и дядо;

  · информиране и консултиране на детето и др.

   

• <<
• 1
...
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
...
• 421
• >>