Всички авторски страници

Авторски

• Рой Питър Кларк: Репортерите да се дистанцират от неутралността

   

  Един от основните авторитети в съвременната западна журналистика Рой Питър Кларк предлага на журналистите и репортерите „да се дистанцират от неутралността“

   

  Кларк пише своята 20-та книга. Тя ще се казва „Кажи го, както е: Ръководство за ясно и честно писане“. А есето, че „неутралността е добро, но не винаги“, публикувано от Пойнтър, ще се превърне в една от главите на книгата.

  Ето някои мисли от това есе, което по-долу може да го намерте на английски език.

  „Не използвам думата обективност. Сега тази дума има твърде много конотации. Вместо това има три други: неутралност, безпристрастност и независимост.

  Журналистите НЕ трябва да бъдат неутрални, когато става въпрос за ценностите на журналистиката, ценностите и идеите на демокрацията, гражданското участие – особено изборите.“

  По-нататък в есето си Рой Питър Кларк описва шест групи, на които съвременната журналистика може да бъде разделена, в зависимост от това колко далеч са медиите (репортерите) от нулевата позиция – позицията на „неутралитет”.

  Например, абсолютно неутралните медии се характеризират с „краткост“ на представяне на информация.

  За следващата група е важно да декларира своята независимост, но и да могат да публикуват мнения (чрез маркирането им). Тези медии следват правилото на две позиции. Това е най-разпространената група медии, която се е развила през 20-ти век.

  Третата група е „замесена, обвързана„. Те се характеризират с твърда проверка на факти (но не по всички теми), разследвания в определени области, които редакторите смятат за важни. Те са неутрални по много въпроси, освен например социалната несправедливост, участието в избори, образованието и т.н.

  Четвъртата група е „Застъпничество – адвокатство, защита на позиция“. Те обхващат само онези теми, в които имат интерес. Те са акционисти.

  Петата група са „поддръжници (партийци)„. Те работят с информацията, която е необходима за легитимиране на някаква идея.

  Шестата група е „пропагандаторите„. Тук всичко е просто: фалшификати, манипулации и дезинформация за постигане на определени от някого цели.

  Разбира се, че за да се убедим в прочетеното дотук, не е нужно да ходим далеч, а е достъчно да си спомним за журналистическата дейност на Христо Ботев. Той не е можел да остане безпристрастен в своите издавани в Браила и в Букурещ вестници.

  Следва оригиналът на есето на английски език.

   

  In journalism, ‘objective’ is a good word with a noble history. But let’s consider ‘distance from neutrality.’

  Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things.

  Вy: Roy Peter Clark

  Poynter writing teacher Roy Peter Clark is working on his 20th book, scheduled for publication in the spring of 2023. The title is “Tell It Like It Is: A Guide to Clear and Honest Writing.” The publisher is Little, Brown, which has published the last six of his books. This essay is set to become a chapter in the new book.
  

  April 21, 2022

  For the purpose of this exploration, I will not rely on the word “objective.” It is a good word with a noble history. But it has taken on so many problematic and confusing connotations that it may have lost all practical meaning. I’ll replace it with more useful terms.

  Here are five: neutral, disinterested, nonpartisan, impartial and independent. If someone painted a word cloud on the side of an old journalism school, I can imagine these words being included.

  It is in that constellation of words that many but not all journalists and public writers find their duty. The current moment is calling those words — and the standards and practices associated with them — into question. If I am a journalist, or work in any news organization, especially if I am a reporter representing the place, may I march in protest or in support of something, may I donate money to a presidential candidate, may I slap a bumper sticker on my Mustang?

  Social media have, of course, magnified the problem, as has everything that is happening in the moment, from pandemic debates, to recession effects, to civil unrest and fire in the streets, not to mention a presidential campaign in which one candidate attacks the news media and who lies about the results of the election.

  May I write a tweet to express my own preferences and not those of my news organization? Does my role matter: reporter, copy editor, ad manager? If I wear a mask while reporting, am I making a political statement? When it comes to issues about “where I stand” as a public writer, I have reached one powerful conclusion: Just because journalists choose to be neutral about some things does not mean they have to be neutral in all things. (There will be fervent debates about what those things are, and I hope this essay helps us have them.)

  Journalists need not be neutral about the value of journalism at its best. About the ideals of democracy at their best. About civic participation, especially things such as voting. In my shop, you could put a sign in your yard saying “Register to Vote.” But not “Vote for So-and-So.” An American flag, yes. A Confederate flag, no. A pride flag? Hey, my oldest daughter describes herself as “queer.” You decide.

  In my shop, you could be openly supportive in many ways for human rights and racial justice. But if you are covering the criminal justice beat, you need to write with a level of neutrality about whether we should “defund the police.” If you are doing your job, you need to help us understand the various meanings of that phrase.

  There are too many variables to count. What kind of organization do you work for? One that aligns itself with a particular ideology? Or one that stands closer to neutrality as a reporting ideal? And within that organization, what is the role of the particular journalist? What space does he or she occupy? What genre dominates? Beat reporters, investigators, editorial writers, columnists — all will recognize the freedoms and restrictions that influence their work.

  That is why each tends to write in a particular voice that represents a discipline within journalism and public writing.

  As I think this through as a coach for writers and editors, I find myself asking one particular question again and again: “As you write this, what is your distance from neutrality?” And another: “Where do you want that distance to be?” And another: “How will you create the voice that marks that distance?”

  Measuring stick
  To help individuals and organizations to measure their distance from neutrality, I am wondering if it’s possible to create a tool.

  You can call it an algorithm, a spectrum, a model, or just a measuring stick. It extends from left to right, from 0 to 5. The higher the number, the farther the distance from neutrality. I anticipate the criticism that this measurement is crude and its findings inexact. It’s certainly tentative. My hope is that stakeholders will argue with it, revise it, adapt it to their own views of public writing and democracy. By all means, create something better.

  I am pretty sure about this: No news organization, publication, or website that I know of fits easily into any of the following categories. You may disagree.

  Before I proceed, I would like to differentiate my measuring stick from another scale with a different purpose. There have been reasonable efforts to mark publications that lean to the left or lean to the right of neutrality on the ideological scale. On such a bias scale, the conservative magazine National Review would lean to the right, and, say, Mother Jones would lean to the left. In my scale, they would be side by side, exactly the same distance from neutrality.

  Here’s my scale:

  Zero: Objective

  This form of public writing embraces objectivity, at least as an ideal. In some of its current uses, it embodies an unachievable goal (the blank slate; purity from the effects of bias and subjectivity), it is listed here as “zero” rather than “one.” It falls outside the boundary of neutrality. To borrow a phrase from New York University journalism professor Jay Rosen, it now represents a “view from nowhere.” Many who embrace it seem oblivious to how a self-imposed insulation from political expression is in itself an ideological viewpoint.

  It is characterized by:

  Stenographic reporting
  Overattribution
  Fairness defined as “two sides”
  False equivalence
  Context that is thin or nonexistent
  No investigations
  No editorial positions
  No fact-checking of statements by experts
  No interest in diversity
  One: Neutral

  This form of journalism was the norm through many decades of the 20th century and is practiced to some degree in every mainstream newsroom, but has recently come under pressure.

  It is characterized by:

  No partisan attachment
  No special interest
  Declarations of independence
  Few strong editorial opinions
  Labeling of opinion
  Balance in opinion pieces
  Some fact-checking, but not systematic
  Corrections policy
  Strict standards against political participation by editorial workers
  Yellow or red lights on what can be said on social media
  Occasional declarations of “non-voting” as a sign of civic celibacy
  Goal: You can’t tell from coverage where the reporter or organization stands
  Tries to avoid “loaded” language in reports
  Some interest in diversity, with expectations that everyone, in spite of differences, would operate with the same news judgment
  Two: Engaged

  This form of journalism finds paths to public service that do not always require neutrality as a value. What is sometimes thought of as antagonistic to neutral journalism is here reimagined as a positive, such as a belief in the value of diverse points of view on the same experience. It is the direction where many news organizations are leaning, but it lacks a name.

  It is characterized by:

  Neutral reporting on many issues
  Heavy fact-checking, especially on the powerful
  Investigations that stand for certain values
  Editorial positions with labels designed to make opinion transparent
  Neutrality on some issues, but not every issue (such as protection of children, social justice, voter participation, quality education, getting poison out of the water)
  No false equivalencies; evidence is weighed and presented proportionally
  May reflect values of region or class or culture
  Expresses its distance — sometimes unintentionally — by story selection
  Makes distinctions on who can offer takes on social media
  Willing in coverage to use language that characterizes a position: “racism” or “lying.”
  Growing interest in diversity, hoping that diverse perspectives create a more complex and fuller expression of the truth
  Three: Advocacy

  “Advocacy” is the word we were left with when we lost any positive connotation to the word “propaganda.” The American Heritage Dictionary defines “advocacy journalism” as “Journalism in which the writer or the publication expresses a subjective view or promotes a certain cause.”

  It is characterized by:

  Story selection in support of a particular cause and interest
  A narrower — but deeper — focus on stories of particular interest
  Transparency about its mission and purpose
  Promoting actions — including the raising of money — to support a cause
  Attention to alternative viewpoints, but often to debate them
  Coverage of groups and topics ignored or under-covered by mainstream organizations
  Complex definitions of diversity to match groups and causes being promoted
  Fact-checking, targeted to oppositional groups
  Accuracy a value, supported by corrections
  To paraphrase Aldous Huxley, a good advocate only promotes efforts that are in “rational self-interest” of the public at large.
  Four: Partisan

  A partisan works at a farther distance from neutrality than an advocate. As in all these categories, there can be a crossing-over. The American Heritage Dictionary defines “partisan” as “a fervent, sometimes militant supporter of a party, cause, faction, person, or idea.” While the partisan writer can act — unlike the propagandist — with reason and responsibility, those qualities can be distorted by passionate adherence to the cause.

  It is characterized by:

  Stories, information, data, visual imagery used only in support of the cause
  Personal attacks on opponents
  Little attention to fact-checking, except against the opposition
  Distorted characterizations of those on the other side (as in political ads)
  Undermining of evidence — including science — that contradicts your side
  Repetition of slogans and talking points
  Loading language to bolster your cause while denigrating the other
  Demagogic critiques of elites
  Balance defined only as us vs. them
  Obvious, but at times unstated, attachment to a political party, church, labor union, or business interest
  Some reporting and verification, but more emphasis on assertion, often without evidence
  Embrace only forms of diversity that support your position
  Encouraged use of social media in support of cause
  Five: Propaganda

  The meaning of this term turned in the mid-20th century, taking on a more negative connotation after the effects of Nazi propaganda were discovered. In this context, the distance from neutrality is as far as it can be. Fact-checking has no relevance here. Nothing expressed here can be justified.

  This is characterized by:

  Disinformation and misinformation
  Outright lies and fabrications
  Exaltation of heroes
  Demonizing of enemies
  Scapegoating of minorities
  Disregard for facts and science
  Hate speech, verging on the criminal
  Promotion of conspiracy theories
  Reckless adherence to a demagogue, destructive cause, or profit motive
  Dependence on repeated slogans
  Appeals to baser emotions
  Disguised as more responsible forms of communication
  Questions for discussion
  Can an individual place himself or herself along this spectrum?
  Can an individual practice a variety of these at different strategic moments, being, for example an occasional neutral observer and an occasional advocate?
  What if we were to think of these borders as permeable rather than rigid? Would that help us?
  Could an organization place itself along this spectrum?
  Could we examine the practices of particular organizations and be able to place them in a category? For example, where might we put USA Today, The New York Times, Fox News, NPR, or The Wall Street Journal?
  Could these categories influence the ways in which organizations develop and publish their standards and practices?
  Could an individual look at these categories and identify the kind of place he or she would like to work?
  Where do powerful social networks stand on this landscape? If they publish ALL forms of these stories, does that make them “neutral?” Are they a platform or a publisher?
  How do practices of craft create the effects needed to fulfill one or more of these categories?
  Is the term “engaged” a useful one to describe the territory between neutrality and advocacy? Is there a better one?
  In the midst of a pandemic, all media leaders are trying to work this out, to find the appropriate distance from neutrality that becomes a launching pad for the fulfillment of their mission. A case in point was the announcement in September 2021 that Julie Pace was to be named the executive editor of The Associated Press, one of the most important jobs in journalism.

  Here’s what she had to say to The New York Times: “I understand that sometimes there is an outdated impression of The A.P. or a feeling like we’re just a basic wire service putting out choppy sentences. If that is your impression of The A.P., then you haven’t been paying attention to The A.P. We produce just incredibly high-level, sophisticated reports across all formats every day.”

  But what about the AP’s distance from neutrality? “Being a fact-based news organization does not mean that everybody on every side of an issue gets equal hearing, gets equal voice. In certain cases, the facts are just really clear, and we want to make sure that we are amplifying the facts and not muddying the facts. So Covid vaccines are safe. Climate change is real. There was no widespread fraud in the U.S. election. Those are not political positions; those are fact-based positions.”

  In other words, while the AP will remain neutral on many topics and issues, they will follow the evidence in support of fact-based conclusions. Neutral on many things does not mean neutral on every thing.

  www.poynter.org

  .

• Радев: Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други

  .

  Суверенната българска позиция се изработва в София, не в Киев. Няма нужда от посещение на българска делегация в Киев. Политици, които губят чувствителност за проблемите на своя народ, не могат да помогнат на други народи. Призовавам българските политици, преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи. Това каза пред журналисти президентът Румен Радев.

  Според него, икономическата война ескалира и рискът за България се повишава във всички измерения на конфликта в Украйна.

  „Неслучайно отдавна призовавам за внимателно и отговорно отношение на България към този конфликт, който влияе пряко за живота и благосъстоянието на българите тук и в Украйна. Излизат редица разкрития къде отива българското оръжие. Недоумявам как министърът на икономиката ще обясни на българите и на левите хора, които винаги са били срещу войните, че българското оръжие подхранва този конфликт“, посочи Радев.

  По думите му спирането на газа за България ще е истински тест за европейската солидарност. Радев допълни, че това е времето, в което ще се види дали Европейският съюз ще помогне на най-енергийно зависимата и най-енергийно бедната държава. „Правителството трябва да отговори защо Русия спира газа само на България и на Полша. Спира ли се на Австрия и Германия, те как плащат и гарантират енергийната си сигурност? Също така, резервиран ли е достатъчно капацитет за доставки от Гърция или други страни. Ако не е, ще видим да загряват посредници. Това означава, че навярно ще намерим алтернативни решения, но това ще изисква и време, и средства и означава много по-високи цени и рискове за доставките“, предупреди държавният глава.

  Румен Радев подчерта, че правителството дължи категоричен отговор на гражданите чии интереси обслужва.

  „Крайно време е правителството да даде ясни доказателства, че осъзнава и отстоява българския суверенитет и в своята политика се води от българския национален интерес“, допълни той и отново заяви категоричното си мнение, че България не трябва да предоставя военна помощ на Украйна.

  Източник: Novini.bg

  .

• Преобразуват Държавната агенция за българите в чужбина в администрация към МВнР

  .

  Държавната агенция за българите в чужбина се преобразува в администрация към министъра на външните работи, съобщават от Министерски съвет. Това се случва в изпълнение на т. 5 от раздел V на Приложение № 18 към Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г.

  С Постановлението изпълнителният директор на агенцията се определя за второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на външните работи. Също така се приема Устройствен правилник на изпълнителната агенция, уреждат се правните последици от преобразуването, като са предвидени текстове, съгласно които активите и пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавната агенция за българите в чужбина, преминават към изпълнителната агенция.

  Включена е и разпоредба, уреждаща преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от Държавна агенция за българите в чужбина, при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

  Припомняме, че още служебното правителството в края на миналата година прие решение, с което освободи Илия Гюдженов като председател на Държавната агенция за българите в чужбина. За председател на Агенцията бе определен Тодор Ванчев, а за зам.-председател Елисавета Тасова, която замени опитния експерт Димитър Владимиров.

  Тодор Ванчев в периода от 2010 до 2016 г. е бил експерт в ДАБЧ, като същевременно е и член на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. От 2016 г. до момента е главен експерт в дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите „История“ и „Етнология и културна антропология“ от СУ „Св. Климент Охридски“.

  Tъй като все още не е обнародван приетият Устройствен правилник на изпълнителната агенция, припомняме нашето предложение от  17 март 2022 г., за допълнение в чл. 1., ал. 2 от правилника:

   

  В проекта за УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА е написано:

  “Чл. 4. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който е орган на изпълнителната власт.
  (2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

  Моля към алинея 2 да бъде добавен примерен текст: „Договорът и назначаването се осъществява след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията.“

  И окончателният текст да изглежда примерно така:

  „(2) Трудовият договор с изпълнителния директор се сключва след открит и публичен конкурс, като всеки кандидат представя подробна и ясна концепция за дейността на агенцията. Договорът се подписва, изменя и прекратява от министъра на външните работи, съгласувано с министър-председателя.”

  Моля да вземете под внимание, че в ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ изрично е записано, че назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества (т.е. чрез конкурс), което е в синхрон с най-добрите международни практики.

  ––––––––––––––––

  Разбира се, както е в много закони, има възможност да се заобиколи такъв конкурс или да не се проведе.

  Ето защо не само от мое име, а като основател на българския сайт Еврочикаго, най-любезно Ви моля да се съобразите с предложената редакция и от името на онези наши читатели, които още в далечната 2014 г. настояха за такъв конкурс (линк).

  Тогава правителството се съобрази с нашето искане и конкурс бе проведен, но въпреки резултатите му, назначението бе политическо и не бе избран най-добре представилият се. Това бе една от причините авторитетът на ДАБЧ да се срине и вероятно бе основна предпоставка за последващите назначения и нарушения на законите от служители на агенцията.

  Вярвам, че горното предложение ще бъде разгледано и одобрено, тъй като единствените рискове от това изменение е вероятната съпротива в част от служителите в администрацията.

   

  П. Стаматов

  .

• Велики четвъртък

  .

  Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Иисус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

  След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

  Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

  На Велики четвъртък Иисус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите, в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Иисус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря, и за предателската целувка на Юда.

  

  Велики четвъртък крие много символика. Според традицията, великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.

  Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се подменя с ново и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома.

  Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

  Боядисването на яйца има вековна история. Традицията с обагрянето на яйцата, приемани като символ на вселената, датира още от времето на древните китайци, римляните, галите.

  На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

  Български традиции и Великден

  Всеки един от дните през Страстната седмица, по българската православна традиция, се отбелязва по различен начин:

  – През първите три дни се почиства домът, дворът, стопански постройки и се къпят децата за здраве.

  – На Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото яйце се боядисва червено и се правят различни обреди – рисува се кръст на челото за здраве. След което се оставя настрани до следващия Великден, когато се хвърля в течаща вода – вярва се, че така изхвърляме всичко лошо от дома. Също така, на Велики четвъртък не трябва да се работи.

  – На Разпети петък се посещава църква, като се минава под масата на плащаницата. Забранено е тъкането, преденето и другите женски занаяти.

  – На Великата събота се месят великденски хлябове, питка и козунаци.

  – Великден е седем дни, наречени Светлата седмица. След полунощ на Светлата събота, в продължение на 40 дни, православните се поздравява с „Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе!“.

  .

• Моряци от кораба „Царевна“ за преживяното от тях

   

  Евакуирани моряци от кораба „Царевна“ пред Maritime.bg

  Какво разказват моряците за преживяното от тях – вижте във видеото.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Из коментар* на Румяна Ченалова във Фейсбук, публикуван от Lentata.com:

  Поздравления за тримата смели мъже от екипажа на „Царевна“ – втори механик Рали Димов, Мирослав Стоянов и кадет Митев, които с интервюто от днес (бел. ред. вчера) повдигнаха плътната завеса, спусната от правителството по случая с евакуацията от пристанището в Мариупол.

  Какво стана ясно от отговорите им:

  1. До края на март 2022 г. на пристанището е било спокойно като активни бойни действия, включително преки попадения и денонощен обстрел е имало от началото на април.

  2. Мобилните оператори са били блокирани и единствената връзка с близките си моряците са осъществявали чрез фирмата, посредством сателитен телефон.

  3. След пресконференцията, дадена от съпругите им, ТЕЛЕФОННАТА ВРЪЗКА Е БИЛА ПРЕУСТАНОВЕНА от фирмата, по съображения за сигурност на екипажа.

  4. Министерство на външните работи осъществява ПЪРВИ контакт с екипажа чрез капитана на кораба СЛЕД ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА. До края на март, когато е било сравнително спокойно и възможна евакуация, българските власти НЕ СА ПОТЪРСИЛИ ВРЪЗКА С ЕКИПАЖА НА КОРАБА.

  5. МВнР предлага евакуация, когато вече КОРАБЪТ Е ПОД ОБСТРЕЛ.

  6. Какво е предложението: първоначално предложения коридор минава през цяла Украйна; предложението е да тръгнат без телефони, компютри, багаж, като подпишат ДЕКЛАРАЦИЯ , че слизат по свое решение, че съзнават и поемат всички рискове от това пътуване, че слизат на СВОЙ РИСК /13,23 мин. от интервюто/. Екипажът знае, че в Украйна се стреля по зелените коридори, и отказва да напусне кораба.

  7. През април бойните действия се пренасят почти до кораба, тъй като бункерът, в който се крият азовци/украински войски, е на 100 м от кърмата на кораба. По кораба има директни попадения /6,30 мин./.

  8. “Царевна“ остава ЕДИНСТВЕНИЯТ ТЪРГОВСКИ КОРАБ в пристанището, чийто екипаж НЕ Е ЕВАКУИРАН /6,48 мин./. Моряците са наблюдавали евакуацията на 26-членен екипаж на съседен кораб, които слезли след спиране на стрелбата от двете страни.

  9. Разбирайки, че само българският екипаж не е евакуиран, моряците поискали отчет от капитана, както и настояли да говори с МВнР на България – да ги пита ЗНАЯТ ЛИ, че всички останали кораби са евакуирани, с изключение на „Царевна“ /7,25 мин./.

  10. Полученият отговор: „Общи приказки. Обясняваха, че някои от евакуираните кораби били с повредено комуникационно оборудване, друг кораб бил изгорял, трети били с еди какви си националности.“ /8,03 мин./

  11. МВнР са контактували по сателитен телефон само с капитана на кораба, който е официален представител на корабособственика.

  12. “Опитваха се да ни разубедят. Няколко дена успяваха, но накрая вече нямаше как и тръгнахме.“ /8,42 мин./

  13. Един от членовете на екипажа отива до поста на служители на армията на ДНР и уговаря час и половина времеви коридор за евакуация. „Събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме с белите знамена. Просто вече нямаше как. САМИ ТРЪГНАХМЕ С РИСК ЗА ЖИВОТА СИ.“

  14. “Войниците на ДНР ни дадоха храна, вода, извозиха ни с полицейски екскорт…
  Искам да им благодарим от все сърце, че ни спасиха. /11,20 мин./
  Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, се опитват да ни успокоят, да ни кажат: „Момчета вече сте на сигурно, ние ще се грижим за вас“, да ти дават храна, вода, консерви, много е трогателно…“

  15. „Обясняваме си позицията на правителството на България с политически причини.
  Но накрая тръгнахме САМИ и ни извадиха ДНР, и всеки сам да си прави изводите.
  Благодаря на ДНР и на Русия, че ни евакуираха от бойното поле, че добре се държаха с нас, че ни дадоха храната си, водата и всичко, което имаха /14,4 мин./
  ВСЯКА СУТРИН СЕ МОЛЕХМЕ ДА ОСТАНЕМ ЖИВИ. /15,04 мин./

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Подчертаните стилистично с главни букви изрази са на авторката.

  .

• Моряци от „Царевна“ са се евакуирали от кораба без съдействие от българска страна

  .

  Моряците от блокирания повече от месец кораб „Царевна“ на пристанището в Мариупол са се евакуирали сами, без помощта на българските власти – съобщиха от БНР.

  Това разказаха Севдалина Стоянова и Катерина Димова – съпруги на двама от моряците (вж. снимката).

  

   

  По думите им, 15 души от екипажа сами са взели решението да напуснат плавателния съд и потърсили съдействието на войници от „Донецката народна република“, които им помогнали.

  „Попитах съпруга си как е минала евакуацията. Той отговори, че им е писнало да чакат, събрали са си нещата, слезли са от кораба и войниците са ги евакуирали. Никой от българска страна не е помогнал“, обясни една от съпругите.

  Моряците са настанени в хотел.

  Ето част от разговора със Севдалина Стоянова и Катерина Димова.

  .
  
  ‘

  Припомняме, че по-рано днес началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че Екипажът на „Царевна“ е на сигурно място:

  „Това е ярко доказателство, че държавните институции работят и използвам случая да поднеса моите адмирации към всички институции, които бяха въвлечени в този процес“.

  Държавният глава Румен Радев днес също каза:
  „Работи се усилено българските моряци, които вчера бяха евакуирани от кораба „Царевна“ да се приберат благополучно“

  Премиерът Кирил Петков заяви вчера, че 14 български моряци и един украинец от екипажа на българския кораб „Царевна“ вече са извън пристанището на Мариупол. А по свое желание на борда остават капитанът, старши-помощникът му и още трима моряци, двама от които украинци.

  Но, както се разбира от разказа на двете моряшки съпруги – няма ярко доказателство, че държавните институции работят по друг начин, освен да огласяват разнопосочни съобщения.

  .

• Възпитаник на БУ „Иван Станчов“ ръководи ракетен полигон в Нова Зеландия

  .

  Българинът Алек Дережян ръководи ракетния полигон на Rocket Lab в Нова Зеландия

  .

  Нина Цанева разговаря с Алек Дережян в “Нашият ден“
  по Програма „Христо Ботев“ на БНР

  

  Възпитаник на българското училище „Иван Станчов“ в Лондон работи в авиокосмическата компания Rocket Lab и ръководи ракетния полигон в Нова Зеландия.

  Алек Дережян е директор на ракетния полигон в Нова Зеландия, където се извършват изпитанията на ракетните двигатели. Той е част от екипа на фирмата, която миналата година.

  В продължение на 19 години Дережян работи като авиационен инженер в Ролс Ройс. От тези 19 години три е работил в Индия и три в Китай като технически директор. В момента Алек прави изпитания на двигатели за нова ракета, която ще лети до Луната.

  Алег Дережян е главен герой в “Нашият ден“:

  “Имам усещането, че любовта към авиацията е в кръвта ми. Баща ми беше навигатор и покрай него и аз много се запалих. Бях решил да стана пилот, но той ме убеди да стана авиоинженер, защото ще имам повече опции за развитие в бъдеще, а пилотството да остане като хоби и удоволствие. Развиваме и нови двигатели и подобряваме сегашните. Всеки двигател, който лети, първо трябва да се сглоби, а след това му правим тест.

  Двигателите се инсталират в ракетата, правим тест на ракетата и чак тогава ракетата вече заминава за площадката, откъдето излита. Приблизително едни път месечно изстрелваме ракета.“

  

  Пътят

  “Преместихме се в Англия, когато бях на 10 години, през 1989 г. Завърших четвърти клас в София и заминахме. В Лондон започнах да уча в английско училище без да говоря дума английски. За радост всички бяха много мили и много ми помогнаха, бързо проговорих езика.

  По-важният проблем беше да поддържам българския, защото, напускайки България на 10 г., е лесно човек да загуби родния език. Още тогава бях решил, че ще гоня авиацията.“

  Rolls-Royce

  “Първите две години в Rolls-Royce, където бях електронен инженер, бяха обучение. Аз бях в авиационния бизнес на компанията. От началото на кариерата ми се занимавам с тест на двигателите. Кариерата ми в Rolls-Royce продължи 19 години“

  България

  “Навремето се връщах доста често в България, когато живеех в Англия, в момента е по-трудно. Работата е доста напрегната и остава много малко време за неща извън нея.“

  Животът в Нова Зеландия

  “Животът тук е прекрасен, затова се преместихме от Англия в Нова Зеландия, защото синът ми наближаваше 5 години, беше време да започне училище, решихме, че климатът тук е по-добър. Училищата и класовете са по-малки, животът е по-спокоен.“

  Чуйте целия разговор в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

• Тед Галън Карпентър: Как изпрахме корупцията в Украйна

   

  Тед Галън Карпентър*,

  The American Conservativ

   

  Страната не е символ на свободата и либералната демокрация

  Изявленията на американските и западните власти, както и обемните материали в медиите, създадоха удивително подвеждащ образ за Украйна. Бяха положени съгласувани усилия страната да бъде представена не само като жертва на бруталната руска агресия, но и като смела и благородна крепост на свободата и демокрацията. Конвенционалният наратив искаше да ни накара да повярваме, че Украйна е източноевропейската версия на Дания.

  Продуцентите на този разказ настояват, че настоящата война не е просто спор между Русия и Украйна за амбициите на Киев да се присъедини към НАТО и за териториалните претенции на Москва към Крим и Донбас. Не, настояват те, войната е част от глобалната битка между демокрацията и авторитаризма, а украинският президент Володимир Зеленски е лидер, който заслужава най-малкото почитта, отдавана на Уинстън Чърчил. В своите бележки за войната от 26 март президентът Байдън каза, че конфликтът е „битка между демокрацията и авторитаризма, между свободата и потисничеството, между реда, основаващ се на правилата и този на грубата сила.“

  Джон Блейк от CNN буквално сравни каузата на Украйна с войната на Америка за независимост. Той заяви, че „украинците градят свои собствени паметници на демокрацията с кръвта си.“ Светът, каза той, „е прикован от тяхната борба да отблъснат могъщата руска армия и да съхранят раждането на демокрацията в родината си.“ Добави още, че „войната в Украйна не е само геополитическа битка – тя е призив за спомен. Куражът на украинския народ е спомен за това, което Съединените щати бяха – „фар на свободата“, където буквално всяко дете знаеше наизуст „Химн за Конкорд“, гравиран в основата на паметника на американския опълченец.“

  В материал от 26 март в USA Today Джон М. Бриджленд, директор на съвета за вътрешна политика на Белия дом при президента Джордж У. Буш, изрази подобни шумни адмирации към Зеленски и украинската отдаденост на демокрацията. „Светът вижда смелостта на украинския президент Володимир Зеленски и на украинския народ, които са готови да умрат, за да защитят своята демокрация и свобода“, написа той. Бриджленд каза още „действително, никоя цена не е твърде висока, когато [украинците] трябва да защият своята демокрация и любимата си Украйна.“

  Сътрудникът на Fox News и бивш началник на отдел в ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в основата на този конфликт, е демокрацията. Не НАТО представлява истинската заплаха за него.“ Той добави, че „Путин не може да преглътне демокрация с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа до границата си. Ето защо той започна тази брутална атака, която причини смъртта на толкова много украински цивилни, невинни граждани.“

  Идеята, че Украйна е била толкова ярък демократичен модел в Източна Европа, че самото й съществуване е ужасявало Путин, може и да е удобен мит за американските политици и експерти, но е мит. Украйна е много далеч от пример за демократично-капиталистически модел и неустоим магнит за угнетените руски маси. Реалността е много по-мрачна и тревожна: Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в международната система. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022, Transparency International постави Украйна на 123-то място от 180-те страни, които е изследвала, с резултат 32 по скала от 1 до 100 точки. За сравнение, всеизвестно корумпираната Русия се нарежда само малко по-ниско, на 139-то място, с 29 точки.

  Представянето на Украйна в съблюдаването на демокрацията и гражданските свободи не е много по-добро от нейните резултати в сферата на корупцията. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е вписана в категорията „частично свободни“ страни, с резултат 62 от 100 възможни точки. Другите страни в тази категория са такива бастиони на свободата като Филипините на Родриго Дутерте (55 т.), Сърбия (62 т.), Унгария (70 т.) и Сингапур (47 т.) Любопитно е, че Унгария, която беше обект на язвителни критики от страна на прогресивния Запад заради консервативната социална политика на премира Виктор Орбан, е с 8 точки повече от Украйна, която е обект на безкритични похвали от същите западни идеологически фракции.

  Още преди войната да избухне, в политическото управление на Украйна имаше грозни примери на авторитаризъм. Само месеци след Майдана през 2014 г. се полагаха усилия за потушаване на вътрешните критики, които се засилваха с годините. Украинските политици също са оказвали тормоз над политически дисиденти, въвеждали са мерки за цензура и са забранявали чуждестранни журналисти, за които са смятали, че са критични към украинското правителство и неговата политика. Подобни враждебни действия са били критикувани от Amnesty International, Human Rights Watch, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други независими наблюдатели. Неонацисткият батальон Азов беше неразделна част от военния и правоохранителен апрат на президента Петро Порошенко, като запази тази си роля и при президента Зеленски.

  Някои от репресивните мерки всъщност се задълбочиха при Зеленски още преди избухването на войната с Русия. През февруари 2021 г. украинското правителство затвори няколко (предимно, но не само проруски) независими медийни издания. Това беше направено въз основа на някакви напълно неясни критерии. Сега Зеленски използва войната като оправдание за поставянето извън закона на 11 опозиционни партии и национализирането на няколко медийни издания. Това са доста нехарактерни за една демокрация мерки, дори и във време на война.

  Крайно наложително е да съчувстваме на украинците, които преживяват ужасни страдания в резултат на решението на Владимир Путин да започне война. Каквото и да е било нивото на провокации от страна на Съединените щати и техните съюзници от НАТО, както и украинската готовност да сътрудничи на тези провокации, отговорът на Русия беше прекален. Той създаде заплаха за мира в Европа и хуманитарна катастрофа. Ние обаче можем да осъждаме действията на Путин и даже да приветстваме украинската военна съпротива, без да възприемаме фалшив образ за политическата система в Украйна. Страната не е символ на свободата и либералната демокрация и войната не е екзистенциална битка между демокрацията и авторитаризма. В най-добрия случай, Украйна е корумпирана, полудемократична страна, с тревожни репресивни политики.

  Предвид тази отрезвяваща реалност, призивите към американците да „подкрепят Украйна“ са некоректни. Запазването на независимостта и териториалната цялост на Украйна със сигурност не си струват Съединените щати да влязат във война с ядреновъоръжената Русия.

  ––––––––––––

  * Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбрана и външнополитически науки в института Cato и външен редктор в The American Conservative. Автор е на 12 книги и повече от 950 статии по международни въпроси.

   

  Източник на текста на български: „Гласове“

  Превод: Екатерина Грънчарова

  .

• Македонците българи ли са? Боби Ристо пред Мартин Карбовски

  .

  Македонецът, който не се срамува/страхува да се нарече българин

  @Bobby’s Perspective е популярен YouTube влогър, който не се страхува свободно да изразява мнението си. Той е македонец по произход, притежава немски паспорт и българско самосъзнание. Той иска да познава корените си и след всичко научено и прочетено днес е категоричен, че македонският народ всъщност е български. Според Боби Ристо – македонците са жертва на комунистическата пропаганда, която заклеймява българите като окупатори – пише Мартин Карбовски за своя събеседник.

  Още от @Bobby’s Perspective – в специално записаното за @Martin Karbowski видео.

  .

  .

• Бъзикилийкс: Второ писмо до оцелелите от Третата световна война

   

  Чергар Чергаров,

  Neverojatno.wordpress.com

  Ето, че отново сядам да пиша, правя го, защото писмото ми не е адресирано до моите съвременници, дори и някои от тях да го прочетат. То няма да промени ситуацията, а ще стане поредният затрупан от истеричната пропагандна машина глас. Ако четете това писмо и войната не е свършила, то знайте, че то не е адресирано до вас, но нищо не ви пречи да го дочетете докрай. Лично за мен, това дали ще го прочете или не няма значение, нито пък би ми донесло някакво удовлетворение, ще се радвам, обаче, ако то бъде прочетено след години от оцелелите от това безумие, ако има такива. Дано и вие да сте сред тях.

  Не знам какво ще пише във вашите учебници по история за тази война, знам, че историята се пише от победителите, а това предполага, че няма да узнаете нищо съществено, а ще се плъзгате по плоскостта на героизирането и обвиването със славен ореол на това само по себе си ужасно нещо, каквото е войната. Аз обаче, ще ви кажа защо се води тази война и от кого – води се за пари от богатите клики от двете страни на фронтовата линия. Едните живеят на изток (в Русия) и се чувстват заплашени от агресивната политика на тези, които живеят на запад (в САЩ). Чувстват се заплашени, защото тези от запад искат да придобият контрол над ресурсите на тези от изток, и нямат никакви задръжки по какъв начин и на каква цена да го постигнат, а тези от изток не желаят да споделят богатството си с тези от запад, което в очите на цивилизования запад е голям грях. Нека да уточня, ако все още не ви е ясно, войната се води и направлява от върхушката на тези две страни, в борба за контрол над ресурси и натрупване на богатство, физически обаче в нея воюват и умират бедните хора, само че не тези от запад. Войната се води на чужда територия, на територията на Украйна, която хората от запад бяха направили свой подстъп към Русия в усилията си да я притиснат и поемат контрол над богатствата й.

  И така, какво имаме дотука, две воюващи олигархични клики, едната от които – Руската, напада страната сателит Украйна и в резултат получаваме трагедия за милиони хора. Особеното е, че в тази война американци не умират, умират украинци и руснаци, и то основно бедните, или такива с промити националистически мозъци, а ужасното е, че всяка смърт най-цинично и безскрупулно се използва за пропаганда, а пропагандата цели, освен изграждането на завършен сатанински образ на едната страна, и продължаването на войната. Развитата западна цивилизация, чрез пропагандата си оправдава и изисква изпращането на още и още оръжия за продължаването на войната. Тези оръжия трябва да се изпращат в Украйна, докато има поне един жив украинец, който желае да се жертва в тази война и разбира се да убива руснаци, това е много важно. Предполагам, че много от украинците нямат ясен отговор, защо се случва тази война, те знаят за какво воюват, но защо, съмнявам се. Може би се чудите, дали е имало опити за прекратяване на войната и установяване на мир. Да, има такива опити, но те не са приоритет на западната пропагандна машина, защото тя не дава жертви в тази война все още, а само оръжия. Те пресмятат цената на тази война в пари, а не в унищожени животи, а парите те си ги печатат и, докато има желаещи да умират, те ще им плащат.

  Пропагандата, която върви в момента, включително и в нашата държава България, цели насаждане на омраза, а не желание за мир. Украинците бяха излъгани и изоставени, бяха използвани и в крайна сметка пожертвани. Сега тези, които ги излъгаха, седят отстрани и им дават оръжия, но не се намесват лично, защото целта не е да се спаси Украйна, а да се унищожи Русия, или поне да се отслаби и, ако това става с цената на милиони отнети украински животи и разбити съдби, ами добре – ние ще им дадем още оръжия. Украйна няма шанс сама да победи в тази война, а и ние няма да и помогнем, но щом се бори, ще я аплодираме, докато не издъхне.

  Западния елит се страхува от мащабна война, защото е много вероятно да загине и тогава, кой ще ги харчи тези пари, но няма нищо против бедните да се избиват за благото на богатите. Само че не е много сигурно, че тази война няма да запали и техните черги, затова и пиша това писмо. Третата световна война де факто все още не е започнала, но вероятността това да се случи не е никак малка. Нашите войнстващи либерали, които наричат себе си умни и красиви и размахват дипломите си от престижни университети като пропуск за рая, са особено агресивни в пропагандните си крясъци да изпращаме оръжие. Един от тях ми направи особено впечатление, в коментара си той беше написал, че е готов да плати цената на войната, готов е да плаща по-високи сметки, по-високи цени на стоки и услуги, за разлика от мързеливите и глупавите (да точно така го беше написал – „мързеливите и глупавите“), но да изпратим оръжие на Украйна, за да може да продължи тя да се бори. Всъщност нека първо да ви обясня кои са умните и красивите, и кои са глупавите и мързеливите. Най-просто умните и красивите са богатите, а глупавите и мързеливите са бедните. Защото да си умен означава да имаш диплома, която ти осигурява високоплатена работа, а да си красив означава, че имаш пари да си купуваш скъпи дрехи и аксесоари, тоест ако нямаш пари не можеш да си умен и красив, поне не и според техните разбирания. Така че, ако работиш по 12 часа на някаква поточна линия или в хотел, или в заведение и т.н., и нямаш пари да си издържаш семейството, то ти си си виновен, понеже не си завършил престижна специалност в елитен университет и автоматично, щом нямаш пари, минаваш от страната на глупавите и мързеливите, които не могат да си плащат сметките. Ако напишеш книга, но нямаш пари, си глупав, ако нарисуваш картина, но нямаш пари, също си глупав, ако си учен, но нямаш пари, също си глупав – и мързелив, да не забравяме. Нищо, че голяма част от великите писатели, художници и учени са живели в лишения. И това е така, защото всички ценности на тези прозападно настроени хора се свеждат само до една – до парите. Ако нещо не може да бъде купено и продадено, то неговото съществуване е безсмислено, така разсъждават нашите пропити със западни ценности (всъщност западна ценност, защото тя е само една) съграждани.

  Но да се върна на нашия конкретен пример, както писах, този човек беше готов да плаща повече, за да продължи войната в Украйна. Да плаща с пари. За него несгодите на войната се измерват само с пари. Той не е готов да плати с живота си и да отиде да защитава своята кауза с оръжие в ръка, но е готов да изпрати оръжие в нечия друга ръка, чиито притежател най вероятно ще умре, защото е воювал с това оръжие, или в най-добрия случай ще убие някой друг с това оръжие. Тоест нашият приятел е готов да изпрати пари, обзет от чувство за справедливост, дори се чувства длъжен да го направи, за да продължат едни хора да се избиват. Този човечец, умен и красив, който може да си плаща сметките, е готов да плаща за това смъртта и трагедията да продължават да вземат нови жертви. Той не допуска, че войната, истинската война, може да стигне и до него, та той има пари, а щом имаш пари, никой не може да те убие. Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

  Но нека да се върнем към големите играчи, за да не си помислите, че в тази война воюват някакви други ценности освен западните, защото и воюващите от страната на Русия воюват за същите ценности, за правото да изкарват пари от заграбените ресурси на страната, която управляват, без да позволяват на някой да ги заплашва, че ще им ги отнеме. Интересно е, че всяка страна, която притежава някакви природни богатства и откаже да ги сподели със западната цивилизация, рано или късно бива обявявана за враг и въвлечена във война. И в тези войни загиват цивилни, но за тях никой не плаче и никой не им изпраща оръжие за да се защитават.

  Но да се върнем на войната, тази толкова ценна война, която западната цивилизация си мисли, че може да поддържа и ограничава в приемливи за нея граници. Защото точно това е целта й, войната да продължи колкото се може по-дълго, без обаче да излиза от границите на Украйна. За МИР пропагандната машина не говори. Аз не разбирам, но все си мисля, че ако имаше желание тази война да бъде спряна, то имаше механизъм това да се случи още в самото й начало. Можеше, според мен, да бъдат съставени миротворчески части под егидата на ООН, които да се разположат на свободната все още Украинска територия и да спрат по-нататъшното настъпление на Русия само с присъствието си, и това все още може да бъде направено, но няма да се направи. Никой няма да отиде да пази живота на жителите на Одеса, но ще им пратим оръжие, за да може да воюват за живота си и, ако убият някой друг руснак, супер! Ако умрат, ще направим филм или най-малкото ще използваме шокиращите сцени на смъртта им, за да убедим целия свят да им изпрати още оръжие.

  Всъщност, като казах целия свят, то не мислете, че целият свят е против Русия, въпреки че точно това си мислят и вярват нашите поклонници на западната демокрация, но това е защото те са коне с капаци, виждат само това, което искат да видят и повтарят вярванията си като мантра. Всъщност Африка, Южна Америка и по-голямата част от Азия не подкрепят санкциите срещу Русия и то не за друго, а защото са сърбали супата на западния елит, четете бомбите му. Така че целият свят на нашите демократи се свежда горе-долу до САЩ, Канада, Европейския съюз, Австралия и Япония. С просто око се вижда, че светът и в тази война е разделен на бедни срещу богати.

  И накрая, сетих се още нещо, което ценят нашите демократи, те обичат силните на деня, обичат славата и известността, успехът е тяхното верую. Ако искаш да успееш, да влезеш в редиците на умните и красивите, трябва да си създадеш обкръжение от успешни и известни хора. Те обичат да се снимат с такива. Затова и тази снимка, която съм поставил в началото, говори много. В средата е бившият комунистически диктатор (така го наричат демократите) Тодор Живков, а от лявата му страна е Соломон Паси, първият евроатлантик в България, човекът, който вкара България в НАТО. Защо смятате се е снимал, какво е мислил, когато е правена снимката, какво го е вълнувало? Аз ще ви кажа, бил е щастлив, че стои до другаря Тодор Живков и, че има честта да се снима с него. Усещал е как собствената му значимост нараства с това познанство и съм сигурен, че се е хвалил за да изпъкне с него в очите на другите пишман демократи. Ето заради такива дребни душици започват войните и хиляди хора намират смъртта си. За тях живота на другите не ценен, ценни са само богатствата и парите им, но само ако имат достъп до тях.

  Послепис: За ужас на демократите това писмо ще бъде запечатано, скрито и съхранено на сигурно място, така че да бъде отворено след сто години и прочетено от хора, които ще учат за тази война от учебници, ако има разбира се оцелели.

  .

• Евродепутати искат от февруари оставката на Урсула фон дер Лайен

  .

  Боян Бъчваров, Bogari.bg

  На специална пресконференция в Страсбург на 16 февруари 2022 г. петима евродепутати – Стасис Якелюнас от Латвия, Иван Синчич от Хърватия, Кристиан Терхеш от Румъния, Виржини Жорон от Франция и Кристине Андерсон от Германия – призоваха за незабавното оттегляне на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

  Сериозен конфликт на интереси, лошо управление и цензура

  Според депутата Стасис Якелюнас, тя е част от огромна научна измама, свързана с Ковид-19 и пропагандна кампания, която причинява масови нарушения на човешките права и свободи и е заплаха за демокрацията в Европа.

  Поради нейните действия и явен конфликт на интереси тя трябва да подаде оставка от поста си като председател на Комисията. Депутатът представи следните доводи:

  1. Фон дер Лайен е участвала в частна комуникация с изпълнителния директор на Пфайзер преди да подпише договора за покупка на ваксините, но отказва да разкрие съдържанието на тази комуникация. Това е явно нарушение на принципите за прозрачност и добра публична администрация.
  2. Според разкритите сегменти от споразумението с Пфайзер (не всички части са разкрити, което е още едно нарушение на същите принципи), Европейската комисия трябва да координира външната комуникация с този частен търговски субект и да популяризира ваксините срещу Ковид-19 като световно обществено благо. Това не е наука, това не е добро управление, това е изпълнение на бизнес-план за ваксини и председателят на Европейската комисия действа като главен търговски представител на тази компания.
  3. В резултат на този ангажимент г-жа фон дер Лайен се застъпва за ваксинацията като единственият начин да се сложи край на пандемията. Това е лъжа – има ефективни и не скъпи протоколи за лечение от началото на пандемията. Хиляди лекари по света свидетелстват за това, но председателят на Комисията ги игнорира през цялото време.
  4. След подписването на договора с Комисията на 20.05.2021 г. Пфайзер заяви в прес-съобщение, че „пандемията вероятно ще продължи още няколко години и всички трябва да бъдем ваксинирани по няколко пъти“. Как може да знаят това и защо председателят на Европейската комисия трябва да се „абонира“ за това твърдение?
  5. Комисията си сътрудничи със социалните мрежи за т.нар. „проверители на фактите“, с други думи, цензура на научни и обществени дебати за Ковид-19. Това сътрудничество беше обявено още на 10.06.2020 г. и е един от основните движещи елементи на пропагандата за Ковид-19.
  6. Според официалната декларация за интереси на председателя фон дер Лайен, нейният съпруг Хайко фон дер Лайен е медицински директор на биофармацевтична компания и също така съветник на друга фирма, която се консултира с него за германския и европейския пазар на здравеопазването. Тъй като г-жа Урсула фон дер Лайен участва активно в рекламирането на бизнеса с ваксините срещу Ковид-19, това е още един сериозен конфликт на интереси от нейна страна.

  „Заради всичко това тя трябва да подаде оставка от поста си на председател на Европейската комисия“.

  Якелюнас призова ръководството на всички политически групи и ръководството на Европейския парламент да създадат разследваща комисия за пандемията от Ковид-19. „Хората от Европейския съюз се нуждаят от отговори от този парламент за това, как и защо започна тази пандемия, как бе управлявана и как да се предотврати тя да се случи отново“.

  „Епидемия от корупция“

  Хърватският депутат Иван Синчич се изказа против налагането на зеления сертификат, който не само се доказа като неефективен, но и доведе до нарушаване на основни човешки и конституционни права, превръщайки се в средство за натиск в ръцете на властта за налагане на задължителна ваксинация.

  „Някои европейски лидери като френския президент Макрон и италианския премиер Драги демонизират и остракират част от своя народ, които не приемат експерименталните медицински продукти, които се доказаха като ненадеждни и с много странични ефекти. Не можем да повярваме, че това се случва през 21 век. Това е епидемия от корупция и ние ще търсим отговорност за това“, заключи Синчич.

  Милиони пострадали от ваксините се нуждаят от обезщетение

  Френската депутатка Виржини Жорон се изказа против намерението да се продължи действието на зеления сертификат с още една година. Като цитира данни от Европейската медицинска агенция за повече от 1 милион странични ефекти, за случаи на миокардит, перикардит и автоимунни заболявания при деца след ваксинация, тя припомни, че още през септември 2021 г. е представила Резолюция за създаване на фонд за обезщетение на жертвите от ковид ваксините, но предложението ѝ е отхвърлено от Комисията за обществено здраве при Европарламента.

  „Това ли наричате прозрачност?“

  Като показа за пореден път в какъв вид са представени на евродепутатите договорите с Модерна и Пфайзер (почти изцяло заличени с черен цвят), румънският депутат Кристиан Терхеш съобщи, че с мнозинство от 72% Европейският парламент е гласувал за публикуването на пълния текст на тези договори.

  „В интерес на европейските граждани е да има яснота и прозрачност относно търговските споразумения за ковид ваксините. Този интерес стои над изискването на производителите за поверителност“.

  Затова Европейският парламент настоява европейският омбудсман да продължи да изисква от Европейската комисия да публикува нередактираната версия от търговските споразумения, както „Богари Медия“ вече писа.

  Като заклейми действията на канадския премиер Трюдо и го сравни с диктатора Чаушеску, румънският депутат Терхеш заяви:

  „Даже ако само се съмнявате във ваксинацията, вие сте отхвърлен! Не, вие трябва да вярвате – това е като Инквизицията!

  Силата на Западния свят не е във военната, нито в икономическата сфера, а в ценностите, спазването на основните човешки права, разбирането, че държавата е за да служи на гражданите, а не гражданите на държавата“.

   

  Целият текст тук – ТУК

  .

• „Петя на моята Петя“ в Детройт

   

  Новият български игрален филм „ПЕТЯ НА МОЯТА ПЕТЯ“ може да бъде видян на 9 април, събота, от 13.00 часа в Детройт, в Balkan American Center, 1451 E. Big Beaver Rd, Troy MI 48083, съобщава BulgariansinDetroit.com.

  Ето още какво пише по темата Калина Венциславова от вестника на българите в Детройт:

  Цената на билета за възрастни е $15, за пенсионери и деца – $5.

  Филмът се препоръчва за деца над 15 г.

  За регистрация КЛИКНИ ТУК

  Филмът ще се прожектира, ако има интерес от поне 30 желаещи.

  От нашата поща след първата прожекция на филма в Детройт:

  „Един завладяващ филм и много различен от всички български филми, които съм гледала до сега е филмът „Петя на моята Петя“. Той привлича със свежа концепция и визия, която би трябвало да вкара повече млади хора в киносалоните. Преплитайки събития от миналото с герои от наши дни, филмът разширява публиката си, като обединява не само възрастни зрители, но и днешните тийнейджъри с трудностите на тяхното съзряване.
  Заслужава да се гледа, силно го препоръчвам.“

  .

• За американското издание на „Избрани разкази“ на Людмил Тодоров

   

  По-долу е представена последната книга (на английски език) на известния български кинорежисьор и писател, автор на три сборника с разкази и пет романа, Людмил Тодоров. Сборникът му „Избрани разкази“ бе публикуван през 2021 г. от американското издателство „Аксентс“ и днес може да бъде намерен и купен на Амазон (вж. линк).

  

  Ето какво откриваме във в. „Дума“ по този повод:

  Людмил Тодоров е написал и сценариите за шестте си игрални филма, получили висока оценка у нас и в чужбина. Съвсем скоро предстоят нови срещи на почитателите му с неговото писано слово. През първото полугодие на тази година великотърновското издателство „Фабер“ ще публикува литературния триптих на Людмил Тодоров със заглавие „Посланичката„. А през втората половина на 2022 г. в каталога на софийското издателство „Ентусиаст“ ще бъде включен неговият роман „Смяна на оптиката„.

  Сборникът „Избрани разкази“ на Людмил Тодоров бе публикуван през 2021 г. на английски език от американското издателство „Аксентс“. Той съдържа 28 разказа, половината от които не са излизали досега. С ненадмината ирония и чувство за хумор, както и с много топлота, изкусният разказвач Людмил Тодоров ни запознава с героите си в специфични, преломни моменти от живота им. Автор на корицата е художникът Кирил Златков.

  От няколко години „Accents Publishing“, специализирано в издаването на поезия, прави стъпки към разнообразяване на жанровете, разказа за „Дума“ издателката Катерина Стойкова – поетеса, преводачка, радиоводеща и актриса, която от дълги години живее в САЩ. Постепенно към поетичните книги тя добавя и два романа на Керана Ангелова, с партньорството на ИК „Знаци“ и в превод на Христина Керанова и Кристофър Бъкстон. През 2019 г. е проведен конкурс за новели и са подбрани четири интересни заглавия. Книгата на Людмил Тодоров е нашият първи сборник с разкази и за нас е гордост да предложим на нашите читатели гласа на този опитен разказвач, казва г-жа Стойкова. И уточнява, че писателят сам е направил подбора на разказите за книгата, „с присъщия си безкомпромисен фокус върху качество и подредба“.

  За впечатленията на американските читатели от сборника говорят често споделяните отзиви: „Невероятни разкази!“ и „С удоволствие прочетох книгата!“. Никак не съм изненадана от тези читателски реакции, моята собствена реакция беше точно такава, добавя издателката.

  По нейните думи, преводът на „Избрани разкази“ е впечатляващ. Имала съм удоволствието да прочета част от тях и на български и най-големият комплимент, който мога да направя, е, че се четат като оригинал, споделя Катерина Стойкова. Златна Костова и Матей Тодоров не са пестили време и усилия и, заедно с редакторката Бисера Костова, ми изпратиха езиково издържан ръкопис, казва тя.

  Съвсем обяснимо е, като се има предвид, че Златна Костова и Матей Тодоров са съпругата и синът на Людмил Тодоров, които в тънкости познават неговото творчество и авторски стил. Освен това и двамата са сред най-известните у нас майстори на превода от английски език на филми, театрални пиеси и книги.

  До края на годината англоезичното издание „Избрани разкази“ ще бъде представено в Българския културен институт в Лондон. „Директорката Светла Дионисиева умее да създава празници за българската диаспора в Обединеното кралство“, сподели за „Дума“ Златна Костова. Вероятно е там да бъдат представени и двата романа, които предстои да излязат у нас. Българите в Лондон отдавна очакват нов роман от Людмил Тодоров – хубаво ще бъде, ако успеем да ги зарадваме, казва Златна Костова.

   

  .

• E-vestnik: Олиото ще е най-малкият проблем

  .

  ОЛИОТО ЩЕ Е НАЙ-МАЛКИЯТ ПРОБЛЕМ. КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

   

  Войната в Украйна дори да свърши до месец, катаклизмите в живота ни ще продължат.

  Цената на тока скочи още преди войната, заедно със световна инфлация. Няма никакви начини токът да поевтинее, нито правителството, което и да е то, да продължи да дотира цената на тока. Предстои домакинствата да получат първите си сметки с увеличение на цената, без дотации от държавата. И след това започва ново увеличение.

  Положението в България е особено сериозно, защото поради свои вътрешни причини, тя е усложнила положението си.

  Излезе от строя важен елемент на енергийната система – ПАВЕЦ „Чаира“. Това е уникално съоръжение, с мощност почти колкото един блок в Козлодуй. Четири турбини, които се включват само в пикови часове и гарантират натоварването на енергийната система. Нощем, когато има излишък на ток от АЕЦ, турбините изпомпват водата обратно в горния язовир „Белмекен“. Нещо като гигантски акумулатор. Сега работи само една турбина, другите са извън строя. Правителството на Борисов е дало ремонта на две от турбините на гаражна фирма от кохортата калинки и теменужки на ГЕРБ.

  ПАВЕЦ е проектирана и строена при соца и още тогава са дали производството на турбините на „Тошиба“. В Япония са произведени две от турбините, другите две в плевенски и софийски завод под контрола на „Тошиба“. Тези заводи отдавна не съществуват. Сега съществуват цехчета, на едно от които са поверили този сложен ремонт. Първата ремонтирана турбина гръмна още при пускането, втората не смеят да я пуснат, защото ще стане същото. Това са подробности. Най-важното е че, не сме защитени с нищо от растящата цена на тока. Тецовете „Марица Изток“ (американска собственост) ще останат най-важния производител на ток, с местни въглища. Ама бил скъп… Всички други тецове дори да заработят с въглища, ще трябва да внасят руски и/или украински, ако можем въобще да купуваме оттам.

  АЕЦ „Козлодуй“ работи с руско ядрено гориво. Дори България да поръча примерно на „Уестингхауз“ да произведе касети с гориво пригодени за централата в Козлодуй, няма да излезе по-евтино, нито ще стане бързо.

  Петролната рафинерия в Бургас е пригодена за руски петрол. Възможно е вносът му да бъде забранен. И без друго цената на бензин и дизел мина над 3 лв. литъра, а

  до месец ще премине над 4 лв. за литър

  – колкото достигна в някои европейски страни. Българите и това ще преглътнат, стига въобще да има бензин и дизел, защото са възможни и купони.

  ЕС и САЩ обявиха ембарго, т. нар. санкции, които изключват продажба на западни производства на Русия, също и закупуване на суровини от там. Засега в Европа правят изключение за газ и петрол, но предстои свиване на вноса от Русия до възможни граници. 100% замяна на руския газ едва ли е възможна в близко бъдеще. Но и без Русия да спира доставките за Европа, цената на газа и петрола скочи повече от тази на тока.

  Отоплението на парно ще поскъпне поне 100%, сегашните сметки от които се оплакват софиянци ще изглеждат евтиния. Тецовете на София работят с газ, могат да минат на мазут само временно, още по-скъпо. И ще бъде късмет да има скъпо парно, вместо режим на отоплението.

  Отоплението с газови инсталации по домовете, което и сега е по-скъпо от парно, ще скочи пропорционално на цената на газа.
  Отоплението на климатици, на което разчитат в по-топлите райони и сгради, вече няма да е никак икономично. Електрически печки за отопление ще могат да си позволят само хора, които могат да плащат между 1000 и 2000 лева на месец.

  Софиянци едва ли ги интересува, но 85% от България не се топли с парно.

  Дървата вече са над 100 лева кубик. Нацепени, доставени, с транспорт и подреждане, излизат към 150 лева кубика, в момента в районите около София. Една двуетажна къща гори по около 5 кубика на месец. Нека

  средният софиянец или жълтопаветник да си представи размера на бедствието

  И да проумее политическите хватки на ГЕРБ – техните назначения в горски стопанства и агенции осигуряваха предизборно подаръци и дърва на ниска цена в малките населени места.

  Това, което се задава, не е някакъв плашещ филмов сценарий. Войната в Украйна дори да свърши утре, продължава другата война – икономическа. Ембаргото върху руски доставки е особено тежко за деиндустриализирани страни като България. У нас всичко е вносно – от кафемелачки и климатици до телевизори и автомобили.

  Как е например у нас производството на стомана и откъде ще идва тя занапред? „Стомана“-Перник (гръцки завод) претопява главно скрап и поскъпващи полуфабрикати. И понеже остави Перник без вода, вече ще си плаща по-скъпо. „Кремиковци“, който работеше с българска и вносна руда, е закрит. Заводът в Дебелт край Бургас е украински, работеше при соца с алжирска руда, после с руско-украинска, доколкото идва от спорните райони, за които воюват в Украйна, населени предимно с руснаци. Досега заводът е спирал заради доставки и преди войната.

  Стоманата поскъпна рекордно още миналата година, тук не се усети много, поради регионалните доставки и по-слабо търсене.
  Тя ще стане предимно вносна с всички произтичащи последствия – цените на арматура, винкели, тенекии, до най-сложни индустриални изделия ще скочат. Дори цените на колите на старо ще скочат.

  За храните – у нас дори доматите са три четвърти вносни. Без внос на основни неща като лук или картофи, вътрешния ни пазар не може да осигури търсенето. И агнешкото по Гергьовден е вносно, свинско. Овцете в България са намалели около 10 пъти, в сравнение с края на соца, кравите – около 7 пъти. Без преувеличение. Това е картината в България, която влиза в незапомнена досега криза от началото на 90-те, вероятно и по-сериозна.

  Цените на зърно и храни продължават нагоре. В Украйна остават почти наполовина незасадени площи със зърно, Това ще повлияе на световната цена. България има достатъчно запаси и производство на пшеница, поради дотациите от ЕС, но цените няма начин да не се увеличат.

  Хляб, вода, месо, сирене и т. н. до ток, вода, отопление, бензин и т. н.
  Няма нещо, което да не поскъпне, а правителството единствено може да взима заеми, за да дотира цени, но до време, като при комунизма. И точно така разбира населението у нас ролята на правителството – да му осигурява евтин ток и бензин. Дори тези, които се бият в гърдите, че са десни, искат държавата да плаща.

  На този фон популистът Борисов периодично се явява да каже, че той поддържал години наред ниски цените на тока и газа…

  Въпросът е – колко останаха да му вярват? Защото икономическата война води и до политическа криза.

  .

• Океанът, който обичаме и на който вярваме

  .

  В издателство „Морски свят“ във Варна излезе книгата на български език „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“, автор на която е доктор на психологическите науки, професор Илия Пеев. Това е научна монография. Тя е посветена на Десетилетието на науките за Океана в интерес на устойчивото развитие (2021-2030), обявено от ООН на 5 декември 2017 година.

  

  Проф. Пеев се явява единственият в България към дадения момент доктор на психологическите науки в областта на морското образование, военноморските сили и търговския флот на Р България. Неговото име е добре известно в родината, в света, в нашата страна, благодарение на многобройните публикации (повече от 300) на български, английски и руски език в авторитетни научни издания, популярни средства за масова информация и на международни форуми.

  

  За своите научни трудове и многолетна педагогическа дейност той е удостоен с много награди в своята страна и задгранични институции.

  Книгата „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“ е посветена на водещата роля на представителите на морските професии в развитието на световната икономика и социалния живот на планетата, героизма на мореплавателите и техните семейства. Включените в книгата статии на морска тематика, публикувани от автора през последните години, съставляват нейната композиционна характеристика. Трябва да подчертаем, че вниманието ни се привлича от оригиналността не само на съдържанието, но и от структурата на книгата: нейните пет глави предизвикват в паметта на читателя детската песен за петте океана, която не само им помага да ги изучат, но и предизвиква към тях любов. Благодарение на това, на автора успешно се удава да изпълни с конкретно съдържание главния лозунг на Десетилетието: „От Океана, който имаме сега – към Океана, за който мечтаем“.

  На дадения момент тази книга се явява единственото научно изследване, посветено на Десетилетието на науките за Океана.

  На 10 април 2021 г. монографията с успех беше представена пред Международната научна конференция в Санкт-Петербург „165 години руска психотерапия“, по време на XIII Лазурски четения, посветени на паметта на проф. д-р Александър Фьодорович Лазурский.

  На конференцията проф. Илия Пеев бе награден за изключителен личен принос в развитието на психотерапията в Русия от Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия“ и Санктпетербургския институт по психотерапия и психология на отношенията със статуетка и диплом „Янтарный дельфин“.

  

  Статуетката „Янтарный дельфин“

  Няма да бъде преувеличено да кажем, че тази книга е призвана да внесе значителен дял в решаването на двете фундаментални задачи на Десетилетието. Именно на тези задачи авторът фокусира вниманието на читателите, призовавайки ги за увеличаване знанията за Океана, неговото съвременно състояние и проблемите, които в тази връзка трябва да решат хората на планетата. Без тези знания, по мнението на автора, хората не могат да схванат, че тяхното благосъстояние пряко зависи от потенциала на ресурсите, с които разполага Световният океан, и че самите те могат да съдействат за разрешаване проблемите на Океана и моретата. Това е и една от причините, поради които на този етап от човешкото развитие, Океанът е много по-слабо изучен от Космоса и не могат да използват огромните океански ресурси.

  Друг, не по-малко важен комплекс от задачи, се явява повишаване на авторитета и значението в обществото на науките за морето, които за съжаление през последните години и даже десетилетия забележимо се снижи.

  Проф. Илия Пеев акцентира вниманието на читателите върху това, че в условията на съвременното цивилизационно развитие, само чрез задълбочено изучаване на целия комплекс от проблеми за Океана, можем да разберем какви изменения протичат в него, към какви загуби за цялото човечество те могат да доведат и какви мерки е необходимо да се предприемат, за тяхното преодоляване или смекчаване.

  Изключително убедително са представени твърденията на автора, че очакваните резултати от Десетилетието на науките за Океана могат да станат реалност при следните проявления и достижения:

  • ако Световният океан стане чист;
  • здравословен и устойчив;
  • предсказуем;
  • безопасен;
  • с устойчива продуктивност;
  • прозрачен и достъпен.

  Можем да не се съмняваме, че книгата на проф. Илия Пеев ще изиграе не само позитивна роля за разбирането на гореуказаните задачи от тези, от които в максимална степен зависи тяхното решаване, но и ще стане своеобразен генератор на мотивационна енергия в Десетилетието на науките за Океана в периода 2021 г. до 2030 г.

  В хода на своето изследване авторът отделя особено внимание на Черно море, като част от Световния океан. И това е не само защото то е родно море за проф. Илия Пеев, свързано с различните етапи в неговия живот. Авторът умело се възползва и прилага принципа за единство на общото и особеното. Неговата аргументация позволява на читателите да разберат цялото многообразие на връзките на това море с проблемите на другите морета, в частност, и Океана, като цяло. В книгата се представя и интересен очерк от гледна точка на геологическия и историко-географския анализ.

  Показана е уникалната красота и природно-ресурсното богатство на Черно море.

  „Преди тридесет години – констатира авторът, – през 1990 година на Черно море се роди красивата идея за „Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие“ и бяха заложени основите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) – Organisazion of the Black Sea Economic Cooperation (BSEC).

  Символически – това е продължение на традициите от древността. След усвояване бреговете на Черно море от понтийските колонизатори, Черно море е започнало да се нарича Понт Евксински (гр. Pontos Euxinos – Гостоприемно море).

  Наш дълг е – подчертава професор Илия Пеев – да съхраним Черно море като Гостоприемно море.

  За съжаление, през последните години ние ставаме свидетели на сериозна трансформация на обстановката около Черно море. Все по-често информационните съобщения на световните масмедии за ситуацията в този басейн са проникнати от тревога и растящо напрежение. За никого не е тайна, че това е свързано с действията на извънрегионални сили.

  За подобряването на климата в региона никак не способства така наречената инициатива „Триморие“, която обедини властта на 12 страни от Централна и Източна Европа, по оста от Балтийско към Адриатическо и Черно море.

  Такива действия няма да доведат до създаване около Черно море зона на стабилност, сътрудничество и благоденствие, към което призовава книгата на проф. Илия Пеев. Но за съжаление подобни действия създават допълнително напрежение с непредсказуема перспектива.

  В тази връзка особен интерес предизвиква направения от автора призив да се разберат посланията на Черно море за неговите потенциални възможности и синергия, обърнати към третото хилядолетие, а така също за ролята на човека в усвояването на богатствата на Световния океан. По мнението на проф. Илия Пеев, това може да се постигне само чрез огромни синеретически усилия на учените и специалистите-практици.

  Една от главните теми и цели на книгата е отразена в първата глава на монографията: Черно море: пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергия през третото хилядолетие? Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях? (Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие). Тази идея горещо се поддържа в публикуваната в книгата рецензия на посланик Майкъл В. Христидис (Michael B. Christides), Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).

  В книгата читателите ще се запознаят с новата интерпретация на автора на така наречената „триада на безопасността“ и проблемите на безопасността на корабоплаването, а също и с интересния обзор на подводния експеримент „Хеброс ‘67“, проведен с усилията на български акванавти – изследователи.

  Иска ми се да привлека вниманието на читателите към изразената в книгата лична позиция на автора по въпроса за защита на правата на моряците в условията на пандемията COVID-19. Неговите препоръки успешно се използват в психотерапията, сугестологията и сугестопедията, в това число и на корабите и в семействата на моряците.

  Много авторитетни международни институции активно поддържат предложението, направено от проф. Илия Пеев през 2020 г., за учредяване на Вапцаровска международна премия „Морето и машините“.

  Иска ми се да изразя надеждата, новата книга на проф. Илия Пеев „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“ ще бъде посрещната с голям интерес от научната и морската общественост, политиците  и държавниците, специалистите, заети в морското дело, а така също от широк кръг читатели.

  (Със съкращения.)

   

  Д-р Анатолий Щелкунов

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е кандидат на философските науки, бивш руски посланик, почетен гражданин на Варна.

  .

• Българи са сред доброволците, които изпращат храна и дрехи от Валенсия за Украйна

   

  Украинци, руснаци, българи, испанци, латиноамериканци и румънци вече цяла седмица работят рамо до рамо и сърце до сърце, от сутрин до вечер като доброволци в изпращането на храна, дрехи и продукти от Валенсия за Украйна.

  Всички тях ги обединява искането за мир, солидарност с мирното население на Украйна и несъгласието с решенията на политици, които работят в ущърб на интересите на собствените си народи, превърнали войната в бизнес.

  Украйнецът Олександър Тамазлекар от Червенци, женен за рускиня – Наталия от Москва са семейство с две деца и са начело на цялата организация с фирмата си “Интерком”. В рамките на една седмица са изпратени 5 камиона с продукти и дрехи за Украйна. Най-големият дарител е испанец с лично дарение над 30 000.

  В кампанията се включи и “Испано-българска Асоциация за интеграция и развитие“, представлявана от писателката Бойка Николас и музикантът Пламен Пенев.

  Трогателно е как хора от различни националности в Испания работят заедно по цял ден в склада на фирмата – прегръщат се, говорят и плачат лице до лице, ръка до ръка, рамо до рамо, потресени от страданието на мирното украинско население.

  Източник: Focus-news.net

  .

• За ареста на Бойко Борисов – колко пъти излъга и как саботира прокуратурата

  .

  Димитър Гочев, e-vestnik-bg

  .

  Виждам, че доста приятели се вълнуват от днешната ситуация и казват, че с арестите била направена голяма грешка. Не съм тесен специалист по наказателен процес, но това е стандартната процедура при данни за извършено престъпление – каквито в случая има много.

  В никакъв случай не става дума за “медийни публикации” както се опитват да внушават ГЕРБ-ерите и подчинената им прокуратура.

  Иначе – както обикновено – прокуратурата просто излъга в брифинга си. Подчертавам и натъртвам – казаните неща на прокурорския брифинг бяха лъжа.

  Прокуратурата днес излъга, че МВР нямало правомощие да разследва. Едновременно с това, на изслушването в сряда Гешев, стоейки на 2 метра от мен, пак излъга, че и прокуратурата нямала правомощия да разследва. Тогава кой има правомощия да разследва в тази държава?? Арменския поп, може би?

  Изобщо, прокурорите лъжат, при това не особено умно – поне да се бяха опитали да има някаква последователност в измислиците им.

  Преди да дойда в политиката знаех, че функцията по обвинение е пробита, но не очаквах мащабите да са толкова големи. Едно е да го гледаш по телевизора, друго е от първа ръка да виждаш, че институцията призвана да противодейства на престъпността, подпомага същата – нарочно и целенасочено.

  По лъжите, свързани с конкретните арести:

  1. МВР не е направило искане за повдигане на обвинение на трите задържани лица – лъжа – има си надлежните документи, в които е обективирано и подробно мотивирано искането на органите на МВР да бъде повдигнато обвинение на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Стоянова;

  2. По преписката няма данни за лично предаване на парични суми на значителна стойност в полза на задържаните лица – лъжа – да, по преписката няма свидетелски показания на Божков; Говорителката на СГП обаче пропуска да отбележи, че по нея има собственоръчно подписани сведения от Васил Божков, в които подробно и в детайли предоставя информация как точно са били предоставяне милиони левове и евро на въпросните лица.

  Единствената разлика между сведения и свидетелски показания е, че свидетелските показания са сведения, дадени след образуване на досъдебно производство. Именно това действие обаче прокуратурата отказва да извърши. Налице са и банкови документи и извлечения, предоставени от същото лице.

  Удобно, прокуратурата укрива и изкривява и други данни, получени от трети лица, които доказват, че г-н Божков не е ходил само с пури при Бойко Борисов и Владислав Горанов.

  Изправени сме за пореден път пред абсолютен саботаж от страна на прокуратурата на Република България, под ръководството на Гешев, която:

  – Укрива документи за искане за повдигане на обвинение, а те лесно се проследяват;

  – Прикрива и игнорира сведенията, получени от изнудвано лице, само и само за да не извърши разследване по закон. Сведения, които са всеобщоизвестни, а вече и достояние на Европейската прокуратура;

  – Отрича законовите правомощия на разследващите органи, за да спъва дейността на всеки, който се опитва да работи срещу корупцията в страната.

  В България независима прокуратура няма. Затова е крайно време ВСС да си изготви правилата по-скоро и да изпълни конституционните си задължения по отношение на Гешев!

  От страницата на автора. Заглавието е на e-vestnik.bg.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е юрист, народен представител от „Продължаваме промяната“.

  .

• Задържаха Бойко Борисов и други членове на ГЕРБ

  .

  В ход е мащабна операция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България, съобщиха от МВР.

  Извършват се претърсвания и изземвания на много адреси. Към момента са задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов, Менда Стоянова и Севдалина Арнаудова.

  От ГЕРБ заявиха, че те не са задържани, а се правят обиски в домовете им.

  „Това е началото на края на правителството на Петков“, посочи зам.-председателят на партията Тома Биков.

  „В момента виждаме отново една ПР акция. Аз нямам притеснения. Притеснява ме това, че законите в България все повече и повече не се спазват. Това, което се случва е безпрецедентно. Показва законите в страната. Не може да се прави по подобен начин обиск“, категорична е Деница Сачева.

  „Тази акция идва само ден, след като се обяви новата социология, според която ГЕРБ не само наваксва изоставането от ПП, но и е напът да ги изпревари“, посочи Георг Георгиев.

  В момента Младен Маринов, Кирил Ананиев, Костадин Ангелов, Томислав Дончев, Тома Биков, Деница Сачева и членове от младежката организация на ГЕРБ се намират пред дома на Борисов в Банкя и скандират „оставка“.

  ПР-ът на ГЕРБ Никола Николов също за NOVA, че Борисов не е задържан, а се извършва само проверка в домовете им.

  По информация от разследването в дома на Арнаудова е открит джип, който се води собственост на фирмата „Аркад“. Тя строи газопровода „Турски поток“ през България.

  Междувременно премиерът Кирил Петков написа в страницата си във Фейсбук: „Няма никой над закона!“.

  
  .

• За фондация „Миню Балкански“ и нейните лауреати

  .

  Разширен репортаж на EuroTV.media 

  Висшият институт за развитие на културата, науката и технологиите в България е основан от професор Минко Балкански през 1993 година. Той ратува да се прочуят в световен мащаб най-блестящите български таланти, както и богатството на българската култура. Стъпките, предприети от фондацията в насока образование, са следните:

  – провеждане на курсове за усъвършенстване на преподаватели;
  – възстановяване на ентусиазма и авторитета на българските учители;
  – провеждане на курсове за усъвършенстване на преподавателите с цел възстановяване на ентусиазма и авторитета на българските учители;
  – въвеждане на „Морал, етика и гражданско образование“ като редовна дисциплина в образователната система на България;
  – привличане към България на специалисти от световна класа в области с висок научен и икономически потенциал;
  – участие от страна на тези специалисти в конференции, симпозиуми и работни срещи, даващи възможност на българските учени, инженери и предприемачи да черпят от техните опит и познания.

  .

  .

  Източник: EuroTV.media

  .

• „За всичко случващо се в САЩ е виновна Русия…“

   

  В Америка се сблъскваме с най-високите цени на бензина в историята на САЩ, надминавайки дори предишния връх отпреди финансовата криза през 2008 година. Тази седмица средната национална стойност за галон бензин беше над $4,10.

  Белият дом миналата сряда се опита да хвърли вината на президента на Руската федерация Владимир Путин за рекордно високо ниво на цените.

  „Месеци наред Путин дрънка с оръжията си и месеци наред цените на газа се покачват…“  – пише в Туитър Кейт Бедингфийлд (вж. снимката горе).

  „Ако отидете да напълните колата или камиона си с бензин и сте изненадани от скорошното увеличение на цените, то обвинете диктатора Путин и неговата безумна война…“ – предложи и бившият посланик на САЩ в Канада Брус Хейман (@BruceAHeyman).

  Две подходящи карикатури по този повод, които са разбираеми и без превод. С едно обединяващо изречение като коментар: „На кривата ракета космосът й пречи.“

  
  ‘
  
  .

  И накрая, една предизборна снимка. Текстът на задното стъкло гласи: “Ако сте гласували за Байдън, моля, последвайте ме до близката бензиностанция, за да платите вие сметката!”

  

   

  .

• <<
• 1
...
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
...
• 421
• >>