Home » Авторски страници, литература

Горе

2018.02.08 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Saatchiart.com

.

Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види –
чертицата драснал е Бог.

Броите ми чашите, всяка цигара,
сушите в зародиш сълзи.
Сърцето ми рано е там да отмаря,
духът – подкосен да пълзи…

Наточи ли, дядо, небесното вино?
От него глава не боли.
Към тебе пътеката пеш ще измина,
вините ми – в девет коли.

И баба, огрибала лунните нощви,
погача за мене пече,
а мама се щура какво да наготви;
баща ми е още момче –

вари си той дяволска люта ракия,
не вярва, че аз остарях.
За земното, татко, сега ще отпия:
най-сладък е сетният грях.

Не бях по света, не видях Самотраки,
с отворени идвам очи.
За теб, братовчеде, играя сиртаки –
страхът ми дано не личи…

Възпявайте, цигански ангели, пътя,
звънти и ти, звездно дайре!
Той свършва ли, няма натам да пристъпя.
Не може душа да умре!

 

Ганка Филиповска

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.