литература
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни...
И да разказва. Невероятни истории. Толкова явни, но така закътани, че никога не бихме могли да ги...
И този път разчитаме на всички, които обичат литературата и родния език, да се включат в общото...
Викаше Миле по цял ден, дрънчеше онова ми ти камбанище, а вечер, щом слезеше от въжето, увещаваше...
Така го запомних - нагоре погледнал,
усмихващ се тъжно и вече уседнал...
Сетне бяла мъгла самолета обгърна,
а аз си...
Хоризонтът с гребенче разресва
на облак меките къдрици.
Зад тях намига слънце весело.
Утро е. Къде са птиците?
Следлетен, топъл калдъръм,
отгоре птицата,
чимширът и морето –
дете, високият черковен звън,
параклисът, свещицата в сърцето му.
